На ваксинация
Мама казва, че не е хубаво да се лъже. Но тя и баба, лъжат най-много.
Вчера ме отведоха до поликлиниката.
Трябвало да ми се направят задължителните ваксинации.
Мама каза, че не било страшно- И аз си
мислех така. Щях да си поиграя там и после да ходим на детската площадка в
парка- На въпросите ми: „какво е ваксинация!?“ мама отговори:
–
Не бъди любопитна, Софи. Чичо Доктор ще ти обясни.
Мама явно не знаеше, и очакваше
като ме заведе там да разбере.
В поликлиниката чичо Доктор каза,
че ще ми гледа ръцете. Че какво им е на тях? Верно имат черни точици. Мама им
казва, бенки за красота.
Чичо доктор погледна лявата.
После дясната ми ръка и ми каза да погледна мама право в очите. Това последното
не ми стана ясно. Защо ми е да гледам мама в очите!?
Но едва погледнах там, където
понякога намирах сълзици /не зная, защо!?/, и ме убодоха с игла. Все пак не
беше честно – заплаках, но докторът през това време беше успял да излъже друго
момиченце, като го караше да покаже, чисти ли са ръчичките му.
Видяла това, изкрещях:
–
Не ги давай! Ще те боцкат с игла!
Това се оказа достатъчно, за да се изплаши
момиченцето, което също се разплака и започна да се дърпа.
Аз само подсмърчах и разтривах мястото,
където ме бяха боцнали.
Мама реагира мълниеносно. Изведе ме навън и
дори ми се скара, че съм била непослушна. Заяви ми направо, че си отиваме право
вкъщи.
–
Щеше да ме водиш на детската площадка? – попитах,
аз но мама остана непреклонна.
Направих „муцка“ на обидена:
–
Много важно! Довечера като си дойде от работа
татко ще видиш, колко си била непослушна, мамо.
Заканих се аз, но нали съм на пет пак се
разплаках. Това не помогна, защото мама ме остави на грижите на баба.
Баба ме преоблече, нахрани и сложи да спя.
Но спи ли се, когато отвън някъде там на детската площадка играят деца.
–
Искам навън! – казах на баба, но тя ми обеща
като се наспя и съм послушна да ме заведе. Когато се събудих баба измисли
причина да не ходи до детската площадка в парка. Били я болели краката. То и
мен ме болеше ръчичката, но това не било важно.
Пък после върви и вярвай, колко лъжат само
старите. Искат да казваме истината, но те не ни я казват…
Когато татко си дойде от работа ме заведе
на така мечтаната площадка, където си играеха децата. Лошото беше, че вече моята
приятелка Катето я нямаше там. Татко каза, че утре щяла съм да я видя. Едва ли!
Съмнявам се. Мама и баба пак ще измислят нещо. Пък и трябва да ходя на детска
градина. А там може и интересно да е,
вярно, но на кой му пука за градината, когато през лятото навън е сто пъти по -хубаво!
В.Софин 23.06.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар