-Докторе, може ли? – отваря пациент вратата на кабинета на
лекаря.
-Не! Не може! Не виждате ли, че съм зает!
-Е и аз съм зет, ако виждате това в мен, но обръщам внимание
на тъщата…
-Тъщата?! -недоумява докторът.
-Да, тъщата, която ми пържи яйца всеки път, когато и отида на
гости…
-Докторе… -плаче нетърпелив, пациент.
-Изчакайте моля ви, реда си!
-Но аз съм наред…
-недоумява пациентът.
-Не, драги…! Наред съм аз, защото е време за кафе, почивка…
-отбелязва мъдро лекарят и си изсулва към лавката в болницата.
В.Софин 28.12.2020год.
-Найдене! Найдене бе! – крещи отвън съученик на приятел, за
да играят на топка.
-Не мога сега, Петре… Имам час в Интернет!
-Е, и аз имам, но съм поставил на лаптопа баба ми… Нека и тя
свърши нещо полезно. Стига е плела чорапи за зимата. Нея и без друго, хич я
няма…
В.Софин 28.12.2020год
-Пиеш ли? -пита лекар, пациент, който прекалява с алкохола.
-Не докторе! Категорично! Как можахте да си го помислите… Аз
съм толкова стриктен. Само се държа за чашата…
В.Софин 28.12.2020год.
Измъчван от навиците груби
явили се на сетния ми път,
усещам как във мен се губи
човекът, чакащ да го призоват…
Очаквам лазурните морета
да се усмихнат с мен на сън.
Да се успокои гордостта ми клета,
извеждайки ме чист навън.
Очаквам звездни небесата -
правилният път и светъл ден,
да открият отново красотата
на любовта, изгубена за мен!
В.Софин 27.12.2020год
Немеят мъгливи, дните съдбовни.
Мълчат виновни, скалите огромни.
Сковани блещукат, звездите в небето.
Луната се крие страхливо в морето…
И само хората свити
с лица под маските скрити,
с провиснали вежди -
с прокиснали нерви,
останали съвсем без резерви –
търсят светли, коледни надежди!
В.Софин 26.12.2020год.
Когато на сутринта се включих
Слънцето надникна ми в мечтите.
Щастлив Светлата, Коледа улучих –
видях да пълнят се с любов, очите!
При елхата буден се вмъкнах.
В зелено ме улучиха стрелички.
Прекалено бърз от там, отмъкнах
всички влюбени в мен, иглички!
Щом коледен подаръкът разбрах
усетих да сбъдват се мечтите…
В написано с любов писмо, видях -
редове от майчини, сълзи в очите!...
В.Софин 25.12.2020год.
Времето студено, мълчи.
Ниско мъглата е надвиснала…
Горчиво прониква в очи,
сълзи и се спуска прокиснала.
Животът сякаш го няма...!
Само сенките, пъчат гърди.
На небето свободна и пряма
притеснена, Луната стърчи!
В тъжното прокиснало време
угнетени камбани, звънят…
Мисълта отказва да приеме -
новородена Надеждата у нас -
Надежда за един, достоен свят!
В.Софин 20.12.20год.
Когато болницата посетих,
страхът даде ми упойка.
Под маската лицето скрих.
В очакване, застинах в стойка.
Когато после, лекаря видях,
гласът измени ми драстично…
По време на прегледа разбрах,
че здравето ми е прилично.
Това даде, повод за ракия.
Избързах чаша си налях.
В желанието да се напия –
припаднах, посетен от смях!
В.Софин 20.12.2020год.
В безцветния свят на парите,
където често мъглите
витаят и скапват душите…
Любовта я няма…
Отдавна тя, липсва!
Единствено само колите
все още задвижват мечтите,
а хора под маските скрити
вървят омърлушени, свити…
И няма милост за никой,
и няма радост за някой!
Дори и времето прокиснало
сега намръщено надвиснало,
ни къпе студено в сълзите,
които заличават следите,
че още сме хора и още ни бива -
но не… злобата, още е жива!
Нужно е днес да открием,
изчистени нови простори…
Да намерим правилния път -
пътят, на любовта,
която знае да се бори!
В.Софин 17.12.2020год.
Прекалено пием по-много -
пием от сутрин до здрач.
А парите са малко…
Парите не стигат сега!
И навъсени наште лица
са хванати в тъжния плач.
Хълцат наште скрити, мечти
за съжаление, убити почти…
създаден от вирус сълзлив,
решил да стрие на прах
свободен живота, красив…!
Живота на детския смях
на коледен празника жив.
на чисти усмивки без грях…
За да не бъде, никой щастлив!
Ще минат годините трудни.
Ще дойдат щастливите дни.
Тогава ще бъдем пак будни -
преродени за светли, мечти!
В.Софин 16.12.2020год.
Вие младите стихове редите.
Търсите не изкачени върхове.
Любовта измъчвате, творите -
градите необятни, светове!
Местите с ум, сложните прийоми.
Смел се чува ваш, уверения глас.
С думите ви, вятър стихове подгони.
и в сърцето подреди ги в страст!
Вие младите стихове творите.
Любовта дарила ви е със криле.
Силни сте! Искате да полетите
към високите, красиви, върхове!
В.Софин
15.12.2020год.
-Ало докторе! Може
ли? -звъни клиент на личното си джипи.
-Да! Кажете, моля!
-Ами такованка… Изгубил съм вкуса си…!
-Няма страшно! Ей сега ще ви изпратя рецепта по електронната
поща… -прекъсва обясненията на болния, джипито.
-Но моля ви докторе! Почакайте! Я, че съм изгубил вкуса…
изгубил. Но пък от друга страна все още усещам
тоя на ракията…
-Не трябва да пиете ракия, ако сте болен!
-И аз това се питам, но след петата ракия не усещам вкуса на
краставичките в салатата…
-Да не сте пиян, господине?
-Е, ако мислите, че седемстотин грама домашарка са достатъчни
да се напие човек, значи грешите… Я да ви кажем правичката и кило да опущим пак
съм трезвен, но губим вкус…
-Но моля ви! Не пийте тогава!
-Да ама нали ви казах докторе… Ракията я усещам. Знам точно
коя е от джанки, коя от грозд или плод… Виж, дето само пресните краставички са
ми безвкусни.
-Че овкусете ги, бе! Сложете сол, олио, малко лук…
-Ето на… Благодаря за съвета, докторе. Виж не се бях сетил
преди за това. Жив да си ми! Като мине пандемията мое да те черпим една ракия…
Е, ако остане, разбира се… Айде сега наздраве!
Тук джипито не издържа и ядосан затваря телефона на клиента
си и крещи на висок глас:
-Тия хора съвсем са изперкали. А докато мине пандемията като
нищо и аз може да се побъркам и си поискам обещаната ракия…
В.Софин 15.12.2020год
-Знаеш ли Геле… Вчера
шефът ми каза, че съм Прост…
-Обидил те е!?
-Напротив! Похвали ме… Докато го карах със 140 километра на
пътя със служебната кола, ми викна:
-За кой се мислиш ти бе? Да не си Ален Прост. Намали поне на
завоите…!
В.Софин 12.12.2020год.
Непознати устни ме избират.
С червило искат да ми скочат.
Настървени са… Не спират!
Знаят как да ме започнат…
Целувка с устни… Две ли!
Три ли! Минаха недели.
Преди да осъзнаем оцелели -
любов, колко сме отчели!
В.Софин
11.12.2020год.
Брадчед! Кво и
става на тая телевизия…!?
-За какво става дума?
-Сутрин щом пуснем първа програма, дават розови гащи… На
втора, същото, а като сменим канало с трета…. Просто не ми се говори.
-Да не би, пак розови гащи!?
-Да, ама с дантела!
-Моля?
-Ами хапчета и мазила против изприщване от прекалено,
дългото носене на розовите гащи…
В.Софин -10.12.2020год.
Ако си мислиш момиче,
че луната наблизо я няма,
а в тъмното свети кокиче
пременено в бяла пижама…
Ако си мислиш любима,
че звездите са приказка стара
и любовта в която ни има,
е измислена и чака на гара…
Ако си мислиш момиче,
че влюбени още сме двама…
Тогава литни като птиче
и кацни на моето рамо!
В.Софин 8.12.2020год.
-Вуте, я съм се
родил… -хвали е Геле.
-Родила те е, майка ти. -смее се Вуте.
-Така де! Я съм се родил…
-Родила те е, майка ти. – настоява на своето, Вуте.
-Добре де! Ама днеска имам рожден ден. -хвали се Геле..
-Па така кажи! Оти ми се моташ с приказки, а не сипеш по
едно… Хм! Виж мое и по две, ако не ти се свиди и три…!
-Е-е-е…! Па я съм се родил само един път. Кажи ми оти да те
черпим три ракии като мое да минеш и само с една?
В.Софин 7.12.2020г.
Едва
отворил очи се ужасявам. Вместо слънце и забрава, отново рошав ден. Поредният!
Лошо отвързано време. Ковид новини, войни, изгубени битки и разбира се безкрайно
живи реклами напомнящи, кое лекарство да се използва. Нищо не се казва за
ракийката, салатката и топлите усмихнати детски личица!? Нима вече сме в друго
измерение, където е забранено да стиснеш ръката на приятел, да го накараш да се
усмихне? Или може би вече сме мъртви и забравили, че животът е с нас? Рошавото
време, което се къдри с плътен слой облаци не дава отговор. Намръщено е като
настроението в хората, които проплакват от време на време. Падат чувствата на
угнетената земя, мушкат се болезнени капките му по вратове и пълзят по лицата
хорски, потънали в сълзи..
Празник казват е днес… Че какъв празник като е забранен. Хм!
Празнувай сам! Пий сам! Пази дистанция от любовта и любимите си хора! Че какъв
празник е това? Геноцид! Правото да пазиш нещо, което няма как да се опази.
Дали сме свикнали?
Само с телефони от разстояние и Интернет, който понякога угнетява обстановката.
Проклета съдба! Или може би добре наложено статукво? Движение на предмети, но
не и на хора щъкащи за удоволствие на екскурзия. Парите нека се движат, но не и
хората. Че кои са хората? „Предмети“, които внасят в „живата“ банка пари за да
ни управлява безпрекословно… Кредит за Ковид! Кредит за живот!
Ковид идиоти или безпомощни хора, които искат живота си? Въздуха
е наслоен с рошавост до такава степен, че и през маските не се диша!
Обичай ближния си! Да, ама не го угнетявай, не го лишавай от
сън, любов и детски усмивки!
Накъдрено от чувства времето се мръщи. Някой ден, казват…
Някой ден ще бъдете ваксинирани и това ще се забрави… „Може би!“ Да но „може би“
не винаги е истина, както не е истина всичко и което казват. Истината всеки я
знае, но си трае или псува под сурдинка с чаша водка, системата… Не само
нашата, естествено. Системата, която превръща човек в животно. Уплашено в
тъмното светят само очите му, въпреки, че и те са загубили блясък…
Психичните
проблеми са бич божи за всеки повярвал и взел лекарства без рецепта, но с
контрол от рекламите по телевизията…
Рошавото време ще отмине. Вярвам го! Не всички ще преодолеем
студенината му. Ще се запомнят забраните, без ръкостискане, без целувки и
усмивки, които крият щастие!
За съжаление и без образование в бъдеще в което пораснали ще
се учат на азбуката. Тепърва ще става „чудеса“ за които не сме мислили.
Не е ли време вече да срешим рошавото време? Да го накараме
да се усмихне. Да ни вдигне ръка за поздрав и всичко да се забрави… Нищо никога
не се забравя за съжаление. Нещата се местят. Мести се и рошавото време. Силни
остават само парите, но и те ще си отидат някога… Някога, когато проумеем
живота. Не днес, а утре „може би“! Да но, „може би“ не е винаги истина. Така,
че най-правилната максима за да бъдем и утре, за да пием чист въздух с гърди, е
не друго, а да подлагаме всичко на съмнение, дори и собствените си действия.
След размисъл може би и ще стигнем истината, истината за живота, който не
трябва да се унищожава.
Рошавият ден кимна
към залез и си отиде завинаги… Утрешният, ако е дал Бог или, ако сме се взели в
ръце, ще дойде усмихнат и сресан с усмивките и чувствата на хора, които са се
научили да се обичат, защото само така единствено ще се опази животът. Животът,
който ще дойде, хубав като любовна песен и весел детски смях…
В.Софин 5.12.2020год.
Щом през деня не спах
и нощта изморена не легна.
На заранта, когато се прибрах,
бърза дрямка ме налегна.
Когато почивката познах,
обядът изскочи ми на среща.
Притеснен щом гладът разбрах,
поканих го на топла леща.
В паника привечер осъзнах…
Бях изпуснал мила, днешна
от наложения силом страх –
водеща, любовна среща!
В.Софин
