Любов с Детелина
Когато срещнах в
гората Детелина,
не знаех, че съм срещнал любовта.
Но щом проумях красивата картина -
осъзнах на поляната, зеленееше се тя!
Изпъкнала над всички с четири листа,
с изумрудените си очи, гледаше ме тя.
Компания правеха ѝ в бяло Пролетта
и в зелено дружки, но само с три листа!
Когато погледът ми срещна Детелина,
разбрах, че срещнал съм се с любовта.
Не устоях! Наведох кръст да я целуна,
но сънят ми вече, бе избягал, с нощта!
В.Софин 31.12.2021год.
Милата пътека
Щом имаш начертаната пътека,
която в живота да преследваш,
и търсиш на нея, любовта в човека,
който искаш в сърце си да обичаш…
Върви напред! Недей се колебай!
Следвай мила, начертаната пътека
в която търси всеки, светлия си рай…
Огледай се! И бъди докрай с човека!
Човека, който с теб е, и само теб, обича.
Този, който в тъмното не се предава.
Търси, той пътека! Бърза, времето изтича!
Любовта е тук! Тя сърцето цяло нему, дава!...
В.Софин 28.12.2021год.
В спор за Коледата
-Все се питам дали Коледата съществува? Дали някой я е срещал? Как е
облечена? И защо идва само веднъж в годината. Аз съм прост човек и не ги
разбирам тия работи, но, когато ме поканят да пия в кръчмата не отказвам. Да
ама на виж, Коледата още не ме е канила на питие… - споделя един в скрита от очи
стаичка на кръчма на приятел решил да черпи.
-Абе, ако се замислиш преди имаше дядо Мраз, сега го няма… То може и с Коледата да е така… Преди я нямаше, а сега
казват, че я има!?
-Дали пък не е политика това?
-Кое?
-Винаги да се отрича миналото и да се приема новото…
-Хм! То и времето се мести…
-Също като стрелките на часовника…
-Часовника мести стрелките докато има батерия в него, а времето бяга и не
можеш го стигна…
-Нима?
-Сякаш вчера бяхме деца и играехме на ашици… А днес си пием ракията на Коледа
и умуваме дали няма да свърши…
-Да не би да казваш, че Коледата ще умре?
-Иначе няма как да дойде новата година нали?
-Че, защо?
-За да има догодина, новородена нова, Коледа?
-Това пък защо, като няма вече дядо Мраз?
-За да могат приятели, влюбени, близки и деца да се съберат заедно… Да се
съберат заедно без ограничения, без маски; без дистанция и да се усмихват,
песни да пеят и най-важното, да се радват на живота!
-Ти си бил философ, приятелю! Не само ме покани на чаша ракия, но и ми даде
урок! Живота няма как да го спреш! Опиташ ли се ще си счупиш главата. А и
уважението ти ще отиде на кино…
-Да! Не всичко е пари, не всичко, измама… Има и безкористна любов… любов
между майка, дъщери, синове.. Между приятели, а и колеги…
-Да бе…! Колежки!
-Ти пък, нещо да не ти подскажа… Хайде наздраве, че докато си приказваме
тука, току виж Коледата си отишла… И после ще трябва да чакаме следващата…
надявам се да бъде по мила, по човешка и разбира се задружна без раздели…
След тази задушевна приказка на двамата приятели, които били без зелен
сертификат за идентификация, защото и двамата мразели някой да им пречи на
глътката, било това ѝ милата ни държава продължили преспокойно да си говорят за
бъдещето на Коледата. Коледата, която всички чакаме, Коледата, която днес е
застрашена от забрана; Коледата, която сплотява и обединява хората от Европа, а
и от други кътчета на света; Коледа без, която не можем!
Или по точно, не на разделението и дистанция между хората! Без сертификати
и забрани да живеем! Всъщност днес живеем ли или се подчиняваме безпрекословно
на горчилката изсипана ни отгоре… Отгоре от негово величество, доларът!
В.Софин 28.12.2021год.
Коледна светлина
Когато слънцето усмивката показа
красив на изгрев, грабна ме покоят.
Очите ми в почуда хванали зараза
в тревата взеха, снежинки да ловят…
Когато слънцето отиде да обядва
сянката пристигна вече, утолена.
Сърцето в мен взе, че се зарадва,
усетило обич в нашата вселена.
Когато слънцето взе да се прозява,
звездите ярки, светнаха в почуда.
Зелената елха изобщо не повярва
Коледна любовта стигаше ме, луда !
В.Софин 24.12.2021год.
Прегръдка Коледна…
В желязо романтиката не търсете.
Там има сълзи в майчини очи.
Огледайте се вижте и решете,
в устните червени романтика, личи…!
Романтиката няма я в парите.
Едва ли там ще срещнем красота.
Огледайте се и вижте светлините!
Откровено в тях се крие любовта.
В живота романтиката потърсете!
Там има бодливи рози. Има и ръце.
Огледайте се! Вижте! Подарете!
Коледна прегръдка от сърце…!
В.Софин 24.12.2021год.
На касата за билет
-Вие последен ли сте на опашката?
-Да!
-А тези пред вас също ли са на
опашката?
-Да!
-А вие питахте ли ги?
-Да!
-И те, какво ви казаха?
-Че сте прекалено любопитен и скоро няма да ви дойде
редът.
-Защо пък?
-Защото сте без зелен сертификат.
-От къде знаете?
-Вчера бяхте пред лабораторията в
болницата и като видяхте голямата опашка там, махнахте с ръка и казахте на всеослушание:
„Е все някак си ще се промъкна с
билет на представлението на Хосе Карерас дори и без зеленият им сертификат…“
В.Софин 21.12.2021год
-Господине вие случайно не сте ли мазохист? -млада лаборантка към клиент идващ през два дена за антигенен тест.
-Категорично, не! Как можахте изобщо, даже да си го помислите!? -почти обиден е клиентът.
-Ами през два дена изнасилвам носа ви, а вие даже все още имате желание да си плащате за това!...
-Е докато свършат парите...
-А после? - прекъсва го младата лаборантка взимаща от носовете на пациенти проби удостоверяващи, че не са болни от Ковид.
-Хм! После... Лесно! Ще дойде ред на новият аванс, който ще издържи на напрежението до следващата, заплата.
В.Софин
Приказка от дядо
Щом книжка пъстра му подам
моят дядо, който е голям,
интересна приказката сам
ще ми я прочете със плам!
В нея става дума за шаран,
който бил през лятото, видян
да радва с глас съвсем разбран,
деца събрали се край, шадраван!
Щом дочули неговия глас
учудени децата, спрели…
И нали са си добрички,
помогнали на клетия шаран
да намери свобода при всички,
играещи в езерото, рибки!
В.Софин 21.12.2021год.
Задължителен ваксинационен цикъл за телевизора
Много често
напоследък се питам дали пък телевизорът ми не е заразен… Едва съм го пуснал и
надига глас за Ковид19. Ядосан бързам да му сменя канала, а не физиономията… Отново
същото. Веднага почва да ме омайва с ваксина срещу Ковид19. Определено мисля
тия дни преди да изгрее над небосклона благородна Коледата, като е такъв голям
почитател на Системата, да го запиша на задължителна ваксинация. Ако оцелее
след нея и престане да приказва за Ковид, лично и аз ще направя избора си да се
ваксинирам. А дотогава само наздраве и майката ѝ, а и баща ѝ на Системата!
В.Софин
В съда
Прокурорът:
-Престъплението е извършено със замах, прецизност и дори бих
казал с много хъс и професионализъм…
Обвиняемият споделя с лъчезарна, усмивка:
-Колкото и комплименти да ми правите, пак няма да си призная
за фалшивия, зелен сертификат...
В.Софин
Мечтание
Залез вълшебен крие морето.
Планината пази изгрева, красив.
А високо горе, облак в небето,
праща поздрава си най-щастлив!
Облича се на пролет в зелено
гората никнеща насред, тревите.
Блясък син се вглежда удивено
в езерния танц на светлините…!
Наблизо нейде там в реките
рибки златни с пясъка играят.
А високо горе срещат звездите
очите любовни, които мечтаят!
В. Софин
Безсилна мярка
Двама лекари разговарят:
-Знаете ли доктор Петров имах един такъв случай. Един от пациентите ми по
всички диагнози трябваше да умре преди година, а той все още е жив.
-Ето на, виждате ли колега, ако човек иска да живее, дори ковид мерките са
безсилни да спрат, избора му!
В.Софин
Знаеш ли…!
-Знаеш ли какво се е случило с
Гошо?
-Не, какво е станало?
-Ваксинирал се е…
-Винаги съм го подозирал, че за
пари е готов на всичко…
В.Софин
Може ли…?
-Господин началник, може ли да си
взема отпуска?
-За да се ваксинираш, Петров не е
нужна отпуска.
-Тя не е нужна, това е вярно, но
после, когато съм под карантина ще ти се иска да си я бях взел предварително...
В.Софин
В бюрото за безработни:
-Защо те уволниха?
-Ами несправедливо: казаха, че
съм само от три седмици на работа, а съм бил изостанал с пет атигенни теста за
нея!
В.Софин
Дай го бе!
Разговарят лекар и пациент:
-Вие искате да ви издам зелен
сертификат. Не разбирам за какво ви е нужен, когато ходите свободно, навън.
-Господин докторе, това са бизнес
работи, за които не се приказва, а се плаща!
В.Софин
Не ми се работи
-Пети ден от седмицата, а не ми
се работи. Какво ли трябва да значи това?
-Сигурно мислиш да се ваксинираш
и не намираш решение, с коя точно течност да го направиш…
-Абе знам ли… Сутрин мисля за
нещо по-леко като водка. Следобед коняк за сгряване. А вечер как ще мине
утрешният работен, ден като е тъй дълъг, а алкохолът свърша, прекалено бързо…
В.Софин
Новоназначен
Министър председателят след първата си седмица на управление:
-В много държави половината
министри работят, а другата половина мързелуват. В нашата страна всичко ще
бъде точно обратното!
В.Софин
-Тази година дядо Коледа щял да бъде със Снежанка...
-Вярно!? И защо?
-Защото все пак някой трябва да насърчава колебливите бащи на децата да се ваксинират...
В.Софин
Мъничко, весело, леко и беличко…
Но, когато събере дружина,
колкото и ефирно да е, натежава!
Що е то?
Не
я продавам
-Ще се ваксинирате ли?
-Не!
Защо? На хубаво е…
-Само не ми казвайте, че е хубаво… Щом държавата предлага нещо безплатно, значи намирисва в
тази тяхна, особена настойчивост!...
-Ей, много ви е скъпа кожата, господине!?
-Хич даже! Напротив, евтина е, но не я продавам!
В.Софин
Убита любов
Любовта ми беше
убита.
Отстреляха я лоши дните,
изкачващи стълбата вита
с вирус подкосил, мечтите!...
Стои на разстояние закотвена
от мисълта, която ѝ се мръщи,
Любовта отдавна приготвена,
да гние сама в затвора, вкъщи!
Любовта ми беше убита.
Сертифицираха мечтите,
изкачващи стълбата вита
за правото ми, от дните!...
Чия собственост са телата ни?
Забързани в ежедневието на
живота, вечно заети с работа за насъщния, забравяме на кого всъщност
принадлежим.
Доскоро мислих, че съм отроче на
майка си и баща си. Днес не мисля така.
Има си хас!
Че тя, мила държавата ни, господ
здраве да ѝ дава, да пребъде поне още тринайсет века, се грижи за тялото ни още
от люлката. Някога ни повиваше с пелени, а сега усърдно дава парите си за
памперси; имунизира ни от различни болести; праща ни на училище, днес онлайн;
после на работа и накрая, предявява сметката за плащане.
Всъщност оказва се, че сме
живели на кредит. През цялото това време без да знаем. И ни почват с данъци. „Непослушните“
отказват да платят сметката. Обикновено в капана на държавата попадат дребните
риби. Едрите просто късат мрежите и се спасяват от изяждане. Как го постигат? С
пари естествено, с много пари си купуват разни свободи. Но обикновения
данъкоплатец, който държи на плещите си
държавата няма право на тялото си. То е държавна собственост и като такава не
подлежи на обсъждане от когото и да било.
И ето, че сега милата, скъпата наша страна е загрижена за здравето ни.
Има си хас!
Златна кокошка не е за изпускане, нали?
Безплатни ваксини или
експериментални субстанции влизат в телата ни принадлежащи на държавата.
Експеримент, който цял свят извършва в момента.
Имаме ли право на протест? Имаме ли още остатъчен, въздух?
Всъщност държавата определя,
кога и как тия придобити за нея тела да шават. Разрешено им е, но само със
зелен сертификат в чужбина на екскурзия или на родна почва, на почивка…
Всичко се следи стриктно и се налагат санкции.
Има си хас, да не е така!
Все пак телата ни не ни принадлежат,
те единствено и само, държавна собственост. Имаме ли право да се измъкнем от
поставения ни с хитрост капан? Едва ли…
Европейското управляващо ни
семейство, наречено комисия и да не забравя милото ни НАТО се грижат за телата
ни да снасят пари. Колкото повече, толкова по добре.
Ами личностите, които се занимават с изкуство и култура?
Естествено и те са държавна собственост. И като такава, ако са прекалено
бедни са длъжни да спазват правилата наложени от европейската комисия, издаваща
заповедите си от Брюксел.
Така, че щом нещо е задължително, значи е ѝ окончателно. Тук протестите и
хленча са излишни.
Притичват се усърдни в работата си
полицаи, слагат белезници на ръцете ни и после „съветват“ тялото ни, което
всъщност е държавно да проумее нещата.
„Тухла в стената! Това сте вие, вашето тяло, което е само наше, защото ние
се грижим за вас!“ -стигат до ушите ни тия думи благодарение на медиите.
Експериментът е тук! Диша във врата ни. Експериментът за телата на всички
ни е започнал! Измъкването ако има такова е: „Хладен гроб, сладка почивка!“
Всеки дръзнал от нас да се
противопостави на държавната гилотина извършваща експеримент с правилата на
маските и ударните дози ваксини за ковид плаща с глоби и дори със затвор.
А тук е редно да споменем и децата
ни. Нашето бъдеще или бъдещето на държавата? Системата взима всичко. Освен
загрижеността си за безплатното, забележете, безплатно, разпространение на
експерименталната течност, която тепърва ще дава невинни жертви, защото вече
сме си научили урока и знаем, че всяко тяло принадлежи на държавата и само на
нея! Или казано точно, ние сме добитък удобно подкарван с остен в посока, която
те силните на деня избират за нас. Нашата посока е само и единствено тяхна.
Нищо лично, просто бизнес и много пари. Нов световен ред и който не се вписва в
него и който не се подчинява безпрекословно, явно няма да има правото да живее.
Размисъла оставям за вас!
10.12.2021год. Самоков
Не разбирам…!?
Не разбирам, защо след като генномодифицираните храни са
полезни за здравето, зеления купен инкогнито, фалшив сертификат, да не е!
Не разбирам, защо след като повечето лекарства имат
неприемливи за човешкото здраве, странични действия се оказват особено полезни
за организма ни!
Не разбирам, защо след като се говори за свобода, тя после
се оказва силом окована от зелен сертификат!
Разбирам държавните институции да прибират задължителните
данъци, но не ми става особено ясно, къде е уловката, ваксината за ковид да е
без пари и задължителна!
Не разбирам, каква ще бъде Коледата на хората, когато е разрешена само със зелен сертификат за придвижване
и на разстояния от метър и половина от близките на сърцето ни хора!
Не разбирам, защо някой трябва безплатно да нахлува силом
във вените ми след като не го желая!
В.Софин
Предпразнично сурвакане
В радио „Ереван“ се получило запитване от страна на българи:
„Каква дряновица ще ни трябва за сурвакане на новата година?
Радиото отговорило:
„Поне метър и половина дълга, за да не настине случайно от
прекалено близко разстояние, сурваканият!“
В.Софин
Е няма как!
За сертификата ще се мре…
Когато иглата в някой се допре
и разумът не може да я спре.
Все пак за оцелелите поне,
красив в зелено, сертификат,
в месец май, ще кани на море!
В.Софин
Без угода
На българинът не може се, угоди –
все идиотщини мозъкът му, ще роди.
Докато за пример другите народи
ваксинирани са смело без изгоди.
Нашенецът я изгодно, пари ще вземе.
Не отказва даже , евтинията с часовник.
Последния брои му, изтичащото време
и не друг, а ковидът му е виновник!
В.Софин
Лицемерно време
С позата си прекалено дръзка,
докато обвинява съдбата
паричния експеримент се пръска,
вирусно на хората в сърцата!
„Какво тук значи някаква си личност!“
Когато други решават ти съдбата…
С предизвикана жестока сеизмичност
създали трусове са даже ѝ в дъгата!
Милостта на сянка нейде е заспала.
Маските единствено се мъчат в черно.
Отвън без въздишка в позата си бяла -
Времето притихнало е лицемерно!
