ЕЗИКА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ!

Едно от най-истинските богатства на света е езикът.Той помага на хора и животни да водят диалог по един странен вълнуващ начин.На домашната котка,човек,като  извика,,МАЦ-ПИС-ПИС”и тя идва.Кучето научава команди от стопанина си посредством езика.Коня също тегли,каруцата,благодарение на заповедта ,която му дава човекът.Но щом заминем за чужбина,ако използваме родния си език ,животните живеещи там изобщо няма да ни разберат.Те владеят,разбират местния диалект.Това показва,че въпреки невъзможността да говорят,животните,ни разбират.Освен,че притежават чувства,като хората гняв,хумор,страх,привързаност, макар да са мълчаливи,те по свой особен начин владеят човешкия език.Съществува,международен,който всички разбират,както хората,така и животните.Това е езикът на страха.Удариш ли кон,чужденец с камшик ,който не е тръгнал след командата,,Дий”,той без да се прави на герой,потегля.Като цялост езика е истинска необходимост.Разбирайки,чужди,хората се справят,без ничия помощ в Европа и по-лесно си намират работа.Освен,тези езици,има и други.Това е ,,любовта”.Двама влюбени,вперили мълчаливи поглед,един в друг се изпиват с жадни очи.Думите,просто са излишни,когато погледите ,казват всичко.Този език най-добре го владеят животните.Кучето гледа в стопанина си влюбено.Котката се търка в собственика,за да му каже,че той е само неин и ничий друг.Кравата ближе щастлива ръцете на стопанина си.Но освен,,мълчаливия”език,съществуват и други,,,говорещи”но неодушевени.Палав вятъра,роши косите ,духа в лицето,ни носи в ноздрите,различни нюанси от аромати,които по някога успяват да ни върнат в детството.Водата,също има своя особен език.Течащата,шумоляща река,лятно време докосва краката ни щом нагазим в нея.Милва,охлажда прашните пети и сякаш,ни говори,докосвайки тялото по-своя неотразим начин.Или,казано честно животът не би могъл да съществува без разнообразието на езика ,възникнал в природата на земята ни.Той е,като глътка въздух,без който не можем нито за миг.Колкото,повече езици владеем,толкоз по-добре.Езика на животните също.Човек,който не го владее,той не може да се разбере с кучето,котката, ако има коза или крава не ще може да ги издои.За това е нужно цял един живот да учим постоянно,упорито всеки нужен за нас език,който не само ще ни обогати,като личности,но и ще спомогне,за развитието ни като цяло.За това се и казва,че езикът е едно истинско богатство.Той кара хората да намират смисъл в живота.Да  обичат красотата на природата,любовта между тях и всяка една ,,живинка”,появила се на белия свят.

Копчето

През 80-те години на 20-ти век,в казармата,стария набор войници,ни учеше на дисциплина.Всички копчета на войнишките дрехи,трябваше акуратно да са закопчани.В джобовете,без да има нужда не се бъркаше.Обикновено,в тях имаше,кърпа за нос,гребенче,ножче,макара с конци.Просто,нищо излишно.Във войнишкото кепе,освен клонче от върба,която да я изпъва имаше ,игла за шиене ,готова винаги на разположение.Който от нас новобранците забравеше и мушнеше измръзнали ръце в джобовете за да се сгрее,беше ловко залавян от дебнещ постоянно стар войник.Поставяха на провинилия се обикновено камък с бележка,и джоба се зашиваше.Бележката беше нужна за да знае младия боец,кога изтича наказанието му.Щом новобранец тръгнеше по плаца,разкопчан ,незнайно накъде по служба,отново беше дебнат от зоркото око на стария войник и умело залавян.Копчето му се късаше и бе  изпращан да си го зашие отново.Веднъж и аз,като млад войник изпаднах в подобна ситуация.Бях забравил да закопчея,най-горното копче на куртката си.Ловко ме,,гепиха”старите,но удариха на камък.Конците с които бяха зашити копчетата,бяха доста слаби.Не минаваше и ден и някое обикновено падаше само,навярно,,изморено”от маршировката,която се провеждаше за новобранската клетва.Така,че на мен ми хрумна,идеята  най-добре за да не ми,,бягат”постоянно копчетата,да ги вържа с тел.Хем по-здраво,хем ми спестяваше излишна работа,защото обикновено такава всеки имаше в повече,а времето все не стигаше.Така,че както казах видя ме стария боец  пред столовата,разкопчан и се развика:

--Ела тук,при мене новобранецо?Какво значи това,защо си се ,,разпищолил”,откопчал си копчето.Май искаш да плашиш стария?Така ли е?

--Съвсем не—отговарям уставно аз и се приближавам.

--Просто съм забравил.-добавям аз.

--Забравил значи—повтори по мен стария боец.После хвана откопчаното горно копче на куртката ми и започна да дърпа.Той дърпаше така здраво,че още малко аха да ме удуши.Но упорито копчето,инат не се предаде.

--Какво значи това бе,новобранец?Защо не пада,не се къса?Каква шмекерия си направил?Пита ме той и гледа.Вижда всички мои копчета вързани с тел.

--Значи така,умник ми се пишеш.Довечера да ги зашиеш с конци ?Да не съм те видял повече вързан с тел!?Ясен ли бях?Лично ще те проверя.—това ми каза стария и ме остави на мира.Аз разбира се обещах да оправя,,непослушните”копчета да ги пришия с конци,но така и не го направих.Не ми остана време,пък и стария боец беше забравил за мен.Унесен,дебнещ в поредната си плячка,наречена новобранец,той изобщо не ми обръщаше внимание.Така,че моите,здраво вързани,непослушни копчета с тел си останаха непокътнати.Аз вече внимавах,не ги подлагах повече на проверка.Винаги акуратно закопчани,скрити от вражеския взор на стария кадър, копчетата оцеляха,като на война,водена на бойното поле.

Медеца

-В живота си, съм виждал,какво ли не.,Ето,че дойде и моят ред да хапна от медеца. Уви не ,ми било писано. Но,да разправям,подред,съкилийнико. По време на онзи строй,който днес почти всички отричат,аз бях добре. Имах работа и парите,горе,долу ми стигаха,да се препитавам. Така и не се реших,да се оженя. Че,коя,ще вземе Герчо,сиреч мен. От дете,съм сирак,нямам си никой,освен двете ръце. Те са ми най-верния приятел,защото дълги години,ме изхранваха. Едва,сега,наскоро ме предадоха.Взеха,че бръкнаха в медеца и затова съм тук сега Кръстане,в затвора на топло.Но,да ти разправям орисията си. Че,тя край няма.По-времето на социализма,работех в завод за металообработване.Понеже,бях,доста изпълнителен,често оставах,до късно да работя.Това,понякога се налагаше,особено при спешни поръчки.Дори успях да стана ударник-герой на социалистическия труд.По това време,живеех на квартира.Пари за къща,просто не можах да събера.Въпреки,уж добрата заплата,която взимах тогава,всичко отиваше за наем и данъци.Е,оставаше и за мен сирака,не се оплаквам,пък и да се,оплачех,кой ,ще ме чуе за да ми помогне.На момчето,което беше дошло от село да даде жилище,когато имаше,толкова много бездомни семейства. После,дойде десети ноември!Всичко,което,бях спестил,инфлацията изяде. Хитри мошеници,успяха,да забогатеят.Други,като мен,станаха още по бедни,но аз не се оплаквах,все още имах работа.Малкото,което изкарвах,ми стигаше.Но,уви,след извършената приватизация,нещата тръгнаха,рязко надолу.Съкратиха ме от завода и не можах да си намеря работа,повече.От квартирата ме изхвърлиха,нямах пари да платя наема си.Така,новата,уж демократична система ме създаде,направи,скитник от мен,клошар.Аз,другаря,героя на социалистическия труд,някакъв обикновен скитник,изхвърлен без никаква пощада на улицата.Времената,сега,бяха други.Трябваше да си трая и да си налагам парцалите,защото ако обидех някой,току виж,ме убил,просто ето ,така за едното нищо.Нали отмениха смъртното наказание и беззаконието в държавата,ни започна да пуска,дълбоки корени,навсякъде.Полицията,хващаше,редовно престъпници,после редовно,ги пускаха без да бъдат осъдени и се получаваше просто един кръговрат,като в природата.Някои от тях,имаха висящи дела за извършени ,по-няколко престъпления,но никога,не бяха търкали затворническите нарове,повече от двадесет и четири часа.Аз,нещастникът,Герчо,уви,нямах този късмет.Вървя си аз,покрай едно село,вече забравих името му,когато гледам в един двор,голямо място с пчелни кошери.Огледах се наляво,огледах се на дясно,не видях никого и реших да рискувам.Влизам,тъкмо вдигам,капака на един кошер и чувам.

--Стой на място,ръцете горе,или,те гръмвам за едното нищо,скитнико?—чух глас, озърнах се,и видях ,стопанина,насочил ловджийската си пушка в мен.За миг се почувствах,като дивеч,но вдигнах,послушен ръце,заедно с капака на кошера.Безпощадни към мен,пчелите започнаха да ме жилят.Скоро след това,пристигнаха полицаите,извиха ми ръцете отзад и сложиха белезници. От там,ме откараха направо в градския съд.Разправям аз,на съдията,че някога,съм бил ударник,а той ме прекъсна и рече:

Значи така, реши съвсем ударно да ограбиш,пчеларя от селото? Да му вземеш,безнаказан медеца,който той и работните му пчели са произвели?

--Не.—казах му аз—само съвсем,мъничко,щях да си взема.

--Защо не си поиска,сигурно щяха да ти дадат?—попита ме ,отново съдията.

-Нямаше никого,на около,за това не си поисках.-отговорих му аз.

--Е,добре,като първо нарушение,ти присъждам,само три години,условно.Всеки месец,ще се подписваш в общината,без право да напускаш града.Това присъди,съдията и ме пусна.Но,едва беше минал месец,пак затънах в блатото и наруших закона.Минавам аз,покрай една баничарница.Ухае приятно,нещо в мен се пречупи.Не,бях слагал,нищо в устата си,цели три дни.Нали упражнявах,демократичната професия,скитник,трудно намирах,нещо за храна.Конкуренти,доста по млади,силни ме гонеха,щом видеха,лицето ми ,пред контейнерите за боклук.Гледам,едно момче,още дете,как хапва сладко баничка.Причерня ми,потекоха от устата ми лиги.За миг се почувствах,като куче.Изръмжах,блъснах детето,грабнах,топлата още баничка и захапах.Докато успея да отхапя ,строгата ръка на закона ме пипна,здраво за яката.Наблизо минавал,патрулен полицай,видял ме окъсан,заподозрял,че замислям нещо,изчакал да направя своя ход и съответно той направил своя.Арестува ме.Взе баничката ,като доказателство за посегателството ми.Заедно с потърпевшото дете и други присъствали на случката хора,отидохме до съда.Там съдията ми рече:

--Как можа да откраднеш залъка,от устата на едно дете,ти срам нямаш ли?

--Срам ме е господин съдия,срам,но така приятно ухаеше…--недоизказах се аз,защото съдията ме прекъсна:

--Сега,ще ти ухае на решетки,Герчо.—каза той.Отмени условната присъда с ефективна и сега,съм тук,при теб Кръстане,в затвора на топло.Това е цялата моя одисея,а твоята каква е?—попитал любопитен Герчо.

--И моята,като твоята,Герчо.-отвърнал му Кръстан.

--Слушай сега.Като малък,бях мързелив ученик.Не успях да завърша училище докрай,още малък започнах да работя,нелегално разбира се.Баща ми,лека му пръст все повтаряше:

,,Учи сине,да не те лъжат в живота”,а пък аз глупакът ,не го послушах,и ето ме сега до теб Герчо,в затвора.

--Как така,се е получило?-попитал с интерес Герчо.

--Нали ти разправям.Майка ми и баща ми,починаха рано.В онзи строй,както каза Герчо,работа имаше за всички,стига да не е човек мързелив.Работех,изкарвах пари и добре си живеех в къщата с голям двор,оставена от родителите ми.Но,ето,че дойде това новото време и започнаха измамите.Обикалят,едни хора,около дома ми и викат:

--Вземи ни на квартира,добри човече!Ще ти плащаме изгоден за теб наем,няма да има нужда да работиш.Полакомих се,пуста - алчна човешка душа,приех ги.Те в отплата ми забиха нож в гърба.Нали съм неграмотен,реших,че ще ми помогнат при плащането на годишните данъци,но уви не се получи.Те имали хитреците,други планове за мен.Наложи се да подпиша документи.Подписах ,и какво се оказа.Прехвърлил съм бил къщата,барабар с двора .Всичко,гушнаха,моите,,учтиви” наематели.Дойде съдия изпълнителя и ми нареди да напусна,родната, бащина къща.Остави ме направо на улицата.Нямах право,нищо да взема със себе си,освен дрехите на мен.Измина известно време,аз също,като теб Герчо станах скитник.От работа ме съкратиха.Стар съм бил вече.Значи,некадърен,негоден.Нужна им била на работодателите,,свежа кръв”.Млади хора,които по добре от мен щели да се справят на моето работно място.Така се оказах на ,,гостоприемната” улица,която ме приюти , в съчуствие.По едно време се сетих,че у дома си на скрито място,дремят,семейни бижута за,които бях забравил тогава.Реших,че сега му е времето да се измъкна от блатото в което,бях попаднал.Влязох,смело,знаейки,че ,,подлеците”наемателите ги няма.Взимам,моето,,домашно”наследство-бижутата,останали от родителите ми и тъкмо да изляза,ме хванаха.Хитрите наематели сложили,СОТ ,охранителна система за охрана.Дойдоха,млади,силни мъже и ме закопчаха.От там,направо в съда.Съдията ме попита:

--Защо нагъл човек,като теб не си търси работа,а краде от честните хора?

--Честен кръст,господин съдия,да не се казвам Кръстан,ако това,не са моите семейни бижута.-

--Казвам му аз и се кръстя чинно.                               

--Всичко придобито при прехвърлянето си е тяхно.Като се казваш Кръстан и се кръстиш,това не доказва,че си честен.Точно на местопрестъплението са те хванали,влязъл си взлом и откраднал от притежателите на дома бижутата.-отсече уверен в правотата на закона съдията.После отнемайки думата ми,ме осъди на шест години затвор,ефективно.Било нахлуване взлом и нямало,как да ми дадат по-малка присъда.За това и аз ,като теб Герчо сега гния в затвора.

Герчо поклатил,тъжен глава и казал:

--Такава ни,била орисията Кръстане.Щом бъркаме в,, медеца” на хората сега,ще лежим тук в затвора.Те имат право,бъркат в цялото буре ние не.Такъв е братко живота,към едни е справедлив,към други,според орисията,не.Колкото и да доказваме невинността си ,не е така.Виновни сме,и то само,защото,сме се  родили,ако не,бяхме,щяхме да сме късметлии,просто-истински късметлии!

КРАЙ.                                                                                              

                                                                                                                       ВАСИЛ СОФИН

С хляб,вино,рози,
да посрещнем,смело-този,
днес,който ни тормози,
с непосилни,данъчни налози!