Мамо защо? " Перипетиите на едно петгодишно момиче"

 

                                                                                         

Мамо защо?

 

Като гледам мама и татко, толкова са порасли. Питам мама:

–         Ами вие с татко, винаги ли сте били големи? – и преди да чуя отговора и, я засипвам с нови въпроси:

–         Мамо, ти била ли си момиченце, а татко, момченце?

Мама каза, че са били и двамата, малки. Хич не ми се вярва като ги гледам едни такива големи.

–         А на детска градина, ходила ли си?

Мама каза, че  е ходила. Татко също потвърди. Абе съмнителна работа. Като са ходили, защо не ходят пак?

Мама каза, че само малките деца отиват на детска градина. Видя ми се несправедливо, но трябвало някой да ходи и на работа.

Мама каза, че трябва да науча буквата „Р“.  Аз си я знам, но нарочно я сменям с „Л“.

-          Кажи риба? -заповяда, мама. Тя очакваше да кажа Либа, но аз  се сетих за сом. Мама не се хвана както казва татко на въдицата. Нямало в сома, буквата „Р“. Въобще големите уж се имат за умни, а отговарят трудно на въпросите ми.

Питам мама, откъде са ме взели.

–         От кой магазин ме купихте мамо?

Вместо да отговори на въпроса ми, тя каза, че не са ме купили. Били ме родили.

–         Кой ме е родил, мамо! Татко ли?

–         Не, скъпа! Татковците не раждат. Само майките.

–         Значи теб мамо баба те е родила? Така ли е?

–         Разбира се. Да не мислиш, че някой щъркел ме е спуснал през комина и баба ти, която още не е била запалила огън ме е хванала.

–         А така ли беше? – питам аз и гледам мама, която се смее. Защо го прави като, че ли това е смешно. Та баба е стара как така ще хване мама която е голяма?

Мама обясни отново, че се е родила мъничка и тогава баба ми била млада като нея.

–         Това не обяснява какво е правил татко в тоя момент? – питам аз нищо не разбрала.

–         Татко ти вече се беше родил, но в друга къща. – обясни ми мама.

Пък аз, която нищо не разбрах попитах:

–         А защо не се е родил в нашата къща, а някъде другаде?

Мама каза, че от толкова въпроси, които и бях задала не могла да мисли какво да ми каже. Уж знае всичко, а не може да ми отговори!? Съмнителна работа.

 Виж при татко е друго. Реших да го попитам и него.

–         Татко аз винаги ли съм била принцеса. Още от раждането ли?

Татко отговори без да се запъва като мама.

–         Естествено, мила! Още от раждането.

–         А ти или мама ме родихте?

Тук малко се запъна, но все пак отвърна, че мама ме е родила. После ме попита откъде са тия въпроси в моята малка, умна главица. Отговорих му, че в детската градина сме си говорили с децата. Всяко от тях беше дало различни отговори. Някои щъркелът ги бил донесъл, други били родени, а имало и осиновени…

–         Ами така е – смънка татко хванат неподготвен. Всеки се е родил, а някои са осиновени.

–         Значи осиновените са спуснати от щъркелите, татко! Стана ми ясно.

Татко отказа да спори с мен. Ами с принцеса трудно се спори.

Подозирам, че не искат да ми кажат истината. Но аз като порасна… ей! Няма и да ги питам. Ще си родя бебе и ще си е само за мене.

В тоя момент се сетих за дядо и баба на двора. Седнали на пейката под черешата си приказват.

–         Бабо ти кога доведе дядо вкъщи? Когато беше малка и си играехте на улицата и си го осиновила?

Баба се засмя сякаш бях казала нещо смешно. Напротив, бях сериозна и исках веднага отговор.

Вместо баба отговори дядо:

–         Бяхме млади като майка ти и татко ти, когато се запознах с баба ти. После се оженихме и дойдох да живея при нея, защото нямах жилище.

–         Значи баба те е купила! – заявих аз и никакво обяснение повече не пожелах да чуя и от двамата. Те се засмяха, погледнаха ме и ме изпратиха да си лягам.

–         Първо искам приказка, дядо! – измънках аз с цел да задам нови въпроси. Но дядо, каза, че тази вечер трябвало да ми чете мама. Хубаво! Да ама мама не иска да отговаря на въпросите ми. А те са толкова много. Цял куп. Как така няма да узная, защо луната свети; защо слънцето грее и свети през деня. Не може ли да е винаги светло, и защо трябва да се спи като има толкова много интересни неща за правене?

Естествено мама като чу въпросите, каза, че съм още малка и първо трябва да се наспя и порасна пък тогава да задам въпросите си. Все пак не е честно. Аз искам да узная нещата сега, а не утре…

Да, но с мама не се спори. Прочете ми приказката за крадливия вятър дето отмъквал брашното на мелничаря и после като ме целуна за лека нощ, загаси лампата и затвори вратата на стаята ми.

Останах сама с куклата Мими, която също отказа да отговори на въпроса ми:

–         Мими, а теб кой те е донесъл? Дядо Коледа или си била родена?

В. Софин 12.06.2024год.