На имен ден на мама : "Перипетиите на едно петгодишно момиче"

 

                                                                                               

                                            На имен ден на мама

          Днес мама имаше имен ден. Та нали наскоро го празнувахме!?

Да, но мама, казва, че тогава ѝ е бил рождения ден. Според мен е едно и също.

Да, но не било. Не се яло, торта на имения! Нямало и свещи, които с мама да духнем. Че, за какво ни е такъв празник без торта!?

Въпреки това беше интересно. Бяхме в някакво мама му казва „Заведение“. То и детската градина нали и тя си е „Заведение“!? Всяка майка завежда детето си там. Имало разлика, казва мама.

В едното гледали деца, в другото танцували и празнували.

Все пак ми поръчаха торта. Вярно беше, че само мъничко парченце. Била съм малка и затова. Но се успокоих едва, когато забелязах, че и на мама и татко парченцата са малки.

После пуснаха музика. Но преди това, татко успя отнякъде да извади букет и да го подари на мама. Дори видях да се целуват! Вярно мен ме забравиха, но какво пък, аз, танцувах. Малко ме беше срам. Всички седят, а пък аз, играя. Добре, че татко ме държа за ръка, та успях да танцувам в близост до масата, където седеше мама.

Но не беше лесно. Мама казва, че в живота не всичко е „Окей“.

Нищо не разбрах. Че има ли такава дума? И какво значи. То възрастните все си измислят за да отърват положението, някакви нови думи.

Мама обяснява, че „Окей“ е английска дума и означавала, че всичко е наред. Да ама не всичко, мамо? Разбрах, че не всичко пък значела, че не е добре. Ами върви ги разбери!

Мисля си, че ние петгодишните понякога сме по умни от възрастните. Нали си казваме, нещата направо. Например : „Мамо имам пиш!; пие ми се вода; гладна съм; може ли една ягода или черешка?“

Татко чу разсъжденията ми казани на глас пред огледалото. Че нали съм принцеса? Трябва по често да се гледам там. За да видя, колко съм пораснала, и колко хубава, станала.

Та, татко като чу разсъжденията ми се усмихна и каза, че съм била много голяма за възрастта си. Ето един човек, който ме оценява правилно. Всички други не забравят да ми повтарят: „Софи изяде ли си кашата?; днес слуша ли в детската градина?; суха ли си или си направила, белята?“

    Баба вкъщи е най-строга. Все повтаря на мама, че съм била разглезено дете. То ако ме питат мен и мама е била такава. Нали забелязвам. На мама за имения ден, баба ми и подари, рокля. За мен нямаше. Пък после, аз съм глезената…

 Горкият дядо все го товарят с някаква работа. Виж в градината имало бурени.

–         Какво чакаш, аз всичко ли да свърша!? – раздава заповеди, баба. Пък дядо мълчи, въси вежди и току приклажда мустака си. Тръгвам да му помогна. Но знам ли!? Скубя всичко наред и ми се карат.

–          Ти стой тук на столчето, Софи! – казва дядо пък аз се чудя как да стоя там. Та нали на столчето, дядо се седи?

–         Да, де! -казва дядо и ми се смее, разбрал грешката си.

Та, така! Както се казва в песента на мама „Караме я някак си. При това добре я караме!“ Не зная дали това е истина, знам само, че на имения ден на мама беше хубаво. Ах, как искам всеки ден да е така. С татко и мама на заведение. Но на това, в което дават да се танцува и яде, торта!

В.Софин 30.06.2024год.