Страхове
Снощи
преди лягане мама ми прочете две приказки. За лошия вълк дето бил вечно гладен
и изял Червената Шапчица. Но това не му стигнало. Взел, че и бабата изгълтал.
И докато си мислех, че това е несправедливо ми прочетоха и
приказката „Вълкът и седемте козлета“. Там пък козлетата стават храна на хитрия
вълк.
Когато мама ми пожела лека нощ, каза, че нямало страшно. Лошото
в живота не свършвало с лошо. Дълго време се въртях в леглото и не заспивах. В
тъмното ме преследваха сенки. Изглеждаха страшни. И всички приличаха на лошия
вълк. Тъкмо се унасях, когато някой скочи на дръжката на вратата в стаята ми. Докато пищях обзета от страх, нашата котка
Бела се промъкна вътре, и си легна до мен на леглото.
Мама хич не
одобряваше тези незаконни според нея промъквания. Но Бела си имаше свои
правила, които бяха, че не слушаше никого в къщи. Исках да съм като нея, но не
и да ме наказват затова, че не съм си изяла кашата; не съм си изпила млякото, и
съм отказала да ходя на детска градина.
Мама беше дочула
писъка ми, защото веднага дойде. Обясни ми, че нищо не е станало. Изгони котката
Бела навън, пожела ми лека нощ и пак ме остави да треперя самичка в тъмното. Лесно
и е на нея. Спи при татко, който я пази. А мен, кой? Завих се презглава и се
сетих, че това не е честно. Защо трябваше да има лоши приказки като всички
можеха да са хубави, за принцове, принцеси, цветенца, пиленца, и красиви
картинки в книжките за деца?
Когато на другия
ден попитах мама, тя ми каза, че не винаги в живота всичко е хубаво. Имало и
лоши неща.
Е, да. Ама лошият вълк все пак бил наказан. А чичо Доктор,
който ме излъга в поликлиниката не само,
че не го наказаха, а го оставиха да
боцка с голямата игла и другите деца.
Попитах, защо? Но мама, каза да не напъвам мислите в
главицата си, а да ги оставя да отлежат. Утрото било по-мъдро от вечерта. Не
разбрах какво искаше да ми каже с напъването и как така мислите отлежават!?
Възрастните като им писне и отказват да отговарят на
въпросите ми. Може би не знаят отговорите? Малко приказки все пак са чели. Но мама
каза, че като порасна ще разбера.
Аз искам сега да зная. Но не трябвало да бързам.
Днес докато ме водеше на детска градина срещнахме
куче. Едно такова, голямо също като лошия вълк със зъби. Откъснах се от мама и
побягнах обратно. Тя едва ме стигна, хвана ме за ръка, и ми каза, че не
трябвало да показвам на кучето, че ме е страх. Попитах я:
–
А защо да го лъжа, щом наистина ме е страх?
Мама се усмихна и
каза, че някои лъжи трябвало да са казват. Налагало се. Били необходими. Хубаво.
Но като ме питат дали съм си изяла кашата ще кажа да, а пък баба докато се
залисва в кухнята ще я изхвърля на боклука.
Мама пак, не беше съгласна с казаното от мен. Трябвало да
слушам и казвам само на нея истината. А на татко? Все пак не трябваше ли и той
да знае? Може, отсъди мама, но на мъжете не всичко трябва да се казва. Те си
имат и без това много задължения.
Не ми станаха ясни нещата въпреки, че кимнах към мама за потвърждение.
Пък тя ще ми казва какво да правя! Хм! Нали съм принцесата на татко. На мама
съм малкото непослушно дете. Има разлика.
Като порасна ще си взема мъж, който да ме слуша и да не ме
лъже като мама.
Днес в детската ни питаха кой е по красив, татко или мама. Госпожите
ми се смяха не разбрах защо. Може би защото им казах, че няма да им кажа. Все
пак не искам да обиждам мама.
Вечерта за лека нощ пак ми прочетоха приказка. Поисках за
принцеси. Трябваше да изслушам приказката за „Принцесата и граховото зърно“. Не
ми стана ясно как така е успяла през толкова много завивки да усети, че я боде
нещо? Мама каза, че само принцесите усещат. Били не само красиви, но и много
чувствителни.
Попитах я, за думата. Отново получих отговора:
–
Софи, като пораснеш ще разбереш! Не бъди толкова
любопитна.
Да ама баба е. Попита ме дали съм яла днес
сладолед, и защо мама не била купила и за нея? Че откъде да зная? Нека си пита
нея…
В.Софин 24.06.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар