В пещерата -Бачо Киро

 

                                                                                    

В пещерата - Бачо Киро

      Когато дойдете да запалите свещи в „Дряновския манастир“ непременно посетете в близост и пещерата „Бачо Киро.

   С група ентусиазирани приятели на екскурзия влизаме в това уникално място сътворено от майката природа. Едно от чудесата бих казал на земята са пещерите.

На входа ни посреща гид, който не само ни разходи из лабиринтите вътре в пещерата, но и обясни и показа толкова много неща, че останахме удивени от видяното.

    Пещерата „Бачо Киро“ е първата благоустроена в България от дряновски туристи още през 1937година. Името си получава през 1940 година в чест на героя от априлското въстание Бачо Киро. Обявена е за природна забележителност на 10 октомври 1962г. и е сред стоте национални туристически обекта на България, под номер 22. Ежегодно туристическите пътеки и осветлението вътре се обновяват. От първото си благоустрояване до сега пещерата е приемала посетители без прекъсване.

      Удивени сме от вътрешността. Пещерата представлява сложен лабиринт от галерии и разклонения около 3600м. дължина. За посетители е оформена благоустроена малка част от 900 метра. Образувана е в три посоки изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло кредно море. Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна 13 градуса. Влажността е 95%. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни.

Геоморхоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е долината на река Дряновска и нейният приток река Андъка. С течението на времето реките оформят пещерните галерии и зали. Това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук на сетне започва вторичния, идва художника - карстовите води. Неуморните капки вода обогатени с калциев карбонат в продължение на стотици хиляди години постепенно изваяли красивите пещерни форми  - сталактити, сталагмити, сталактони. Придали им най-причудливи очертания, които обогатяват мисълта с простора на въображението…

Най-добре проучена от археолозите  е първата зала на пещерата с името: „Преддверието“. Тук погледите ни се натъкват отстрани на изваяни хора, направени за да обяснят някогашното човешка присъствие тук. Открити са сечива на труда. Следите на интензивното човешко обитаване датират от средния / около 47 000г. пр. н. е./ и късния / 43 000 до 26 000 г. пр. н. е./ палеолит. Публикувани в 2020година находки представят най-ранното свидетелство за присъствието на homo sapiens в Европа, когато тя е още заселена от неандерталците.

   Изслушваме с интерес обясненията на нашия неуморен, подземен водач из коридорите на лабиринтите, които следваме в пещерата Бачо Киро. И наистина ако човек замръкне тук ще излезе ако не се изгуби едва на заранта, но при решетка, която вечер се затваря. Така, че ние с групата ми приятели бяхме водени по ниски участъци и високи дето с ръка не могат се достигна. Но всичко казано за причудливите форми тук наистина си заслужаваше виждането. Човек с въображение, нашият водач спираше погледа ни на всяко по интересно място. А те бяха толкова много, че трудно се запомнят. Под краката ни на места сякаш газим сред картофи. Сводове, на места капки вода оформили чудеса за погледите на туриста. Изваяни сякаш от художник, която е бил с такова богато въображение… Е това е майката Природа. Следваме табелките „Огнище“; „Медузите“; „Срутище“; „Меча поляна“; „Самотен Сталактон“; „Тронът“; „Приемна зала“. Минаваме и през „Чистилището“. Слава Богу, никой не пострада. На излизане срещаме група деца. Те ще са по късия маршрут. Ние бяхме на дългия, който се изкачва нагоре, и после слиза. Връща ни към изхода, където се разделяме с водача като приятели. Взимаме по-една юбилейна монета от апарат на изхода. За спомен, но и за потвърждение, че сме успели без да хванем клаустрофобия да разгледаме това уникално място. Отвън ни посреща река Андъка и нейният шумящ водопад над, който има построен дървен мост. Очите улавят под него надписа: „Дряновска Екопътека -Басет“. От това място вдясно от пещерата нагоре виждаме и направени каменни стълби, които водят по друга Екопътека „Боженци“.  Нашата посока е друга. Минаваме в близост до  механа „Андъка“, която предлага на вниманието на изгладнелия турист   менюто си от супи, скара, ястия и салати. Преди това успяваме да се сбогуваме се с гида. После вкупом всички приятели от групата,  поемаме на път към нови простори и приключения помнещи се за цял живот.

В. Софин 24.06.2024год.