На Шопинг или, пардон - екскурзия до Турция

                                                                                                   

На шопинг или, пардон екскурзия до Турция

 

        Първо по ред пътуване с фирма „Конкорд“ в Турция. Шопинг. Голямото пазаруване започва в началото на град Чорлу, където се намира фабриката за хавлии, пердета, завивки, възглавници, калъфки цветни, детски комплекти. Спално бельо и разбира се много други подходящи за  дрямката неща.

Но всъщност… Тръгване от град Самоков, вечерта. Всеки с другарче в автобуса. Ако нещо не обичам, това е да наложат мнението си като те сложат да седнеш при неподходящ пътник. Друго щеше да е ако всеки мъж беше седнал до дама. Някак си по- интересно и занимателно. Ами щях да соча през прозореца и да казвам: „Виж там, колко е красиво… Погледни луната се показа!“ Не е ли хубава?“

     Малко романтика вкарана в екскурзията, винаги според мен е нужна в едно такова пътуване. За съжаление фирмата избира кой с кого да се коалира по-време на екскурзията.

Както и да е. опитвам се да дремя до границата. До нея има поне четири часа. Когато пристигаме там за негов късмет, автобусът минава пръв. Ние построени като войници по двама пред гишето за проверка… Минаваме за да спрем в безмитната зона. Разглеждаме магазина там, но повечето от нас хукват да погасят нуждата си, която е природен повик.

    Успяваме да се промъкнем през турската страна и вече сме на път към Чорлу. Пардон, град Чорлу. Фабричният магазин ТАЧ ни очакваше с евтините си, но и качествени изделия. Че като хукнахме… Ами?  Да похарчим някоя лира. Турска разбира се. Опитвам да пробутам Еврото си, но не се получи.

„Комшу, лири!“  - и те гледат мило очите на продавачките, на които не можеш да  откажеш.

         Взимам и аз една детска възглавница и няколко калъфки цветни със сърчица и бързам да се изсуля отвън, където студения ноемврийски вятър се опита да ме обрули. Не можа, може би защото бях напазарувал от фабричния магазин, ТАЧ. Натежал от емоции се прибирам на топло в автобуса, където чакам шопинга на екскурзиантките да приключи.

Докато чакам решавам да се потопя в историята на град Чорлу. А тя е:

     Чорлу е град в Република Турция намиращ се на някогашната територия на Източна Тракия. Той е част от вилаета Родосто, а населението му, ако ви интересува е 279 251 жители. Преброяването е от 2020година.

Виж ти, историята на града:

Чорлу е споменат през 1762 година от Руджер Йосип Бошкович. Тогава в града са живели приблизително 3000 турци, 250, защо не и 251 гръцки семейства, 100 арменци, може и да са били сто и двама знам ли; и разбира се точно, ама точно десет евреи. Ти да видиш! Имали са три джамии, днес не зная колко са, гръцка и арменска черкви, медресе и хан на който му викат и страноприемница.

   През деветнайсети век в две махали на града са живели и българи преселници от Странджанско, Средногорско и Севлиево.

  По време на Балканската война през 1912год. петима граждани от Чорлу са били доброволци в Македоно – одринското опълчение. Днес Чорлу е съвременен промишлен град на територията на който се намират многобройни фабрики и заводи, предимно от текстилната и шивашката промишленост. Тук живеят в него и работят много преселници от България.

Е, толкова! Всички пътници, да не забравим Екскурзоводката и шофьора разбира се са на мястото си. Потегляме, но не с мръсна скорост към следващата дестинация.

     И тя разбира се е.. Ами, Родосто. Пардон! Грешка! Текирдаг, който е град в Република Турция намиращ се пак.. ти да видиш! Източна Тракия и е на деветнайсето място по големина в страната. Разположен е на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от град Истанбул. Градът е административен център на вилаета Родосто. С население преброено около 205 001 жители – 2019год. Днес може и повече да са станали. Знам ли?

Така стигаме до историята на града, която повярвайте ми е интересна. Текирдаг или в миналото Родосто е основан през Архаичната епоха от гръцки колонисти пристигнали от остров Самос. Те го кръщават по-своему с името Бизанте. В автобиографичната книга „Анабазис“ на гръцкия философ Ксенофонт, градът е споменат като владение на тракийския цар Сефт втори, който предлага на философа пълководец най-хубавата от крепостите тогава край морето. Дава я като възнаграждение за наемническите му услуги. Много хора смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто е прочутата Свещена планина на траките, за която споменават много антични автори.

Градът Текирдаг „Родосто“ е бил и с по-популярно име Редестос. Така е бил наричан от византийците. Един Византийски писател Прокопий Кесарийски пише, че император Юстиниан Велики в шести век възстановява и огражда със стена пострадалия от варварски нашествия град Редестос, който „има добро пристанище за морски дела“. През единайсети и дванадесети век Родосто имал обширна градска площ с непрекъснати полета  многобройни лозя.

През далечната за наг 813година градът е превзет и ограбен от българския хан Крум, а през 1206 отново подложен на разграбване този път от войските на цар Калоян.

Скоро след това градът е пак възстановен.

По-времето на османското владичество Редестос приема ново име. Наречен е Текфур даг от турската дума „Текфур“, която означава византийски император. Полека лека обаче при разговори помежду им турците го наричат Текир даг – „Сива планина“. Така е известен и днес. Родосто години наред е пристанище на Одринския вилает, но когато построяват железопътната линия от Одрин до Дедеагач градът започва да запада.

През 1720 година в него се установява и живее до 1735година унгарският патриот Ференц втори Ракоци, който е там в изгнание. Къщата му е архитектурен паметник от седемнайсети век. Днес е музей като дори е собственост на унгарското правителство. Често пъти е посещаван от туристи, заедно с църквата „Света Богородица Ревматократиса“, където са били погребани унгарски революционери избягали в Родосто с Ракоци.

 В края на деветнадесетия век и началото на двадесетия Родосто имал пъстър етнически състав от турци, гърци, българи, арменци и евреи. През 1831 год. Кепел е написал, че е видял в Родосто гърци и арменци с отрязани уши и носове. Описвал е примитивна бесилка, на която са били обесени трима гърци за убийство и кражби.

В града е имало,  я виж мамо, нашенци. Абаджийството се е състояло изцяло от българи. Според П. Карапетров през 1878год повечето от половината на жителите са били гърци смесени с погърчени българи, а останалите турци, арменци и евреи.

По времето на Балканската война през 1912год двадесет и един човека от Родосто са станали доброволци в Македоно-одринското опълчение. Българската армия го превзема на 23 октомври 1912год. При мирните преговори с Османската империя България се опитва да получи Родосто като едно от най-важните пристанища на Мраморно море и настоява за граница в Тракия по линията Мидия- Родосто. Стремежите на българската дипломация обаче срещат съпротивата на Русия, която гледала на Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно е трябвало да бъде присъединен към Русия.

Затова градът е оставен на турския башибозук на първи юли 1913год след избухването на Междусъюзническата война. Голяма част от християнското население, арменци, гърци напускат Родосто завинаги. През 1919година градът по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция. Но след неуспешната война, която водят с турците те са принудени да го върнат на Турция. Бежанци от Родосто, гърци основават на Халкидическия полуостров на юг от град Солун селището Неа Редестос, тоест Ново Родосто.

  Хилядолетната история на Текирдаг е събрана м археологически музей, който се намира в старата сграда на  Валийството. Тя е била построена през 1928година. В богатата музейна колекция са събрани релефи, мозайки, статуи, антична керамика и дори фосил на 65 милиона години. Най-ценният експонат на музея са костите на одриския владетел Керсеплептес, живял през четвърти век преди новата ера. Отправна точка към центъра е кръговото движение, където се вижда статуята на Ататюрк в реални размери. Наблизо се намира и джамията шедьовър на Текирдаг, наречена на Рюстем паша. Тя е била построена през 1553год. от прочутия за времето си архитект Мимар Синан за везира на Сюлейман Великолепни. Комплексът включва медресе, хамам, библиотека и безистен с 49 магазинчета. На няколко места в Текирдаг могат да се видят добре запазени стари сгради съхранили духа на отминалото време. Градът е известен и с анасоновата си ракия. Черешите и да се знае със кюфтенцата си.

  Докато екскурзоводката ни запознаваше с историята на града неусетно стигнахме в центъра му. Слизаме бързо и какво? Ами шопинг. В близкия МОЛ ТЕКИРА, където почти може да се изгубим. Но поне сме си запазили час за среща после. Всеки от групата е свободен да ходи и се потопи в атмосферата на Мол ТЕКИРА или на градските улици. Може и да се хапнат от прочутите текирдагски кюфтенца и да се пие малко ракия…

Е аз пък… Какво? Решавам да направя колкото се може повече снимков материал. Защо не? Не всеки ден съм в Текирдаг; не всеки на брега на Мраморно море, където има разбира се разкошно построена крайбрежна улица… Паркът „Мир и свобода“ намиращ се на брега на Мраморно море е красиво озеленен и украсен с дървени статуи подарени от унгарското правителство и ме чакаше да го снимам.

Но първо влизам заедно с част от групата в големия пет етажен Мол - ТЕКИРА.

Минаваме през детектора на лъжата… Всъщност оставяме телефоните да преминат и чанти с вещи ако имаме. Ние ги следваме наблизо. Предпазни мерки не са излишни като не знаем колко фанатици може да има. Смисъл хора готови да умрат за каузата си повличайки и други с тях. Слава Богу, размина ни се. Вече сме на първия етаж. Впечатлен съм от богатата подредба на книги и разбира се кафе „Дюккани“, а пред него водоскоци от шандраван.

Малко информация намерена от мен или приватизирана за шопинг маниаците:

     МОЛ ТЕКИРА със своите пет етажа е по-голям от познатите ни Ераста в Одрин и Орион в Чорлу.

Молът се намира на много лесно място – достатъчно е да карате по главната улица Muratli, по която сте влезнали в града, докато стигнете своеобразно Т-образно кръстовище. Ще познаете мястото, когато на ваше дясно има син магазин на оператора TurkCell, а пред вас е дървеното кафене Cocoa. Завийте надясно и след няколко минути ще се озовете пред мол Текира.

Мол Текира разполага с широк безплатен подземен паркинг. Работното време на мола е от 10:00 до 22:00 часа.

Магазини в мол Текира

Най-интересният магазин в мола е Карфур, тъй като такъв няма в популярните ОДРИН и ЛОЗЕНГРАД. Тук има и магазин Караджа ако си търсите луксозна посуда и аксесоари за дома или интериора ви.

На първи и втори етаж в мола са основно магазини за маркови дрехи, сред които вече познати магазини като Adidas, US Polo Assn, De Facto, Mavi, Koton, Colin’s, Flo. На тези етажа е разположен и двуетажен магазин на Media Markt, което е турският аналог на българския Техномаркет.

Последният етаж на мола е зает от кино и просторна зона за хранене, където можете да хапнете дюнер от Usta Donerci, или пък да опитате турския Мак Доналдс.

Големите хранителни вериги като Мигрос, Онур, Бим, Бизим и Шок имат по няколко магазина в Текирдаг.

По пресечните улички край пазара се намират интересни занаятчийски магазинчета и бакалии за пазаруване на дребно. Интересни в този стил има и магазини за дрехи и обувки. Те се намират и по две от главните улици в града Muratli и Hükümet (реално това се улиците, по които се стига до мола).

 

    Ами толкова за Шопинга. Кой пазарувал, пазарувал. Аз успях да  се разходя по етажите да надзърна в детския кът, където малчугани се возеха на миниатюрно влакче, ида позяпам в огромните цветни глобуси виснали от тавана. Всички тези впечатления запечатвам със доказателствен материал, снимки. В тях намирам място и за някои от дамите от групата на екскурзията, в която и аз участвам. След това излизам на въздух с мисълта за парка край Мраморно море.

Следва

В. Софин