Няколко очи ме изведоха в стръмното
за да ме подсетят за дявола у тъмното.
Колко лош е всъщност света
Не пречеше на
никого. Нейната грижа беше да отгледа малките си и да им намери дом. Такъв
нямаше. Хората бяха настръхнали. Увълча се справедливостта. Всеки настръхна
срещу всеки. Син срещу баща, баща срещу майка. Доброто бавно си отиваше.
Скандалите станаха обичайна практика на семейства, които бяха живели задружно.
Сега задружността липсваше.
Всеки сам за себе си.
Изборът на котката случайно падна в двора на един човек.
Човек, защото вместо да я прогони както правиха всички наоколо той я нахрани.
Сложи и вода за пиене.
Котката се привърза.
Та кой не би го направил. Вместо огън и меч, тя беше познала обичта. Тази обич,
която не се описва. Тя идва от сърцето и завладява. Нима животът не го желаеше?
Нима трябваше да убие, за да бъдат доволни околните? Нима?
Колко трябва да сме жадни за кръв за да го сторим?
О, братко къде си!? Брат на разума. Колкото повече вършим
злини толкова повече се увълчваме.
Котката търпеливо чакаше. Човекът не забравяше да я храни
всеки ден. Едно от малките котета беше осиновено. Другото с бяла брадичка и
мустаци остана с майка си. Винаги бягаше, когато го хранеха. Котката не. Тя
идваше мяукаше и гледаше човека в очите, който я хранеше. От време на време
човекът я галеше. Дружбата беше осъществена. Вярно беше и другото. Малкото коте
ръмжеше и бягаше. Не даваше да се погали. Иначе също като котката се хранеше от
чинията на човека.
Е да ама не! Злото дебнеше наблизо. Съвсем наблизо, някой
мътеше водата.
Защо?
Винаги се намират хора, които мислят, че им се пречи. Нима
така мислеха и животните? Някой им пречеше да живеят. Просто защото така са
решили.
Условията се диктуват от силните, а не от слабите духом.
Избори много. Един изход. Трябваше да се убие надеждата. За
вяра не ставаше дума, защото вяра в хората нямаше. Всеки за всеки. Син срещу
баща и майка. Брат срещу сестра.
В. Софин 25.06.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар