Всичко се заплаща
Устата
му бе, заключена. Носът щипнат с пръсти. Въпреки всичко тишината беше
грубо нарушена. Куркаха червата му,
забравили какво е обяд.
Вслуша се. Чуваше глухия тон на сърцето си.
Отвсякъде вятърът носеше информация. Той бе, в състояние да улови собствения си
дъх; да чуе глухите тонове на сърцето, и дори непрекъснатия хленч идващ от
стомаха му.
В тишината на падащия мрак се прокрадваше
страхът. Лоша шега му изиграха гърдите. От тях се появи задушаваща кашлица,
която го накара да се напъне. Повърна. Соковете на стомаха му бликнаха върху
пясъка на плажа.
От падащия мрак изплуваха мъж и жена.
Трябваше, не… Просто се налагаше да ги снима. Снимката щеше да донесе хонорара
му; вечерята, алкохола, а защо не и жена!?
Нямаше време за реагиране. Беше го пропилял
с кашлицата, която бе разкрила скривалището му.
–
Кой си ти, бе? Защо ни следиш? – обърна се мъжът
към папарака, който доскоро се криеше сред дюните пясък в храсталаците наоколо в
близост до плажа.
–
Един гладен мъж, който се надява на вечеря.
-прозвуча откровен, отговор.
–
А, защо ни следиш? – този път жената се включи в
питането.
Отговорът беше:
–
Да кажем интерес…
–
Какъв интерес имаш, за да го правиш? – зададе въпроса
си и мъжът.
–
Ами снимката, която щях да направя щеше да ми
донесе, вечеря, алкохол, а може би и жена, която да раздвижи замръзналата кръв
на вените ми.
–
Абе, ще те раздвижа аз като те пребия - закани се мъжът и се приготви да се
нахвърли върху папарака.
Изглежда той, това беше чакал. Вдигна
мълниеносно фотоапарата и направи няколко бързи снимки. Успя да улови агресията
в очите на мъжа, и паниката и страха в тези на дамата.
–
Готово! То не боляло! – усмихна се папаракът, но
веднага след това изплю два зъба от разбитата си челюст.
–
Мен ме заболя. – каза мъжът докато разтриваше
кокалчетата на ръката, с която беше нанесъл удара в челюстта на папарака.
На тоя свят всичко се плаща. Болка, безплатна вечеря,
алкохол и снимка на първа страница в жълт вестник.
В. Софин 23.06.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар