сряда, 29 октомври 2014 г.

Бури снежни


Виновно свило вежди
с бури приказни и снежни
отнело времето надежди-
на политическите сили центробежни!
.......................
Някога бях нещастен комсомолец,
не вкусвах и глътка алкохолец!
Сега съм вече дядо демократ
с ракия пивка и домат
навсякъде признат!
......................
От прокъсан джоб излиза
в хазна държавна влиза -
пара събрана от акциза!
.........................
Гладна към пълната съдинка
в чужд двор и през градинка,
пълзи уверено гадинка!
....................
Днес тормози ни на ход
с пари натрупан вот
в политическия сръчен анекдот!
..................
 Днес оказва се, че модата,
не е в цитиране на одата,
а в сведена глава в угодата
на заобикаляща ни кална злобата!
....................
В.СОФИН

вторник, 28 октомври 2014 г.

Мътно кафе



Добре, че е кафето! Избистря мисълта на твореца. Кафе! Ароматно, но мътно! Ноздрите, които го надушат, вдъхват мириса му и в главата  нахлуват неканени, но все пак добре дошли мисли. Дремеща ръката се вдъхновява и започва да пише. Здраво стиснал перото, творецът с изникнала внезапно идея създава успешно своето произведение. Отначало бавно, почти плахо, ръката му тръгва по белите редове, които  разпрострени пред погледа му вдъхновено чакат буквите да се явят. И когато това се случи мисълта вече, съвършено бистра от мътното кафе, се извисява и перото набрало кураж рязко се забързва, като ръката се опитва с особен, залитащ, криволичещ почерк да каже всичко.  Не винаги начинанието успява. Но когато устните успеят да докоснат и вкусят, глътка свежо, мътно кафе, то отново помага на твореца, да се втурне напред по нетърпеливите бели редове. Изморена ръката, моли за почивка. Уви! Такава няма! Кафето дало идеята за написване на разказ, стихотворение или нещо друго е виновно. Виновно, че с аромата и мътния си образ е успяло, да изтика мисълта напред към един шедьовър, който е трябвало да се роди. И когато той се появи, ръката написала го, дори се озадачава. Тя е учудена от факта, че е успяла най накрая да сътвори, нещо уникално. Не прилича, нито на комедия, нито на драма. Просто не може да се определи, защото няма и рима. Какво ли може да е, чудят се и вече изписани, белите редове. Приказка! Мътното ароматно кафе, което избистря мисълта е дало живот на приказка! За живота на хората, които се обичат и ненавиждат омразата. Радват се на малките неща, които ги заобикалят, като поздравът, усмивката, добрата дума, която врата навсякъде отваря и сближава всички нас, деца на майката земя! Приказката за любовта без която не можем. Тя помага на всички да се чувстват желани, винаги млади!

В.СОФИН 

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Рибарят и пъстървата



Млад неопитен рибар седял на трикрако столче, лично сковано, пред водоем в който пъстървата играела на нерви с въдицата му. За да не скучае, кордата държала здраво желязна кукичка, на която хванат в капан висял червей, който дразнел рибата. Естествено гладна пъстървата не устояла. Втурнала се, отворила уста и захапала здраво куката. Червеят изплашен се дръпнал. Излъгал  капана и се изплъзнал на свобода. Тъкмо хукнал плуващ да спасява кожата си, когато друга гладна пъстърва го забелязала и веднага прекратила мъките му. Ококорена от радост тя успяла да го глътне без остатък. Младият неопитен рибар, тъкмо палел цигара от цигара, защото кибрита му се бил намокрил. Затова не бил подготвен за реакцията на плувката във водата, която потънала внезапно. Въдицата изплашена, избягала от ръката му. Водоемът закипял. Пъстървата упорито не пускала куката, защото била решила да отмъкне риболовните принадлежности на рибаря. Втурнал се той и нагазил във вира. Подгонил отдалечаващата се въдица. Той я гони, тя му бяга! Той гони, тя бяга! Протегнал ръце във вира и съвсем случайно хванал кордата. Но тя не му простила, а го порязала. Изохкал рибаря и изпуснал кордата. Отстрани изглеждало, че именно пъстървата лови плячка, а не злополучния въдичар.
-Ще я изпусна! – тюхкал се рибарят. Той имал в предвид въдицата си, а не пъстървата. Най после кордата не устояла на напрежението и се скъсала в един от подводните камъни. Недоволната пъстърва пък, била ядосана от факта, че е изпуснала рибаря. Плеснала с опашка и наказала неудачника, като отмъкнала куката от въдицата му.

В.СОФИН