Без чадър

                                                                                              

Без чадър

Ти! Да точно ти, дето си губиш времето в празни мисли за принцове, принцеси и лукс, в който мечтаеш да се потопиш. Огледай се и виж дъжда. Не всеки е с чадър. Не всеки се крие от капките му. Те падат, стичат се по лицето; намират място в косата, ушите, челото, носа и се смъкват към устата, която жадна за въздух ги поглъща. Капките се мушкат на топло във врата, който гостоприемен ги изпива. Дрехите подгизват. Обувките са пълни с вода. Те жвакат по пътя без да се срамуват, без да се срамуват, нито да се пазят, дори…

Стегнати до болка и без връзки. Обувките не мечтаят като теб за принцове, принцеси и лукс, който не разбират. Те не държат като теб чадър, който да ги предпазва от дъжда срещнат по пътя. Обувките вървят лишени от избор. Локвите не ги плашат. Стегнати доскоро връзките им падат. Обувките подгизнали се разпадат.

Свободни нозете, остават голи; нозете, които  изглеждат сякаш току що родени вече се без надзирател, който ги ограничава, спира, стяга, командва…

Те тръгват. Нозете вървят съвсем обосели, оскотели; вървят неразбрани от теб през калта, която ги милва, обгръща и дави. Те са щастливи. Избират живота, който ги води по пътя, където липсват мисли за принцове, принцеси и лукс без, който не могат.

Няма какво да изгубят.

Може би, защото мечтаят. Но приятелю мой, други мечти нозете си имат:

Дъждът, благодатен,

който не спира,

дето сълзите изпива;

дето знае избира -

приятен живота

без чадър, да разбира!

В.Софин 21.05.2024год.