Летни окъпвания: "Перипетиите на едно петгодишно момиче"

                                                                 

                                                                   Летни окъпвания

    Едва вчера разбрах, че лятото било започнало. Мама казва, че тогава не се ходело на детска градина. Ура! Започвала ваканцията. Така де, веднъж и ние петгодишните в годината да си починем вкъщи. А може при баба и дядо в провинцията при животинките, които храня понякога?

Навън е толкова горещо. Мама казва, че не трябвало да стоя на слънце. Можело сутрин и вечер.

–         Виж дядо ти, който се крие на сянка?

Е, дядо си обича сянката, или пък сянката си обича, дядо!? Знам ли?

В градината на баба има посадени домати. Да ама нещо не ги виждам?

Дядо казва, че още цъфтят и чак после щели да „вържат“. Какво ще вържат, не разбрах. Дядо търпеливо ми обяснява, че доматчета, които после ставали големи. Но трябвало да се поливат вечер с вода от чешмата.

Така де. Става ми ясно, че всичко се раждало малко и чак после пораствало. Също като хората, които първо били деца, а после, възрастни.

Стана ми смешно. Шяла съм да ям „възрастни“ домати и краставици като станат големи. Ти, да видиш! Не го знаех.

Дядо извади маркуча от бараката и го включи към чешмата, на която развъртя крана и пусна водата. Всяка леха трябвало да се полее. И цветенцата също.

Поисках и аз да поливам:

–         Дядо, дай и на мен малко… Само мъничко, миличък дядо!

Той не беше съгласен отначало, но като чу „миличък“ се съгласи. Само ми каза:

–         Внимавай да не се намокриш, че баба ти, ще ни се кара!

И се започна. Виж ти, колко било, хубаво! Навсякъде напръсках с вода. Че и дядо успях да полея… вярно, че вече е голям, но какво пък. Докато разбера как се полива цялата се измокрих. Дядо се уплаши.

–         Няма страшно, миличък дядо – му казвам. Пък той:

–         Сега баба ти ще ни изгони от вкъщи!

Ти да видиш! Преоблече ме дядо със сухи дрехи. Само дето после ядохме сладолед. А май не трябваше. Също като Мечо в стихчето, което учихме в детската градина:

Мечо гърло го боли,

огън бузките гори.

Кашля, киха и се мръщи,

че лежи затворен вкъщи.

Дойде си мама от работа и като почна да се кара на дядо. Пък той миличкия само примигва също като куклата Мими, когато я слагам на гърнето.

–        За пет минути ти я оставих! – крещя мама. – А ти не само, че си и позволил да играе на двора с маркуча, но и сладолед си и купил.

Другите деца сега ще играят, а Софи ще си пие хапчетата и ще си стои вкъщи.

–        А може ли на детската площадка, мамо? – попитах, но мама казва, че докато кашлям, а аз започнах - щяла съм да „пазя“, леглото. Че, аз да не съм кучето Мечо да пазя от крадци, леглото!?

Мама се засмива сълзи бликват от очите ѝ. Не зная дали от страх или може би от радост?

Останах седмица вкъщи. Мама също. Но казва, че била на работа „Онлайн“. Пак нова дума при това, чужда. Мама я обясни, че така можела на компютъра от дома ни да работи. Не ми става ясно. Как се получават нещата. Но щом мама го твърди, а тя знае толкова много, значи е така.

В. Софин 30.06.2024год.