Времето е гълъб
Сърцето ми не иска да признае
мъката в която трябва да ридае…!
Вечни будни нощите с кошмара,
следват дните трудни в календара!
Времето е гълъб вечен, дето бяга.
Брои часовник, изминали години.
Запазила спомените ми в картини
болката, рисувана в сърцето ляга!
Отвън вятърът шуми в клонака.
Просторът стържещ глас налага.
В земята черна нахлул е мракът.
В очите мъката, събрала влага…!
В.Софин 21.05.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар