Тури я на закачалката!

     Един нашенец се похвалил на приятел, че е намерил подходяща работа за себе си.
-Седя си на стола, дремя на бюрото и накрая на месеца взимам заплата! -похвалил се той, като си помислил, че така ще ядоса човека срещу себе си. Но вместо това от устата на приятеля му прозвучало безкомпромисното:
-А бе Коце! Щом е работа, не ми я хвали! Тури я на закачалката и я зяпай отстрани, докато тя се върши сама, а ти пушиш цигара и пиеш ракия...!
В.СОФИН

Платил сметката!

      Началото на 1991година, когато частните кръчми навлизаха в бизнеса.

Ново излюпен селски кръчмар излязъл до близкия магазин да закупи от ракията, която била на свършване. След като празненството свършило, бил учуден от клиентите, които посегнали към кесиите с единствената мисъл да платят сметката:

-Пихме шчо пихме… Я сега да платим сметката! Кажи бе, Дончо? Колко ти струва?

Кръчмарят  който, бил трезв, като новородено бебе, отвърнал неразбиращ с учуден глас:

-Ама защо, бе хора? Нали я платих сметката!? Защо и Вие?

В.СОФИН

На сбогуване!

Не плачи, мамо, не тъжи,

че  станах отчаян, наркоманче,

наркоманче, мамо, разсипия! /разсипниче/

Не плачи, че тебе клета оставих,

без пари за мен да жалиш…

Но кълни, мамо, проклинай,

таз сбърканата, политика наша,

дето мен с приятели пропъди

по тази пуста чужбина!

Да ходим, да се скитаме,

безпарични, клети недраги!

Аз зная, мамо мил съм ти,

от дрога, може да загина!

Като облак тих, с нишка невидима,

решил съм утре рано, да премина

през граничната отъпкана бразда!

Но кажи ми, тук какво да правя,

кат си ме мамо, сиромах родила

със сърце, мъжко гневящо,

та сърце мамо не трае,

да гледа лъжливо, как бесней

политик над бащино огнище…!

Там дето на село съм пораснал

и мляко майчино засукал

Там, дето момиче хубаво

зелените си очи вдигаше

и с онази светла усмивка

поглед, в мен любовно впиваше…

Там дето под дърво зелено,

Не остана, кат дете, коляно

 здраво мое обелено!

Ах, мамо моя и единствена!

Прости ми и веч прощавай!

Аз вече смело граница прекрачих,

Оставих всичко тук,

 що обичах, тачих!

Без глас останал, родината напускам,

на воля там, нейде, да се друсам!

Там в чужбина, за мило, за драго,

за теб, за мен със дрога

бизнес  с канабис, ще подхвана…

Пък, каквото съдбата покаже

и кесията празна, юнашка.

Ако ти чуеш маминко,

че дрога безмилостно мен е убила.

Не плачи, не хлипай, не тъжи!

Паднал съм, с усмивката блажен.

Нито пък тогава, слушай хората

дето ще кажат против  мене -

„Наркоманче някакво излезе”

 Тихо, плачешком иди,

непоколебимо, смело в общината!

И със сърце майчино, кървящо

 горчива истината разкажи

на управниците вечно, некадърни!

Нека  да знаят – разберат!

Колко гладни българи

 недраги са прогонили,

и в чужбина на „хиените” оставили!

Кажи им майко, да си спомнят!

Как свободни зрееха житата,

как птици волно,

неограничено, пърхаха из небесата!

Щастливо кълвяха в ниви семената,

и бяха заедно в България

далеч от нищетата в самотата

и грохота изригващ

днес,  лава от душата!

В.СОФИН 

"БУМАГА!"

Веднъж реших любопитен да проверя, коефициента на интелигентност при сина ми. Зададох му съвсем обикновен според моите схващания въпрос:

-Синко! Кажи ми, какво е бумага?

-Не знаех, че си толкова неук татко. –обърна се с усмивка към мен той. –Като си толкова любопитен и те интересува отговора на някакъв въпрос влез в интернет и провери! Чичко „Гугъл” знае всичко!

-Абе, той може и да знае, но ти синко дали знаеш? –продължих упорит да упорствам, в очакване на интелигентен отговор. И той естествено не закъсня:

-Изобщо за какво ми е да знам? Не ме вълнува бумагата! Нито писана, нито не написана! Мен ме интересуват в момента електронните игри в интернета и печелившите числа от тотото! Напоследък дори бях решил да опитам и на рулетка…

-Там може само да загубиш! –прекъснах го тихо, отчаян от липсата на разбиране.

-Да бе! Да бе! В кой век живееш татко, та не знаеш, че има математика? Трябва само да изчислиш вероятностите и печалбата сама, ще падне в джоба ти.

-Да бе! Да бе! –опитах с ирония да оборя мисълта на сина си. –Както виждам, не си забогатял от седене пред компютъра. Или криеш нещо?

-Защо ми е да крия? Не ми се забогатява, точно сега татко. Ти си здрав, работиш и ми даваш пари. За момент това ми стига. Не съм алчен!

„Виж ти! Виж ти!” –замислих се впечатлен. Явно коефициентът на интелигентност при сина ми работи. Как можах да се усъмня дори за миг в способностите му.  Та нали това е собствената ми кръв и плът!

„Работи тате, докато си жив, пък после ще му мисля! Нали имам интернет?” –Тия неказани гласно думи от сина ми, изплуваха и прозвучаха в моя мозък. Внезапно окрилен, почувствах как, като мълния мислите ми се възнесоха свободни, необременени с нищо в задушаващата, приятна атмосфера  на демократичната  страна в която живуркаме, а не живеем.

В.СОФИН 

Шава ли?

Шава ли?

-Шава тя, шава! –въздъхнал пенсионер пред приятел.

-Какво шава?

-Заплатата депутатската, все на горе плава…!

-Да но,пък нашата пенсия мижава,

дето жалостиво, правителството дава,

вечно малка си остава!

В.Софин

Животът не минава гладко...

Не се заблуждавай братко,

поне за миг, дори и кратко,

животът не минава гладко,

когато нямаш татко

и майка да те милва сладко!

………………………….

Чаши празни, пиян дразни с ракии разни!

………………………

Трепка с хитрост шушумига –

депутатското око намига,

когато в сметката пристига,

парично осъществената интрига!

Кому пари да дава -

депутатски глас решава

великодушен, да не увеличава

пенсия  у нас мижава!

 Работни старите познати -

избрани с хитрост тарикати,

скромни, умни във дебати,

вдигат депутатските заплати!

…………………………

В.Софин 20.12. 2015год