На пазар с мама

 

                                                                                     

На пазар с мама

   Днес сутринта се събудих. Мама ми, каза, че ще ме води на пазар. Попитах я какво е това, паза“л“ ?

Отговори ми, че имало магазини, където продавали „л“окли.

Нали съм била принцесата на татко. Затова ми били нужни рокли за да съм хубава.

–         Ще заведем и Мими. Може и тя да си избере „л“окличка. -предложих на мама.

Да ама тя, направо ми отказа. Рокли за куклите, нямало. Така ги били продавали, / А защо не ги осиновяват!?/ само с един тоалет.

Попитах мама какво е тоалет?

Излезе, че е рокличка.

Странни хора са възрастните! Вместо да кажат рокля, казват, тоалет…

Мама не се съгласи да вземем куклата Мими с нас на пазар. Каза ми, че била много непослушна. А, непослушните деца си стоели наказани в къщи.

С мама е излишно да се спори. Заведе ме в магазин за дрехи. Накара ме… всъщност ме облече и съблече няколко пъти. Каза ми, че избираме рокли за принцесата.

Знаех си аз, че не е лесно да си принцеса. Все те обличат, събличат. Панделки, обувчици…

Мама ми каза на няколко пъти да бъда послушна. Но, търпи ли се това!?

Плати неизвестно защо с кредитна карта, а не с пари, както правеха другите хора там. Докато тя плащаше се промъкнах в щанда за детски играчки. Мама каза, че на това място имало „от пиле, мляко!“ Не ми стана ясно, но си харесах една кукла с името Ани.

Мама каза, че съм си имала Мими, но аз нали съм хитра. Казах ѝ, че сега в магазина сме и двете тука, а Мими е сама и плаче в къщи. Ако вземем Ани и излезем да се разхождаме в парка, двете кукли като са самички вкъщи няма да им е тъжно.. Мама се усмихна. Попи с кърпичка няколко появили се сълзици от очите си, и аз осинових Анито!

Мама ми взе червени още и лачени обувчици. Бяха с „ч“увчици.

Така де! Мама им казва Джувчици, но не всеки може да го каже това…

Мама ми каза, че щом порасна и стана голяма принцеса ще се науча да говоря правилно.

–         Защо не сега? – попитах.

–         Още си малка и някои от буквите ти бягат….

–         Как така бягат!? – не ми стана ясно. – Нали в книжките мамо, буквите стоят на едно място!?

–         Това е така за да има време децата да ги научат – отвърна мама и ме попита дали съм знаела буквата на името си. Че откъде да го зная, ако мама не ми я беше казала:

–         „С“  като слон, сол, Силвия – каза мама.

–          А коя е Силвия, мамо?

–         Ами и нейното име започва със „С“ като твоето, Софи.

Опитах се да го кажа, но не ми се получи. Вместо Софи /а буквата „Ф“ се оказа трудна за мен/, казах „С“. Сега вкъщи всички ми казват Сиси. Било на галено каза, мама. Но ако ме питат мене, а те не искат, Сиси е по лесно за казване, дори по умно. Разбрах от татко, че имало принцеса Сиси в миналото. Ех, знаех си аз, има я и в бъдещето….! Аз съм Сиси и осинових две кукли. Мими казва „мама“, а Ани все плаче. Не е свикнала с новия си дом. Но аз си знам… Довечера, когато татко или мама ни прочетат приказка, и тя ще се засмее. Няма начин да не се получи. Знам го, защото няма, никога да бъде, сама!...

В. Софин 23.06.2024год.