събота, 29 октомври 2016 г.

НИМА!?



НИМА днес  е казано всичко?
Изчерпани нежните думи!
НИМА не остана цвете едничко,
оцеляло от хорски зулуми!

НИМА омразата скапа живота -
изпълзялата завист в сърцата?
НИМА харчим пари със охота
щом знаем, че страдат децата!?

НИМА ще бъде нечестно,
да сложим край на терора?
НИМА ще бъде по-лесно,
да оставим доволен позора!

НИМА,  когато светне полето
от топлото слънце огряно,
НИМА, когато луната покаже
вечер лицето засмяно -
не ще бъдат любовно видени
ярките звездни промени!


НИМА  днес е казано всичко?
Убити са милите думи!
НИМА сърцето мъничко,
искрени чувства пропъди!? 

В.СОФИН          

сряда, 26 октомври 2016 г.

СТИСКАЙТЕ!



Бях притеснен, когато тялото ми цъфна за преглед в медицински център в София. Мисли напираха в главата ми, търсейки изход. Дали съм здрав? Защо тук, там някъде по-мен чука болка? Все въпроси търсещи компетентен медицински отговор.
    Влизам при сестрата взимаща кръв за изследване.
-Седнете тук на този стол! –заповяда ми тя. Сядам удобно. Дори се облягам.
-Ало! –достигна в ушите ми гласа на сестрата.
-Обърнете се!
Обръщам се вдясно.
-Наляво ако обичате! –достига отново гласът на мед сестрата до мен. Обръщам се в указаната посока и със запретнат от ризата лакът подавам крайник доброволно за отнемане на малко кръв.
-Стискайте!  -обади се сестрата готова с иглата. Стискам зъби, още малко ще счупя от напрежение някой.
-Ама вие не стискате! –обърна се недоволна сестрата към мен.
-Стискам и още как! –казвам и дори повдигам  бърни за доказателство.
-Ръката стискайте!
Стискам дясната и до мен стига недоволния глас на мед. лице.
-Лявата!  Нямам цял ден на разположение да се занимавам само с вас.
Едва бях стиснал лявата, когато иглата бърза като мълния прободе без жал вената ми и епруветката се напълни с кръв.
Веднага след това Бях удостоен милостиво с памуче, което нежно приласка раничката и дори успя да укроти болката, която преди малко бях почувствал. С  пластмасова чаша за кафе ме упътват към тоалетната, искайки урина от мен. Опитвам да пална лампата на вратата. Не става.
-Другата по-вляво! –дочувам гласът на сестрата.
Влизам. Нейсе! Трудна работа. От къде да я капна тая урина, като не иска да излиза. Помотах се малко. Помолих му се и най-после се отприщи. Две капки.
-Много малко. –погледна ме сестрата. –Дайте повече!
-Откъде да дам като няма!
-Опитайте отново! – прозвуча безкомпромисно гласът на мед. Лице.
Напънах се още малко подпомогнат от добросърдечния кран който пуснах да шурти в мивката. Нейсе! Успях да капна още мъничко.
-Толкоз! –заявих тоя път аз безкомпромисно на сестрата. –Повече не давам!
-Добре де! –смекчи тона тя. –Ще стигне.
Влизам при очния лекар който се оказва жена на възраст. Докато ме разпитва за очилата кацнали на носа ми и пише диоптъра носен от мен, тя ми заповядва да гледам буквите пред мен закачени на стената.
-Не виждам! –оплаквам се аз.
-Как ще виждате, като не сте си измили очилата!? Последния ред ще блесне пред вас само ако използвате ракия...
-За пиене ли? –питам впечатлен аз.
-Не за пиене, а за очилата ви!
-Да ама те ракия не пият! –шегувам се аз.
-Не пият, защото не им я давате, а искате да виждате! –усмихна се лекарката.
-Стискайте! –прозвуча гласът и и аз стиснах лява ръка.
-Не ръката а окото!
Стискам лявото, после дясното и накрая бях упътен да си вървя с пожелание да ползвам по предназначение домашната ракия. Не че аз не я ползвам. Всяка вечер се наливам като смок, а сега пък трябвало и очилата  да поя. Как пък не. Колкото виждам толкова. Нека гледат младите.
С тази мисъл цъфвам при доктора който прави кардиограма на притесненото ми сърце и иска да знае кръвното.
-Не знам докторе! –чувам се да казвам. –Вие кажете колко е кръвното ми. Аз не знам не съм гадател.
-Все пак колко ви е обикновено! –любопитства той.
-Зависи колко съм пил. Като ударя половинка гроздова, кръвното пада застрашително, но веднага вземам мерки за нормализирането му с вино.
Като усети че не може да се справи с ината ми докторът най-после бе принуден да измери кръвното ми, което се оказа съвсем мъничко високо.
Изпратен с пожелание да внимавам с алкохола се упътвам при невроложката, която установява, че съм здрав.
-Това го знаех и преди вие да ме облекчите с изказването си. –рекох и аз и си тръгнах.
При ехографа установяват нещо с което левият ми бъбрек трудно се справя. Хидронефроза!
Мъка! Е ще пия вода минерална но трябва и на уролог да се ходи, а не ми се иска.
     Все пак трябва да го сторя някой ден. Ден обикновен в който все ще се наложи да стискам. Какво ще бъде и аз не знам. Дали ще бъде последна стотинка, дали ръката на приятел или безпомощно листата за избор на президент, кой знае. Може би вятърът? Той знае! Променливия вятър, който духа понякога и нощем плашейки с шумоленето си ушите ми отказващи да чуят диагнозата на лекарите, които се опитват да лекуват със съвети пациенти като мен, стискащи чаша алкохол за облекчаване на стреса.
В.СОФИН

вторник, 25 октомври 2016 г.

Защо не мразя никой а само парите!



                                                                    
      Не мразя премиера.  Разбирам го! Не мразя  политиката. Уважавам я! Не мразя Земята. Майка е.! Не обичам фалша. Противен е! Обичам приятеля. Позитивен е!  Не мразя никой!
ПАРИТЕ!
    Противни са!  Не за друго , а защото създават хаос  в държавата ни. Не само там, а в целия свят. Уважавам всяка религия, но не и тази която обижда и отхвърля правото на различните, да се чувстват добре. Откровено мразя оръжията, бомбите. Те не създават света. Те го унищожават. Всичко това  се прави, всеки знае, заради пари и власт. Интересите са там,  а животът кратък. Но мислите са празни. Съществува, слава Богу и разум.  Макар и - МАЛКО! Бъдещето ще каже, кое е право, кое драго и с пари, и кое е най- близко до сърцето на всички живи, твари на Земята...!  И това е ако не ме лъже паметта  е,  не друго, а  Любовта /с главно”Л” –ОБИЧАМ ТЕ!”, към всичко земно, създадено в липса на омраза, без завист, а с огромен талант на ония, които искат щастливо бъдеще за всички...! Не само за хората,дори животните, растенията и чистият въздух!!!  Всичко единствено за нея, УНИКАЛНАТА - майка Земя, която е принудена ДНЕС , да понася ядрените бомби и омразата на хора, които не виждат по-далеч от себе си и парите ,които носят край на свят в който липсва  разбирателство и истинска ЛЮБОВ!.
В.СОФИН

вторник, 18 октомври 2016 г.

С четка и бои в пролетни зори!



     Млад мъж видял красива девойка и невъздържано възкликнал:
-Като Ви гледам госпожице, ме обзема едно чувство...! И дори предчувствие, че...
-Глупак! Какво си въобразявате? –засегнала се младата жена.
 Невъзмутим и спокоен, сякаш не чул обидата лисната в лицето му, младежът продължил  своята прекъсната тирада:
-...Че, ще се роди от Вас изкуство, като създам портрета Ви! Като добър но все още начинаещ художник, мога да извая с четка и бои в пролетни зори, привлекателни вашите обаятелни черти, които очите мои, харесаха почти!
-Да Ви позирам? –възкликнала учудена младата дама.
-Честно подозирам, без да Ви нервирам, че друг портрет, на платното, бяло ще сервирам! –отвърнал все така в рими  младият художник и се обърнал към следващата девойка в която съзрял печални очи, които заслужавали да бъдат нарисувани.
В.СОФИН

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Предчувствие!

Обзети от предизборно чувство журналисти попитали случаен минувач:
-С какво се занимавате господине?
-Много ясно, с бизнес!
-По-точно, не бихте ли споделили?
-Политика! Достатъчно ясно ли се изразих? -измучал недоволен минувачът.
-А народът? - стрелял журналиста в тъмното, вместо отговор.
-За него... Кво? След избора за "Йода"! Една гола вода!
В.Софин

неделя, 16 октомври 2016 г.

Ще Ви оправя...!



-Ще ви оправя граждани! Гласувайте на изборите за мен и ще Ви оправя...! –извисил на площада  глас, кандидат за президент.
-Опала! Тра-ла-ла! –удивен Гошо се обадил сред мнозинството сбрали се там. –Ето ти на! Още един мераклия да ни смъква гащите...!!!  Да ама те и без това отдавна вече са свалени по-предназначение от държавата!
В.СОФИН