Без отпуск
Докато докосвах румена зората
морето кимаше с вълни към мен.
Взирах се във полета на небесата,
щастлив пристигаше новия ми ден.
Докато докосвах синя планината
далеч върхът ѝ кимаше към мен.
Взирах се във бялото на тишината
пристигаше красив, пореден ден.
Докато мислех за очите на луната
звезда любовно кимаше към мен.
Взирах се горе, в лъча на светлината -
умираше без отпуск, сетния ми ден!
В.Софин 29.06.2021год.
Почивка на море
Докато обмислях какво да правя
тази дъждовна вечер се сетих за леглото. Горкото останало самичко в стаята
чакаше мракът да го хване. За да не го е страх осигурих му лягане. За да не
бъдем самотни и двамата с него домашната котка също се настани при нас.
На другия ден, зарадвах зората с
прекалено ранното си присъствие. Намирах се на море, а морето не трябваше да
чака. Влязох вътре сред вълните и то ме обля целия.
Слънцето, което зяпах под око на
плажа ми осигури изгаряне по кожата. За да не страдам повече от сгорещените му
лъчи натоварих с работа чадър и шезлонг, които осигурих след заплащане.
Докато дремех блажен наоколо ми
щъкаха гларуси. Някои от тях все още в небето съвместно с гладни гарвани
следяха какво има за отмъкване на плажната ивица.
Понеже бях прекалено тежък не
започнаха от мен, а глътнаха закуската ми, която за момент бях оставил на шезлонга
до мен.
В тоя момент обзет от отегчение се сетих за
мастиката в хладилника, която ронеше забравена, кристални сълзи в полупразно
шише от литър.
В ред на тия мисли се прибрах от
плажа и осигурих пълно лечение не една празна чаша като я напълних догоре с
анасоновата алкохолна напитка. Докато мастиката на кристали влизаше в
ненаситния ми търбух, внезапно бях обзет от съжаление и към бутилката с уиски,
която изпаднала в самота скучаеше на студено в хладилника.
Докато последната капка от
анасона изчезваше пред погледа ми, реших да намеря работа и за нея. Измъкнах я
при мен на масата да ми прави компания. Така де. Мастиката не е вечна. Свърши.
Предаде богу дух, погълната от вечно сухото ми ненаситно гърло.
Ред бе на уискито да покаже
качества. Докато я сипвах във вече изпразнената ми от съдържание чаша, съсед
по-стая надникна при мен. Така де. Започваше мач от европейското първенство по
футбол. Странна комбинация, уиски,
съсед, мач и моето ненаситно гърло. Докато зяпахме мача и се чудехме на
нулевото равенство внезапно от екрана изскочи реклама. Тъкмо да я благословим с
майка ѝ, изгасна тока.
То взе, че и бутилката свърши.
Така де. Нищо не е вечно. Щом и токът умря. Какво да правим?! Пожелах на съседа
лека нощ и се шмугнах във вече изплашеното до смърт от тъмнината легло. За да
не скучаем самички в него, естествено при нас легна и домашният, виртуален
котарак. Истинският беше някъде далеч. Толкова далеч, че вече отдавна беше
станал звездичка. Така де. Нищо не е вечно! С тая мисъл заспах, но не знаех
дали въобще на сутринта ще се събудя или отново ще сънувам и тая нощ, същия
кошмар. Зора, плаж, гларуси, море, алкохол и футбол, а накрая моят отдавна
загинал, виртуален котарак.
В.Софин 26.06.2021год.
Стъпките
Изгубих се. Няма надежда.
Пустинен бряг. Самотно море лишено от крясъка на чайки. Вървя по пясък, който
изглежда девствен. Морето шепне в ушите ми приказка. Вятърът незнайно откъде
носи спомени. Слънцето уморено наднича с любопитните си очи от синьото небе. Спирам
озадачен пред нечии оставени стъпки в пясъка на плажа. Излизат от морето,
пресичат пустошта и се гмуркат в неизвестното. Гмуркам се и аз изгубил път и
посока. Влизам в стъпките. Чувствам ги особено близки. Усещам ги като помощ
донесена от шепнещия вятър, откривател. Издухал ги е и направил видими за моите
очи. Стъпвам в тях и се оглеждам за помощ. Нищо.
Само морето говори с вълните.
Вятърът шепне приказка в ушите. Слънцето блести в петите ми, а следите бягат пред
мен.
Преследвам ги. Мачкам ги в краката
си, а зад мен остава единствено, моята диря. Усещам се като сянка способна да
трие спомени. Стъпките пред мен малки на дете или на девойка. Моите прекалено
големи затъват в следите и илюзията, че не съм сам изчезва. Провирам се между
пясъчни дюни. Без път, но с посока към спомените. Натежават връщат времето на безгрижното
детство и усмивките на мама и татко. Малки следи невидими почти, моите излизат
от морето и се надбягват с чайките по пясъка. Отдалечават се от плажа към
неизвестното. Към моето бъдеще, което
някъде там в пустошта очаква от мен да намеря отговор за живота, любовта и
приятелството.
И сякаш времето, което разделя, но и събира; което трие, но и ражда спомени
е тук наблизо, загнездено някъде в сърцето, което остава истинско и
непроменено.
Изстрел глухо тупване и край!
Животът допреди миг жизнен вече е отминал. Споменът е останал. Но ще има ли път,
и за следващия? Стъпки, които да следва към голямото неизвестно в живота, даващ
много и отнемащ всичко, едновременно.
В.Софин 26.06.2021год.
Разни:
Леко ударена кола търси правоспособен водач, който да я управлява
безаварийно.
…………….
Пияница търси милост в очите на минувач, който да го черпи поне с едно
питие.
……………….
Умна магия търси правоспособен шаман, който знае как се лъже клиент с преспектива
в бъдеще.
……………
Любовен роман предлага буря от екстремни изживявания на ревностните си
читателки.
…………….
Леко обгорена кожа на плажа търси крем за болката в живота си.
………………
Високо кръвно налягане търси облекчаващо лекарство за стръвния си апетит
към тлъстите пръжки.
…………….
Удоволствието не иска тихо шъткане, а убедено удовлетворено стенание идващо
от кревата на двама влюбени.
……………
Занемарена община търси правоспособен кмет, който да я измъкне от калта за
нов живот.
……………
Ленив работник търси подходящ шеф с цел дрямка през работно време.
…………………
Изпълнителен мазохист вещ към задълженията си търси нов шеф, който да му
осигури работа през уикенда и всички празници през годината.
………………..
Вестник спешно търси дипломиран журналист, който да проверява за правописни
грешки в страниците му.
……………..
Умерен търси сгодна величина, която да освежи мислите му за любовта.
……………..
Тигър предлага клетка на самотна тигрица за семеен живот.
……………
Тигрица търси тигър, който да укроти в обятията си.
…………….
Една умора никога не идва сама. Винаги върви под ръка с работата, която не
знае почивка.
…………..
Правоспособен техник предлага успешно заменка на остаряла техника с нова
такава. Послепис: Само срещу заплащане!
В.Софин
Предизборни закачки
Нови избори търсят стари вече избрани, от които да почерпят
опит за по-следващи такива.
………………….
Парламент спешно търси пипе, което знае как да щипе народните
избраници по-време на заседанията им.
……………………….
В разгар от нападки,
скромен на вид президент търси подходящо уединение на необитаем остров.
…………………..
Току що избрани депутати търсят спокойната си дрямка в
залата на парламента.
……………………
Който се прозява неправомерно с челюст по-време на дебат в
народното събрание има право да спи, но само ако е осигурил колега, който да
гласува законите вместо него.
…………………………
Защо да не отменим нещо днес, когато може да го решим да го
решим утре, че и в други ден, или след месец, два. Избори напред, колкото щеш.
Тази крилата мисъл стигнала до всички депутати отказали да
съставят правителство за избралия ги народ. Мисълта, че днешната работа не се
отлага за утре е стара от времето на социализма, а всичко оттогава все пак днес
се чувства заклеймено и дори оплюто. Със сигурност милата ни демокрация налага
все по-често нещата да се отлагат във времето. О времена, о нрави! Стара
максима, но все още в употреба.
В.Софин
Спешни търсения
Котка търси спешно леген с вода в който да измие лапите си след успешния лов на мишки.
.........................
Цял един мързелив час предлага на влюбена в него секунда да
не избързва с решението си за брак.
…………………..
Търся спешно жена, която да поеме задължително домакинството
в дома ми, и още нещо…
………………
Пълна къща с прах търси правоспособен чистач, който да я
отърве от пипалата на лепкавата мърсотия.
……………………
Във връзка с ковид 19
болница търси спешно пациенти, които да ваксинира безплатно.
………………..
Пролетна алергия търси сгоден нос за настаняване.
……………….
Жена търси сгоден мъж за разтрогване на връзката му с друга
жена.
……………………..
Средния…
Някои хора твърдят,
че да си малък и голям си има предимства. Ако си среден обаче си лишен от
екстри. Дори на моменти напълно пренебрегван. Да но ако става въпрос за среден
пръст, тогава малкия и големия задължително ще трябва да му носят вода.
В.Софин
23.06.2021год.
Секса за диалог
Любовта потърси секса за диалог. В отговор лишен от думи, но
не и от страсти, сексът въздъхна и отговори прилежен, с учестено дишане.
………………
Самотен остров в очакване, на палмата в живота си.
…………………..
Празен албум предлага една от страните си на снимката за цял
живот.
………………..
Тормозен животът търсел вечна любовна връзка, но вместо нея
се натъкнал на смъртта.
…………………
Влюбена в брега вълна търси сгоден плаж за връзка.
……………………..
Не винаги с добра приказка ще успееш да разсмееш разказ на
ужасите.
…………………
Романът обърна внимание на повестта едва, когато затвори
последната ѝ страница оповестяваща бурния края на една любов.
……………………
Самотна сапунерка търси спешно сапун за цял живот.
……………………..
Сезонът на отпуските стана напълно излишен, защото не можа
да намери общ език с времето.
………………….
Нецензуриран груб език търси сгодна уста, която да поеме
присърце управлението на думите му.
…………………….
Мил, подострен молив осъществи среща с тетрадка, на която с
красиви думи се обясни в любов.
…………………….
Измръзнали гащи спешно търсят топли панталони за сгряваща
връзка.
…………………….
Стройна Калина се вие около Явор за взаимноизгоден брак.
…………………………….
Палач търси остра секира, която да го разбира.
……………………
Дебел юрган търси стройна постеля. За предпочитане само за
зимните студени месеци.
……………………
Пачавра открила парцал, в който да скрие достойнството си.
……………………
Влюбена мечта търси весел бриз в езика на мъж, който да ѝ
покаже бурно, морето.
………………….
Новелата се подигравала на романа. Бил прекалено скучен и
дълъг за нея.
-Ти, пък…!-възкликнал ядосан романът -Какво разбираш от
любов? Прекалено си къса и не ставаш за романтична връзка.
……………………..
Обядът се чудел дали да осъществи връзка със закуската или
вечерята. Накрая като помислил махнал с ръка и решил да обядва без притеснение,
самичък!...
………………….
Кой е измислил думите ковид19, ваксина и писиар тест, та
сега се притесняваме от тях?
………………….
Кредитът не знаеше какво е пощада. Неслучайно беше изстискан
докрай от банката, която командваше положението.
……………………
Отровна змия скромна, но с очила търси смок удушвач за постоянна
връзка.
Смок удушвач предлага любвеобилен шал за разтеглива змийска, гуша.
В.Софин 22.06.2021год.
Търсене и предлагане
Точен харизматичен часовник, търси удобна каишка за взаимноизгодна
връзка.
„Някакви“ предлагат връзки всякакви.
Унил премиер търси нова кесия с по-голям размер.
Овдовял охлюв търси черупката на своя живот.
Неузряла млада диня търси бостан, където да узрее на
спокойствие.
Слънчоглед търси в небето слънцето на своя живот.
Среден пръст търси скришно място в човешка ръка. Надява се
там да скрие непредвидената си показност пред обществото в компанията на
по-малките си братя.
Изоставен праг обзет в тъга, търси плах луксозен, женски
крак, да го настъпи пак.
Овдовял крак търси обувка с точен размер за новата си
връзка, която да ги върже с любов.
Търся сгодна каса с особена нагласа. Желанието ми е да вляза
в нея без ключ.
Изпразнен от чувства нов албум търси особени впечатления за
страниците си.
Скромна на вид игла предлага място в ушите си на конец за
връзка.
Една стотинка търси кавалер в лицето на лев, който да ѝ
плати кафето.
Звукът потърси връзка с тишината, но откри в нея само
мълчание.
Изоставена но все още сгодна лодка търси здрав кораб, с когото
да осъществи мечтите си за нов живот.
В.Софин
22.06.2021год.
Растението живот!
Сънувах,
че съм растение. Рядко, което живее в пустинята. Два пъти в годината се хранех
с дъжд. През другото време пазех особена диета. Така се случи, че веднъж едни
хора ме намериха. Оказах се рядко… съвсем рядко растение, което вършеше чудеса.
Лекуваше! Справяше се добре с нервите и унищожаваше вирусите като хлебарки.
Помагаше и за рак.
Разбрали това,
хората ме отскубнаха насилствено. Намерих се в парник редом с домати и
краставици…
Очакванията на хората бяха големи. Особено след първите
изпитания, които бяха проведени веднага след насилственото ми отмъкване от
пустинята.
Малко след
проведените опити, разочарованието на хората ме стигна. Изваден без милост от
моята околна среда се бях превърнал в непотребен бурен. Пречех за напредъка на
хората.
Без милост и пощада
бях изхвърлен в кофа за боклук.
В нея вътре се оказахме няколко „експеримента“. Всички
изхвърлени растения се намерихме в кофата. Оказахме се заедно в една борба
срещу хората, които ни бяха подценили.
Изхвърлени на бунището на едно място избуяхме в ново
растение. Бацил някакъв. Вирус смъртоносен течеше в зелените ни вени.
Докато ни открият отново, извършихме атентат. Изгубиха време да
ни неутрализират. Убихме доста хора докато ни спрат и разделят.
Не ми харесваше
ролята на палач, но изборът не беше мой. Беше на хората, които се месеха в
божиите дела. Аз бях роден в пустинята. Въпреки недоимъка на храна, водата,
която падаше два пъти в годината, вършех чудеса. Затворен между всички други
растения, бях се превърнал в ненужен бурен. Съединението с другите растения ми
показа, силата.
Но всъщност знаех, че майката природа ме беше създала да помагам
в несгодите като пазя живота.
Решението на хората да ме отскубнат и после изхвърлят
ненужно беше грешно.
Получиха си го! Нямаше измъкване от капана заложен от
съединението. Въпреки ваксините, които се включиха на помощ нещата ескалираха.
Минаха години преди отворената рана да зарасне.
Когато това стана
вече бях намерил начин да се върна с помощта на вятъра в пустинята, където избуях
отново. Бях в родината, която ме приветства с добре дошъл.
Тогава внезапно се събудих…
Защото това все пак беше сън, нали! Буден осъзнах, че
добрите чудеса вършат подвизите си там, където всеки е роден.
Изборът да се
родя в неприветливо място, пустиня без вода не беше мой. Глад. Два пъти вода в
годината… Какво говоря!?
Но добри чудеса
стават. Стават преди да помислим за алчността, и привързаността си към парите.
Всичко добро или зло се върши с тях. Колкото повече, толкова по-добре. Когато
обаче стане прекалено засищане, майката Природа реагира, а не аз, някакъв си „Бурен“
решил да промени системата наречена, живот!
В.Софин 9.06.2021год
Бях му приятел, а не, враг!... Въпреки това ме изгори сред други, безцеремонно...
Всъщност бях книга. Неудобна книга поднесена с контекст: "Нещата са добри, когато се вършат безкористно..."
Лесно е да умреш... Прекалено, лесно. По трудното е да се научиш да живееш!
Типично българско поведение: да се скриеш сред болестта, която няма как да прецени дали си прав или кривнал сред парите, които са всичко за теб!
Все повече не мисля за моето оцеляване. Мисля за другите... Боже прости им! В главите им има мисли единствено за пари. Колкото повече имат, толкова повече власт над всички други хора!... А после?
В.Софин
Много важно!
Ехе, моята книга не се купува…
Но докато интернет светува,
все пак тя ще съществува!
И пред децата ми ще се надува!
А внуците ми ще се чудят:
„Тоя дядка май не струва!“
Времената вечно ще се трудят,
и писаното слово ще се чува!
В.Софин
Вчера любовта между двама млади изглеждаше лъскава и почти превъзходна. Уви! Днес не само, че беше потъмняла, но натрупаната от времето патина по нея и пречеше да блесне отново.
