Край пътя
Ето ви и вас,
крайпътен продавач на картофи. И н е само… Все пак сте и производител. Но да не
забравяме, мечтател.
Искате да
успеете. Но за да измъкнете парите на другите е нужен, талант. Особен аромат,
който кара колите покрай вас да спират. Не за друго, а защото са впечатлени.
Вие сте успели да наредите опаковани и размерени по килограми, не само картофи
за продан, но и ред други неща. Домашно сладко от боровинки, мед и ракия
разбира се.
Първият клиент вече е пред вас с въпрос, който е почти един и
същи за всеки следващ купувач:
–
Хубави ли са картофите? Сладки ли са?
За да убедите клиента вие сте успели да сварите в тенджера
от произведения от вас, продукт.
Затова съвсем спокойно насочвате клиента:
–
Моля ви! Ето опитайте сам! Сладки и хрупкави, когато е нужно.
Подавате солта и току що сварения, картоф. Ако не успеете да
впечатлите клиента насочвате вниманието му към меда.
–
Този мед господине сам съм го произвел. Много е
вкусен. В него има всичко нужно.
Естествено
за убеждение сте приготвили чай на газовия котлон на който преди това сте сварили
картофа. Даже билките, които сте набрали собственоръчно и изсушили със старание,
дават избор на клиента. Ако иска мента, лайка, риган или липа. Всичко сте
сторили но с една цел, паричките в джоба на клиента трябва да влязат във вашия
вечно гладен джоб.
Ако и това не помогне опитвате последния си
шанс.
–
Вижте какво имам и ракия….
–
Силна ли е? – пита клиентът.
–
Но, моля ви! Опитайте!
И леко се отбивате в канавката откъдето за вас минава сякаш приготвен
нарочно малък воден поток. Той помага на домашната ракия не само да се скрие
там от пазителите на реда, но и да е изстудена и готова за вътрешна употреба.
Клиентът се
суети. Той е с кола. Не трябва да пие, но трябва все пак да установи градусите
в домашарката.
-Малко моля, ви! Все пак със с кола.
Докато сипвате двайсет грама в чашка за опит, казвате успокояващо
няколко думи на купувача:
– Няма страшно. Ако първата глътка не ви гътне, то със
сигурност вкъщи когато свършите шишето със сигурност ще направите „Главата“…
При толкова
богат избор на стока и при направената реклама, клиентът все пак се сеща и за
цената.
–А колко струва!
–Виждам, че с вас ще се разберем господине. При тия цени на
бензина, на газта всичко се вдига. Но за вас ще направя отстъпка.
Казвате цената си. Клиентът мига като уплашено пред
заколение, яре.
–Толкова много!...
–
Ами кажете вие, вашата цена?
Щом разберете че клиентът има цена
започвате пазарлъка. Със сигурност ако не си купи от картофите, ще вземе мед
или сладко от боровинки. Ако пък не ще купи, може от домашната ракия, да вземе.
Важното е да успеете да задържите жив интереса му. Сторите ли го като нищо
впечатления клиент ще си купи нещо от вас. Дори после като запали двигателя на
колата и тръгне ще ви се усмихне щастливо.
Но
всъщност щастливият ваш джоб доскоро празен, прибрал парите на купувача ще бъде
най-щастлив.
Малко след тръгването по пътя клиентът ще
се сети за едно:
–
Не мислех да взема каквото и да е. Но не можах
да устоя. Дали от хитрата усмивка на продавача или на продуктите му!? Не знам,
но подозирам, че аз съм измамения. Мошеник с мошеник! Той мене…
Дори и да подозирате това, което мислят и
казват за вас, клиентите с минаващите покрай шосето коли, те спират ли, спират.
А щом спират няма начин да не купят.
Рекламата е важна днес. Щом има добра
реклама има и оборот.
–
На добър час! Лек път! – пожелавате на клиента
на тръгване и се озъртате за следващата жертва, която неминуемо привлечена от
чаровната ви безплатна усмивка спира и пазарлъка започва с думите:
–
Хубави ли са картофите?
–
Даже са сладки! Моля, опитайте!...
В.Софин 28.02.2022год.
