петък, 28 февруари 2014 г.

Яма!



Все си мислеше, че няма,
но на пътя пряма
глътна го дълбока яма!
......................
Написала безскрупулно ръката -
задача сложна на дъската1
.....................
Успели благодарение на краката -
ученици прескочили "козата"!
........................
Градил с ум чувство -
присвоил, чуждото изкуство!
....................
С очи любопитни виждам,
как умея да завиждам!
................
Радвам се, че ми е верен -
сексуалният живот умерен!
..................
В двора скрито бе видяно -
съблазнително женското коляно!
..................
Когато идеята се върна,
чак тогава я прегърна!
....................

В.СОФИН

вторник, 25 февруари 2014 г.

Е това е то, България!



Застанала непоклатимо най-отпред, едра дама впери очи, във витрината на хранителен магазин. Чуди се още, какво да пазарува. Бавно разклаща глава, като явно размисля, дали половинка сирене от овчето е по-добро от кравето. После вече направила избора си посочва овчето и отново се чуди килограм ли да бъде или половинка. Отстрани сте застанали вие, изнервен клиент който явно бърза за работа. Вашата цел е само да се доберете до заветната кутия с цигари, която ви гледа нагло от рафта зад продавачката.  Бързате, защото гоните автобус, а той няма да ви чака. Не можете без цигарите си. Нощта като пазач не ще премине гладко, ако няма тютюн за убиване на времето и за прокуждане на дрямката, която неусетно ще хване здраво вашите очи. Знаете че,  тя винаги идва, когато не сте подготвен. Да но явно дамата не се трогва от вашето изнервено състояние, а продължава да се чуди от някакъв продукт пред нея, бавно и замислено. Тъкмо, когато бе избрала и пръстът и съсредоточен показваше желаното, джиесема на продавачката звънна със странно пиукане. Спокойно, тя се включи в разговор изключвайки ви, като клиенти. Обстановката буквално се нажежи. Вие не издържате и се опитвате с мърморене да обърнете вниманието към себе си и кутията с цигари, гледаща ви иронично от рафта. Но вашето мрънкане, че бързате не намира съчувствие от другите клиенти пред вас. Те ви казват, че също нямат време за чакане.
-         Извинявам се, но аз съм само за една кутия цигари! – проплаквате вие, но човекът пред вас споделя, че и той стои за един хляб.  Няма как да оборите този довод и млъквате ядосан. Отново впервате очи в дамата, която уж е привършила с пазаруването и тъкмо се гласи да освободи мястото, когато ненадейно се сеща, че е забравила да купи кашкавал.
-Извинете! –казва тя с мазен глас –Направо ми изскочи от ума! Може ли да ми премерите половинка кашкавал! Не от този! Искам от другия, как му беше името! А сетих се, „Балкан”.
Добавя клиентката и обърква продавачката, която вече бе успяла да отреже от другия кашкавал „Витоша”
-Ама госпожо! –казва тя –Побързайте опашката вас чака!
-И какво от това! –изрича гневно едрата дама –Не чакам ли и аз да ме обслужите! А и разговора ви по-джиесема, бях принудена да изслушам.
На тези изплюти гневно думи, продавачката не може да възрази, само въздъхва и се опитва да устои на капризите на клиентката си.
Виждайки ситуацията в магазина вие не издържате а бързо се мушкате напред, като се опитвате най-после да купите цигарите си. Уви! Неуспешно! Застанала най-отпред като стожер, едрата дама заела цялото място  не ви допуска а казва:
-Ама, че нахал! Я вървете най-отзад и чакайте, като другите хора! Като ви дойде реда, ще си вземете цигарите.
Съвсем ядосан, вие поглеждате часовника си и изхвръквате скорострелно от магазина, без да бъдете обслужен. Тръшвайки вратата на излизане до вас достигат думите:
-Откъде се взе тоя бе! Пък после твърдят, че няма ред в държавата! Как ще има! От такива като него!
Теглейки, мислено, една цветиста ругатня,  вие обещавате на краката си, че никога няма да ги карате да пристъпват точно в този магазин. Хващате в последната секунда автобуса за работа и пристигате кисел в хотела, който вие охранявате. Виждайки отвън, как клиентите пушат, вие въздъхвате и ругаете съдбата си. Не устоявате на изкушението. Едва изчаквате гостите да се приберат по-стаите  и ровите в пепелниците поставени отвън. Събирате, всички угарки, които намирате там, като се молите на късмета си, да се окажат повече. После без да мислите, късате лист от тетрадката  за сдаване и приемане на работното място и свивате саморъчно направена с мерак от вас цигарка. Проклинате за сетен път, дамата от магазина и си обещавате следващия път, да се запасите с повече кутии. Но внезапно се сещате, че парите все не ви достигат. И как, като заплатата ви на пазач е малка. А трябва, освен да се пуши и яде!
-Е това е то България! –въздъхвате вие. –Тук и работещите вече, сме се превърнали на клошари! Пък после обвиняват хората, че били станали престъпници! А те бедните просто оцеляват! Да оцелееш и останеш цял в това смутно време е трудно, много трудно...!
След тези изречени с горчивина думи, вие нощният пазач, палите направената  от угарки цигара, дръпвате от смесеният и аромат и се прибирате на топло в кабинката си. Там ви чака гостоприемния стол, който приятелски ще сподели нощната смяна с вас.

В.СОФИН 

понеделник, 24 февруари 2014 г.

Сладка дрямка


Без покана
но с подкана,
дрямката удобна стана -
сън очи прихвана!
....................
Пари брои приятел -
надежден редовен наемател!
....................
Настроение в празник ще внесе -
с опит сготвено прасе!
.................
На мнозинство добре позната
подмолно спъваща краката -
алкохолна непрощаваща разплата!
.....................
Спи в България прогреса -
в чужбина избягал интереса!
......................
Не мърда, не мига, корав,
в спор винаги е прав -
упорит балкански нрав!
........................
В.СОФИН

Обувките!


От сръчен майстор обущар се родили две изпипани с мерак обувки. Направени за клиент, специална поръчка, те си приличали досущ като близнаци. Разликата била, че едната лява теглела наляво, а другата дясна бягала надясно. Собственикът на обувките останал извънредно доволен от направата им. Едва обути, те прилепнали на краката му като втора кожа.. Никога не се разделял с тях. Навсякъде ги водел: на работа, разходка, на любовни срещи.
Един и същи път обувките извървели, но едната се износила по-бързо от другата. Скъсала се! Занесъл стопанинът обувката на ремонт. Позакърпил обущарят, слепил каквото може, всичко дал от себе си, но казал, че и остава малко живот:
-Трябва, приятелю, да си купиш нови обувки! Тези вече не стават. Ако изкараш още месец, два с тях добре. Същевременно мога да ти взема мярка за нови - посъветвал обущарят клиента.
-Но това ми бяха любимите, късметлийските обувки - проплакал човекът - накъде без тях!
-Виж какво, прав си, много добре те разбирам - рекъл обущарят. -Нищо, че обувките са предмети и те като хората, раждат се, създадени от майстор, и умират износени, болни като остареят. Интересното при тях е, че те тръгват заедно по пътя, рамо до рамо, извървяват го и стигат до края. По-здравата на вид оцелява, но това е временно. Щом загуби другаря си, тя бива безмилостно изхвърлена.То и при нас, хората, кажи речи е същото. Един от нас, като изгуби половинката си, другаря до себе си, не може да просъществува дълго. Защото ако двамата са се обичали силно,  нямат друг изход, освен смъртта. Отива си и другият, на вид здрав, от този грешен свят, неразбран от околните, които никога не са познали тръпката на всепоглъщащата, единствена, неповторима, изгаряща любов. Все пак споменът за това, което си преживял с обувките, къде си ходил и какво си правил, ще остане жив у теб, приятелю. Запомни едно, всичко на този свят е преходно. Едни се раждат за живот, други в този момент си отиват, но тъй е устроен животът. Нищо не е вечно...
Разбрал истината за живота загубилият късметлийските обувки, усмихнал се през сълзи и поръчал нови. Все пак краката не трябва да остават самотни. Нужна им е  втора здрава кожа, за да преодоляват  препятствията  на пътя. Защото просто казано, животът продължава, трябва да се извърви докрай!

В.СОФИН

сряда, 19 февруари 2014 г.

Отчет!


Решил автор да се отчете,
създал с талант "Дете"-
книга която,
някой трябва да чете!
................................
Без култура Българска, съзнание -
отстоим на 100 години разстояние
от Европейското развито състояние!
........................................
Скромен поп, дал заявка
да закърпят старата му калимявка!
..............................
С пари кръчмата отчита -
докрай бутилката изпита!
....................
Внезапна политическа проява -
на българин решил да оцелява
 безплатно се дарява
цинична усмивка във изява!
................................
 Парламентарна прожекция -
Извършена парична корекция
народ, с нова данъчна инжекция!
.......................
В.СОФИН