"Охлюв"

 

                                                                                       

Охлюв

   Ти пълзиш, приятелю! Опитваш се да минеш метър. Понякога ти се получава, но често не. Намират се превозни средства, които спират похода ти напред. Не защото са те видели, а защото си прекалено малък. Нищожен си! Лазиш в опит да достигнеш заветната  цел. Ако успееш да преминеш може и да хапнеш от росната тревица край пътя. Ако ли не, гумите на превозните средства, които са твоят най-голям враг връхлитат върху теб и пълзенето приключва. Остава малко мазно петно, което дъждът, който организира погребението ти, измива…

Друг, като теб, който не подозира случващото се на шосето също пълзи напред. Надушил е прясна тревица край пътя. Иска му се да хапне. Шансът му виси на косъм. Косъм, който превозните средства могат да прекъснат почти веднага. За късмет на пълзящия вече е вечер. Това не пречи на гумите да размазват нещата по -дъждовните шосета. Но косъмът си е косъм. Не се прекъсва и пълзящият успява да зарови рогца и уста в мократа тревица. Ще хапне и ще му се приспи. Ще се вмъкне на топло в къщичката си, която е направена от черупка и ще заспи.

Други като него нямали късмета ще останат временно като петна по мокрите шосета. Дъждът тоя приятел даващ крила на тревата да порасте, ще изтрие спомена за тях сякаш никога не са съществували.

Ами? Всеки тръгнал на път трябва да внимава за возилото си! Току виж, някой по голям, бърз и мощен го премаже на пътя като охлюв. Тогава всъщност дори и дъждът да се опитва, няма да може да изтрие завинаги петното оставено на шосето. Единствено изтрит ще бъде животът на тоя, който се е опитал да пълзи по-правилата му. Правилата, които днес никой, почти не спазва!

В.Софин 20.05.2024год.