На рожден ден ела!

                                                                               

На рожден ден ела

      Вчера мама имаше рожден ден. Всички хапнахме торта. Някои като мама получиха подаръци. Аз, нищо!

  Татко нали си е срамежлив взе решение аз да подаря колието с диаманти на мама. Нали съм умница! Взех кутийката с подаръка и докато татко се суетеше без да знае, какво да прави освен да скрие ръце в джобовете си, аз макар и само на пет годинки казах думичките наведнъж:

–         Мамо, с татко те, обичаме….!

Гостите се засмяха като не знаеха как да реагират. Добре, че беше дядо, който ръкопляска и каза, браво.

  Другите гости после също се присъединиха. Но бяха закъснели, защото мама вече беше успяла да отвори кутийката и да надникне вътре в нея. Голямо любопитство, ей!

А в кутийката само едно колие. Било с диаманти, каза тате. Голяма работа!... То и моята кукла Мими, дето дядо Коледа ми подари имаше гердан. Имаше, защото аз и го свалих. Не и приличаше на Мими да изглежда по-хубава от мене. Виж, ако ме питат, а те не пожелаха, мама и така си е хубава без колие с диаманти.

После се сетиха да запалят свещи отгоре на тортата. Мен пък ме накараха да ги изгася. Явно мама не можеше да се справи, та опряха до мене. Знаех си аз, че съм по-силната вкъщи.

Преди да отрежат от тортата ме накараха да пея. Какво им става на възрастните? Е изпях куплета, защото  май нямаше да ми дадат от тортата:

 Ще ядем, ще ядем вкусна торта със крем.

Там свещички ще пламтят над глазура бяла.

Ще ги духна изведнъж в радост засияла.

Гостите ще ахнат: „Ах!“

Отрязаха парчета от тортата. Виж ги ти, възрастните! Мислят повече за себе си… На мен дадоха най-малкото парче. На дядо пък, най-голямото!... Все пак не беше справедливо. Може и да съм малка, но аз бях тази, която пя и каза на мама, че с татко я обичаме.

Не ги разбирам възрастните. Баба се отказа да яде от тортата. Но вместо да даде парчето на мен, го даде на мама. Била ѝ дете. Аз отдавна подозирах това. Сега вече се убедих. На мама, парички; на мама нова рокля. На мама и две парчета от тортата. Не е честно някак си. Добре, че с татко я обичаме. Мама ни каза, че и тя ни обича. Но като се размислих, май обича повече от всичко да си хапва торта.

Добре, че рожденият ѝ ден е само веднъж в годината. Всъщност нямам против и всеки ден някой да има. Така ще мога повече и аз да си хапвам, торта.

А сега се налага да чакам моя рожден ден, на баба, дядо и татко с надежда, че ще забележат колко са стиснати.

На мен най-малкото, защото съм била малка, а на тях най-голямото, че били големи… Много важно! Все пак добре си изкарахме на рождения ден на мама. Само после, където ме сложиха да спя и нямаше кой да ми разкаже приказка. Разказах си я сама. И виж ти, чудо, бях заспала. Може би това да беше от тортата от, която всички хапнахме, а аз най-малко!... Знам, ли!?

В. Софин  3.06.2024год.