На зоологическа градина

                                                                                  

На зоологическа градина

 

      Какъв късмет само. Днес разбрах от мама, че е неделя. Браво! Няма да се ходи на детска градина. Може би на детската площадка в парка?

Не. Мама каза, че сме щели да ходи в зоологическата градина. Попитах я, не е ли по- добре да си останем вкъщи и да гледаме анимация по-телевизора? Мама каза твърдо: „Не! Ще гледаме животни.“

    Че по телевизора нали ги дават? Трябвало да ги видя на живо. Щяло да бъде интересно. Хм! Не си я представях така неделята, но мама настоя. Татко нали я слуша, а трябва ли като тя не е от послушните!?  Отидохме с колата, и хоп право в голямата градина за животни.

 Не си бях представяла колко много и различни маймунки ще видя тук, слончета, мечки, жирафи…

На всяка клетка пишеше нещо. Мама каза, че не трябвало да им даваме храна. Като че ли ние носим, а не сме взели нищо! А защо са ги затворили, там? Сигурно са непослушни?

Мама каза, че така било правилно. Не съм съгласна с нея. Ако маймунките например решат, че искат да си играят с жирафите, а слончетата с леопардите?

Мама каза, че всяко животно си играе с тия, с които са от едно семейство. Били различни…

Такива били правилата на зоологическата градина. Ами и ние с момченцата сме различни пък си играем заедно. Защо и животните да не могат? Мама обясни, че ние сме еднакви от едно семейство. Да бе еднакви? Друг път. Аз си играя с куклата Мими, а Иванчо с камиони, трактори и други такива неща.

Така било прието, каза мама и ме накара да гледам и позная, какви животни виждам.

Че аз си ги знам от книжките. Маймунки там, някакви… Павиани, били.

–         А мамо!  Защо тия хора там им дават фъстъци? – видях аз как едни, хранят маймунките.

–         Ето на нали виждаш, колко са непослушни – каза мама. Но сигурно не знаят да четат още като теб, Софи.

–         Но, мамо тия са големи като татко и теб, значи знаят да четат?

–         Е, ще ги глобят! – каза мама.

А пък аз, ще ги глобят, ама друг път! Такива знаят как да избягват глобите щом хранят маймунките.

Мама каза, че съм била много умно момиче и да не разсъждавам повече. Имало кой да ги накаже?

–         Кой, мамо?

–         Ами камерите дето виждаш над всяка клетка гледат за нарушители и после на изхода те биват глобявани.

Да спориш с мама, значи трябва или да си като баба, която не дава да се спори с нея или просто да замълчиш. Млъкнах и се устремих към мечките.

–         Мамо, а защо мечките са бели и кафяви? Да не би някой да ги е боядисал?

–         Не са боядисани. Нали знаеш зайчетата. Едни са бели, други шарени, а има и сиви…

Бях много разочарована от това обяснение. Мама не знаеше, че белите мечки живеят сред ледовете на северните арктични крайбрежия, а кафявите в горите на Европа. Лично госпожа Лили ни го обясни в детската градина. Така е като възрастните не ходят там. Не знаят много неща.

Жирафите пък например имат, дълги вратове. Мама обясни, че за да достигат клоните на по-високите дървета в Африка, и да се хранят от листата им.

Може и така да е, но аз лично си помислих, за да виждат от далече, кой идва.

Въобще беше наистина интересно както каза мама. Бях очарована он зоологическата градина. Само не ми хареса, че всички животни, а и птиците бяха затворени в клетки. Мама каза, че някои били опасни. Съгласих се с нея, ама само, за змиите. Например лъвчетата, леопардите и другите там големи котки уж са от едно семейство пък  са отделно. А са толкова милички!

–         Може и така да е! – съгласи се мама – но са и много опасни. Имат остри зъби!

Както казах с мама и дядо даже не иска да спори. А татко, горкият! Той пък трябва да се съгласява с всички. С мен разбира се, че съм Принцеса. Но с мама пък, защо?

Това се въртеше в умната ми главица. Но мама разбира се не беше готова още да отговори на всичките ми въпроси. Каза ми, че като порасна ще науча много неща. Пък аз сега искам да ги зная. Като порасна сигурно ще искам да мога да кажа на моето дете истината за тия неща. Всъщност колко много са непослушни възрастните. Едно ти обясняват а, другото не могат, защото явно не го знаят. Правят, каквото си искат, пък после ние сме били непослушните. Друг път.

 Толкова бях впечатлена, че едва излязох от зоологическата градина. Видях много животни, но и не можах всички. Някои клетки бяха празни. Мама обясни, че животните боледували като хората. Били на ветеринар. Попитах я, какво е това, ветеринар, яде ли се?

Мама се засмя и каза, че съм глупавичка още. Не бях съгласна с нея, но като ми обясни, че ветеринарят, бил животинският доктор, възкликнах:

–         Доктор Дулитъл!

Нямаше как да не зная за добрия човек, който лекува животните. Дядо Васко ми беше чел тая приказка. Малко дълга беше като шиите на жирафите, но пък много интересна.

Мама явно не беше я чела, защото каза само: „Сигурно“. За мен това си е, направо незнание.

От толкова вълнения, огладнях. Като се прибрахме от градината на животните, хапнах. Но добре, че не беше от кашата на баба. Татко сложи кюфтета на скарата.

–А, утре ще ходим ли пак на зоологическата… - попитах след вечеря мама , аз.

–         Не, Софи! Утре ще ходим на детска градина.

Заяви го толкова сериозно, че за миг си помислих, че тя ще бъде с мен там. Уви!  Остави ме на грижите на госпожа Лили, а тя избяга на работа. Като, че ли там било по-хубаво!? Не знам, но като порасна със сигурност ще науча!

В. Софин 9.06.2024год.