Без право на глас

 

                                                                        

Без право на глас, но и без да се пише истината!

       Блокираха го. Всъщност не му дадоха да каже нещо. Все пак беше писал. Това не се смяташе за грях, но сътвореното не се побираше в нормите на правителство, което контролираше света.

„Виж го ти, израстъкът! Кълн някакъв саморасъл! Такива като него някога ги разстрелваха…“

Сега е обаче много по лесно. Изкуствения интелект докладва за произшествието и журналистът е хванат в капан. Негова статия вече няма как да влезе в новините. Особено ако е истинска. Нещо, което правителството отказваше да признае. Нима трябва да се признават грешките?

Тези, които не пишат не грешат, а се оригват блажено, но без да са доволни от системата.

Да ама израстъкът взел, че избуял. Гадината! До вчера му давахме пари да мълчи, а днес се прави на „прогледнал“. Може би трябва да се подрежат малките израстъци, които е пуснал! А, защо не и големият?

Тогава би бил разрешен проблемът. Няма журналист. Дрогирал се и скочил от покрива на кооперацията. Някой му е помогнал!? Не. Доброволно е взел наркотици, за които трябваше да лежи в затвора.

Имал късмет. Изплъзнал се от дългите ръце на системата, но не успял да се справи с тия на правителството. Всеки знае, че щом парите играят, значи силата е там, където са те. А нима са сред бедния слой на населението! Или пък растат по-дърветата?

В.Софин