Отвън валя дъжд

 

                                                                                           

Отвън валя дъжд

      Днес валя дъжд и не ходих на детска градина. Пред къщи на улицата се беше образувала голяма локва. Прелест! Помолих мама от хартия да ми направи лодка. Когато отказа под предлог, че на улицата е опасно да се играе се съгласих с нея. Но после, когато отиде на работа и ме остави под грижите на баба издебнах момент и се измъкнах навън. Избрах си голямата локва пред къщи, най-дълбоката и реших, че съм корабче, което плава. Толкова се бях унесла в игра… Докато шляпах с обувки, вдигах пръски и крещях от удоволствие, не успях да забележа идването на баба.

  Тя ми каза, че съм непослушно момиче. И какво ще кажем довечера на мама като си дойде от работа.

–Ами, нищо! – казах аз, защото според мене нямаше, какво да се каже. Хартиена лодка мама така и не ми направи,  значи всичко е наред.

Не така мислеше баба, защото, когато мама се прибра веднага ѝ се оплака. Тя се обърна към мен, погледна ме и каза:

–         Мамо, защо така правиш, когато ти забраних да излизаш на улицата?

Виж ти! На баба ми били забранили, а тя непослушната, излязла да ме прибере...

-помислих си аз.

Да, но мама упорито гледаше в мене. Попитах я за да разбера истината:

–         Мамо, нали баба е непослушното момиче, което е излязло без твое разрешение на улицата?

Тя ме погледна сякаш ме виждаше за първи път:

–         Не, Софи. Ти си непослушното момиче.

Не бях съгласна с мама и затова я попитах:

–Ами нали и каза, мамо. Аз се сетих, че баба ти е майка и, че си забранила на нея…

Като чу доводите ми, мама се разсмя.

Пък аз се замислих. Ами така де. Аз Съм Софи, а не съм, мамо. Без това всички вкъщи ме мислят за малка. Как така изведнъж вече съм голяма, че и даже станала, мама!?

Не ги разбирам възрастните. Не, че и те ме разбират.

Как при такава голяма и хубава локва да си стоя вкъщи вместо да цапам с крачета в нея!?

Като спря да се смее мама ме обиди. Била съм станала голяма, мърла. Рокличката ми от розова, била кална. Наложи се да ми облече друга. После каза, че ще каже на татко като се върне от работа. Тя не знае, че татко ме обича, защото съм неговата принцеса. А той моят, принц. Със сигурност татко ще има време да ми направи лодка от хартия, и дори ще излезе с мен на улицата да я пуснем да плава в голямата локва.

Мама каза, че съм непослушна, но според мен, тя е непослушната. Защото ако беше още сутринта, когато я помолих да ми направи лодка от хартия, нямаше да ми откаже.

Сега съм наказана да стоя в стаята си и разглеждам книжките с картинки. Нали само аз и татко си знаем, че съм умница. Знам как са имената на всички животни в гората, а и в двора.

Ето например това бяло зайче, скача на зелена поляна и държи в лапите си, морков.

Кума Лиса пък е успяла да излъже гарван, който е кацнал на едно дърво. Без да иска е изпуснал бучката сирене, която е откраднал от къщата на баба. Така му се пада. Щом знае да краде… Ама и Кума Лиса, защо го лъже!? Защо и мене ме лъжат всички? Мама, баба и даже дядо…

Само татко ми казва истината. Май само, той ме обича.

Другите все ми се карат. Недей да правиш това! Слушай! Не се цапай! Не скачай в локвите! Като, че ли те ме слушат, когато искам да ми прочетат приказка или да ми купят сладолед.

Щяло да ме заболи гърлото. То и Зайо гърло го боли, но все пак си е хапнал, сладолед. Поне така мама ми го прочете в приказката за лека нощ.

После докато заспивах мама ми каза да обещая, че ще бъда добро момиче и ще слушам. Че не слушах ли приказката, която ми прочете, докрай? Исках още една, но мама ми отказа под предлог, че утре била на работа. Но аз си знам, че е неделя. Кой тогава лъже!?

В. Софин