Гош - втора глава: Късмет!

                                                                             

Втора глава:

Късмет

Едва пристигнал в базата на войниците, която се намираше в планина, където имаше непроходими гори, дълбоки реки с долини, Гош, който се мислеше за спасен беше арестуван.

На въпроса му, защо - един наперен капитан от групата на войниците, отвърна с думата:

–         Шпионин!

–         Как така!? -възпротиви се Гош. - Аз съм човек, който търси свободни простори….

–         И намери ли ги? – безцеремонно зададен въпроса озадачи арестувания.

–         Мислех, че съм открил приятели…

–         Ние пък шпионин, който ще разпитаме. – усмихна се неприятно в отговор, капитанът.

–         Защо все пак ме спасихте?

–         За да получим отговори. – отвърна капитанът и даде разпореждане Гош да бъде вързан за едно дърво видяло и други такива ексцесии в ущърб на свободния човек.

Малко след като сториха това, новите мъчители на Гош го нахраниха за да дадат сила на езика му да говори.  Когато Гош отказа подкупа, а прие само водата, войниците не се поколебаха с въпросите си.

–         Кой те изпрати? Защо избяга от гетото! Защо мълча докато немите издевателстваха с теб? Каква е мисията ти! Как се казваш? Кой те подкрепя в безумното ти дело?

На всички въпроси, Гош отговори с не знам. Това, което зная, е че името ми и през зима и през лято е Гош!

Това се видя подозрително на войниците, по-точно на мъчителя капитан и той пристъпи към действия.

Гош беше завързан с главата надолу на клона на дървото видяло и други такива изстъпления с хора.

Оставиха го за малко за да налеят ум в главата ми и да го накарат да говори. Когато видяха, че се задушава го обърнаха, хвърлиха вода върху му за да дойде на себе си и продължиха с въпросите си:

–         Кой те изпрати в Територията, Гош?

–         Кой друг освен краката ми – присмя им се той, а те мъчителите взеха, клечки от кибрит, които набиха под ноктите му.

Въпреки болката, Гош не се предаде. Внезапно получил припадък, Гош попадна в лапите на мрака и мълчанието.

Въпреки опитите да го свестят, войниците не успяха. Докторът, който го прегледа каза, че е свършил земния си път.

Капитанът даде разпореждане на сутринта, Гош да бъде погребан. И за да не се чувства пренебрегнат да бъде използван гробът, който сам беше изкопал при немите, които искаха да го екзекутират.

Нощта мина спокойно. Всъщност Гош се събуди два часа преди съмване. Усети се отвързан и пропълзя в тъмното сред дърветата. Търсеше спасение. Добре, че краката този път го послушаха вместо да го хлъзнат. Провираше се между гъсталаци, тъмни сенки и бодливи храсти. Целият издран посрещна утрото, което надзърна над короните на дърветата и му се усмихна. С оная мила усмивка, която сгряваше сърцето му и в гетото. Усетил прилив на сили Гош продължи да се отдалечава в посоката, където се чуваше шум от падаща вода. Може би, водопад наблизо и река, която търсеше спасение от гората!?

Ненадейно зад него прозвучаха изстрели. Не бяха се отказали. Войниците водени от капитана, който контролираше тая част от Територията го преследваха. Просто бяха решили, че мъртъв е по-добре да бъде, отколкото жив и създаващ проблеми. Гош се опита да бяга. Изтощен, но неуморен търсещ правото си на живот, стигна водопада. Стръмната част на реката предлагаше достойно самоубийство или бягство. Гош не знаеше, но не се поколеба дори за миг. Докато покрай него свистяха куршуми и дори псувни, той успя да скочи и се потопи в дълбокото. Реката го грабна и захвърли надолу, където куршумите не можаха да го стигнат.

Отново чу трясъкът на автоматите насочени към него. Но всичко за тях беше напразно. Жертвата извадила късмет вече беше далече надолу по-течението на реката, спасител.

–Ами сега! – помисли, Гош преди да бъде прихванат от водовъртеж, който се опита да го удави.

Явно не успя. Но след кратка борба от негова страна почти предал се беше изхвърлен на брега. А там…

Гош не знаеше. Почти удавен, той се събуди  или беше събуден за новото си приключение.

В. Софин