Тъжно е,
когато в една държава правят, всичко възможно, положително за други държави, а те дори не
забелязват това. Ако все пак обърнат внимание и покажат чувства, то е за да
размахат обвинително пръст.
Прекалено тъжно е, когато държавата не забелязва, че в нея
живеят хора.
Тъжно е, когато се живурка в удобно измислена за някои, лъже
демокрация.
Особено тъжно е, когато пред избори се продават гласове и се
знае предварителния вот на гласоподавателите.
Гладно е, когато някои хора го купуват, не да забогатеят, а
просто за да оцелеят.
Тъжно е, всекидневно да лъжат, че няма пари за здраве, за
пенсии и др., когато в това време намират средства да купуват въоръжение, което
не е необходимо при армия, която почти не диша.
Тъжно е да съществува безплатно здравеопазване, което дава
право само на хора с пари да се лекуват.
Гладно е, когато някои бъркат по кофите с боклук за да живея
в измислен безумен свят, който явно не ги иска...
Тъжно е европейски пари да се усвояват само за лични цели, а
обществото да страда от това.
Особено тъжно е, да се работи цял живот в системата и накрая
почти стигнали пенсия хората да си отиват забравени от общество на което не му пука, и на което малко или
много, поне данъци а дадени...
Когато убиват умишлено хора е тъжно, защото правосъдието не
си мръдва пръста да раздаде справедливост или, ако го стори прави го само
защото е заинтересувано да прибере парите си...
Тъжно е, когато видим с очи до каква висота са стигнали
други държави, а нашата, милата все още топурка в кал до шия и няма
измъкване...
Особено тъжно е, когато видим как пустеят обезлюдени селата;
как се рушат в безпомощност къщите; как освен тръни по нивите няма нищо друго; как се убиват умишлено здрави животни, които са цел, за препитание на
нашенеца...
Тъжно е на пазара да има от пиле до мляко и то само повечето
внесени от Европейския съюз, а наши такива почти да няма...
Особено тъжно е,
когато хората са разделени по етноси и едните получават социални грижи и
ползват безплатно услуги, докато останалите са задължени да плащат данъци за една държава, която изобщо не мисли за тях...
Тъжно е, когато си завиждаме и се мразим само за това, че
някои са родени с късмет и им върви в живота.
Тъжно е, когато брат убива брата си, майка удушава бебето
си, а син родителите си само за да ги ограби...
Тъжно е нали?
Когато липсва избор в живота, тогава държавата обречена на
всекидневно вегетиране е престанала да диша...
Но, казват някои от нас, тихо под сурдинка:
-Правилата ги определят други! Ние само гледаме, ругаем и ни
става наистина толкова тъжно и страшно, че все още сме тук в държава, хваната здраво в
примката на мрака...
В.Софин
