Гош: "В капана на Бог"

 

                                                                                

В капана на Бог „Приключенията на Гош“

  Измъкнаха Гош и Док от ямата на обречените и ги поведоха.

Когато стигнаха в селото хората бяха обзети от неистова радост. Беше сигурно, че скоро такива „гости“ не бяха попадали в капана им.  Нямаше как да не им се признае гостоприемството. Нахраниха до насита нашите изнемощели приключенци. Дори ги оставиха да се наспят. Когато се събудиха си помислиха, че животът е прекрасен щом е обграден с приятели. Едва се сетиха за това и взеха, че ги завързаха. Гош и Док за колове на мъчението.  Всеки попаднал в ямата заложена от „Непреклонните“ ставаше жертва. Животни и хора бяха третирани еднакво. Богът на злото трябваше да бъде умилостивяван, за да има надежда, че племето на „Непреклонните“ ще продължи да живее в мир с другите племена, които често правеха набезите си в планината. Те често отвличаха хора и животни. Племето на „Непреклонните“ отвръщаше на ударите на съдбата. Нападаха и те. Отвличаха млади жени, които бяха принудени да живеят с тях. Някои като роби. Други като съпруги. Когато им омръзнеха обаче ги връзваха на кола на мъчението. Така, че съдбата явно днес беше решила, че Гош и Док няма да бъдат сами в участта си.

Красива млада, но явно по-непреклонна от „Непреклонните“ жена, беше завързана на третия кол, който явно смекчаваше гнева на Бога на злото.

Отнякъде забиха последни камбани, за ушите, които никога, нямаше повече да чуят звъна им. Или може би звънът на камбаните оповестяваше началото на края?

На Гош, Док и младата жена предстоеше да се срещнат лице в лице с жадния за кръв Бог на злото.

 Шаманът наелектризиран от противоречиви чувства обиколи коловете като надаваше, неразбрани крясъци. Държеше нож, с който често посягаше към обречените. Правеше резки плашещи, жестове като опираше ножа до гърлата на жертвите и ги бодваше леко. Страхът в очите на приключенците и младата жена констатираше с внезапната промяна на времето.

 Отнякъде изпълзяха от дупките си, тъмни облаци. Чуха се гръмотевици. Блясъци озариха небето. Заваля. Отначало бавно. Първите капки паднали върху лицата на определените жертви не успяха да облекчат положението им. Шаманът ставаше все по настървен. Капки кръв паднаха в нозете на Гош, Док и младата непозната жена.

 Определеният екзекутор тъкмо се канеше да довърши пъкленото си дело в полза на злия Бог, когато блесна мълния. Озари нашарените лица на всички присъстващи. Гърмът удари планините. Взе и първата си жертва. Ножът, който шаманът държеше се стопи за миг. Като въглен изгоря тялото на палача. Ужасени от дъжда и мълниите хората от племето на „непреклонните“ се разбягаха. Укриха се в землянки, които често им бяха укритие при бури. А тази буря обещаваше много жертви.

Нека всички вън, останат на милостта на бога на Злото!

 Жертвите бяха обречени. Никой никога не се беше измъквал жив. При това при такава безпощадна буря отнела живота на Шамана.

Човек в такава непреклонна буря не може да упражни гласа си от страх. Винаги ще се намерят гръмотевици, които да го заглушат!

От силния дъжд, колът където Гош беше завързан се разклати. Нашият герой напъна мишци. Или щеше да успее, или загине. Но щом имаше и малък шанс за оцеляване, трябваше борба.

Когато успя да се измъкне от въжето, с което беше вързан, Гош не се поколеба. Отвърза двете останали „жертви“ почти останали без дъх от страшната буря, която вилнееше в планината и ги подкани с жест да го последват.

 Често пъти падаха в калта пред тях. Нямаше път напред. Гош водеше следван от младата жена и Док, накрая. Бурята вилнееше горе на хълма от, който бяха избягали. Макар и да валеше още гръмотевиците вече бяха далеч от нашите герои.

На зазоряване, когато престана да вали, успяха да стигнат в края на планината, откъдето се провираха клоните на борова гора.

Спряха за почивка. Гош остана да пази, за да не ги заловят. Нямаха на престава какво щяха да си помислят „Непреклонните“. Но те явно си имаха „жертва“. При това, каква жертва. Самият Шаман, който омилостиви Богът на злото.

–         Ерика се казвам! – Гош, който преди да заспи девойката я беше попитал за името ѝ.

Очакваха се развития от страна на съдбата, която следваше приключенците по петите. Понякога ги насочваше в грешна посока, друг път показваше правилната пътека. Но едно трябваше да ѝ се признае. Всеки сам кове съдбата си! А дали това беше така. На Гош, Ерика и Док им предстоеше да разберат.

Изморен от бягството през нощта, Гош заспа.

Внезапно беше събуден от високи гласове. Отвори очи само за да се убеди, че вече бяха пленници. Заобиколени и овързани като овършани снопи.

Но, може би… Съдбата сама избираше път, който никога не се и очакваше да бъде лесен!

В.Софин 30.06.2024год.