Кураж с лалета
С венчален пръстен под каскета
в поза смешна, прекалено клета,
мъжът пийна няколко мискета
за да подкрепи с кураж късмета,
докато чакаше обична си Венета,
с чест да падне в краката ѝ, с лалета!
В.Софин 29.08.2021год.
неделя, 29 август 2021 г.
Кураж с лалета
Биваше го...
Биваше го
От много биване
все шкембе добиваше.
После устни свиваше
и с ракия се напиваше…
Отиваше му
От толкова отиване
мечтаеше след прибиране,
от кръчма след надпиване,
да спре махмурлука от униване…
Убиваше му
От неудобното убиване
на фигура след напиване,
се стигна до удобно отиване
в изтрезвител, за скриване…
Рекет
От успешното укриване
се стигна до измиване
на пари събрани след извиване,
на ръце произвели, сирене.
Гледаше му се
От прекаленото гледане
на реклама за хапване,
стол скромен при сядане -
осигури на тлъстия, падане!
Вадеше му се
От неудобното вадене
на телефон за обаждане,
се стигна до изглаждане
на връзката след раждане!
В.Софин
29.08.2021год.
събота, 28 август 2021 г.
Очите твои
Очите твои
Таван стръмен, когато изкачих,
не мислех, че долу ще се върна.
Внезапно истината щом открих -
разбрах - тук съм, за да те прегърна!
Косите твои с червена роза украсих
да сияеш, винаги в очите ми красива.
Сърцето мое цяло с обич ти, дарих…
С мен да бъдеш истински, щастлива!
Превърнах чувствата в любовен стих.
Разбрах, че тук съм за да те прегърна.
В очите твои, щом нежността открих -
вече знаех, че горе няма да се върна!
В.Софин 28.08.2021год.
петък, 27 август 2021 г.
Мълнии в палатка
Палатка
Палатката не
подозираше, че ще има дъжд и ще приюти двама. Все пак в планината става
страшно, когато мълниите си дават среща. Блясъкът е толкова силен, че през
нощта вътре в палатката става, ден. Когато дланите мъжка и женска се срещнат,
там някъде в тъмното нещата се променят. Гърмът на мълниите плаши, но
светлината предизвиква, паника. Две ръце стиснати силно, помагат. Прегръдката също.
Сълзите са излишни. Страхът пълзи в палатката, но на нея не ѝ пука. Има и нещо
романтично. Двама. Мъж и жена стиснали здраво длани, сякаш казват на света,
че тяхната любов е по-силна от мълниите, които отвън, извън палатката се
подиграват с чувствата на човека. Бог или Природа? Нима майката Природа не е
Бог, който дава, но и отнема същевременно! Палатка. Тя не знаеше, че ще приюти
двама. Можеше и повече нуждаещи се при дъжд да се подслонят. Можеше…! Но при
мълниите, които решаваха какво да стане, нямаше избор. Изборът беше, двама.
Двама ръка за ръка, както казват… винаги е било. Съединението прави силата или
безумието на двама влюбени ражда, живот!? Е, това и палатката не знае. Само
мълнията, която идва, но си и отива, ако сме разумни!
Все пак надеждата остава. Двама влюбени. Една палатка и
мълнии, които дават, а не отнемат,
любов!
В.Софин 27.08.2021год.
Къде е мигачът?
Къде е мигачът?
-Дека е мигачо…? – пита инструктор кандидат шофьор, забравил
да даде мигач при ляв завой на пътя.
-Па тука некаде требе да е! -отвръща кандидатът и се пули в
таблото пред него.
-Ей го дека е! -показва инструктора с търпение, нужното
копче.
-Па като знаеш толкова много, оти ме питаш? -чуди се все още
нищо не проумелият кандидат за шофьор.
-Па нали требеше да завиеш наляво…
-Па така речи! Оти ме караш да се чудим, дека е мигачо…
-казва кандидатът за шофьор и завива наляво, където липсва път, но има поле…
-Ей, къде тръгна бе? -чуди се инструктора и набива
спирачките под него.
-Па нали рече, налево! Ако беше казал дясно, щях да хвана
точно, пътя… А виж сега сме у канавката! И ти ако си инструктор, я със сигурност
съм, полицай…
-Полицай ли сте? -интересува се пребледнял, инструкторът.
-Ти па! От дека мое да ти дойде това у простата глава. Я съм
коняр у наше село. Оня ден ме извика кмето и ми рече:
„Коньо ще го пенсионираме. Време е вече бай Денчо, да изкараш книжка за шофьор. Така де, цяла
Европа нази гледа, а ние още с коньо си караме от нивата, слънчогледо…“
-И затова съм тука
да ме научиш как се върти гевреко… -добавя важно бай Денчо и засуква войнствено, мустак.
-Абе гевреко едва ли ще го научиш на тия години. Я по-добре
си вземи нов, конь. -дава му съвет, инструкторът.
-А не може! Кмето на
село, що ще каже? -инати се бай Денчо.
-Ами нищо. Кажи му, че си пред пенсия и тепърва да се учиш,
къде е левио, и къде деснио мигач, няма нужда. Карай си коньо направо и да не
ти пука… -казва важно инструкторът и пъди бай Денчо да си ходи.
-Убаво! Немам нищо напротив! Но ако утре ме върне от село пак
у градо и каже, че требе да ме учиш на гевреко, да не откажеш, ей…!
-Нема, не бой се бе! Ще ти земем парите за шофьорлъко дори и
да не станеш, таков. -успокоява инструкторът, бай Денчо.
-Па така речи, бе! Оти ме мачиш! Още утре ще ти донесем
парите, а ти помисли за книжка… Така де! Яз па, ще си карам коньо на село, но поне ще
имам и шофьорска книжка!... -смее се и
маха с ръце, доволен бай Денчо и после бърза да хване автобуса за вкъщи.
В.Софин 27.08.2021год.
Никнала лудост
Никнала Лудост
В лепкава лудост мракът пълзи.
Пипалата кални, раждат на корен.
Оставят следи. Очите с топли сълзи.
Човекът страда, вкъщи затворен.
Плаче душата. Небето кънти.
Мълнии святкат, разбиват съдби.
Арестуван животът, убити мечти –
градът стихнал, отдавна мълчи.
Маски се плезят. Тормозят, деца.
Никнала лудост, тревога, раздяла…
Тревожни лица. Угнетени, сърца.
Любовта в тъмната сянка е спряла…
Милост! Забрана! Щастие няма!
Влачат се дните. Година, голяма.
Небето в тревога. Мечтите са в яма.
Режисьор в живот със програма!
В.Софин. 27.08.2021год.
вторник, 24 август 2021 г.
Петдесет процента
Петдесет процента
Петдесет процента сиво
се протягаха към мен свенливо.
Докоснах ги леко и вежливо.
Проговориха ми услужливо.
Петдесет процента тъмно
ми скочиха обезумели, стръвно.
Не устоя на повика им кръвно
взе, че ме изкачи, стръмно!
Петдесет процента по -тъмно,
изпълзяха в мене, скръбно.
Креватът скръцна, протестира -
простор тяло за любов, избира!
В.Софин
Без критика за Системата!
Без критика за системата
Мисля си често
за СИСТЕМАТА. Господ здраве да ѝ дава! Ако не беше тя, може би щях да се родя в
Мозамбик или някъде другаде. Е социалистическата система беше забранила
щъкането насам натам. Вярно в родината се щъкаше, но с правила. Без адресна
регистрация, ако не дай си боже замръкнеш и те хванат. Трябваше да се доказва,
че си на гости. Или да лъжеш, че е така. Същата тая система даваше работа и
хляб за, който се висеше по-опашки в хлебарниците.
Бавно и сигурно
се източваше кръвта на народа… Кога? Особено днес, когато мила системата ни
казва, кога да забременеят жените ни, за да имаме дете. Лично аз през 1996
година, когато вече се бях снабдил с две отрочета чух от приятел, че съм луд.
Как така в условия на мизерия въобще съм си позволил да имам деца! И тук идва
дискриминацията на ход. Системата дава право на малцинствата да се разполагат с
деца и помощи, но не дава на своите нищо освен плащането, усърдно на данъци.
Така де! Хазната трябва и да взима от някого. Удобно, нямаш деца събрал си
малко пари, че дай ги на държавата бе! Какво ги стискаш сякаш ще живееш с
орлите!
На приятелите ми, които останаха само с по едно дете, а
някои и без такова сега съжаляват. Но времето вече е минало и няма как да се
върне, че да сме млади и да мислим, че са нужни българи за държавата ни. Тогава
Системата не даваше. Е и днес не дава. За бога как дете в такава обстановка? В
условията на ковид 19, изключено… Леко, удобно за ония, които идват от чужбина
и преминават транзитно през страната ни. Е движението създава движение и хората
на пътя могат и да се увеличават. И нашите хора също се увеличават, но в
последното си запазено гробно място с цената на пари и нерви за близките.
Същата тая мила загрижена за нас, Система ни увещава, че ГМО
продуктите от САЩ били безобидни. Да но никой не прави нещо за милите очи на
другия, нали? Ваксините за ковид 19, същите били безплатни, но всъщност цената
им постоянно се увеличава. Системата избира кой да диша и кой да ритне
камбаната.
Удобно се създават
конфликти в различни страни. Резултатите всички ги виждаме. Преселение, бягство
от родните места с пари в джоба. Защо и откъде? Е от същата тая Система, която
съвестно помага на малцинствата да рушат европейските ценности. Но всъщност
никой, никога не е виновен. Нещата са случайни. Случайни вируси, случайни
конфликти, случайни земетресения, случайни пожари и наводнения, е в толкова
много случайности да ме прощавате, но няма как да повярвам. СИСТЕМАТА е тук. И
тя решава вместо нас. Ние сме безпомощни да се справим с нея. Пари се раздават
на ръка, вършат се неща с които нашите починали родители биха се срамували
днес. Тук няма срам, нито нещо лично. Просто установявана удобно на световен
ред. Системата, която ни работи всеки ден и ни изстисква по-малко. Наскоро го
чух, че това не е фашизъм, даже не и комунизъм. Тогава какво е? Свят удобно настроен
на вълната на подчинението. Това, което не сме видели тепърва ни обещават да усетим.
Палките, маските, движението дори усмивките ще бъдат забранени със закон.
Прощавайте ама вече наистина се чувствам като тухла в стената. Стена, изградена
с помощта на Системата. Милата, тя! Дава толкова права, че ако не си платите
навреме данъците ще ви ощипе жестоко за да се пробудите. Сънят е хванал очите
ни! Ругаем, протестираме и какво? Системата
ни работи съвестно… И ние работим за нея! Всяко друго изключение, забележете се
посреща като агресивност от наша страна. Пречим! А щом пречим изхода е ясен.
Ковид 19 или нещо друго сервирано там, където е най-необходимо. Ето ви глобален
свят; ето ви мирно и равнис; ето ви живот, или живуркане подчинено на Система
източваща кръвта ни… „Светът никога няма да бъде като предишния, който познаваме!“
Това сте го чували вече, така, че бъдете готови за новите добре режисирани
вълни, които предстоят за всички ни. Е поне на обикновените хора, които си
искат предишния живот. Режисьорите са обмислили всичко! Десет години
подготовки, време е да се развихрят. Звучи като конспирация нали? Може и да е.
Но не е лично, казват това било бизнес и подчинение. Пари кървави, които
управляват света! Система на безчовечност и правила, които унищожават
досегашните. Бъдете здрави!!!
В.Софин
понеделник, 23 август 2021 г.
Изнервен диалог
Изнервен диалог
-Ела тука бе! Ела ми! -крещи побесняла жена на непослушния
си мъж, който скимти уплашен като кученце, което току що е прогледнало.
-Кажи мила?
-Не ми викай мила! Да не мислиш, че съм пила?
-Моля ти се, скъпа!
-Сега пък ме нарече, тъпа!
-Ами, недей така, драга…
-Драга…Ще те изритам бързичко през прага… -рецитира с
увереност, жената.
-Но, моля ти се! Моля! -изпада в паника, мъжът.
-Ей сега като шаран ще те заколя… -беснее жената и вади нож.
-Недей миличка! – трепери мъжът.
-Аха! Призна ли си? С любовницата си бил на нашата, виличка?
-Това пък откъде го измисли!?- озадачен е мъжът.
-Абе ей сега ножът ми, ще те очисти…
-Недей ще ти сипя мъничко, уиски!
-Аха, ще ме подкупваш с огризки!?
-Може ли с водка?
-Не ми се прави на умилкваща се котка!
-Какво ще кажеш за ракия!
-Ей сега от главата ти, ще я избия!
-Тогава що искаш?
-Чух, че с друга се натискаш?
-Абе, беше на кафе с колежка…
-Аха призна ли си, забежка!
-Моля ти се скъпа!
-Пак си позволи. Обиди ме с тъпа…
-Но драга…!
-Вън през прага! На главата ти рога им се полага!
-Ама, че женище… -мърмори уплашен мъжът и бърза да се изсули
през вратата навън, където спящ на пън се намираше, на гости не друг, а кошмарния му сън!...
В.Софин
неделя, 22 август 2021 г.
Туршия за продан /разни/
Туршия за продан
Скромен котарак търси чаша за чая си!
Нелишен от чувства вентилатор търси изгодно жега, която да охлади с духащ,
ентусиазъм.
Прекалено гореща напитка, търси в помощ болно гърло, с което да се
чифтоса.
Средиземноморски курорт търси подходяща компаньонка за развлечение и
прохлада край морето.
Мивка нелишена от чувство за хумор търси подходящ Сифон в който да излее
докрай съдържанието си.
Раница търси изгодно гръб, който да я преведе невредимо през планините на
любовта.
Безпощадна игла търси скъсан панталон, с който да ушие, връзка!
Алкохолен капацитет търси изгодно туршия за мезе.
Прекалено отдадена на чувствата си изба, събира компоти за компания през
зимата.
Безкрайно скучни часове, търсят сгодни сервитьорки за убиване на работното
време.
Работа недостойно платена, търси достоен гражданин, който да я върши
безвъзмездно!
Недоволен, тих в излиянията си Ропот, мечтае за разбиране и по-високо
възнаграждение в областта наречена, работа.
Елен с неукрепнали рога, търси подходяща партньорка за укрепването на
позицията си в обществото.
Страхът търсеше Смелостта, за да се ожени за нея. Вместо това намери
изгодно Сянка, в чийто прегръдки се скри.
В.Софин 22.08.2021год.
петък, 20 август 2021 г.
Иглите в помощ
Иглите в помощ
- Наскоро срещнах
приятел, който ме изненада със заболял въпрос коментиран често сред обществото
ни. Интересното беше, че и в болницата когато се намирах там на преглед с маска
и мучах като бик на заколение чух същото:
-Какво мислите за иглите?
-И вие какво отговорихте? -любопитен е друг приятел, с
когото често пием кафе и обменяме информация за живота. Обяснението ми беше следното:
-Добре, че ги има. Наведеш се да си вържеш обувките и нали
сме с наднормено тегло копчето хвръкнало… И хоп хващаме първата игла…
-А втората? -атакува ме приятелят с усмивката си.
-Втората… Лесно се получи. Оня ден тъкмо се качвам в трамвая
и слагам маската на лицето си в движение и нали сме с наднормено тегло ластика
на гащите припука предупредително и се скъса. Само на разстояние до следваща
спирка, успях да ги зашия благодарение на иглата и конеца, които нося постоянно
в бойна готовност…
-Интересно! -мърмори приятелят ми на кафе и ми се хили в лицето
с трети, неудобен според него въпрос:
-Ами… Какво ще кажете за третата игла? Дали трябва да се
ползва по предназначение или може да се изчака поставянето ѝ?
-Зависи?
-От какво? -смее се вече предизвикателно приятелят, мислещ
се за сведущ капацитет по въпросите с иглите.
-Дали имаме дупка в чорапа си появила се от износените
обувки на краката ни…
-Ами наднорменото тегло? -атакува ме приятелят.
-Именно! Наднорменото тегло с чиято помощ обувките от постоянното
натискане са се износили и чорапите са придобили дупки, които плачат за
третата игла…
-Ами? - опита се да
каже нещо приятелят ми, но го прекъсвам:
-По повод на четвърта и пета игла, ако питаш, там е още по
лесно! Ако имаш подръка вкъщи баба или майка, тя ще ти оплете за зимата нови
здрави чорапи, за които ще я благославяш… Все пак така ще избегнеш, настинката…
-А Ковидът? -блокира умозаключенията ми приятелят.
-И за него игла така ли? -отвръщам на въпроса му с въпрос.
-Да!
-Е ако са останали още игли, ако ги има и господ здраве да
им дава, нека работят…
-Ами ти няма ли да се ваксинираш? -дойде най-после на думата
си приятелят ми.
-Това пък защо? -питам с недоумение аз, сведущ по въпросите
с иглите.
-Ами за да живееш?
-Че аз си живея и сега… Какво ми е? -вдигам рамене в
недоумение.
-Е да, ама ти трябва игла? -настоява на своето приятелят ми.
-Трябва ми вярно, но не такава, че да ме боли…
-Страх те е от иглите? -почти щастлив е приятелят ми, който
мисли вече, че ме е хванал натясно.
-Напротив! Страх ме е, че какъвто съм си Марко Тотев като
нищо ще попадна на неподходяща ваксина и иглата няма да ме спаси…
-Напротив! Ще ти даде живот!
-Е аз съм алергичен към игли и ваксини… Лекарят при който се
изследвах и дето ти казах, че мучах като теле на заколение ме предупреди,
никакви игли… Но както виждаш не устоях… Все пак наднорменото тегло си е
наднормено. Гащите падат на пътя, копчетата от ризата скачат също, а дупките на
чорапите се увеличават…
Естествено приятелят ми не бе очарован от разпита си, защото ми
обеща, че скоро няма да ме черпи кафе.
-Голяма работа! -отвърнах му. –за кафето не ми е нужна игла и мога да го
пия и на работното си място….
В.Софин
20.08.2021год.
четвъртък, 19 август 2021 г.
Нова среща
Нова среща
-Или го имаш или го нямаш? -съмнява се дама.
-Е имам го… Ей сега ще ви го покажа!
-Полека! Моля ви! Недейте! -стресирана е дамата.
-Не се притеснявайте, моля! Ето ви, на… - и мъжът изважда и показва не
друго, а джобен часовник, който крещи неистово в ушите на дамата искания от нея, час.
Е, той е три следобед. Тъкмо подходящо време за кафе и нова среща.
В.Софин 19.08.2021год.
Ама, че джиесем...
Ама, че джиесем…
Телефона казват
е бил едно голямо добро. Може! Да но, джиесемът… Тоя серсем, това недоносче
гадно!
Как да го опиша.
Удобен, събира се в джоба. Прави компания навсякъде и там, където даже не ни се
иска. Толкова нагъл, влиза ти под кожата, приятел! Гугукане, шептене, любовни
излияния… Неудобни засечки! Интернет пространство. Кръстословици с думи за решаване
в работно време; Даже удобна елка, която смята на ум вместо нас. От хубаво по-
хубаво! Мама се обажда, а и татко за да се кара понякога. Всичко това е
поносимо и без това не може. А снимките са толкова много, че човек докато ги
прегледа всички и времето за работа, свършило.
Приказка! Да но? Е винаги има едно но.
Всеки знае предимствата на джиесема, а недостатъците, къде са… Мислите си, че
няма. Да но ако някой започне да ви тормози по „недоносчето“ наречено джиесем.
Удобно средство да ви ругаят. Толкова удобно, че тъкмо да изпратите и своята
благословия и ви изключват от линия. Само жена ви до вас чува псувните и предупреждава вас, винаги за последен път.
Държали сте се като гамен пред дама. Може би има право, но след като ви дразнят
по недоносчето, какво остава. Аха да се усмихнете, но усмивката ви прокиснала. Тъкмо
да дремнете удобно в леглото си, и звън в ушите ви. Обажда се не кой да е, а шефът
ви за да ви наругае и естествено да ви осигури работа допълнително за да не
скучаете с жена си вкъщи през почивните дни.
„Недоносчето“ или
джиесемът ви, предупреждава, че имате данъци неплатени; имате срещи; имате
пратка неплатена в брой; имате задължения. Всичко имате, но не и спокойствие. Естествено
са ви осигурили и телевизия и радио на джиесема. Може да гледате всичко и
чувате, но сте задължителни с реклами, иначе току виж сте
избягали от ежедневието. Търпите известно време. Ругаете системата, ама това
изобщо не ви помага. Да стъпчете „Недоносчето“ и ликвидирате славата му, не
смеете. Аха не сте вдигнали на шефа си и тогава на борсата за нова работа. Аха
не сте вдигнал на жена ви и опа, наказан сте не само да измиете чиниите след
вечеря, но сте и лишен от ласки. Е може и да изядете някой и друг шамар от
милата, но трябва задължително да сте мазохист за да оцелеете в боя. Ако пък не
сте успели да чуете любовницата, ако имате все още такава и опа, хайде на кино
за нова, която трудно ще откриете.
И всичко това
помислете си, последиците от един непроведен телефонен разговор по джиесема.
Ами мошениците, които се опитват да изкопчат от всички нас
пари? Колкото повече за тях по добре, защото работи усърдна системата за
безнаказаност в държавата.
И какво ви
остава? Отивате в кръчмата да се напиете. Хубаво, но и „Недоносчето“ е с вас в
джоба ви. Тъкмо сте вдигнали с приятел наздравица и вече са ви предупредили, че
трябва да се прибирате вкъщи. Не може даже да изпсувате. Направо се давите в
евтината ракия и къде с кашляне и съжаление си тръгвате…
Проследен сте
отвсякъде. Или както му казват някои, вие сте чипиран човече. Всяка ваша стъпка
е следена, всяка пошла мисъл успешно е извадена с цел да бъдете наказан.
Със съжаление си
спомняте за старите телефонни апарати при, които сте ходили някога. Тук с „Недоносчето“
няма ходене, Джиесемът ви придружава и тревожи навсякъде по всяко време на
денонощието. Ядец! Иска ви се да го стъпчете нали? Иска ви се… Хубаво, но след
като сте следен от толкова много институции вече сте се пристрастил като
наркоман и нямате избор. Или пък
изборът е да ритнете камбаната с финес. Не се заблуждавайте телефонния глас на
джиесема ще ви намери и там долу в двата метра.
Може и така да
е, но нека някой друг му вдига. По отговорен, дисциплиниран и още не разбрал
как го работи системата. Вие и да искате не можете вече. Просто сте успели да
се изключите преди Недоносчето наречено, джиесем да ви хване отново в мрежата на
паяжината си.
В.Софин
19.08.2021год.
сряда, 18 август 2021 г.
Огънят на любовта
Огънят
Огънят от твоите бляскащи очи…
Пламъкът създал от тях мечти…
Пали тръпката, която ми личи…!
С любов тя гори в моите черти…!
В.Софин
Дъждовни мисли
Дъждовни мисли
Стоим под обсадата дъждовна
двама непознати, хванати във плен.
Стоим в атмосферата виновна.
Аз гледам в теб, а ти пък в мен.
Целувам те прикрит в дъжда.
Отвръщаш ми с усмивката си ти.
Стоим и вече хващаме ръжда
под покрива открил ми любовта!
Слънцето внезапно се показа.
Спря дъждът. Целувките се спряха.
Времето достойно ме наказа -
любовни мои, мислите умряха!
В.Софин
вторник, 17 август 2021 г.
Пегас
Пегас
Чувствата отвързани от младостта,
всекидневно търсят някаква забава.
Когато с бастун пристигне старостта -
остава споменът да тлее във забрава…!
И сещаме се понякога едва тогаз,
от къде препускал е облакът за нас,
с копитата на силния и опитен Пегас!
В.Софин
Където прозират следите
Където
прозират следите
Когато от висока стълба се слиза,
а погледът крачи уверен в лъжите,
едва ли тогава в душата ни бриза
с движение на въздуха влиза -
най-долу, където се губят следите!
Когато си търсим високи мечтите,
а всъщност съдбовно се мъчим,
едва ли тогава ще паднем в мъглите
на тъмни води, в които се давим -
най-долу, където се губят следите!
Когато от ниското тръгнем, високо,
а мислите луди, върха ни изкачват
едва ли тогава е нужно, дълбоко
да слезем с очите дето прескачат -
най-долу, където прозират следите!
В.Софин
17.08.2021год.
понеделник, 16 август 2021 г.
Книга
Книга
Когато успешно си скрила
тайна в усмивката, блага
искам те близо любима;
искам те толкова драга,
че със собствена сила,
която от сърцето пристига
да бъдеш тъй мила -
докосваща мислите, Книга!
Забавни четиристишия
Забавни четиристишия
В гората не е пречка
да се спънеш някъде на клечка.
Но на първата пътечка,
може и да срещнеш, мечка!
………………………
И в болницата не е пречка.
Лекуват те, даже без аптечка.
Но без сгряващата топла, печка
ще настинеш в стаята без клечка.
………………………………..
Храбро драпащо юначе,
Малко палаво глупаче,
Пълзи сред пясъка обаче –
смело без посока, Раче!
В.Софин
неделя, 15 август 2021 г.
Сюжет
Излязъл сякаш изпод плета
Стихът ми даде умния съвет,
да направя два събудени куплета,
с палав за любовта сюжет.
С оглед на романтика човешка
насред парка със програма
влюбени в една и съща грешка -
опитваха от любовта, голяма!
Прикрил неудобния и груб език
наврян някъде под плета,
Стихът пристигна в мен за миг
в помощ сменяйки, сюжета.
В.Софин
петък, 13 август 2021 г.
Установен ред
Установен ред -13.08.2021год
Подчинен свят лесно се създава,
нужен ни е вирус за разплод.
Пускаме го сред хора да узрява,
и радваме се на умния си ход.
Вълна четвърта тепърва се задава.
През август отвън не се стои.
Това не пречи вирусът да се вестява,
щастлив от жегата, която го цени.
Ваксината тъдява умно се надява
да покаже здраве в немощта…
Отвън на светло често притъмнява
наблизо вече кашля, есента…
Подчинен свят лесно се създава,
когато пуснем вирус във разплод.
И ако някой все още се съмнява
скоро ще усети с кожата си, ход -
строг, установения си ред!
В.Софин
четвъртък, 12 август 2021 г.
Неуморен орач!
ОРАЧ!
На ранина неуморен орач
с лъчи оре във небесата.
С големия си здрав разкрач,
целува Слънцето, Земята!
Лети заедно със светлината.
Вкъщи влиза даже на килима.
Опитва се да бъде красотата,
която в любовта ни, взима!
На ранина неуморен ездач
с лъчи препуска във небето.
С необикновен и мил разкрач,
той влиза всекиму в сърцето!
В.Софин
сряда, 11 август 2021 г.
НЯКОЙ ДЕН
НЯКОЙ ДЕН -11.08.2021год.
Някой ден аз ще висна на ченгела.
Прилежно избран, с корем разпран.
Това ще бъде в най-дългата неделя,
в която надявам се ще съм разбран.
Някой ден червата ми ще изтекат.
Заедно с кръвта ще мият пода.
Годините ми забързани ще спрат.
Недописана ще бъде мойта ода!
Някой ден, когато няма да ме има
и слънчеви лъчите ще ми липсват.
Това ще бъде в най-дългата неделя,
когато сезоните ще ме дописват!
В.Софин
вторник, 10 август 2021 г.
Качествата и визията на жената
Какви качества и фигура, трябва да притежава една жена:
Поглед, който прозира в душата на мъжа.
Изпепеляващи очи, които палят огън в сърцето на мъжа.
Изкусителни мигли, които са в състояние и мъж в кома да
извадят.
Ръце нежни и предизвикателни в момент на ярост.
Изкусително тяло, което само говори за себе си, а мъжът е
занемял в изненада.
Крака достатъчно здрави за да настъпят егото на мъжа.
Глезени, които открито говорят за любов.
Бюст сам по-себе си толкова уникален, че мъжът забравя да си
поеме въздух от толкова пищна красота изсипана в погледа му.
Нрав, който показва, че жената е котка и то каква! Достатъчно
голяма, за да захапе реброто на Адам.
Коси достатъчно дълги за да може да влязат в употреба,
когато се наложи да се укротява вълчия нрав на мъж, който се мисли за силен.
Нокти, които успешно се вписват в лицето или гърба на
жертвата, която естествено е мъж опитал се да наложи волята си.
Усмивка, която привлича и мами едновременно.
Хумор, който не ѝ пречи, а и придава очарователен вид.
Естествено и силна, отрезяваща отрова, която да отблъсква най-настоятелните
ръце на мъж, позволил си волности.
В.Софин 10.08.2021год
Ползата от "Праза"!
Ползата от "Праза"
Уловен от система на омраза,
усетих как във възходяща фаза
да расте всяка моя дума, фраза -
изказана в ползата на Праза.
………………………
Изтъкан от нишки на омраза
усетих да никне в мен зараза.
Здравина в паяжината на фаза
хванала се в ползата на Праза.
…………………………….
Държан от мисъл за проказа
усетих да расте у мен зараза,
създадена политически с омраза
в защита единствено на Праза!
…………………………..
Животът мил единствен ми показа
как се ражда в страната ни омраза,
от слънце жарко, което не залязва
в помощ единствена за Праза!
……………………………….
Обединени в полза на омраза
вървим хванали поред зараза.
Ваксинирани щадящо с фаза
гарнирана в защитата на Праза!
В.Софин
Без прегръдката на есен
Без прегръдката на есен…
Листата капят не винаги със песен.
От кестена те падат долу в самота.
Отиват си без прегръдката на есен
зелени, сухи - без право на вода.
Лишени от избора на синева,
листата тихо капят в тъмнина.
Пожълтяла е зелената трева.
Слънцето се къпе в топлина.
Дъждът го няма в тая светлина.
Умират листата уловени в самота.
Те капят тихо на майката земя
с отнето право на жълта, свобода!
В.Софин 10.08.2021год.
събота, 7 август 2021 г.
Ваксиниран ли сте?
Ваксиниран ли сте?
В кабинета при
личния лекар:
-Ваксиниран ли сте?
-Естествено! Ваксиниран съм от варицела, дифтерит, коклюш и
още… Чакай да помислим малко докторе!
-От коронавирус, ваксинирани ли сте? -не издържа на
глупостите на клиента си, лекарят.
-А не… Вие за какъв ме мислите докторе? Нея, вирусната
инфекция я лекувам с домашна ракия…
-Хм! Значи не сте ваксиниран и имате наглостта да ми дойдете
на крака в кабинета за преглед…?
-Защо докторе? Това лошо ли е? Можеше и на носилка да ме
донесат, но рекох си, че още ме държат краката и затова се явих пеш.
-Вън! -реве ядосан лекарят.
-Защо вън, след като дойдох на крака за да ме боцнете….!?
-Така кажете! Първа или втора игла ще ви е това? -пита
загрижен за здравето на пациента лекарят.
-Има ли значение? Все пак е игла, която ще ме боцне… -упорства пациента.
-Хм! Вдигнете ръкава нагоре и седнете моля на столчето?
-Защо? Мога и прав да постоя!? -упорства внезапно обзет от
страх, пациентът.
-А ръкава няма ли да навиете както ви казах?
-Абе аз го навивам, навивам ама нали виждате докторе, той не иска доброволно да се вдигне.
-Вън! -реве съвсем разлютен лекарят.
-Поне ми дайте сертификат докторе! Аз за него дойдох, а не
за иглата… Па като се замислим оти ми е. Гащите ми още ме държат, не са скъсани…
-казва пациента и отблъсква вече приготвена спринцовката с ваксината.
В тоя момент излязъл
от кожата си лекарят припада на пода. Загрижен за него пациентът отваря вратата
и крещи в коридора:
-Болен, болен… Лекарят е болен!
-От какво? -пита следващия чакащ, прегледа си.
-Па знам ли? Щеше да ме боцка, но се убоде сам, без да иска
на иглата… Чудно ми е само първа ли му е, или втора?
-Има ли значение?
-Знам ли? Трябва да има щом припадна… Пък аз само му поисках
сертификат, а той упорства и не ми го даде… Сам си е виновен! -казва пациента и бърза да се покрие в коридора, където го посреща тълпа от маски. Зад, тях се
крият обезличени лица готови да се предадат на иглата, която да ги отърве от
мисълта за инфекция…
В.Софин
Инфекция, която
упорито не иска да си отиде, но все пак е режисирана нали? Или може би в
бостана растат само тикви, които не узряват? А ако узреят вече са скапани от
напрежението на живота, който щеше да дойде по хубав от песен и ще се окаже достатъчно дълъг за да напълни кесиите и осигури власт на мислещите се за вечни…
А вечността е на ръка разстояние! Можем да я докоснем! Може! Но трябва да сме силни! Да хленчим и се молим е излишно. Да бъдем себе си е това е достатъчно. Страхът няма да ни спаси! Вярата да, но не и паниката намерила мястото си сред нас!
В.Софин
Нов тоалет
Тоалет
С инфекция вирусна проклета
строг режисираха ни, тоалета.
С наложена силом поза превзета -
обещаха ни да гушнем, букета.
Като поразровиха черен, кюмюра
след успешна ковид авантюра,
с обособена точна процедура
ваксинираха кирта във саламура!
Налагало се, трябвало да свикнем.
Маската си тъмна да обикнем.
Със саламурата, когато ѝ откликнем
послушни, трябвало да свикнем.
Облечени сме силом в тоалет.
Издокарани в позата си клета,
вегетираме в двайсет и първия век
в безумие и вирусна ера, проклета…
В.Софин
Абонамент за:
Публикации (Atom)