Жената трудно се чете...!

Дори да знаем как да я разлистим -

жената трудно се чете!

Въпреки това за нея мислим,

когато в любовта ни отведе!

Обърнем ли светлата и страница

и нацупеното от кавги лице,

ще разберем, че минали сме граница,

която спира биещото ни сърце!

Успеем ли да стигнем, трета –

по един и същи път вървим...!

Защото душата и на двама е превзета

от любовта, която можем да си позволим!

В.Софин  

Свободата е не родила мома...

Свободата е не родила мома, възпрепятствана от избора на мъж!

Новата година била по-добра от старата! Донесла късмет с вдигане на данъци, облекчения за управляващите и мъка за бедните!

Когато се учим, научаваме, че животът е приказка, която друг разказва!

Ако имаме нещо в джоба си, трябва ли да благодарим на господа, че е скъсан?

Обичаме ли истински, забравяме несгодите, които бъкат около нас всекидневно!

Ако се радваме на живота, това не означава, че сме преуспели. Може би сме забелязали малките красиви неща покрай, които минаваме всеки ден по един и същи маршрут за работа.

Ако сме научени да мразим, трябва ли сърцето да си пазим!?

Завистта натрупана с годините може да ни докара инфаркт! Но ако на нас, завиждат, значи не ни обиждат!

Лицемерието идва подготвено! Почвата обаче се оказва мека и фалшивата усмивка потъва в земята, където се среща с червеи, които я изяждат!

Когато чакаме да си отиде старата за да дойде с елените, новата година си мислим, че каруцата е претоварена. Годините са натежали, ние сме се един друг изяли!

Обичаме да лъжем, но когато ни излъжат, нервите ни не издържат!

Светът е общ! Той не е само за хората... Не е за животните, нито за флората, а е за въздухът, без който, нямаше да има този свят!

Когато ни обидят незаслужено, реагираме остро, защото се мислим за умни. Но, ако се усмихнем безразлично на опитите да ни свалят на земята, позволилият си да ни разиграва остава с отворена уста от изненада.

Новите пирончета вече са наковани предварително от умните глави на парламента. Въпросът е, дали няма да изгният предварително и всичко гласувано да се разпилее по вятъра. А стане ли това, тогава става страшно!

Нова година, стар късмет! Пак ни канят на банкет! С фалшива ракия и боядисано вино, ще пием пак на крак, но само по едно!!!

В.Софин 

Гниещ живот!

          Животът го няма! Животът е почти изтлял! Отдавна загнил, той се разпада на части.

Няколко от "Тях", сънуват щастие в чужбина. Такова няма, защото парите не са щастие. Те са начин да отблъснем от себе си, деца, родители, приятели и близки.

„В чужбина е идеално!“ –мислят младите и заминават като повечето и не мислят да се връщат. Парчетата се разпадат! Цели семейства са разпръснати. Не живеят, въпреки парите в джоба си. И как може да сънуващ щастие, щом липсва любов!? Нима всеки от нас не е оставил нещо мило, някъде?

Майка, баща, любов!?

Други ще намерят зад граница, но няма да са същите...

 Гниещ животът е обхванал джобовете и на богатите. Толкова изгнила шума в тях, толкова чувства на презрение и алчност, която е погубила душите им. Разпаднали се усмивки, фалшиви обяснения, отблъснати хора на улицата... Нима това не е гниещ живот?

На пътя, който лежи пред нас разбит се чувстваме царе, но за последно... И там гнилотата в душата е проникнала. Няма други чувства там, освен омраза и висока скорост. Първи в боя, първи в гроба!!! Бързаме, но не бързаме, когато искаме отмъщение, нали? Колата спира, шофьорът позеленял от злоба, слиза подготвен, въоръжен до зъби и ни почва... Нима ако не беше изгнил би сторил нещо на мухата?

Валят боклуци, не само в живота ни. Пълни са улиците, празни душите...! Обикалят гладни, кучета, котки, бездомни и те като хората бъркащи в контейнери за боклук. Всеки търсещ, не гнилотата, а усмивката, която днес истинска е трудно различима.

За да оцелеят, забележете само, за да не изгният някои са готови на чудеса. Раздават се помощи. В повечето случаи само на едни и същи хора. Има такива с чест. Умират от глад, но никога няма да си го признаят. Другите и да имат, пак искат. Нима гнилотата не е обхванала и тях. Всеки се разпростира според чергата си! Знаем го, но вършим глупости.

Гние живота, защото го няма! Отдалечени от нас чувства за взаимопомощ, убити в зародиш любови!

Няма щастие без напъване! Е да, но в чужбина, където бягаме, защото тука не дават въздух на всеки.

„Свобода, братство, равенство!“ –звучи познато. „Измама, алчност, безразличие!“ –познатото, непознато.

Нима, когато срещнем някой на пътя, непознат и погледнем в очите му, поздравявайки го, виждаме щастието, неговото или пък, изгнилото в синьото на очите му!?

Животът дава! Животът взима! Но за да не бъде гниещ, за да бъде истински, не трябва ли, ние да се променим?

Тука у нас е щастието на всеки от нас! Тук са и законите, които удобно работят за някои изгнили в душата си елементи. Нима няма въздух за всички!? Нима няма достоен труд и хляб?

"Животът ще дойде като песен...!" Ще дойде, но днес вече за съжаление е почти изгнил.... Боли душата, боли сърцето, а тунелът става все по стръмен, тъмен и без изход!...

В.Софин 

Самохвалко

     -Е-е-е! Много съм добър да знайш... Много ме бива! – възкликва самохвалкото и ви почва в кръчмата, където сте имали нещастието само защото се познавате като съученици, да го поканите на чаша бира.

-Толкова съм преуспял, че сега като ти кажа, ще останеш без думи от завист. Пари бол! Жени също! Коли всякакви, всеки ден... Влияние имам, власт...

Тука не издържате и прекъсвате тирадата на съученика ви:

-Ама вярно ли? Аз бях чул от Гюро, друго...

-Какво? Клюки от завистник!?

-Не-е! Бил си изгонен от съпругата?

-Какво толкова, нали имам любовници...

-И те са ти били шута!...

-Е, имам кола...

-Спрели са ти я заради неплатени данъци и превишена скорост.

-Хм! Ама, че клеветник бил комшията Гюро! Но, да знайш ще се поправи всичко! – не се предава съученикът и Ви доверява, че е спечелил от тотото.

-Три милиона... Да знайш! Цели трички милиона, спечелих! Ще видиш как влиянието и властта, е и жените ще се върнат при мен и ще пълзят в краката ми...

-Да ама...

-Няма ама, мой човек, няма! Много ме бива да знайш...! Много! Съвсем скоро и във властта ще вляза...

-Нима кмет на село!? –иронията  против самохвалкото внезапно извира от  устата ви.

-Глупости на търкалета! –пресича мераците ви самохвалкото да се подиграете, и добавя важно:

-Купувам пост направо в министерството...

-Сигурно обслужващ персонал? –дълбаете душата на самохвалкото с иронията си.

-На най-висок пост... Министър да знайш!

-Сигурно заместник? – продължавате да оспорвате, чутото.

-Обиждате ме! Министър на културата, да знайш!

-Ти! Министър на...

-Да аз! –прекъсва Ви горд от себе си самохвалкото и успява дотолкова да ви омае, че му поръчвате, втора бира.

-И колко ти струва, ако не е тайна? – не издържате и пускате любопитството си на свобода.

-Трите милиона, брат!

-Трите... Ти луд ли си или полудяваш  човече?

-Не! Само  перспективен съм станал... Перспективен да знайш!...

Внезапно отзад зад двамата съученици проехтява смях и един  познат глас, Гюровият се обажда:

-И голем самохвалко да знайш, Голем! Всичко, което каза е лъжа. Нема грам истина.

-Да бе! –обажда се почти не притеснен от чутото, самохвалкото и добавя важно:

-Малко само...

Тука Гюро, който се усмихва на ракиязад двамата съученици, прекъсва кандидата за министерско кресло и казва:

-Верно е едно! В министерството е, но като чистач на тоалетни!

-Какво от това! Нали и това е работа! –отблъсква атаките на Гюро, самохвалкото.

-И не е спечелил от тотото три милиона, а...

-Сигурно нищо? –чувате се да питате, впечатлен.

-Не! Пет хиляди лева от търкане на билетче... Цели пет и ги даде наведнъж за да има възможност да чисти тоалетните на големците... Само като си помисля, припадам от смях! – на това място Гюро избухнал дотолкова, че дори обърсал и сълза появила се от чувства.

-Смей се ти! Смей се! Но, който се смее последен, ще се смее най-добре, да знайш... –обажда се почти обиден съученикът самохвалко и добавя сякаш реже замръзнало масло току що извадено от хладилника:

-Колкото съм по близо до тоалетните, толкова повече ще усещам мириса на пари, да знайш!

-Вярно ли бе? – не издържате и любопитния направил свободен избор въпрос никне на устата ви почти усмихнат.

-Вие... Вие! Двамата, нищо не разбирате от бизнес... То ако си спомнят главите Ви и Хитлер беше тръгнал от ефрейтор пък стигна чак до райхспрезидент... Като нищо може да успея и в кресло на министър да стигна...

Само не разбирам как може да се хващаш в мухоловката на Гюро? Не стига, че ме покани на бира, а слушаш глупостите на моя прост съсед.

Да ще Ви кажа нещо и на двамата... Да ме запомните хубаво! Мене много ме бива ей! Много! Тепърва ще плезите езици като чуете за мен...

-Ама ти вярно бе!? Станал си голям, самохвалко!  - казвате Вие, плащате бирата и излизате заедно с Гюро, сподирен от силния глас на самохвалкото, който е толкова силен, че дори и на улицата ви хваща:

-Неверници! Тепърва ще видите колко много ме бива, ей... Тогава ще дойдете и ще се молите... На колене ще падате, но да знаете искам само да знаете, че за вас пост министерски и в тоалетната, няма да има... Няма!

В.Софин  

Нов проект

         Отдавна една мисъл го мъчеше. Не му даваше миг, спокойствие. Когато почти се беше отчаял, изникна идея. Париж. Сподели я с баща си, който го изгледа почти скептично. Въпреки това се усмихна и даде не само разрешение, но дори заплати, пътя на Младен до Париж.

След полета от София, обзет от противоречиви чувства, докато вървеше пеша, Младен раздаваше погледи по улиците. Не прекъснато различни неща привличаха очите му, които от толкова много взиране, почнаха да се оплакват сълзейки по-малко. Въпреки това, и надеждата, която го крепеше още не беше успял да я срещне. За момент изпита вълнение виждайки двойка гълъби в близкия парк по който премина. Дори завидя на двама млади влюбени, които  кацнали на една пейка успешно чуруликаха любов. Отмина ги с въздишка. Нямаше време за това сега.

Толкова много неща звучаха покрай него опияняващо, смущаващо.

Намери сили да продължи пътя си. Едва влачеше нозе почти отчаян, вече изморен, когато внезапно едва минал ъгъла на улицата я видя. Спря ударен не само в коленете но и в очите. Не вярваше, че това се случва. Нима не беше я видял в съня си, същата? Да! Тя беше!

Разтреперан от глава до пети от внезапно нахлулото в порите му младежко вълнение Младен се закова на място. Знаеше си, че тук ще я срещне... Любимата му!!!

  Без да губи време с един жест извади тефтерчето от джоба, заедно с молива и се втурна да я скицира. Чертите и бяха невъзможни. Едновременно привличаха, галеха, биеха погледа и дори пръскаха от сенките си на великолепие. Слънцето си играеше с нея, създавайки чудеса.

С щастлива усмивка Младен приближи и я докосна. Дори започна да гали една от страните и  изяло погълнат от нея.

 Изведнъж мъжки напрегнат глас прозвуча на френски до него. Озърна се, хванат на местопрестъплението. Пред него се материализира полицай.  Пазачът на реда видял объркването на Младен  премина на английски, което на български прозвуча така:

-Какви ги вършите господине? Какво правите? Имате ли документи за самоличност?

Безмълвен сякаш ударен в говора, Младен подаде за проверка паспорта си. Усърден заради постоянните заплахи от тероризъм в Париж, полицаят се вгледа в българина и вече леко усмихнат го попита отново:

-Все пак какво душите наоколо?

  Без да е успял да осъзнае действията си напълно, мълчаливо Младен показа тефтерчето си. На него стоеше вече почти напълно скицирана, изящно красивата бяла сграда на ъгъла на улицата. На полицаят му се видя  изменена донякъде, но все пак успя да разбере, че става въпрос за нея. Обзет от чисто любопитство, пазителят на реда попита:

-И за какво ви е всичко това?

Най-после Младен, който мълчеше до този момент отвори уста, която само с две изречения обясни всичко:

-Аз съм архитект! Търсех и намерих, нов проект!

В.Софин

Коледен дух

Рано отзарана чух,

че на гости е пристигнал,

не кой да е, а весел коледният дух!

.........................................

Като надушат плъзгави паричките,

треперят на всеки потни ръчичките!

.....................................

Невинаги алкохолни питиетата,

се съобразяват с масата и питиетата!

.............................

Коледни зайчета!

Смущават улица звънчета,

кънтят детски гласчета,

надушили шоколадови зайчета!

........................

Пред коледно треперят ръчичките,

видели гладни очичките,

готови за Бъдни вечер, сърмичките!

В.Софин  

Невъзможна за прочитане -жената!

      Интересното и забавното се чете бързо. Хубавото бавно се отпива на глътки и дори се връщаме отново и отново за за усетим пак приятният му вкус.

   Жената, колкото и да я четем, дъвчем, листим и разлистваме, все не можем не само да я разберем, дори да стигнем и в епилога и.

Още в първа страница успешно спират хода на очите ни, задължителните препинателни, препъващи пътя ни знаци. Запетаи си позволяват да се показват на завоите, тирета, карат да се задъхваме учудени, а накрая дори ни се хили в лицето вечната питанка, която търси отговори.

Те звучат предимно така: „Защо дръвник такъв?"

Има и заповедни като: „Какво се мотаеш!? Марш за покупки! Или пък –„От кога ти рева да смениш крушката в килера, а ти не ме обичаш и се ослушваш... Като съм казала нещо, това означава веднага, а не после ще го видя...."

Когато успеем най-после да прелистим втората страница на жената и тя милата стане по усмихната от дареният и от нас подарък за в момент усещаме как изреченията и се изглаждат. В ушите ни прозвучава: „Дай целувка скъпи! Прегърни ме, не стой като истукан! Целуни ме най после дръвник такъв!“ На което естествено ние четящите я мъже не устояваме.

Тъкмо си мислим, че сме щастливи, когато мъркането на „Котето“ се задълбочава и в третата страница почваме със сричане от наша страна. За момент дори се усещаме като първолаци нагазили букви, които си остават неизвестни. Стигат ни на прага думи: „Колко пъти ще ти повтарям едно и също! Ти не ме слушаш какво ти говоря! Явно ме мразиш вече, не ме обичаш...!“

В отговор докато преглъщаме отговаряме: „Ама мило...“ Естествено ни прекъсват: : "Не се умилквай, а заминавай, където те изпращам...!"

-Защото? –питате почти изплашен.

-Защото довечера негодник такъв, ще спиш пак в коридора сам и ще правиш компания на стария окъсан диван на майка ти!...“ –изсъсква жената и показва котешките си изрядно лакирани и наострени за случая нокти.

Чувстваме се като мъже, ако все пак успеем да прелистим и тая страница на жената. На следващата се натъкваме на:

-Мама ще идва на гости! Трябва да я посрещнеш на гарата!

Трудно ви става от преглъщането на тази страница, защото жената, милата, добавя вдигайки кръвното ни:

-Ще остане цяла седмица за Коледа. Внимавай  в приказките си!

С изпотени от напрежение лица успяваме да стигнем в четенето на жената точно в средата. Повествованието ни е грабнало и вече сме на върха на вълната, която ни плиска от време на време, ту успокояващо с усмивка галеща, ту нервно шамаросващо и накъсано...

Появява се в романа, интрига. Момент на ревност. Чуваме:

-Обръщаш повече внимание на комшийката... Погледът ти е като на гладен котарак!

Смущават ни с думи и в следващата страница. Естествено замълчаваме, защото няма как да отречем минижупа на съседката, който привлича винаги като магнит погледа ни, на не ял скоро крехко агнешко, котарак.

Въздъхваме за смисъла на живота и намираме сили да обърнем страницата. Следващата!  А там... Не коледни джуджета, а деца. Нашите собствени, които изправят всекидневно косите ни с прищявки.

Длъжни сме, щом сме се пуснали в увлекателното прочитане на жената, да се опитаме да преглътнем и тези страници.

Там естествено напреднали, но не и разбрали всичко от живота се натъкваме на епитети употребени с чувство срещу нашата мъжка гордост.

-Вече си почти плешив! Трябва да помислиш за перука. Няма да се излагам с теб пред хората на показ! А и коремът ти на дядо Коледа, смущава всеки... Не яж като не видял баница пред гостите!

     Все думи, които засядат в гърлото ни, но въпреки това сме готови да се жертваме като убедително обръщаме и тази прочетена страница на жената.

Колкото по напредваме, колкото повече следим редовете и, толкова не я разбираме. Удивени сме от интелекта, от начина и на оцеляване.

 До вчера тъй гореща, днес студена... Лъха лед и топлина от страниците и. Но все пак...

Все пак, вълнуващ роман е жената. Бушуващ ураган. Когато не очакваме избухва като свръх нова звезда с усмивка, тъй нежна, привлекателна. Друг път ни удавя в сълзите си. Едно временно е готова да ни удави на момента, да ни заколи, но и да ни обича истински...

Опитваме да я хванем в последната и страница, където епилогът чака разбиране.

УВИ! Такова няма! Жената си остава загадка непрочетена. Колкото и да я листим, разлистваме, винаги си остава не дочетена.

Въпреки всичко изложено по горе, който мъж не я е чел, който не е вкусвал от попарата и, не е живял истински. Защото приятели, романът трябва да се листи!  Той не става без жена. Не се ли отгръщат страниците и, не се ли вълнуват гърдите и, няма и няма как да бъде разбрана. А поне мъничко все пак трябва. А щом е необходимо, нека я има жената. А щом я има поне да се опитаме да четем в редовете и... Накъсани с любов, омраза и една вечна изненада, която чака всеки мъж накрая в ЕПИЛОГА, в който липсва край!

В.Софин

Годишни злободневки

Богатите съвсем забравиха,

че бедността не е вроден порок.

Докато те в пари се давеха,

гладните умираха без срок!

...........................

Впечатлен съм от играта на АКТРИСАТА –

в парламента разиграва нерви, ПОЛИТИКАТА!

................................

Нека всеки да не се съмнява,

че когато стигне в слава,

не бива да се озлобява

щом пари трябва, да раздава!

...........................................

Опитах атмосферно да се впиша...

УВИ! Очакваше ме мрачна ниша -

от приятели, подготвената киша!

................

Измислено от пари - теглото,

днес мами единствено окото

на хората желаещи на всички, злото!

................................

Телевизия

Нямаше желание да я мами

заспа по време на първите реклами...

Някой дейно беше пуснал,

примамливи измами,

в които се разхождаха свободно

дразнещи народа, ЕПИГРАМИ!

В.Софин 

Дългия пръст на Системата

  Не мога да не се възхищавам от системата. Та тя, милата се грижи за всички нас. Измисли рекламата и сега сама си гледа и се радва на предавания по телевизора.

Щастлив съм от факта, че същата тази хубава Система, реши да пусне лотарийни билетчета за търкане по лавките. По този мил начин, тя ме отказа от вредния навик сутрин да си купувам вестник и да чета глупостите негативно писани  в него.

Възхитен съм от ЕТАТА в газираните напитки в моловете.- Благодарение на Системата престанах да ги купувам. Сега пия само преварена от чешмата вода. Не за друго а защото минералната я продават в пластмасови шишета, които са вредни за здравето.

Да не забравя да спомена и възхищението си от създадената стерилна, не функционална здравна система, измислила универсалното безполезно хапче за всяка една болест. Благодарение  на това вече щастливо се разхождам сред Природата за билки и кракът ми забрави какво е аптека.

Въпреки спестените пари от всичко от което се отказах мила Системата не забрави да напомни за себе си, като убедително вдигна данъците за да ми докаже, че всичко е нейно. Така безпрепятствено тя успя да отнеме от спестеното през годината с честен труд и дори ми се усмихна нагло, виждайки ме, че все още не е успяла откровено да ме откаже от преварената вода.

Но като се замисля...

След нова година водата скача с ценови скок. Като нищо тук съзирам дългият и без компромисен пръст  и намесата на Системата. Добре, че имам в двора си кладенец, който крия ревностно. Все пак усещам, че скоро ще мина на свещи. Готвят изненада и за тока...

Системата е обучена да взима, не да дава иначе не би била никаква Система.

Научих се да подгрявам водата на газов котлон на който и готвя. Докога обаче все още не знам.

Може би докато милата Система благосклонно разрешава това. Усещам, че и въздухът спира да се диша вече. Ако му сложи запор Системата, значи край, дръпнала ми е въженцето при това безплатно. А всеки знае, че и това да стане после накрая все пак има разходи. Дългият  и упорит пръст на системата ще ме спипа и там долу под Земята. Спасение дебне от всякъде, но не и за мен и обикновения и честен българин. 

        Тогава остава за сега да Ви кажа наздраве за празниците пък после, после ще му мислим... Догодина, когато усетим заедно всички приятели, дългият пръст на Системата обучена да взима!

В.Софин 

Калибър – 7,62мм

       Когато я погледна, нещо трепна в сърцето на мъжа. Все пак успя да се пребори с чувствата си и дори намери сили да я целуне за  последно сбогом. Раздялата се осъществи почти веднага и дори без сълзи на съжаление.

Използва калибър – 7,62 мм, с който отстреля дивата свиня, която идваше към него обезумяла от първична ярост...

В.Софин  

Антиреклама!

    Какъв вкус! Каква синтетика! Аромат!

Гледам котките откровено се мръщят. Кучето на двора въодушевено души, но не го иска. Само ние хората, намираме сили без чувства да го преглътнем...

Създаден неизвестно от какво! Но не и от месо, хамбургски салам!

В.Софин

Чувствата!

      През деня кротко седяха. После наистина неизвестно от какво направо, полудяха.  Трепнаха и оживяха. Раздираха се светлинки докато кипяха...!

В мен чувствата ухапаха съдбата и любов вкараха, насила у душата!

    Валсуваха пред втренченият ми от щастие поглед разноцветни играчки. Играеха въодушевено малките лампички в мрака. Звездата на върха и тя пееше обзета от коледния дух, който се носеше наоколо заедно с „Тиха нощ, свята нощ...“

А в гирляндите вплетени в зелените коси на елхата сияеха събрани вкупом очите на децата, които с нетърпение очакваха на дядо Коледа шейната!

Вятърът немирник и той се мушкаше доволен със снежинки по лицата и само  гълъбите гладни се свираха в Метрото под Земята...

Животът впрегнат като добиче се раздаваше... Грееха усмивки. Падаха топли неразбраните сълзи... И всичко това на Коледа, която очакваше да види единствено и само щастие и радост в душите на всички нас. Поне за миг, минута, поне за час! Всички заедно на пътя, където всеки от нас търси и иска само едно, обич и разбирателство...

За една по весела Коледа, приятели!!!

В.Софин

Красиви малките неща

Разхвърлях думи по полето,

където свежи билките, цъфтят.

Получи се красив букет и ето,

видях нещата малки да красят!

Под ходих с четка към морето,

където гладни чайките, кръжат.

Получи се картина от мечти и ето,

чух вълните буйни да шумят!

Нападнах  пясъкът в реката,

където златни рибките, мълчат.

Получи се блясъкът в зората

и стъпки жълти, които да личат!

Улових полъх от небето,

където, вятър с облаци играй!

получи се приказка и ето,

звездите показаха ми Рай!

В.Софин  

Всеки е уникален!

     Днес усетих, че Слънцето грее и за мен. Мислех си, че съм някакъв боклук, плюнка някаква....  Оказах се уникален! Все още не мога да повярвам. Тръпна, щастлив!!!

 Та кой съм а!? Бедно селско момче, едва припечелващо хляба си. Да ама днес, на прегледа докторът, господ здраве да му дава и светиите закрилят, ми обясни като ме попита от какво се оплаквам. Аз и да плача, никога! Тук там ме боли, ама не е болка за умиране. Като минах рентген се започна:

-Имате болни бъбреци!?

-Знам докторе. –отговарям усмихнат.

-Простатата ви алармира!...

-Знам докторе, от възрастта е!

-И фарингитът...

-Кво за него?

-Дращи Ви гърлото!

-Знам!  Дращи за мастика!

-Не трябва да пиете, черният Ви дроб...

-Знам! –прекъсвам доктора. –Алармира!

-Жлъчката...

-Знам, прекъсвам го пак и добавям:  „Не работи.“

-Гастрита ви вече е, язва?!

-И какво от това? –питам аз. –Хапчета не пия!

-А, трябва!

-Само ако сипеш мастика докторе? –усещам се да казвам и почервенявам от внезапен, срам.

-Знаете ли...

Прекъсвам го с думата: „Знам!“

-Какво знаете, че сте болен ли?

-А бе знам, че ако не си купя пиене ще карам на вода....

- Не трябва да пиете! –чувам заповедни слова от устата на лекаря.

-Да! То, не трябва и да живея...

-Интересно! –прекъсва ме докторът. И аз се чудя...

Този път беше мой ред да попитам:

-Какво?

Вместо отговор дочувам, въпрос:

-Как сте още жив?

-Нали дишам? –задавам и аз, моят въпрос.

-Да, дишате! Но според изследванията, които ви направихме... Вие сте мъртъв! Уникален случай!!!

Не знаех, че съм случай. Все пак стана ми, ясно, че съм уникален. Това ме зарадва, а и обясненията на доктора, също.

-Всеки е единствен! Неповторим! Дори двама близнака създадени от един и същи генетичен материал са различни. Характерите им не се напасват!  

-И какво? –чувам се да питам любопитен, сякаш виждах вече пред себе си, награда.

-За това и трябва да полагаме грижи, за всеки болен...

- Е аз не се чувствам болен, докторе.... Само недоволен!

-И защо?

-Защото за Коледа, сега иде...  А виж ти пък, Коледата я обичам...  Само, че тогава, няма кой гратис да ме черпи...!?

-Вън! –чувам изнервен гласът на лекаря, неочаквано добил високи децибели и се изнасям...

„Къде?“

    Ясно къде...! В най-близката кръчма, че от тоя разпит ми пресъхна гърлото. А то, какво е виновно, че не иска да пие от "Системата“, а мастика? Все пак съм, уникален, нали?! Не аз го мисля, каза го пред мен, докторът! А щом той, го е казал, значи има право, че системата има нужда от игнориране за да бъде уникална... За сега, политическа се види... Само жалка!!!

В.Софин  

Да вдигнем нещото!

      Казват, че като вдигнем нещо било изумително! Вярно!

Вдигнах! Е не онова, което всички си мислите, макар, че и то не е излишно...

Но, с инат вдигнах нервите на шефа. Наказа ме!

Вдигнах настроението на жена ми... с цвете! Усмихна се и поиска другото нещо.

Вдигнах вежди политически. Закопчаха ме физически!

Повдигнах тон лирически. Не се хареса. Бил комунистически!

Вдигнах котаракът Тошко от моята възглавница, където спеше. Усетих изумителни добре наострените негови нокти, по кожата си.

Опитах се да вдигна децата за училище сутрин. Нарекоха ме уважително „Гад“, който не уважава сънят на другите.

Вдигнах звънящ телефонът. Оказа се тъщата. Създаде ми работа за да не скучая цял ден във Фейсбук.

Осмелих се да повдигна очи към планината, която се усмихваше насреща ми. Усетила ме, тя се засрами и бързо се скри зад облаците, които плуваха близко до нея.

Вдигнах нервите на крупието в казиното. Измъкнах се оттам, едва по гащи...

Вдигнах цели пет лева от пътя, където лежаха самотни. Кръстът ми протестира и сега, секнат ходя като препариран.

Цял живот вдигане някакво. Ако не вдигаме ние, ни вдигат нервите другите. Повдигането също не е излишно. Но най-изумително е, че без вдигане нищо не се получава. Тогава?

Трябва да се вдигат нещата  от време на време, за да разберем, че и ние живеем и сме тук, а не на чужда планета!

В.Софин

Рап -любов!

Тръгнал да рапира

със студена бира

от която нищо не разбира!

Но знае той, че сърцето спира,

когато друг заместител се намира,

а туй е любовта, която го избира!

В.Софин

Вкусни дните...

Докато целувам сладките ти устни,

песен за обич ще създам...

Докато се радвам на дните вкусни -

ще те изяждам с поглед прям!

Едно разбира се ще знам,

че съм щастливецът избран...

Със сърце, което ще ти дам

на пътя общ, съдбовно очертан!

В.Софин

Картина

Спи изморен и във дрямка

в цветове облечен и с пижама,

закачен с красивата презрамка -

портрет на дядо в рамка!

.............................................

С хитрост създадена примамка

за всички, не за двамка -

обикновена в чаша, сламка!

....................................

Когато свършиха парите,

бяха чути и молбите

пред заплата на сълзите!

.............................................

Когато мислим за влога,

търсим скритом и бърлога

за да успокоим в себе си Богът!

..........................................

Толкова години в мисли

парите парламентът,

които си измисли

за себе си усвои, осмисли!

.................................

Някогашен скромен милионер

пред банката подсмърча

измъчен от строя пенсионер!

................................................

Интересно как всеки се избира...

С пари, рушвети лесно се намира

място, откъдето извира келепирът!

В.Софин