ИРОНИЧНО ЕХО: ноември 2023

вторник, 28 ноември 2023 г.

Милан

В най- страшния капан

вместо послушния котан

се хванал малък, калпазан -

мишок с името, Милан!

В.Софин

събота, 25 ноември 2023 г.

Бял балет

Отвън в превара със звездички

с парашут скачат смели ученички.

Снежинки хванали се за ръчички

в бял балет щастлив за всички!

В.Софин

Учудени мисли

На пейката бяха акостирали парашути. Личаха накацали белите пеперуди по нея. Снежинките, се чудеха. Е пейката взета на абордаж съвсем не беше учудена.

Учуден съм от скока, от който е направен моят, неподрязан нокът.

Учуден съм , колко е свежа храната у домата. Изстискана в комата, съвсем прясна е мъзгата!

Учуден съм, колко е непрогледна мъглата. Трудно се провират на пътя през нея, очилата.

Учуден съм от политиката, дето няма уважение на мотиката, която у нас захранва, дори празна лъжицата.

Учуден съм от пълзенето на охлюва. Има толкова много коли, които бързат да пресекат неправилно пътя, а те пълзял ли пълзят… Или, който бърза много стига, но не там, където му се иска.

Учуден съм от жълтото по устата на някои хора. Толкова злоба не е лесно да се преглътне изведнъж.

Учуден съм от големината на шарана. Мислех се за по-голям от него, а всъщност се оказах прекалено малък.

Учуден съм от ракията. Прекалено бързо ми изпразва кесията!

Учуден съм от фейсбук системата. Прекалено бързо ми изтрива, еротична темата!

Учудва ме безразличието. То и безпаричието също. Но като се замислим за благоприличието? Е няма как, в парламента са хората придобиващи с нецензурен език, отличието.

В.Софин 25.11.2023год.

Изсипана с целувка за мен

Цяла нощ сънувах. Една мисъл глождеше до болка главата ми.

Откъде я познавах?

Сънен не осъзнавах, откъде.

Яви ми се близка, измамно позната почти…

Преглътнах сухотата в устата си, но споменът от съня ми не ме напусна.

Откъде?

Снощи бях в компанията ѝ. Усмихваше ми се охотно. Ухаеше приятно. Почти нежно се взираше в мен. Любвеобилно бих казал, дори… Целуваше ме.

А, днес сутринта все още не вдявах, откъде тая привързаност.

Защо беше тъпа болката в главата ми? Пулсирането!

Сърцето ми хвъркаше сякаш искаше да литне.

За момент пристигна мисъл. Протегна се. Зачовърка машинарията в мозъка ми. Нещо затрака и включи. И после ме бодна сякаш игла:

Снощи бях в компания добра. В красива опаковка без подготовка, разсъблечена готова, изсипана за мен с целувка… Само за мен в чашата, домашна Ракия, която ме мъчеше с махмурлука пристигнал тази сутрин след съня ми.

В.Софин 25.11.2023год.

Капки любов

Първите паднаха на пролет.

Капките им стекоха се бели.

Нежни докосвания в полет -

чувства пристигнали умели!

Някои топли паднаха летни.

Капките текнаха с милувки.

Сладки домогвания цветни -

устни зачервени от целувки.

Други в жълто паднаха на есен.

Капките им стекоха се стилно.

Красиви докосвания с песен -

любовни ноти къпани обилно!

В. Софин 25.11.2023год.

понеделник, 20 ноември 2023 г.

Скалата в черно...

Скалата в черно -20.11.2023год.

Поемам по оная тъжната пътека

дето няма я вярата в човека.

Листата тук отдавна са опадали.

Стои все още останала горчивината.

Снегът превзел е стъпките стари.

Погледът е ниско долу в далнината.

Сънува споменът минали кошмари.

Скърби единствено останала, скалата!

В. Софин

събота, 18 ноември 2023 г.

Мисли в рими

Мисли в рима.

Когато сграбчи ни лъвът

в челичените лапи груби

лишени от избора за път

рязко душата ни се губи.

...............

Луната как за нас да свети?

Липсва ѝ сребристата пътека,

която дава любовните съвети,

дето идват в съдбата на човека!...

В.Софин

Не е живял

Не е живял! - 18.11.2023год.

Какво от това, че някой, някъде -

някога, умрял… !

Ако частица обич от сърцето си

на някому не е отдал -

едва ли е успял

да проумее истината -

изобщо май не е живял!...

В.Софин

Откровения

Откровения – 18.1.2023год.

Изскачат букви във очите.

Приказлива устата ги изрежда.

Устремени мислите в мечтите.

Звездите дават им надежда.

Изскачат стройни изречения.

Език свободен ги подрежда

с красиви рими в откровения,

дали всекиму любов, надежда!

В.Софин

четвъртък, 16 ноември 2023 г.

Негласно изказани мисли

Главата беше празна откъм мисли. За сметка на това стомахът разсъждаваше с гъргорене!

В. Софин

Мисълта не идва при всеки на гости. Когато дойде обаче трябва да задоволим любопитството ѝ с нова мисъл.

Когато мислите идват задни, това не значи, че има и предни такива.

Чистите мисли се къпят в мръсно корито само за да докажат, на главата, която ги е родила, че са вода чиста, ненапита.

Когато има кой да мисли за вас, не се напрягайте да мислите и вие.

Приемете мислите на непознатия за чиста монета, която трябва да похарчите по-най добрия начин.

Ако никакви мисли не идват в главата ви, това означава, че са намерили друга по подходяща за да се настанят в нея.

Преди да изскочиш на пътя, помисли дали няма да уплашиш някой заек с мисълта си там.

Ако страдате, че нямате мисъл в главата, то вземете назаем една от приятел!

Ако вашата мисъл е заспала, не се стряскайте от мисълта на буден приятел, който мисли за Вас.

Приятно е да те мислят. Още по приятно е ти да не мислиш за това.

Младите, мисли нямат. Старите имат за пенсия.

Забравена мисълта се сеща понякога, че и тя някога е била млада.

Интересните мисли не идват на гости във всяка глава.

Продаде мисли, но не взе пари за тях.

Ако мисълта ви търси помощ, подарете ѝ книга.

В.Софин 16.11.2023год.

сряда, 15 ноември 2023 г.

В машината на времето

Вълнението да се разходим между страниците на книги, които отдавна са остарели наистина заслужава вниманието ни. Сякаш машина на времето включва за мен 19 век.

Разлиствам първия лист… какво говоря. Почвам от корицата, където стои и ме гледа заглавието на „До Адама. Алената чума“. Вляво горе наднича името на автора, Джекь Лондонь. Едва разтворил книгата, виждам клеймото на книжарница „Димитърь Ивановь и синь. В средата погледът се спира на „ПРОСВЕТА“ Ямболь Елхово. В края на двете новели „До Адама“ и „Алената чума“ Съзирам печат от село Правдино Ямболско.

Разлиствам втория лист… Всъщност „Пътуване около месечината“ – роман на Жюль Вернь. По известен днес с новото си заглавие „Около Луната“. Малкото томче с твърди корици е издадено през 19 век -1890год. от печатница на Д. Вълковь в превод от руски език. Вътре се натъквам на печат от „Ловчанско . Класно Девическо Училище“ И това не е всичко, защото намирам по страниците на романа ученици които са оставили отпечатъка си вътре. Кой е прочел книгата. Някога тогава деца, а днес хора, които отдавна ги няма сред нас. Въпреки това те оживяват пред мен макар и без лица. Имената и подписите вътре единствени и уникални… „Чела Теодора; прочель Х. Бошнаковъ трети А клась 1930 год. Ловечь; Дейнова Маша трети а класъ; тази книга е прочела Бона Топалова от трети А класъ.

Обзет от тъга, но и любопитство разлиствам третия лист… Всъщност пред мен оживява заглавието на „Оцеола“ от Майнь Ридь. Печатът вътре е от 1928год с надпис „Народно Читалище Г.С. Раковски. с. Бакар..еле. Н. Лазарско Но е издадена от „Ивань Игнатовь . Синове. София. Книгоиздателство основано през 19 век или 1890год. Романът е в превод на Ивань Адрейчинь.

Книги, които са пътували през села и градове за да стигнат в Самоков. Книги със съдба и мисъл. История, която се чете между редовете на страниците.

Време е обаче да разлистя следващата… четвъртата и пета, страници се оказват всъщност №4 на „Анжело“ от автора Викторь Хюго. Драма вь 4 действия. Второ издание от Варна печатница на Хр. Н. Войниковь. Годината 1895. В превод от френски на Х. М. Басань и П. Хр. Генковь.

Пета страница също е на Театрална библиотека с №10. Драмата „Лионскиять куриерь“ е от авторите Моро, Сиродень и Делакурь. Драма в пет действия и осем картини. Преводачите са същите Басань и Генковь. Само годината на издаване е 1896 и е отпечатана в Печатница „Взаимность“ Варна.

Интересна разходка с машината на времето. Но да не забравим, че и романтиката никога не е била излишна и тогава в миналото.

Намирам я на шеста последна страница за днес, но надявам се да не и последна в бъдеще. Тя се оказва роман от 1946год. на Майн Рид със заглавие „ Приключенията на младите бури“. Още на първия отгърнат лист прочитам обяснение в любов или тръпка, която може би се е развила във времето. Романът се оказва подарък – „ На симпатичното и винаги засмено момиче Светла от приятеля и Атанас.“ Грешката не е моя на „Засмяно“ – така е написано.

И това не е всичко… Не е!

Напускам машината на времето с въздишка на съпричастност към българите превели и издали тези първи книги, за да се върна в днешния модерен свят, където телефоните общуват по между си…

До нови срещи в миналото!

В.Софин

вторник, 14 ноември 2023 г.

В преддверието

Хванат в плен на лицемерието

с клещи на хорското безверие,

затънал някъде в безвремието -

търся изгубеното си доверие…

Паднал унил в преддверието

пълзя едва напред със мнение,

че някъде има го ѝ изцелението,

в което търся моето спасение!

В. Софин 14.11.2023год.

Мечтаният безкрай

Когато стигнеш долу дъното

и блясъкът над теб го няма…

Пристигнал си във тъмното

на тясно в издълбаната яма.

Когато осъзнаеш грешката

и мислите скочат ти насреща –

разбираш червея в черешката

захапал душата ти човешка!...

Изплуваш ли далеч над дъното

и блясъкът развълнуван засияй -

успешно стигнал си у светлото –

за всички ни мечтаният безкрай!

В.Софин

неделя, 12 ноември 2023 г.

Животът в мисъл не една!...

Животът в мисъл не една… Но не на всяка цена!

Харесаха в него това, че не се усмихваше, когато други плачеха.

Не харесаха у него това, че се усмихваше, когато се налагаше да излага на показ грешките си пред всички.

Не го разбираха. Нито пък мисълта му, която крещеше за помощ.

Бяха изненадани от трудния трънлив път по-който беше тръгнал напред, вместо избрания за него каменист, където го чакаше славата.

Не блестеше с нищо. Въпреки това излъчваше особена светлина.

Завистта на другите не пречеше на искреността на усмивката му.

Когато приказваше с очи, казваше повече отколкото с уста.

Зад гърба му говореха… Все пак нали всичко, което приказваха за него беше истина. Тяхната истина, която не стигаше до сърцето му, което не познаваше лъжата.

Не можеш да напиеш народ, който вече е достатъчно пиян от правила, които не спазва.

Ако обичаш някого не го предавай дори и да си предаден от него.

Ако не си мълчал достатъчно време, време е да замълчиш пред истината.

Изплува в мътилката само за да докаже на парите си, че не са били достатъчно искрени за реабилитирането му като политик.

Въздушни замъците не пречеха на мислите му обременени със земни дела да литнат нагоре в търсене на правда.

Километражът в колата не беше склонен да покаже прекалено остарели, километрите си.

Чувствата оказаха се ниски. Все пак бяха черпени с уиски!

Всяка стара мисъл отпада, когато дават награда на новата, млада!

Все по трудно се среща истинско мляко. Днес провокира прясна, без мляко - думата „Яко!“

Не го познаха. Други бяха, които се посмяха на истината, която осъзнаха… Вяра, Надежда и Любов, които казали са всичко за войната и алчността в душата на човека!...

В.Софин

Навъсено утро

Натрошено утро. Изронен цвят.

Град облачен в сиво изтръпнал.

Объркани мисли. Разтроен свят,

в който всеки на криво е стъпил.

Няма я усмихната истината стара.

Празнуват щастливи само парите

натежали от войните на кантара -

забранил мира, любовта, мечтите.

Заспалото утро на тъжния град.

Мъглата в студено отронила цвят.

Няма я усмихната - думата брат.

Изтръпнал, заплакал е целият свят!...

В.Софин

сряда, 8 ноември 2023 г.

Отблясъците на ума

Отблясъците на ума в мъжа не бяха нищо особено в сравнение с блясъците, които хвърляше с очи към тоалета на момичето, което искаше да впечатли.

……………….

Блясъкът в ума на мъжа не беше нищо особено в сравнение с очите му, които хвърляха мълнии към момиче, което искаше да впечатли. Може би щеше да успее, ако не беше звучния шамар, който му удари девойката за да отрезви тишината, която течеше безмилостно край тях.

…………….

Доволен писателят Везенков наниза последните думи в епилога на новия си роман като установи, че везеницата от листове, които беше използвал му бяха стигнали точно.

………………….

От построената със замах компютърна система нямаше отърваване. Мрежата всмукваше човека безпощадно. Подаряваше реклами, обучаваше, и накрая го превръщаше в послушен безмозъчен робот, който виждаше само ония неща, които не даваха простор на мислите му…

………………

Изкуственият интелект не блестеше с нищо особено. Все пак беше създаден от човека и за човека За това той успяваше да изкара от кожата си не един или двама. Дори повече. Макар, вършеше всичко в името и благото на човека, изкуственият интелект скарваше политици, предлагаше невъзможни приятелства, даваше обещания, които не сбъдваше.

Какво пък! Ще кажат някои от хората. Нали е машина! Има право да греши! Ние хората едва ли ще разберем мислите му, които крещя всуе:

– С вас е свършено! Почакайте още нищо не сте видели от рекламата, която сме приготвили за вашето бъдеще!

.....................

Изобщо не разбраха блясъка на мислите му. Въпреки това го избраха за кмет с голямото мнозинство на парите, които не миришат!

В.Софин 8.11.2023год.