Да нахраним кукли и животни - "Перипетиите на едно петгодишно момиче"

 

                                                                

                                          Да нахраним кукли и животинки

Не зная защо, но мама не ме е научила още да ям. Дори ми взе „кухня“. Каза ми:

–         София, да се научиш да храниш куклите.

Съгласих се с нея. Готвя манджи с киселец от градината и им кусам. Нали така и мама ме храни макар и да не съм свикнала още. Но аз си имам начин да накарам Мими и Ани да ядат. Заплашвам ги, че няма да ги водя на детската площадка да играят с мен. После бързо им кусам с лъжичката от кашата и са нахранени.

Мама веднъж ми каза:

–         Сиси забрави да ги сложиш на гърнето. То е едно и за двете.

–         Мамо, а може ли да сложа Ани на моето гърне? – питам, но не ми позволяват.

Хубаво но, Ани се подмокри. Трябваше да я преобличам. Мама и беше направила допълнителни дрехи. Смених ги.

Да ама докато го върша взех, че и аз се напишках. Мама ми се скара. Каза ми, че трябвало първа да седна на гърнето. Така се давало пример на малките деца да не правят бели.

   Дядо и баба са решили да ме учат как се хранят животинките. Така де. Зайчето Галюшко. За него дядо казва, че е момченце, не знам защо?; кучето, Мечо, козата Роза и теленцето, било момиченце с име, Янка….  Ти, да видиш!

Питам ги:

–         Трева на кой? На кучето, Мечо!?

Дядо се засмива и обяснява, че кучетата не обичат трева.

–         Че какво тогава?

 Дядо казва, нещо за месото.

–         А, къде расте то?

Дядо пак се разсмива. Не зная защо, но винаги му е смешно, когато го питам нещо.

–         Месото не расте. То се налива в животното. – опитва се да разясни нещата, дядо.

–         А кой го налива, дядо? – не го оставям на мира за отговор който не закъснява:

–         Храня козата Роза, теленцето Янка с трева, а и зайчето Галюшко също. Така те правят килограми и растат. Значи се налива снагата им!

–         Значи и кучето Мечо се налива…? – питам дядо който пак се засмива.

–         Да, расте, но кучето го ползваме за пазач, а не за месо.

–         А-а-а! – казвам на дядо, но нищо не разбирам от обяснението му.

В детската градина ни питаха, кой какво животинче си има вкъщи. Веднага им казах:

–         Имам си рибки, които храня със специална храна, купена от магазин…

–         Казваме му, зоомагазин, Софи – обясни ни госпожа възпитателката.

Веднага я попитах:

–         А, какво е това зоомагазин?

–         В него продават храна за животни и птици. Ето например Гошко си има папагалче на, което взима храна също от там.

–         Да, но и аз си имам и Белчо и Белка! – казвам важно аз като се сещам за двете бели гълъбчета, на които давам да кълват, пшеница.

      Хубаво са нещо въпросите. Особено, когато има някой, който да им отговори. Например мама не иска на някои… Татко също. Баба направо ми се кара с думите: „Кой те научи да говориш глупости, Софи?“

Само дядо ме разбира. Усмихва се и отговаря. Но неговите отговори трудно ги разбирам.

Питах го, защо момичетата носят „Локли“ /рокли/, а момчетата панталони? Той се засмя докато ми казваше, че имало разлика. Не съм ли била забелязала, че момиче и момче като думи са различни. Е, да знаех си, аз…

–         Затова ли дядо носят различни дрехи?

–         Че за какво друго!? – казва ми в отговор дядо и се смее. Май нещо крие, но ще види той. Веднъж да пораста. Всички тайни ще узная. Ще ги разбера. И никой тогава няма да може да ме лъже! Дори, дядо!

В.Софин  28.06.2024год.