Късмет

Късмет
Дебнещ, рано от зарана,
клошар, пъргав хвана,
изхвърлените люспи от шарана!
..........................................................
Голяма риба хвана,
килограм, цаца от пристана!
.................................................
Грешка
Безгрешно вършеше делата,
подписа, спъна го ръката.
................................................
Българин
Обича топлия неделник,
в него, чувства се безделник.
.............................................................
Тегло
Цял живот с тегло,
спим в едно легло.
........................................
Основи
Осигурени здрави основи,
за ценови, стягащи окови.
.................................................
Животът разбира се боли,
ограничен ни е простора,
дрехи, книги и коли,
всичко употреба втора!
..........................................
Балкон
Издига, бюст балкон,
окото вижда силикон!
.......................................
Крака
Крака използва пълководеца,
съобщение прати с бързоходеца.
 .............................................
Биберон
 Работят челюсти в закалка,
бебе смуче залъгалка.
.....................................
В. Софин

Привилегията - да живеем в стрес!

Всеки един от нас,днес живее в стрес. Често пъти напрежението ескалира в нас. Под влиянието на стреса ,започваме да правим грешки,които понякога се оказват фатални. Например: В две различни професии, понякога съществуват еднакви отговорности. Изморен,отегчен заварчик,бързал да приключи прекалено дългия си работен ден. Трябвало да завари в товарен камион,появили се пукнатини,които след преглед от страна на шофьора били открити. Но,понеже бил доста изморен,пък имал и семейни проблеми,,кой ли ги няма днес”,заварил,не заварил,махнал с ръка и казал,че е готово. Потегля шофьорът на дълъг път. На магистралата от високата скорост,незавареното се къса и разпада. Камионът се обръща и помита пътуващ автобус с пътници. Част от тях загиват,други остават сакати за цял живот. Шофьорът на камиона също загива на пътя. Всички обвиняват именно него за нелепата катастрофа.Той мъртъв,не може да се защити,нито да обясни,защо се е получило така. Заварчикът може изобщо да не разбере,какво е станало изобщо. Катастрофата променила доста човешки съдби,благодарение на грешката му,която все пак не била направена нарочно. Всеки един от нас знае,колко е трудно да се работи с хора. Лекар се бори в болницата за живота на пациентите си. Всеки ден той се сблъсква с различни хора,съдби. Като лекар,трябва да бъде ,,свръх „човек. Да може ,да изтърпява ,незаслужените обиди,хвърляни понякога направо в лицето му,повечето от които незаслужено. Освен това,трябва,да води спокоен семеен живот в пълното със стрес общество. Но,ето,че в края на дежурството си лекарят изморен от оплакванията на прекалено многобройните си пациенти за деня,поставя грешна диагноза. През нощта болният прекалено слаб умира. Близките на починалия са готови да разпънат лекаря. Според тях,той е лекувал неприемливо техния роднина и е виновен. Обаче,все пак лекарят е човек,не е бог. Ако е станало така,той,не го е направил умишлено. Но след дългия изморителен ден с различни пациенти и многобройните диагнози,които той е трябвало да постави лекарят може и да сгреши. Вместо институциите да го защитят,те го разпъват.Докажат ли близките на починалия,че е виновен,лекарят ще бъде заклеймен,за цял живот. Докато заварчика,ще се измъкне,,сух”от ситуацията,доктора,напълно възможно е да лежи в затвора. За това,понякога хората,не виждайки повече далеч от себе си,не само,че са несправедливи,но и никога не могат да си представят,че и те могат да сгрешат. Колко шофьори отнели нелепо на пътя човешки живот са осъдени ефективно? Повечето са с условни присъди. Така,че когато отиваме,независимо къде,било на преглед в болницата или на работа да бъдем толерантни един към друг. Да забравим,че живеем в изтъкано от нерви общество. Животът е чудо ,и като такъв,нужно е да се спазват правила и норми. Вярно трудно е в стреса,който постоянно изсмуква силите ни и мисълта постоянно бяга от нас да се съсредоточим,но иска се малко усилие за да бъдем,,човеци”. Да не съдим по-една единствена грешка човек,да се поучим от нашите собствени,да бъдем хора,истински,които виждат,усещат и чувстват всичко наоколо,защото всички крачим по несигурната пътека,наречена-живот!

В.Софин

Книгата - пътека на знания и култура!

И тази сутрин като другите,след работна нощна смяна,минавам по-край библиотеката на четвърти квартал. Поглеждам нагоре към нея,и въздишам. Тъга превзема мислите ми . Спомена нахлува в мен с цялата си сила. Връща ме отново в онзи незабравим ден,когато още невръстно хлапе,водено от майка си прекрачих за първи път градското светило. Светило казвам,защото книгите са истинска голяма сила. Притежават мощ,която помага на всеки един от нас хората. Четейки човек,не само се обогатява духовно,научавайки всичко за света,но и става по- добър,възвисен. Още помня,незабравим първия досег с книгите. Цветните илюстрации на приказките. Вълшебните знаци на буквите,които лека,по-лека станаха понятни за мен. Пред моя любопитен поглед се разкри един прекрасен,нов неподозиран свят. Нямах търпение да прочета,трите книжки,които взимах за четене от библиотеката. Да ги върна,колкото се може по-бързо за да може, и друго дете като мен да се докосне до красивото,интересното,поучителното. Именно книгите са тези символи,които помагат на човек,да стане добър,възпитан,умен,и го спират да тръгне по-онзи лош път,по който някои излъгани поемат. Освен,че ни учат на само-дисциплина,те ни показват,разликата между пошлото и доброто. Вземайки в ръцете си нова,не отваряна още книга,вдишваме от мириса на прясно отпечатаните букви с мастило. По гръбнака ни преминават тръпки на очакването,неизвестно още не изследвано пространство в страниците на познанието. Прочитайки цялата книга ,човек изпитва тъга,че няма още от същите вълшебни думи,които са успели да го омагьосат.,,Изядена”от корица до корица,вече оказала положителен ефект върху мозъчните гънки,добрата,истинска класика,никога не може да бъде забравена. Препрочитайки  в бъдеще, книгата от любим автор,ни връща във времето,когато за първи път сме я разгърнали. Пак следим с упоение изписаните,,магични”думи,спираме се на отделни,любими пасажи,опитваме се да ги ,,попием”в нас завинаги.Щастливата тръпка от миналото,отново ни спохожда.

Докоснал с нетърпение книгата,днес аз пак я разтварям с неизразимо удоволствие. Нито компютъра,нито телевизора или киното,които също притежават своята магия ,могат да заменят това сладко чувство на досег с нея.За да не губим ,,връзка”между нас хората,както се казва,нужно е да се учим от тях цял живот.

Живеейки днес в трудно,сурово време,човек четейки ,добива образование,култура.Става интересен събеседник,научава много думи,борави с нови термини.

Не случайно  казват,,силата”е в ,,знанието”. А успеем ли да го притежаваме,тогава ставаме неизмеримо богати. Ще ни бъде по-лесно да вървим по- трудната пътека на днешния сложен,,трънлив”бих казал живот! Обичайте книгата,не я подминавайте,четете!? Само тогава ще разберете силата на думите в словото. Вярвам то ще  помогне на всички нас хората в неприятни ,житейски моменти.

В.Софин

Данък

ДАНЪК
Все се чудя, как не мога,
да платя със стотинките - налога!

Укротена
Кръшнал мъж, укроти,
жена с повечко - банкноти.

Правила
Създали, хитри правилата,
осигурили нерви на децата.

Любов
На сватбата му каза,,скъпи",
мъж, след подписа - настъпи.

Крачки
Направил, нашенецът крачки,
на ,,зебра", свирнали спирачки!

Парламент
В парламент духнал вятър,
създал политически - театър.

Маниак
Плъзга, вързан за каишка,
интернет, компютърната мишка!

Кокошки
Дремят на полога, лениви,
кокошки със яйца - щастливи.

Кибрит
Усърдна, малка клечка,
в студа пали печка.

Секира
Дървета безжалостна намира,
извлича ноти, композира,
опонент на птиците сервира,
в ушите, музика - секира!

Връзки

Облекчил връзки бърже,
пари броил да ги развърже!

Нафора
На гладни нафора натика,
осигурил ядене владика.

Щастие
Подсигурил умиращ щастие,
успял, взел причастие.

Мазохист
Сълзлив мазохист премлясна,
чушка, люта но прекрасна!

Комсомолец
Отдавна пресъхна му сопола,
остаря с години - комсомола!

Боб
Търбух,измъчен закопнял,
за сварен, бобец - бял!

Страници
Прострели, изписаните страници,
исторически, корем без граници!

Глад
Чорбаджия осигурил чорба,
предал се робът без борба!

Умение
Днес, нужно е умение,
да изразим, към някой - уважение!

Търпение
С привичнно българско, търпение,
търпим, постоянно - поражение!

Самотата

Най-големият бич божи на 21-ви век е самотата. все повече хората се отчуждават един от друг. За това помага на първо място кризата в обществото ни, компютрите, телевизорите, начинът ни на живот.
Вярно, понякога компютърът спомага за развитието на приятелски и любовни чувства, но все пак друго, бих казал, е животът, непринуденото общуване.
Кога човек е самотен? Може да сме заобиколени от доста хора, които да ни говорят, но въпреки това да се чувстваме самотни. Това е така, защото не можем да намерим общ език с другите, особено ако не отговарят на нашия интелект, приказват празни неща или ползват езика си само за интриганстване.
Но ако човек намери един единствен себеподобен, който го разбира дори само с една дума, тогава, естествено, той не е самотен. Двамата си пасват, имат сходни качества и теми за разговор, които истински ги вълнуват. Тогава може и да поспорят. Истината се ражда в спора, всеки го знае!
Разходка със семейството сред природата също оказва благоприятно влияние върху самотата. Да споделиш с най-близките си същества какво те вълнува, да се помайтапиш, да усетиш, че си желан...Това е най-добрият цяр срещу самотата.
Или разковничето е в умението да се общува. Не само в интернет пространството, а в истинското, живото и неподправеното. Такова е любовта, приятелството. Споделиш ли тревогите си, не ги криеш, и получиш добри съвети, това пречи на самотата да те обземе.
Но ако все пак това се случи, трябва да намериш алтернатива, която да ти помогне да продължиш нататък. Вземаш си някакво животно - куче, котка папагал, рибки. За нещо живо, за което се грижиш и му говориш, особено на кучето, имаш чувството, че то те разбира - гледа те в очите, маха с опашка. И то също е щастливо, защото е с теб и не изпитва самота.
Мисля си, че животните в зоологическата градина също изпитват самота. Който е свикнал да бъде свободен, той трудно се адаптира към този нов живот. Заболява, понякога умира. Просто тъй е устроена природата.
Защо кучето е зло? Вързано постоянно на синджир, без много общуване от страна на господаря си, то става злобно не от друго, а защото е самотно.
Всеки от нас иска внимание и разбиране от околните. Така е и с децата. След като родителите, забързани в личното си всекидневие, не им обръщат нужното внимание, естествено е те да се отчуждят. Тогава заживяват в свой собствен измислен свят, в който възрастните просто ги няма. Затова, колкото и да  ни е трудно, не трябва да забравяме, че децата са част от нас. А за да бъдат добрата ни част, необходимо е просто никога да не ги забравяме. За тях общуването е нужно така, както въздухът за живите същества на планетата.
Или, казано по-просто, за да ни има утре, не само днес, нека общуваме помежду си. Но само с езика на любовта. Оставете омразата, завистта, не бъдете алчни. Обичайте природата, запазете детското у себе си, защото то е чисто, неопетнено. Ако всеки от нас намери време да общува с любимите същества, които обича, тогава никога, ама никога, бих казал, не ще се почувства самотен!
В.Софин

Охлюви

В блестящи капчици роса,
изправят стръкчета глава.
Дъжд разтворил е крила,
празнува мократа трева!

В подгизнал странен кръговрат,
безстрашни,голи без мундир,
наредени като за парад,
охлюви пълзят в шпалир!

Маршируват, гад до гад,
гордо вдигнали главица.
Събудени от остър глад,
закусват с крехката тревица!

                             В.Софин

Магия

Магия
Закусил жадно със магия,
топнал в скритата ракия,
мухлясала останала - филия.

Слива
Плодове търкулна услужлива,
презряла, сладка, но червива,
за ракията - събрана слива!

Котка
С грациозна,примамлива походка,
щастлива пред поглед се мотка,
любимата,домашна котка.

Митинг
Придобил митинг смисъл -
сбрал хора без мисъл.

Аромат
Жена омаяна от доза,
аромат вдъхнала на роза!

Внушение
Мъж с наложено внушение,
след кратък спор и обяснение,
поднесъл гузен-извинение,
за любовното си нетърпение!

Простор
Търпеливо чака ги въже,
пералня пуснали мъже!

Престиж
Доволен стигнал до престиж,
с нови дупки - стария каиш!

                                                                                 

В.Софин

Търмъкът

В Стара Загора, където служих войник, използваха местни думи, които не бях чувал при нас, в Самоковско. В поделението ни имаше градинка с рози, за които пролетно време трябваше да се погрижим ние, войниците. Обърнахме земята с правите лопати, но тя стана на буци. Един от старите, ,,печени" войници, ми извика:
-Новобранец, върви да донесеш търмъка, за да оправим градинките!
Тъкмо хукнах на бегом, когато ме осени мисълта, че не знам какъв е този инструмент. ,,Дали не е кирка, помислих си, дали няма да разсаждаме розите?..."
Видял, че съм спрял и се чудя, старият войник ми се развика:
-Ти още ли си тук? Къде те пратих бе, новобранец! Бегом да донесеш търмъка, за да изтърмъчим пръстта в градинките!
-Ама аз не знам какъв е този инструмент-отговорих с нисък глас, за да не го ядосам.
-Как така не знаеш! При вас няма ли търмък? -попита ме учуден той.
-Мисля, че няма, не съм виждал такъв инструмент-инатих се вече по-смело аз.
-Ела бе, ела с мен да видиш какво е това, та следващият път, като те пратя, да хвърчиш бързо и да го донасяш-каза той.
Отидохме заедно в склада и какво съзряха моите невярващи очи -старото добро нашенско гребло!...Старият боец ми го посочи и рече:
-Ето, виж хубавичко и запомни-това е то търмък!
-Но това е гребло по Самоковски - набрах смелост да му се противопоставя аз.
-Повече не се инати, а го взимай и бегом до градинките! - нареди ми строго той.
То се знае - ,,изтърмъчих" пръстта, както ми беше заповядано. Повече никога не попитах какво е това чудо, наречено търмък. Просто научих - това е гребло!
                  

                                                                                                                                             В.Софин

,,Мълчанка"

Двамата приятели, Киркор и Гарабед,  обичали да спорят. За майтап, погаждали по-между си номера. След кратко мислене за да убият времето, решили да играят на ,,мълчанка”. Който каже нещо на другия и го заговори, губи. Даже скършили бас , както си му е редът, басирали се на бутилка уиски. Вперили поглед един в друг, двамата зевзеци и започнали съвсем сериозно да мълчат. Минал час, минал два, упорито продължавали да не продумват по-между си. Най после единият от тях, Киркор не издържал, погледнал на страни от Гарабед и казал на висок глас:

-Моля!

-Няма за какво да ми се молиш. Върви и купувай уискито, че гърлото ми от играта на ,,мълчанка” съвсем пресъхна?  -отвърнал, Гарабед с увереност, че самият той, печели баса.

-Ето, че загуби приятелю! Ти трябва да се бръкнеш за шишето,защото аз спечелих ,  а не ти! –отвърнал Киркор.

-Как така, нали ти пръв проговори! Каза ясно и точно думата-,,  моля”, нима ще отречеш, това?

-Аз не казах на теб моля! –рекъл Киркор.

-А на кого каза, бе приятелю? Друг няма наблизо, само ние двамата сме с теб. Седим тук на тази пейка в парка и спорим, кой да купи уискито. Аз казвам, че е редно ти Киркоре да платиш? –настоял Гарабед все още вярващ, че именно той е правият.

-Виж какво, ще ти кажа! Аз водех словесен, мълчалив диалог със себе си. Спорех с моите мисли, че ти Гарабеде, ще ме заговориш първи и спечелих! –рекъл усмихнат Киркор.

-Как така, нищо не разбирам!

-Ами, нали помниш, че условието на баса беше, който заговори пръв другия. Аз не те заговорих, а спорех сам самичък със себе си. Моите мисли, след часове, на безмълвно съзерцание, взеха, че се опълчиха срещу мен. Казаха ми, че ти приятелю Гарабед, ще спечелиш баса. Понеже не бях съгласен с тях, започнах да споря. Когато, те отново наклониха везните, към теб им извиках ядосан ,,моля”. Но, както разбра,това означаваше, че не съм съгласен с тях. Аз на теб изобщо не говорех, а ти Гарабеде взе, че клъвна и се улови като Никулденски шаран на въдицата. Съвсем непредпазлив ме заговори.

Разбрал Гарабед, че приятеля му Киркор има право. Басът бил точно такъв. Нямали уговорка, изобщо да не говорят. Условието било просто единия да заговори другия. Така, че Киркор спечелил баса за бутилката уиски. Все пак,почерпил. Като добър приятел на Гарабед заедно изпили, шишето на същата пейка в парка, където започнал спорът им за ,,мълчанката” !

В.Софин

Незабравими сладки мигове

В живота на всеки съществуват важни мигове. Мигът, в който сме родени, не може да бъде запомнен. Но мигът на първия училищен звънец, на запознанството със съученици и учители се помни дълго, ако не завинаги. Всяка майка и баща, които изпращат децата си в първи клас, отново чувстват онзи незабравим миг, който е отминал отдавна. Връщайки се в паметта си, пак всички преживяваме оня трепет на вълнение и радост от новото и неочакваното. Минавайки през годините в училище, се изграждаме като личности и всеки добива знания и опит, които в бъдеще му помагат да преодолява препятствията в живота. А те неминуемо се появяват. Когато удари последният училищен звънец, пък осъзнаваме, че нещо от нас си е отишло завинаги. Отново ни се иска да сме ученици, но мигът, нашият сладък миг, училищният миг си е отишъл.
Изпратени от учители, родители и приятели, поемаме по нов вълнуващ път. Пак се сблъскваме с новото, понякога и с неочакваното, но упорито продължаваме. Изпращайки децата си абитуриенти, родителите отново съпреживяват онзи сладък миг, който отдавна е отминал за тях. Те иначе пак се виждат млади и хубави, усещат тръпката, радостта от живота. Понякога дори сълзи се появяват в очите им, но това е от радост и умиление, че са успели да отгледат и възпитат достойни млади граждани на републиката, с които се надяват в бъдеще да се гордеят.
Вълнуват се обаче най-вече абитуриентите. Завършили, те вече виждат света в краката си. Той е техен целият. Но за да постигнат щастието и целите в живота си, ти е нужен неукротим дух, упорит труд, вяра в себе си, борбеност.
Когато пък дойде мигът на влюбване, ни се струва, че всички хора са с нас. Поглеждаме наляво, поглеждаме надясно и мислим,че и другите като нас са влюбени. Красиво, изкушаващо цвете е любовта! Когато пристигне в душата ти, то те завладява не само тялом. Сърцата, събрани заедно, почват да туптят по-уверено, по-силно. После идва мигът, когато казваш “да” в ритуалната зала, за да се обречеш на вярност на партньора си, да създадеш семейство. Остава завинаги споменът. Той ни сгрява през целия живот. Връщаме се после понякога назад, преглеждайки сватбените снимки, и пак се виждаме млади, влюбени, унесени. Мигът си е отишъл, вярно. Но все пак той продължава да живее самостоятелно, вътре в нас, и в даден момент ни бодва в сърцето. Това ни стига, за да бъде пълна душата ни.
Красиви и мили са нашите деца, създадени и родени с любов. Какви трепетни мигове за майка и баща, за баба и дядо! Всеки по своему се радва на малките. Докато израстват после децата, в тях виждаме нашето малко Аз; мига, който е отминал за нас, но и мига, в който понякога се връщаме.
Виждаме майка си и баща си, братя и сестри и ни става мило на душата. Това сгрява мисълта ни, радва ни, че не сме изгубили детската си чистота. Затова се и казва понякога, че бабите и дядовците се вдетиняват. Защо, нима е лошо!?…
Красиви и запомнящи се мигове са ваканциите, прекарани в чужбина или сред родната красива природа.
Целият забързан живот е изпъстрен с мигове, някои – сладки, запомнящи се, други – не. За неприятните спомени, които съпътстват доста от нас, не трябва да мислим. Макар понякога неизбежно да се връщаме към тях, просто е нужно да се огледаме, да видим хубавото и да се постараем да правим добро. Тогава със сигурност ще се почувстваме по-добре и негативното, родено за миг в главите ни, ще изчезне. За да може, когато остареем, връщайки се в спомените си, да бъдем щастливи, че животът ни е бил ползотворен.
Създали сме живот, нашите ръце и ум са създали красота, допринесли сме някои хора от обществото ни да бъдат щастливи.
Виждайки отново тези щастливи мигове, пак ще усетим вятъра, който разрошва косите ни; слънцето, което ни милва; ще почувстваме свежия въздух. Ще знаем, че в сърцата на нашите близки и познати нашето място няма да изстине, а ще остане в спомена. Завинаги!

В.Софин

В магазина

Нашенец влязъл в столичен магазин да разгледа.
-Какво обичате? -попитала учтиво продавачката.
-Ами аз обичам много неща-добро пиене, хапване, а и хубави жени като вас също не бих отказал! рекъл нашенецът.
-АЗ ви питам,господине,ще желаете ли нещо? запазила самообладание продавачката.
-Ами зависи какво можете да ми предложите? -заявил купувачът.
-Не виждаш ли стоката,бе,дурак с дураците! ядосала се не на шега тя.
-Ако мога да видя какво е това дурак и ми хареса,и става за ядене,може и да взема.Зависи и от цената,дали е скъпо...
При тези думи на нашенеца продавачката извикала,вече извън кожата си:
-Дурак си ти бе,тъпчо! Това значи,че си глупак,селянин прост! Върни се в кочината, откъдето си изпълзял и не идвай в града да говориш глупости! Ядосваш само хората -треснала тя обидни думи в лицето на нашия купувач.
-Я само без обиди! Тук си, за да  ми предложиш нещо да купя, а не да ми държиш такъв тон! - отвърнал невъзмутимо човекът от провинцията.
-Откъде се взе, бе!?
-Как откъде! От наше село- Зевзек се казва. Не си ли го чувала?
-Охрана, охрана,къде сте да ме спасите от селяндурите, които се разхождат в магазина ни! -ревнала,изнервено с глас продавачката.
-Аз сам ще си изляза. - отговорил нашенецът. -Тук, в столицата, човек явно не може да си купи нищо освен ядове!...
Тръгнал си сам, доброволно, без да дочака бабаитите, които се втурнали да го изгонят.

В.Софин

Желание

Желание
В мъжки мозък щрака,
ищаха за жена-мерака!
Жена
Жена влюбена щастлива,
с целувка,сватбена горчива!
Идея
Ще запаля печката с идея,
дърва премръзнали да сгрея!
Връзки
Облекчил връзки бърже,
пари броил,да ги отвърже!
Виагра
Показал,как го може,
с виагра в брачно ложе!
Откупка
Ощастливил нашенец покупка,
магистрална,временна откупка.

Мъжко любопитство
В очи мъжки мръдна,
женска обиколка гръдна.

Активност
В леглото бачкаше активно,
момче с ,,инструмент" пробивно!

Сърбеж
На жена усетил сърбежа,
прочел в очите копнежа.

Смелост
Направил смели стъпки,
зашил на гащи-кръпки.

В.Софин

Сто лева

Цяла нощ Директорът на завода за регистрационна техника не беше спал.Пътувал и пристигнал
на време за работа.Знаел,че работниците му знаят,къде се намира в чужбина той,но решил да ги изненада приятно.Подразбира се,това приятно ,било за него.Влиза шефът в първия цех,
попаднал,пред очите му и какво видял,работниците още дремят в осем без пет,в стаята за почивка.За капак пък,видял,че някой най демонстративно бил захвърлил фас от недопушена цигара,точно пред вратата.Видял това Директорът,ядосал се и викнал:
--Какво е това бе,какво е?Аз колко пъти,ще ви казвам,щом вляза ,искам всички ,да сте на
работните си места!Вие вместо това се шляете без срам.За да ме ядосате още повече пушите
навсякъде и хвърляте фасове,където не трябва!Кой питам аз е виновен?Мълчите!Всички ще накажа!
Поел въздух шефът ,съвсем изнервен и добавил:
--Аз глупакът,вместо да преспя в Сърбия на хотел,като бял човек,си викам,-защо да похарча
пари.Това са ,сто лева,точно заплатата на един от вас ,неблагодарници.Аз мисля през цялото време за вас,а вие така се отплащате с мързел дремейки по цял ден,вместо да се трудите!
Навели омърлушени глави,работниците,унизени,сразени от думите на шефа,никой не казал нещо в своя защита,но все пак се замислили.
--Сто лева,за цял месец работа,вярно малко е,но  сто лева за едно спане на нощ в Сърбия на
хотел,май идват в множко!Това е брате стандарт!Някои,просто нямат парите за нищо!
Добре ,че шефът е умен,спестил парите не за нас , за себе си навярно.Все,пак сто лева
,като за работник си бяха сериозни пари по-това време.Стигаха,точно за две седмици
,а после,това се знае,пак на вересия със стисната празна в джоба кесия!

                                                                                                                        В.Софин

Пред- новогодишна работа

ПРЕД-НОВОГОДИШНО ДИРЕКТОРЪТ НА ЗАВОДА ПУСНА ЗАПОВЕД.
--- ТОЗИ МЕСЕЦ,ЩЕ СЕ РАБОТИ СУТРИН ОТ СЕДЕМ ЧАСЪТ ДО ВЕЧЕРТА В СЕДЕМ.КОЙТО ОТСЪСТВА БЕЗ ПРИЧИНА БЕЗЖАЛОСТНО,ЩЕ БЪДЕ УВОЛНЕН.ЗА СМЕТКА НА ТОВА ВМЕСТО ПО ЧЕТРИДЕСЕТ СТОТИНКИ,ЩЕ ВИ ПЛАТЯ ПО ЦЯЛ ЛЕВ НА ЧАС.ТАКА,ЧЕ СТЯГАЙТЕ СЕ ТОЗИ МЕСЕЦ ПРЕД-НОВОГОДИШНО ЩЕ ЗАБОГАТЕЕТЕ!
ХВАЩАМЕ СЕ НИЕ ЗДРАВО ЗА РАБОТА.ПОЧИВКА ПРАВИМ САМО НА О

БЯД, ЗА ТРИДЕСЕТ МИНУТИ.
РАДВАМЕ СЕ ,ЧЕ ТОЗИ МЕСЕЦ,ЗА НОВА ГОДИНА,ЩЕ ИМА ПО ГОЛЯМА ЗАПЛАТА.ДАЖЕ,НЯКОИ ОТ НАС БЯХА ПОХАРЧИЛИ ПАРИТЕ СИ ПРЕДВАРИТЕЛНО.И НАИСТИНА ГУШНАХМЕ ПОВЕЧЕ,НО НЕ ПАРИ,А РАБОТА И НЕРВИ.
НА ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ДЕКЕМВРИ ,ДОЙДЕ ВРЕМЕ,ЗА ЗАПЛАТИ.ИЛИ,КАКТО НИЕ МУ ВИКАХМЕ СВЕТИ ПАРАЛЕЙ.ГЛЕДАМЕ СЪВСЕМ ОПУЛЕНИ И НЕ ВЯРВАМЕ НА ОЧИТЕ СИ!ОТНОВО,ПАК СЪЩИТЕ СТО ЛЕВА,КОИТО ВЗИМАХМЕ РЕДОВНО ВСЕКИ МЕСЕЦ.ИЗВИКАХМЕ ГОСПОДИН ДИРЕКТОРЪТ И ГО ЗАПИТАХМЕ:
ЗАЩО,ТАКА ШЕФЕ,НАЛИ,НИ ОБЕЩАХТЕ,ЛЕВ НА ЧАС?—ОСМЕЛИХМЕ СЕ ДА ГО ЗАПИТАМЕ НИЕ.
ВЯРНО,ТАКА Е ОБЕЩАХ ВИ,ПРАВИ СТЕ,НО АЗ НЕ СЪМ ВИНОВЕН.НАЛИ ЗНАЕТЕ,ЧЕ ИМА БОРД НА ДИРЕКТОРИТЕ?АЗ ,БЯХ ИЗЦЯЛО С ВАС ,ВИЕ ДА ВЗЕМЕТЕ ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА НОВА ГОДИНА,НО НЕ РАЗРЕШИХА.
ТАКА,ЧЕ НЯМА СМИСЪЛ ПОВЕЧЕ ДА СПОРИТЕ С МЕН,А СЕ ХВАЩАЙТЕ ЗА РАБОТА!ДОСТАТЪЧНО ЯСЕН,ЛИ БЯХ?
ТОВА,НИ ОТГОВОРИ ШЕФЪТ.ПОСЛЕ,ВРЪТНА ПЕТИ И СЪВСЕМ СПОКОЙНО,ОТИДЕ ДА ПРИБЕРЕ ПРЕМИЯТА СИ ЗА НОВА ГОДИНА.НАЛИ,КАКТО КАЗВАТ НЯКОИ-ЗА ДОБРЕ СВЪРШЕНА РАБОТА СЕ ПОЛАГА БОНУС.ДИРЕКТОРЪТ
Я,БЕ СВЪРШИЛ ОТЛИЧНО.А,НИЕ БУДАЛИТЕ,ПАК ХВАЩАМЕ МЕТЛИТЕ,ЧИСТИМ ЦЕХА НОВОГОДИШНО,МАКАР,ТОВА ДА Е ИЗЛИШНО!

 В.Софин

Зависта,истински недъг в обществото ни!

Съвсем високо горе в планината на свобода,поникнало малко,красиво цвете.Суровият климат,не попречил на дивната му хубост.Ураганни,намръщени ветрове,редувани с

дъжд и сняг не били причина цветето,да расте ухаещо,чудно в нашия на хората свят.Може би така самотно,докосвано,единствено от могъщата природа,щяло да изкара живота си,но се появил завистливия.Завидял човекът на невижданата красота,на цветето,решил,че единствен той заслужава да го види,непокътнато.Досвидява му ,че други очи ще видят и докоснат,неземната му хубост,затова без да изпитва скрупули,взел че,го стъпкал жестоко и унищожил.

Изглежда в живота обикновено,красивото,умното и не достижимото привлича нас хората

като магнит и предизвиква най-лошите ни качества-завистта и омразата.Вместо да извлечем

поука от миналото си ,да помогнем,устроим бъдещето си,ние гледаме да го унищожим.така е

устроена човешката ни същност.щом ние нямаме и другите,не трябва да имат.Запитайте се

българи,как може държавата ни да просперира по-този начин.Случайно ли е,че свестните

,умни хора се реализират не в страната ни,а далеч в чужбина.Там те намират местни патриоти,

които оценяват нашия български ум.И защо ли?Защото,те чужденците милеят за страната си.

Приватизирайки нашите умове,те умножават просперитета на държавите си.Същевременно ние,уж умните българи изоставаме,всекидневно все по-назад в управлението на страната си.

Самите ние бих казал сме виновни,щом като завистта в нас постоянно гризе,скапва душите,

ликвидира любовта в сърцата,погубва мечтите ни за по-добър живот.

По-време на социализма уж всички бяхме равни.Но нима се раждаме еднакви!Едни от нас

,както се казва още от люлката са родени с талант и интелект ,докато други хора,неимоверно

доста са назад в развитието си.Това е така,защото просто светът е създаден различен.И в

гората,като погледнем,се вижда,че няма равенство.По-силните,здрави дървета избуяват над

другите,независимо,че са посадени в един и същи ден.При добре изградена демокрация

няма равенство.Тя е стимул за всички умни,талантливи хора,които искат да направят нещо

не само за себе си,но и за страната в която са родени.За да може всички дори бедните да

живеят нормално,да не се чувстват отритнати от обществото ни.Създавайки с талант чудеса,

умните хора,ще създадат работа за всички.При нас в България,обаче не се получава.пречи ни

завистта.Докато не забравим,че тя съществува,ще потъваме към дъното,в утайката все по-

дълбоко.Няма да има измъкване!Залепнали здраво там долу,един по-един,ще изчезнем

завинаги.И когато утре се събуди последният останал българин и се чукне по-главата

възклицавайки- „какво направихме,как го постигнахме “,ще му светне,че завистта и омразата

е постигнала всичко това.Докато през това време умните,предприемчиви европейци,ще се

радват на плодовете откъснати от България ,които дават просперитет на страните им.

 Съвсем не случайно,Джон Атанасов е създал компютъра,но не тук,а в чужбина.

Нужно е да се замислим българи!Желаем ли ,честно истинския напредък на родината,

или искаме бавно и сигурно да изчезнем ,като нация.В момента ние играем „ европейска

ръченица “,чужденците през това време източват най-ценната ни кръв-талантът на умните

хора от България.С това те печелят надмощие,създавайки силна икономика за страните си.

Същевременно,ние с криво-разбраната осъществена приватизация,унищожихме работата,

хляба на хората.Надяваме се,Европейския съюз да ни изхранва.И защо да го прави?

Наливайки постоянно стоки у нас ,той подпомага икономиката си,докато нашата изцяло

,беше срината до основи.Стърчат днес само,руините останали,от земеделски стопанства,

разрушени,ограбени заводи,приватизирано ,изконсумирано,усвоено всичко ,което можеше

да се открадне.А там в бъдещето,чака той-ГЛАДЪТ.!

Да помислим и създадем условия за цветето,растящо,мъничко,блестящо.Когато,цъфне и

започне да пръска упойващ  „умен “ аромат за всички нас,да не го унищожаваме ей-така,

просто от завист.Да го запазим,свежо за България!И когато,пристигне бъдещото утре,да

кажем,че и ние се чувстваме патриоти,защото сме успели да задържим родните,безценни,

български умове!Те,ще изведат страната ни от дълбокото дъно в което се намира днес,към

просперитет и умножаване на българската нация!

В.Софин

ИЗКУСТВОТО ДА ОБИЧАШ И ДА БЪДЕШ ОБИЧАН!

Оказва се , че в нашия модерен свят да обичаш също е изкуство.Забързани в сложното житейско ежедневие ,тормозени системно от безработица и невъзможност да си платим
сметките ,ние забравяме какво е любов.
Да обичаш ей така ,без корист,хората,да се опитваш да помагаш  на нуждаещите се ,да се
раздаваш изцяло за тях, това действително е изкуство.
Така също да уважаваш половинката до теб,да показваш изцяло с действията си,че я обичаш.
Да умееш постоянно да изненадваш с нещо приятно ,с думи да градиш любов - за това трябва
да притежаваш талант или да владееш изкуството да обичаш до съвършенство.
И въпреки срещаните трудности в живота на всеки от нас трябва да намерим сили да  се
усмихнем,да бъдем любезни ,да успокоим човека отсреща .Така с думи и с действие ще
докажем дори на онзи,който мрази всичко и всеки и не знае защо го прави ,че наистина
съществува тя-обичта!
Може би някой ще махне с ръка и ще каже ,че не си заслужава такова себе-раздаване.
Напротив ,бих казал,да видиш срещу себе си чуждата усмивка ,да чуеш приятен топъл
глас-едва тогава ще  осъзнаеш, че действително си е заслужавало да се стараеш да бъдеш
такъв.Защото да си обичан също е изкуство.Но за да го постигнеш,първо трябва да дадеш
нещо от себе си.Какво е то?Това е неопетненото и чисто сърце,в което липсва интригата,
завистта,омразата.Няма в него алчност,няма измама.То е пълно с любов.Всичко наоколо го
радва-красотата на деня,полъхът на вятъра,дъждът.Дори пренебрежението и обидите на
някои не могат да отчаят такова сърце,което е постигнало изкуството на любовта.
когато човек раздава обич,съвсем естествено е и да получава обич.Това значи ,че е постигнал
изкуството да обича,а също така,че е обичан.Максимата „Правете любов,а не война!“ми се
струва особено подходяща в нашия объркан свят.Изтрием ли негативизма у себе си,значи сме постигнали основното.А то е да не мразим - хората, а още по-малко - животните.С действията
си да покажем,да се борим за баланса в природата;обичаме света,защото живеем в него.И щом
е така,да направим възможното той да бъде прекрасен.
Именно изкуството да обичаме и да ни обичат ще постигне това.Но за да го овладеем,всеки от нас,хората,трябва да си зададе въпроса: „Защо сме родени,по прищявка на родителите си или сме грешка на природата?“ Ако помислим, ще осъзнаем,че нищо на този свят не е случайно.А това означава,че не сме родени само за алчните си лични амбиции.Ние,хората,бих казал,сме родени да овладеем изкуството да обичаме и да сме обичани?
     

                                                                                                               В.Софин

Ще ни бъде чисто, ако имаме желание да се променим

Високо, високо, там, горе, където облаците срещат върха на планината и въздухът гъделичка ухайно ноздрите на туриста, съществува красивият национален парк “Рила”. Хора от цяла България и от Европа идват тук, за да се насладят на уникалната природа, единствена по рода си на целия Балкански полуостров.
Има с какво да се гордеем. Но има и от какво да се срамуваме.
Изкачвайки се с кабинковия лифт от Боровец до Ястребец, туристът поема по правата пътека до хижа “Мусала”. Август е, всичко цъфти, ухае… Красота!
Но ако човек реши да се отбие от пътеката вляво или вдясно, ще се натъкне на една отблъскваща клоака, по нашему – бунище. Вървим със сина ми и броим тоалетните хартии и всевъзможни боклуци, на които погледът, дори и да не иска, неволно се спира. И се питаш каква е тази култура човешка и специално българска…
Срещаме и други туристи по пътя. Всеки поздравява, дали е чужденец или българин, няма значение. Значи за едно имаме култура, а за друго – не. Откъде ли не идват туристи да видят красотите на Рила, но заедно с това от погледа им не убягват и боклуците, разхвърляни из планината. Навярно са учудени, че не умеем да пазим това, което имаме. Все се оплакваме от замърсен въздух, от боклуци навсякъде, но вместо да се замислим и да приберем в плик отпадъците, ги сеем навсякъде. Сякаш ни харесва да живеем в кочина. Дали с това показваме на чужденците, че обичаме страната си!?…
Имаше един ден, в който се опитахме да почистим България. Вглъбени в себе си и в неприятностите, които неминуемо ни съпътстват, ние просто не виждаме и не чувстваме, че природата явно се задъхва.
Замърсяването и изчерпването на полезните изкопаеми карат Земята да реагира по свой начин. Земетресения е имало и преди, но не толкоз често, а сега са и доста силни.
Режем клона, на който седим, заедно с дървото, пък после се чудим какви са тези болести толкова разнообразни, които постоянно тормозят жителите на планетата и специално нашенеца.
Наскоро, след почистването на София, бе организиран безплатен концерт на централния площад “Батенберг”. Организаторите на няколко пъти приканваха всички присъстващи на изявата след края й да не оставят боклуци, всеки да ги вземе със себе си в плик и да ги отнесе там, където им е мястото – в контейнерите. Но след края на концерта какво се случи? Целият площад остана засипан с боклуци… Къде бяха тогава медиите? Защо не заснеха за новините това?!… Защо във вестниците на другия ден нямаше и думичка за това безобразие?! “Отгоре” ли е така заповядано – да не се изложим пред Европа?! Сякаш там не знаят какво е положението…
Свикнали сме си с нашата кочина и не можем да се променим, не ни е присъщо. Бедни сме, но с богатството и достойнството си е отишло. Просто не мислим, че за да стане България лелеяната Швейцария, и навиците си трябва да променим. Трябва да бъдем критични, но и самокритични; да правим забележки, но и да сме в състояние да изтърпяваме, когато ни критикуват. За да може заспалият ни мозък да се събуди. И да изкореним негативното. Но най-първо трябва да имаме желание да сторим това.

Васил Софин