Размисли на една петгодишна внучка

 

                                                                              

                                                               Размисли на една петгодишна внучка

      Виж ги ти…! Възрастни? Кога са порасли? Кога са успели! Мама и татко. Пред мен се правят на деца. Не им прилича. Но пък, щом играят с мен значи са деца.  А дядо и баба? Че те са повече деца от мен. Дядо се чеше без разрешение пред баба. Тя пък от своя страна се смее на мама и татко, когато играят с мен.

Баба може да прави всичко. Но, защо трябва да се смее на мама и татко?

Все пак и тя е дете, което вместо носна кърпа използва понякога салфетка.

Дядо пък предпочита да плюе в пазвата си да не би да му се случи нещо. Според мен най- много котка да му пресече пътя. И защо не? Аз, когато тръгна за детската градина, мама ме държи здраво за ръката. Отскубвам се и хуквам да преследвам косматото животинче, което не само успява да ми пресече пътя, но и да се мушне на татко под колата.

Мама крещи сякаш съм успяла да я хвана тази котка. Аз пък пищя, защото не ме разбират.

Идва дядо и пита, какво толкова е станало. А мама му крещи в лицето, че закъсняваме за детската градина. Как така ще закъсняваме, когато градината си стои на едно място и няма как да ни избяга!?

Най- накрая баба въдворява, ред. Казва на мама да върви на работа. На татко да внимава, с колата. Да не прегази невинното животинче, което се беше скрило под нея.

Разбира се кавгата отнася дядо. Вместо вече да е успял да издои козата, и да ме води в детската градина, той се мотае из двора като дете, което не знае мястото си.

  После без да обръща внимание на всички, баба ме хваща за ръка. Държи ме здраво случайно да не избягам на пътя по- който се движат коли. И почти насила ме води в детската градина, която според нея било място за непослушни момиченца като мен.

Аз разбира се не съм съгласна с нея. Не за друго, а защото в градината не само, че изяждам цялата закуска, която нося от вкъщи, но искам и допълнително от приятелката Мими, която и без това не иска да яде.

Наказват ме понякога за нищо. Но това е нормално за възрастните. Не за друго, а защото обичат да се правят на деца.

Кога ли ще пораснат? Поне да бяха умни като мен. Не съм на много. Едва пет годинки, но какви годинки само…

Мама и татко ме слушат. Баба и дядо, също. Какво повече да желая? Може би госпожица възпитателката в детската градина да успее да порасне. Тогава ще сме  големи и двечките, а не само, аз!...

В. Софин На Софи - 1.06.2024год.