Двата фаса
Необикновени два „фаса“
един срещу друг на маса
с политическа украса -
изпускали дим с гримаса,
който трябвало с нагласа
пред парламента да втаса!
............................
Зараза
Забъркали праза
в изборна зараза.
Обещали му в нова фаза
сам да се къпе в екстаза!...
……………………….
Коя ръка ще управлява
дясна или лява?
Картите търсят изява
в нова изборна обява,
която раздава
пари за слава!
В.Софин 30.04.2021год.
Работата свърши…!
-Давай, полека, по спокойно колега… работата свърши! Днес е
последният и ден.
-Де тоя късмет. По скоро ние ще свършим, а работата никога
няма да свърши. Костелива е гадината, жилава. Лесно не се дава, а предава от човек
на човек като епидемия…
-Е тогава, последен ден на работа, преди празника…
-Хубаво, но се питам дали и работата мечтае за това…
-За кое колега?
-Да се празнува, когато няма кой да я върши…
-Е нали свърши за тая седмица, колега?
-Де тоя късмет. Ако това беше последния и ден, бих вдигнал
тост и пенсионирал! Вместо това, трябва
да търча за агнешко, трябва да платя данъка на телефона и куп други, бих ги нарекъл
технологични глупости, затрудняващи на празника да диша… И на това, ако му
викаш свърши!... Здраве му кажи
и от празника се откажи,
не за друго -
работата да не ръмжи!
В. Софин
Странни диалози
Харесвам странни монолози
никнещи в нощта от самота.
Често в тях откривам диалози -
език, който спори с любовта!
Опитвам с реч да се докажа -
да укротя чувствата си в стих.
С мен в нощта стои на стража-
сън, в който мисли, потопих.
В сърцето никнат, странни диалози -
спорещи в приказка със любовта.
В тях откривам цъфналите рози -
на живота труден - бодлива, сладостта!
В.Софин 27.04.2021год
Бау, бау!
Младостта уви не учи,
че с костюм и рокля „Гучи“,
най хубавото може да се случи,
когато сърцето я изучи:
Любов, която да сполучи!
------……………………..
Сърцето ми живее без гаранция!
Въпреки отдалечената дистанция,
едва ли ще изляза някога във Франция,
не ваксиниран, за лятната ваканция!
………………………
Поредна политическа минавка -
след бърза премиерска доставка
решиха вместо да управляват,
да бъдат кучето, което джавка !
В.Софин
Не ставаш татко…!
За младеж не ставаш татко
стар си вече, леко изкуфял.
Тънеш още в миналото сладко,
в което при Живков си живял.
За мъдрец не ставаш татко -
умът ти отдавна изветрял.
Чел си книги многократно,
но дали изобщо си живял!?
За бизнесмен не ставаш татко -
цял живот, чужда нива си орал.
Свикнал си съвсем не кратко,
да пълзиш пред други в кал.
За младеж не ставаш тате
стар си вече, леко изкуфял
Това не пречи ти, съвсем обаче -
да мислиш, че всичко си видял!
В. Софин
27.04.2021год.
Младостта ми вече ме не иска.
Под ръка вървя със старостта.
Опитвам се да живея в риска,
въпреки болката на възрастта.
Срещам цъфналите рози
с пламъка на поглед ням.
Лъхва ме аромат на дози,
за сърцето, те ми са балсам.
Старостта единствено ме иска.
Времето изтрило младостта.
Отстрани в лицето ми се киска
усмихната и вечна само, любовта.
В.Софин 25.04.2021год
Все още не знам какво искат от мен!? Подозирам, че нещата са излезли от
контрол. Мъж без маска, но с гримаса на човек, който не знае, защо…
Може би заради егото, да се
измерят нещата. И аз самият не зная. Шапката? Дали не им пречи? Или шалчето
около врата ми? Нищо чудно в усмивката
ми да виждат кривина. Има лек, ама няма век! Знам, че не си пъхам навсякъде
любопитния нос. Какво ми пука за мнението на другите. Като са толкова умни нека
те теглят чертата. Защо не? Имат избор.
Или нямат, защото езиците им постоянно дърлят глупости. „С тоя, с оня, с
другия, а защо не сами…“ Трудно решение което може би искат аз да реша. „В живота
на всеки се случват странни неща.“ На мен ли го казвате? Ще има нови избори. Пък
аз нали избрах, избрах ама не искам да духам супата. Защо ли? Нека я духат
други по умни от мен. Стават такива работи. Народът избира, а те „милите“/депутати/
не могат да вземат решение. Или го вземат, ама не са в състояние да си разделят
властта. Кой кого ще надхитри. Кой ще прецака другия.
Вече с нова маска наложена, но с гримаса на човек, който не знае, но се
пита… Защо?
В.Софин
Без да бъда нечия подлога,
политически и да не мога,
да бъда в единство с Бога -
обичам да водя диалога,
само от моята, бърлога!
Напредваме! Браво на нас! Журналисти
от „Репортери без граница“ са ни определили „престижното“ 112 място. Нали все
пак не стоим на едно място. Важното, е че мърдаме. Можем да бием почти
безнаказано всеки позволил си да разпространява неудобни истини на всеослушание.
В пресата може и е позволено да излизат само проверени неща. Какво като сме
обещали на европейските служители свобода на словото. Не стига, че сме въвели в
държавата най-леките противоепидемични мерки заради коронавируса, а сега им се
приискало и да говорят… Е няма да премахнем маските. Догодина току виж сме
стигнали „престижното“ 150 място. Тогава със сигурност няма да бият само за
изпусната неволно истина, а направо ще стрелят на месо. Права за хората! Какви права
като нямаш пари да си ги купиш? Закупилият получава право да изкривява истината
в удобно за него време и да разпространява рекламите си в медиите
безпрепятствено… Да му мислят тези, които се мислят за бабаити и не плащат за
правото си да приказват. Маските засега предпазват от излишни приказки. Догодина
ако оцелеем след ваксините ще разберем мястото си. Дали е в Европа или е на
Балканите!
В.Софин 24.04.2021год
Когато Боровец топи се в пламък ален
и утринта играе с блясък във очите,
надничам любопитен от прозорче, гален
в слънчевия полет на лъчите…!
Щом видя блясъка на слънчевия покрив
и вятъра бъбрив покаже ми мечтите,
усещам как сърцето в сладък порив,
дава щастие на любовта в гърдите…!
Когато Боровец топи се с пламък гален
и прозорчето ме радва, рано в утринта,
виждам слънчевия изгрев уникален
да дарява, част от голямата си красота!
В.Софин 23.04.2021год.
-На какво се смеете? -интересува се човек видял друг да се смее сам
безпричинно на улицата.
-Много смешно…
-Да не сте полудял? -усъмнил се минувачът.
-Абе не знам дали аз съм полудял, но тия в парламента са повече… Шоуто ще
продължи!
-Шоу?
-Ами какво друго! В момента депутатите си мешат капите и никой не поема
отговорност за някоя килната настрани... Нима не е шоу това, което разиграват
пред народа? „Първо заплатите пък после ще видим…“ Нищо ново под слънцето!
Нищо!
В.Софин 23.04.2021год.
„Негърче с какаов крем“
-Обичаш ли негърче…?
-Моля!?
-„Негърче с какаов крем…“
-А, за такова ли негърче става дума…!?
-Вие какво си помислихте?
-Ами знам, колко болезнена е думата за Америка… Там ако се изцепиш с негър
и негърче, които са забранени за казване и загатване дори, току виж са те
арестували за обида.
-Така ли? Не знаех. Тогава, защо продават негърчета у нас? Трябва да пишат
на кутията със сухи пасти: „Чернокож, какаов крем“! Все пак е по справедливо,
нали?
-Да бе… А какво ще кажеш за белите бъбреци? Това не е ли обида за нас?
-Много ясно! Но за да има справедливост и тука, ще трябва да ги наречем,
белокожи бъбреци! Не за друго, а за да няма разсърдени и от двете страни..
- За кои страни става дума?
-За черната и бялата…
-Това е дискриминация, приятел!
-Моля!?
-Ами къде останаха, жълтите, червените и другите цветове от човешката раса?
-Ами, не знам… Сложна работа. До вчера лявото си беше ляво, а сега му се
приискало да стане, дясно… Върви, че ги разбери и в парламента. Объркан свят!
Свят на болести, отричане на цветове и броене на пари спечелени, нечестно…
-Нечестно?
-Коя политика е честна? Тая, която обещава или оная дето се отказва да
управлява…?
-Вярно! Отстрани е лесно да кажеш, „Негърче с какаов крем“, ама иначе…
Иначе ако не можеш да приказваш по-добре си мълчи. Не вдигай аудиторията с глас
за справедливост, която не искаш да осъществиш въпреки, че са те избрали за
депутат…
В.Софин 23.04.2021год.
Реших да не пиша…
Да не пиша, реших!
Защото сърцето ми диша
самотно в любовния стих!
Реших да не плача…
Да не плача, реших!
Защото тревогата скача -
липсва любовния стих!
Реших да не страдам…
Да не страдам реших!
Защото не трябва да бягам
от чувствата в нежния, стих!
Реших отново да пиша
Да пиша отново, реших!
Защото сърцето ми диша
щастливо с любовния стих!
В.Софин 21.04.2021год.
Бяхме заедно в „кошарата“. Не
бяха ни избрали предварително за клането. Великден чукаше на прага. Минахме
всички, задължителен преглед. Тези, които бяха по-добре, отърваха ножа и бяха изпратени
в къщи. Ние останалите дето кашляхме
като закоравели пушачи, имахме температура и тръпки по ставите, останахме в „кошарата“.
Изборът не беше наш. Системата, която
вливаха във вените на всеки от нас, не ни носеше достатъчно облекчение, затова се
наложи да прахосат и кислород за нас.
Отказах, но както споделих, изборът
не беше наш. Вързаха синджир на шията ми за да не избягам от определената ми
участ! Не бягах от съдбата си. Просто исках глътка въздух дошла отвън. Забраниха
ми излизането, но крака с копита като моите трудно се спират, нали.
Поисках да видя за последно стария овен, баща ми… Отказаха ми под предлог,
че той вече е минал през друга „кошара“, където не е избягал от съдбата си…
Нищо не разбирах!? Просто нямахме
избор. Великден чукаше на прага, но уви не този Великден искахме ние агнетата
от „кошарата“. Мечтаехме за пролетта отвън за зеленината, за усмивките на
всички свободни… Уви!
Влезли веднъж в статистиката
усетихме клането… По воля на съдбата, оцелях
само, аз! В кошарата бяхме 43-ма. Оставиха ме на мира. Не знам защо, но точно
тогава беше свършил кислорода, който щедро раздадоха на всички други, агнета.
За мен не бе останала и глътка.
Преместиха ме в по-голяма „кошара“
в друг град, където ми видяха добре сметката с експериментално лекарство.
Оздравях! Вече съм добре вкъщи.
Сам! Стария овен и майка ми бяха заминали на пътешествие без връщане…
Исках и аз, но съдбата беше наложила
мнението си.
Сега ми остана единствено да чакам
четвъртата вълна, която ще спре пулса ми…
Онзи пулс, който беше спрял времето, предварително!
В.Софин 20.04.2021год.
Извикаха ме на
адрес. Казаха ми, че бил болен…?! Значи
трябва да го видя. Да го преслушам, да усетя пулса му… И съответно, след
диагнозата да му назнача лечение…
Не няма да пиша
рецепта, нито пък ще давам хапчета против вирус. Ще пробвам друга терапия. Може
и да се получи. Първо ще измеря параметрите, пък после ако има нужда от
операция, ще клъцна, ще подменя нещо вътре в утробата му и току виж, сърцето му
тръгнало. Все пак това съм го учил, нали? Хладилен техник, който знае как да се
справя с трудните ситуации, в които е попаднал клиента му.
А цената? Знае се,
после и тя ще натежи на кантара. Зависи километража на колата ми и времето
прекарано с пациента, който както разбрахте е просто хладилник, отказал да
държи щадяща температура на яйцата, предварително закупени за Великден!
В.Софин 20.04.2021год.
Докато вчера гладен бях,
хлябът даваше ми сила.
Щом на въздуха се спрях
силата ми беше се стопила.
Трева за второ аз избрах -
усетих се - птица бързокрила.
Подгоних червеи без страх -
силата у мен се беше удвоила.
Реших да пробвам само с грах -
килата супата ми бе, открила.
Глътнах всичко със замах -
силата ме беше победила!
В.Софин 19.04.2021год.
Когато любовта се мръщи
и интернета глупав не помага.
Стоим съвсем самотни в къщи,
а в очите ни избива, влага.
Но усетим ли, че е щастлива
усмивка даряваме и мила.
Пък тя с целувка обичлива,
ни вдъхва на сърцето, сила!
В.Софин 19.04.2021год.
Докато в любовта не скочих
не знаех нищичко за розите.
Когато бодлите им усетих,
изстенах хванат от оковите…
Докато с драскотините се борех
не мислех, че вече са в сърцето.
В гърдите с болката не спорех,
там изцяло, всичко бе завзето..
Докато в любовта пропадах,
видях да падат топли, сълзите.
От чувства несподелени, страдах
разбрал накрая нещо и за розите!
В.Софин
Младостта мами, привлича
върховете…
Априлски сняг, лъжовен. Хубаво, но обаждането съвсем истинско.
-Моля ви! Много ви моля, елате да ме спасите! Заклещих се в улея…
-Хм! Иди го търси! -ядосва се дежурния планински спасител. -Лично го
предупредих за преспите, а той тръгнал… При това съвсем сам. А и точно в улея, където
вероятността за лавина е най-голяма.
Въпреки недоволното мрънкане от
страна на всички спасители веднага се стягат и поемат в непредвидения, поход. И
как да не тръгнат! Как да не се отзоват на повика… Все пак човещина си е това.
Цяла нощ като побъркани спасителите
ровят внимателно в улея. Нищо! Даже и като звънят по-джиесема на пострадалия
никой не вдига. Чудят се. Да е замръзнал, през април? Температурата не е
толкова ниска нито пък особено, притеснителна.
Изморени, отчаяни, паднали духом
спасителите се прибират в планинската хижа, откъдето бяха тръгнали от снощи да
спасяват, младежа. Изведнъж докато приказвали в движение за неуспешната мисия
видели младия човек, който уж бил изгубен в планината, да седи сам вътре на
една маса и да пие чай.
-Хайде бе! -възкликнал удивен, дежурния планински спасител и попитал:
-От кога си тука младежо?
-От снощи. Преспах горе в стаята…
-Ама ние те търсихме в улея…!?
-Търсехте ме. Хубаво! Ама не ме намерихте, защото се измъкнах сам.
-От улея!? -усъмнил се планинския спасител.
-Не! От кревата. Беше се образувал улей от разтегнатата пружина на леглото и
се бях заклещил в нея, вътре. Тъй и тъй бяхте наблизо, реших на вас да звънна. Но
никой така и не дойде да ме спаси. Тогава реших да се опитам сам да се измъкна.
И ето ме сега пред вас, цял и невредим да пия, чай…
В.Софин 16.04.2021год.
Мързелив
син винаги намирал начин да се скатае, когато се налагало да се цепят дърва за зимата.
Старият му баща, който бил на прага на силите си, решил да
вдигне ръце и да се предаде. Но все пак решил за последно да опита да вразуми
синковецът си Казал му:
-Виж какво, синко! Тази година реших, че дървата за зимата
сами ще се нацепят и подредят в бараката…
-Ами! Как ще стане това! -усъмнил се синът в думите на
стария си баща.
-Много лесно! Ще ги помолиш. Дървата ще те разберат. Бъди
настойчив и ще видиш, че до сутринта ще са нацепени!
Синът помолил учтиво голямата камара с дърва да бъде така
любезна и да свърши работа и се оттеглил за почивка през нощта.
Рано сутринта на
другия ден с изненада установил, че камарата с дърва стои непокътната и го
гледа иронично.
Оплакал се на баща си:
-Тате бе… Дървата не са послушали молбата ми за помощ и не
са свършили нищо. Сега кой ще ги нацепи?
-Лесна работа. Я иди в мазето помоли Секирата да не се крие
там. Нека се стегне и да окаже съдействие като накаже с цепене, дървата за
зимата.
Припнал успокоен синът, че друг ще свърши тежката работа и
заповядал на Секирата да бъде така добра и да се размърда отвън. Като видял, че
не помръдва, ударил на молба. А Секирата мълчала и мълчала без отговор.
Ядосал се не на шега синът. Грабнал Секирата и като плюл на
ръцете си методично започнал да цепи дървата. Накрая като свършил отишъл да се
оплаче на баща си.
-Тате бе… Нито дървата се сцепиха сами, нито Секирата свърши
нещо…. Ядосах се и реших да ги накажа. Само че, за да не избяга я държах здраво
в ръцете си. Добре ама сега като са нацепени дървата се питах, кой ще ги
прекара чак в бараката?
-Върви синко при Количката на двора дето седи под навеса на почивка. Тя е послушна и ще прекара
без мърморене нацепените дърва в бараката.
Да ама не! Колкото и да се молил синът Количката не помръднала
от мястото си под навеса.
Синът отново се ядосал. Решил да я накара да работи. Грабнал
я, натоварил и прекарал нацепените дърва в бараката. После отново решил да се
оплаче на баща си:
-Тате бе… Толкова мързелива Количка не бях виждал!... Не
пожела да помръдне въпреки молбите ми. За да я накажа взех, че я товарих до
изнемога и прекарах нацепените дърва в бараката. Само да те питам, а кой сега
ще ги подреди, вътре?
-Как кой? Бараката трябва сама да се стегне и да ги подреди
тая вечер. Я върви я помоли, но от сърце и ще видиш на сутринта всичко ще е
наред.
Синът послушал баща си и като отправил молбите си за помощ
към Бараката и после отишъл да си почива в къщата за през нощта.
На сутринта що да види! Нищо не било свършено. Цепениците
стояли разхвърляни от снощи както ги бил оставил.
-Ама, че мързелива Барака--- ядосал се той и решил да и покаже как стават
нещата. След като наредил като войници всички цепеници в бараката отново отишъл
да се оплаче на баща си.
-Тате… По мързелива Барака от нашата няма. Не само, че не подреди
дървата, а ме ядоса и реших да и покажа как стават нещата…
-Подредил си дървата? -усмихнал се бащата.
-Че, кой друг! То Дървата ги домързя още отначало да се
сцепят сами. Брадвата и тя се оказа ленива. Не мога да не спомена, че и Количката
не пожела да свърши работа. А пустата Барака направо ме отсвири.
-Не се ядосвай сине! Нали все пак си им показал, как се
работи. Може би следващата година ще бъдат по отзивчиви и ще свършат те, всичко…
-Едва ли? -усъмнил се синът. То ако нещо разбрах от цялата
тази дандания с цепенето е, че колкото и да молиш друг да ти свърши работа,
няма надежда да се получи. Затова съм решил, че вече сам ще се хвана за брадвата
и ще си цепя дървата, сам.
Първо питай неволята, после като не дойде свърши си сам,
работата!
/Край/
В.Софин
15.04.2021год.
-
Всеки има някакви очаквания от живота. То да беше само наука, хубаво. Но,
когато има любов, съществува приятелство, а и природа на която да се радваме. Нещата от живота изглеждат други.
Записа се в гимназията не
толкова, защото му харесваше. Знаеше, че повечето девойки се записват там за да
могат после да продължат образованието си в УНСС или друг университет. Е можеше
да е в техникум и да се сдобие с професия, но го привличаше тръпката на
младостта. Мечтаеше да срещне любовта. Лошото се разбра после. Вместо любов срещна
дистанция и болест дошла сякаш нарочно да пречи на връзките. Ковид 19 не
прощаваше никому. Тя, болестта избираше жертвите си независимо от възраст, пол
или постове в обществото заемани от дадено лице.
Мечтаеше за първия училище звънец,
за момичешки усмивки и приятелски погледи. Вместо това здравните власти забраниха
срещите като всичко превърнаха в дистанционно. Компютърно обучение, което
пречеше на връзките. Е, освен с учителя. Да, но всеки от учениците в девети,
десети, единадесети и дванадесети клас знаеха, че това не е всичко. Нямаше
погледи, липсваха намигванията между момичетата и момчетата. Нямаше ги и
разговорите. Компютърът бездушно командваше положението. Ами как да се срещнат,
как да разговарят, как да се усмихват? Нима това стоеше само здраво закотвено,
някъде в миналото! А бъдещето пълно с ограничения се усмихва злорадо отстрани и
не дава отговори.
Ваксини, които не помагат винаги… Лекарства, които убиват… Къде избяга
спокойствието, къде връзките? Тук става дума за любов, приятелство, разговори
за бизнес, ръкостискане на ръце, целувки и разменени усмивки осъществени без
помощта на компютрите.
Младежът, който искаше да срещне
любовта нямаше никакъв, шанс. А и не само той. Знаеше се, че и девойките се интересуват
от нея. И те искаха срещи. Мечтаеха за стрък цвете - нежност поднесена с
чувство на разбирателство и обич. Всичко
това го нямаше. Нямаше запознанства или ги имаше, но само в онлайн
пространството, където нямаше прегръдки, нямаше истинска любов, а само според
етикета, строго и последователно мрънкане, което караше главите на младежите
жадуващи любов да болят, а очите да се пълнят със сълзи, които казваха
всичко!...
И на фона на този „Локдаун“ - насилствено затваряне и на фона на следващите,
които ще се пръкнат, младежите ще трябва да се откажат от живот. Без усмивки с
наложена дистанция и унищожаване на всеки от тях, като личност.
А бъдещето? Мерси ама не искам и
да го сънувам това бъдеще, без любов, приятелство, прегръдки и разговори за
щастие.
Кафемашините се чувстваха днес,
щастливи. Да но младежите лишени от танци, без близост, нима така сърцата им не
закърняват?
Нима има пролет, когато я убиват в полет?
Днес младежът просто щеше да излезе
навън нарушавайки, правилата. Без маска, с открито лице на среща. На истинска
среща с момиче. Едно е две момчета да си приказват за девойки, или две момичета
за момчета. Съвсем друго е, когато се срещнат два открити, погледа. Единия
момичешки премрежен, загадъчен и не обещаващ нищо, а другия момчешки с надежда,
че най-после е намерил връзката, която го интересува.
Покрай ковид19 забравихме, че има
и други неща. Не само дистанция, а близост без, която не можем. Мечтаем да
прегърнем внуците, дъщерите и синовете си. Мечтаем да целунем любимото момиче
или момче. Но само с мечти, щастието не се гради. Бездействието убива!
Животът е за това да се живее, а не да се крием от него.
Съдбата беше решила какво да
става, вместо нас и ни правеше затворници. Без право на въздух, ограничена
близост и много страх!
А дали си заслужава всичко това? Ограниченията наложени в един нов свят на тотален
контрол и безпрекословно подчинение.
Нещата са толкова сложни, че
колкото и да ни лъжат ,не можем да се съгласим с наложеното статукво. Всичко
било случайно! Е да то и срещата с Ковид 19 е случайна или наложена за един нов
изкривен без любов, свят!
Но от младите зависи дали нещата ще избуят или ще бъдат стъпкани от една
система създадена без милост с цел ограничения и намеса в личния живот на всеки
от нас.
В.Софин 13.04.2021год.
