Диета

       Специалист, лекар по- вътрешни болести посъветвал пациент, да не ляга при жена си. Да не спи при нея, поне месец.
Когато болният дошъл отново на преглед, състоянието му било по-лошо от преди. Целият треперел като вейка.
-Диетата, която ви предписах господине, спазихте ли я? Като гледам, явно не сте я спазили? -попитал строго лекарят , пациента.
-Не съм я нарушил докторе. Преди все аз ходех при жена си , но откакто ми забранихте, не ходя. Тя идва да си ляга при мен! - отговорил пациентът, уверен, че е спазил предписаната диета от лекаря.
-Но, как така, това се е получило? -заинтересуван попитал докторът.
-Ами, ние с жената отдавна спим в две отделни стаи. Преди забраната, често посещавах съпругата си, но сега, тя милата идва при мен. В нейната спална докторе, вие на мен като пациент, категорично ми забранихте да влизам! .отговорил спазилият диетата пациент.
В. Софин

Намерил начин

     Лекар специалист по-вътрешни болести, установил, че пациент ,,любител на чашката", имал цироза.
-Никакво пиене казах! Ела след месец, пак на преглед! - казал на болния той.
След месец болния дошъл пиян на прегледа.
-Нали категорично ти забраних да пиеш? -рекъл му лекаря.
-Защо си нарушил, моето предписание?
-Не съм докторе, вече не пия. Само кусам с лъжица ракиената си попара, която всяка сутрин надлежно приготвям, като профилактично средство срещу настинка! -отговорил уверен в правотата си болният.
В.Софин

Ракия

В кръчма стар познат,
на ракия люта абонат!
..........................................
Пиян мъчи килка,
крака в детска проходилка!
................................................
Ум създава течен,
ракиен огън вечен!
..................................
Алчно сухо ченето,
захапа пълно шишето!
......................................
С вкус изпипана модерна,
ракия останала му верна!
........................................
Сърце на дядото стоплило,
ракиено шишенце мило!
...............................................
Жадна глътка не спести я,
глътна цялата ракия!
......................................
Здраво гълта Геле,
с ракията сурово зеле!
.......................................
Решил дамаджана да излъже,
не успял напил се бърже!
...............................................
С коняк марков бързали,
пияни ,, кънки" вързали!

Спомен

Вечно болката наляга,
отворена в сърцето яма.
Мъката, не ще да бяга,
остава раната голяма!

Бих искал за награда,
да зърна, миг измама:
Поне в съня с наслада,
живи -татко, мама!

Високо кръвно

      Лекар се интересува, от кръвното налягане на пациент:
-Вдигаш ли го? -попитал болният той.
-Ами, вдигам го докторе, вдигам го. То ако не го вдигна, жената току виж си намери по- кадърен мъж и ме напусне. -отговорил уверено пациентът, мислейки, че лекарят се интересува от любовният му живот.
-Но аз, те питах за кръвното. Нали каза, че имаш проблеми? -попитал болния пациент лекаря.
-Когато се ядосам докторе, веднага го вдигам. Кръвта ми кипва, чак треперя целият съм в нерви от това вдигане. Всеки божи ден следя, как вдигат цените по магазините. Единствено заплатите и пенсиите на нас обикновените хора остават ниски. А кръвното, пустото кръвно, все расте ли расте, също като обещанията на нашите умни управляващи:,,Животът ще бъде по-хубав от песен". Те твърдят, че сами трябва да си го направим такъв.
,,Затягайте коланите!", само това повтарят, а не знаят, че някои от нас , вече и коланите са си продали за хляб. Просто няма, какво да стягаме повече, освен старите куфари с еднопосочен билет за чужбина. Но с това високо кръвно и до границата, не ще мога да стигна. Току виж съм се гътнал едва тръгнал. Жената, ще си намери друг мъж. Поне за нея всичко да бъде наред.
-Ще ти предпиша хапчета за успокоение. -казал лекарят на пациента.
-Но, аз съм спокоен! Щом дрънна две три ракии, ставам толкова спокоен, истински упоен с
моя сън любовен! Ракията докторе е универсалното лекарство за нашенеца. Никакви хапчета не могат да помогнат
На това твърдение лекарят не могъл, да възрази нищо. Само поклатил умислено глава на пациента и казал:
-Здрав си! Щом можеш да пиеш , нищо ти няма!
-А браво, така кажи докторе! Пък аз се бях притеснил за нищо. Съвсем друго е човек, да знае.
Ако не за него, поне жена му да не се притеснява.
В.Софин

Кураж

Препълни мъж куража,
повдигна в самочувствие бандажа.
..............................................................
Оспорвано мъжко парти,
залози вдигат карти.
.......................................
Прецени чистачът хода,
подреден шахматен пода.
................................................
С пълен джоб погален,
върви вече идеален.
...........................................
Зет
Плах, с обич все обгръща,
живееща при него тъща.
............................................
Каква весела компания,
останал сам със мания.
..........................................
Осигурен галещ релакса,
обувки целуна с вакса.
..........................................
В тенджерката под капака,
изрева, сгорещен спанака.
...............................................
Език
Прибрал на топло инвентара,
политик отказал коментара.
................................................
Мисъл пророческа се сбъдна,
нерв в българин помръдна.
.................................................

Култура

Усвоена българска култура,
за вторични, бронзова скулптура!
.................................................
Българин за меката промяна,
топлина уютна на дивана.
................................................
Шорти
Гостоприемно разтворили порти,
необикновени, женски шорти!
.....................................................
Бабина навита баница,
тиквена, сладка без граница.
......................................................
В очи мъжки изплезени,
привлекателните женски глезени!
...........................................................
След оспорвана гонитба,
крака спъна в женитба.
..........................................
Начервени, очарователни вкусни,
примамват женски устни.
............................................
Девет месеца в калъпа,
бебе свързано със пъпа.
...............................................
Тренировка, физкултура,
пръсти тичат по-клавиатура.
....................................................
Сватбен пазен сервиза,
избяга продаден при криза.
.....................................
В.Софин

Коледа

Коледни победни ноти,

Спечелени от тотото банкноти!

…………………………………………….

Осъществил коледна забава,

Напил комшия до забрава!

………………………………………………

Мъже, жени на лов,

За нова коледна любов!

………………………………………

Дочакал коледна почивка,

С бутилка пълна за ,,разтривка”!

……………………………………………………..

С малко коледна любов,

в този свят суров,

днес всеки е готов,

за живот, прекрасен – нов!

…………………………………………….

И таз година Коледа дойде,

Някой постно ще яде!

………………………………………

Късметлия с коледна магия,

сгрял чувства от ракия.

……………………………………

Пет лева в портмонето,

провисна коледно ченето!

………………………………………..

Изтрезнява коледно шишето,

До капка всмукнал пияндето.

……………………………………………

Създал коледно удобство,

С пари закупил превъзходство.

……………………………………………………..

В. Софин

Смехът на ученика

В час по литература изучавахме произведението на Сервантес ,,Дон Кихот”. Учителят въодушевено разказваше за приключенията и патилата на двамата главни герои, Дон Кихот и Санчо Панса. Много преди това, аз бях прочел цялото, несъкратено издание на книгата. Но въпреки това слушах учителя с интерес. Хумора на писателят Сервантес извираше,  от всяка една страница на романа. Не знам, защо но не можах да се сдържа и се разсмях. Съседът ми по чин , заразен от моя смях също се засмя. Видял това учителят, помисли, че се подиграваме с него. И защо да не помисли? Та от целия ни клас само ние двамата с приятеля ми се късахме от смях.

-Я, вие двамата на първия чин, станете прави и кажете, на кого се смеете? –нареди ни строго той. –Значи, така с ирония се отнасяте към моя час?

-Съвсем не другарю учител! Ние се разсмяхме, защото сме чели книгата. Тя не само е интересна, но и доста смешна! –отговорих му аз, мислейки, че ще разбере моето обяснение. Но, как да го убедя? Всички мои съученици, бяха сериозни. В нито един от тях, нямаше и зачатък на усмивка. Явно, някой не беше в час. Дали това не бях аз? Хвърлих поглед, към съучениците в клас. Едни се прозяваха, съвсем отегчени, други се чешеха, като си мислеха, за само едно – края на часа. Нищо друго не ги интересуваше.

-Я, разкажи какво става по нататък в книгата! –нареди ми учителят, все още не повярвал на моето обяснение.

 Започнах да разказвам за приключенията на Дон Кихот и Санчо Панса, и то с подробности. Целта ми беше да го убедя, че наистина съм, чел книгата. Успях убедих го, но не можах да го убедя, че не съм се разсмял нарочно.

-Друг път, да не съм ви видял да се смеете в моя час! Литературата е сериозен предмет, не е за подигравки! –каза ни той.

Друг път, така и не посмях да се засмея. Как  да го направя в час, когато целият клас дремеше в постоянна апатия. Всеки един от тях беше унесен в нещо свое, чисто и просто не присъстваше в клас.

Моята емоционалност си я запазих само за мен. Понякога и в бъдеще тя ми изиграваше лош номер. Но, все пак такъв съм си веселяк и никой,никога не успя да за личи детското в мен!

В.Софин

И ти ли Бруте?

По времето в края на 70-те години,  когато бях ученик в 9-ти клас, дисциплината в училище беше много по строга от колкото днес. Само за три неизвинени отсъствия ученикът биваше изключван. Моите съученици до един се оказаха момчета. Според учителите , това ни правеше  в очите им недисциплинирани и доста трудни за възпитание. Щом станеше, някаква беля в училище, то се знае все моя клас бе виновен. Палмата на първенството по отсъствия държахме, както винаги ние. Всеки понеделник в часа на класния се извиняваха, купища от тях. Щом учителя попиташе, дали имаме отсъствия, някои от нас, се строяваха в редица достойна за уважение. Виждайки групата от ,,симуланти”,  с бележки за извинение, той не издържаше:

-Какво да ви правя? И ти ли бе! Ще побелея от вас! Косата ми започна да оредява! Нямате ли срам? –това бяха редовните му реплики, когато изнуден, трябваше да извинява отсъствията.Стоейки съвсем изнервен в час , той се опитваше да отскубне и последните косми от оределия си череп.

Един понеделник, както всяка седмица групата с извинителните бележки, беше наредена  пред  класния и чакаше, той да вземе дейно участие с химикал в ръка. Както винаги мърмореше на висок глас, възмутен от наглостта на съучениците ми:

-Какво да ви правя? Откъде са тези бележки? Кой ви ги даде? –възкликваше той, но освен усмивки,  друг отговор не получаваше.

-Е, това бяха за тази седмица! –въздъхна облекчен той. –Май няма други?

-А, другарю учител, извинявам се и аз имам бележка! Мислех, че съм я забравил, но я открих в учебника по химия! –обади се още един от съучениците ми. Погледна класния в очите, поредният според него кръшкач от училище и възкликна:

-И ти ли Бруте?

-Аз се казвам Бойко, а не Брут! –осмели се да отвърне съученикът ми.

-Бойко, ти знаеш ли, кой е Брут? –попита го класния.

-Само знам, че не съм аз, а кой е даже не ме интересува!

-Ами така е, като избягваш да ходиш на училище. Много ясно, че няма да знаеш. Когато са убивали император Цезар, който е управлявал Римската империя, един от неговите приятели също е участвал в убийството. Виждайки го, преди да издъхне Цезар възкликнал, съвсем учудено -,,И ти ли Бруте?” Което, значи, че приятел го е предал. Той изобщо не е подозирал, че така ще стане. Така и вие ученици, предавате мен, класният ви ръководител, който мисли за вас само добро. С многобройните си безпричинни отсъствия, се чудя как да се оправдавам пред директора. ,,Николов все твоя клас”-ми казва той и на мен, чак ми става неудобно.

След като приключи часа на класния, учителят нареди на мен и на двама мои съученици да останем. Събра ни в кабинета по химия и ни попита:

-Кажете ми откровено, къде е разковничето? Къде сгреших? Как може от 40-сет ученици клас, само вие тримата да нямате отсъствия? Как го постигате?

-Много просто другарю учител, знаем, че сме дошли за да научим нещо. В бъдеще то,  ще ни помага в  живота. Затова смятаме, че не е нужно да се отсъства. –отговаряме ние единно.

-Вижте какво, ако може да въздействате на съучениците ви, да престанат с отсъствията! –отправи молба класния към нас тримата.

-Едва ли, ще можем! –отговаряме ние единодушно. –Те още от малки са свикнали да кръшкат. Навиците се придобиват от най ранна детска възраст. Сега вече е много късно! А насила хубост не става!

И действително от 40-сет завършихме едва 28 –другите отпаднаха. Но все пак, всеки намери, някакъв път в живота си. Вярно по трудно, но без борба,  късмет, и приятелски съвет,  няма щастие и ред!

В.Софин            

Ентусиазъм

Държавно, предизвикан ентусиазъм,
народ в нервен спазъм!
..............................................
За магистрала скъпа, удобна,
преряза лента - скромна!
..................................................
С пот народен построена,
гласувана за политиката - арена!
......................................................
Равенство:
Богат, беден, роб,
всеки го очаква - гроб!
.........................................
Уредиха с нива политика,
първа копка на мотика!
........................................
В парламента спят, но мигат,
упорити нерви вдигат!
.........................................
В парламент измислено правило,
гладен народ оставило!
................................................
В парламент духнал вятър,
създал политически - театър!
...................................................
Българин обсъден в парламента,
лишен от живота - рента!
..........................................
Народ, усетил сюрприза,
смъкнати гащи при криза!

Хем стар, хем млад...

В бюро по труда мъж с професия все пита за работа.
-Има, но за хора до 35 години -уточнява служителката.
-Та аз съм само на 40 - възкликва посетителят.
-Не може, стар сте! - е категоричният отговор.
-Пенсионирайте ме тогава - обажда се нервно мъжът.
-Млад сте, не може да се пенсионирате - парира служителката.
Изразено в красноречие българско противоречие...За работа си стар, а за пенсиониране - млад!
А до 65? Има още много да мъчим живота с охота...

В.Софин

Усмивка

Усмивка нежна, дяволита,
усмивка чаровна на жена
ловко в мрежи ни заплита
с безценната си топлина.

Усмивка весела и любопитна,
усмивка игрива на дете,
 раздаваща радост апетитна 
 в малко сгряващо сърце.

Усмивка пленителна, изкусна,
усмивка -истински плейбой;
възбуждаща, галеща и вкусна,
с целувки тръпнещи безброй.

Усмивка настръхнала, хронична,
 усмивка -дрогиран темерут;
гневна, нервна и безлична,
докарваща ни до банкрут.

Усмивка отмъстителна и низка,
усмивка -хитър тарикат;
кисела, крадлива, близка-
неповторима, сложен уникат.

Усмивката на двама млади,
усмивка за нея -любовта;
разбиваща спирки и прегради
с чувства искрени -мечта!

Усмивка слънчева и бистра,
усмивка топла на човек;
танцуваща, вълнуваща, лъчиста,
създадена от памтивек!

Усмивка вчерашна и днешна;
усмивка утрешна, лудешка-
родена винаги безгрешна,
облечена в душа младежка!

В.Софин

Демографският срив в България

Европейска комисия била пратена в България, за да установи, как се е получил демографския срив. На различни места в страната заминали делегати, които трябвало да разпитат обикновените хора по села и градове. На влизане в малък, китен град срещнали един дядо с бастун, който уверено почуквал, движейки се по тротоара.

-Дядо, дядо ела да те питаме нещо! –рекли делегатите.

-Да не сте се изгубили? –попитал ги старецът. –Сега ще ви упътя.

-А не, просто искаме да те попитаме нещо. Защо вие българите, постоянно намалявате? Съвсем скоро май, ще останете само на карта в историята! Славното ви минало, ще бъде забравено. Делото на вашия, бих казал учител Паисий също?

-Не е така, не намаляваме. Даже се увеличаваме. –отговорил дядото.

-Как така? –попитали съвсем учудени делегатите.

-Ами, хайде с мен на баира! Да видите гробището. До такава степен се е разширило, че утре като си отида и аз от този свят, не знам къде , ще ме копнат.

-Но дядо, ние искахме да те питаме друго! Защо не се увеличавате, като нация? –настояли отново делегатите. Този път те, били сигурни, че ще чуят истината за демографския срив в България.

-Не е вярно! Как да не се увеличаваме, увеличаваме се. Все повече и повече от нас стават бедни, гладни, безработни. Утре, току виж, сме започнали, като добитъка да пасем! –отвърнал огорчен дядото на делегатите и ги оставил да се чудят. Решили да попитат и друг човек, за да сверят получената от стареца информация. Срещнали една жена на средна възраст. Попитали я: -Госпожо? – рекли делегатите. –Да ви питаме нещо, нали може?!

-Не може, нямам нищо! –рекла тя, мислейки, че ще искат нещо от нея. –А и къщата ми е малка! Идете на хотел!

-Ние съвсем друго ще те питаме! –настояли делегатите. –Защо вие българите, всекидневно намалявате? Кога, ще започнете да се увеличавате?

-Кой, ние да намаляваме! Не е вярно! Даже се увеличаваме! Вижте в чужбина, колко много има от нас. Навсякъде има българи! Да не споменавам Чикаго в Щатите. Той си е почти наш, български. Това не е ли увеличение?

-Но делегацията ни се интересува за увеличението на хора в страната ви? - Попитали смело отново делегатите, надявайки се на правилен отговор. Но такъв не получили. Вместо това дамата ревнала срещу тях:

-Каква страна, та нали границите отпаднаха. Вече, няма българи, всички сме европейци! А щом сме такива, значи се увеличаваме като всичко друго в Европа. Вижте магистралите, какви прави ,,тела” са прострели у нас! Вижте цените как се увеличават!  Парите растат в банките! Погледнете, как недоволството на хората също се увеличава! А вие ми говорите за някакъв измислен от вас демографски срив. Такъв аз не виждам! –казала на края жената, врътнала се на високите модерни токове и оставила делегатите с отворена, слисана уста.

На заседанието Европейската комисия решила: Българският приоритет са единствено и само парите за увеличаване, а не прираста на населението. А, че ще изчезнат, затова явно на тях самите, изобщо не им пука. Но и как комисията да ги вини. Няма пари, няма любов, а от това произлиза, че няма и деца!  Много просто и ясно!

Човек звучи гордо! Така беше в миналото! Днес не е вярна тази максима! Пари, пари и пак пари! Това, макар и долно звучи днес, актуално – гордо!

В.Софин

Покана

Жена с искрена покана,
мъж мушна под юргана.
............................................
Уста беше мирна,
момиче мина и подсвирна.
.............................................
 Българи решили да поканят,
хора, на които да се кланят.
 ......................................
Талантлив опитен играч,
съдията псува в мач.
.......................................
Сънлив осъществил общуване,
легло му дали за нощуване.
................................................
Мито
Мито взеха за товара,
крака през граница прекара.
...............................................
В живот обвзети от зависимост,
мислим за лична независимост.
..............................................
Пред жената хрисим,
в кръчма пие независим.
.................................
Политик оказал се полезен,
усмивка подарил любезен.
..............................................
в съда
Натежал цял тон,
срещу бедния закон.
.................................

Коледна елха

Рано сутринта дядо Панчо, преброил последните си останали стотинки. Събрал, точно за един хляб. Въздъхнал тежко, прокашлял се замислен.  Как ли, ще изкара два дни без пари, до пенсията. Поклатил глава и тръгнал към магазина да пазарува. Върви и гледа все в земята. Нощес падналият мокър сняг замръзнал на пътя взел, че се заледил. Трябвало да се внимава. Изведнъж се сепнал, погледнал учуден пътя и изненадан промълвил:

-Какво е това на пътя? –възкликнал той. –Цели, целенички 5 лева! Не мога да повярвам на отслабналите си очи! Дано не се лъжа. Не. Май наистина са 5 лева! Ама, че късмет!

Зарадвал се дядо Панчо. Огледал се предпазливо, отзад, никой. Огледал се отпред, пак никой.

-Ами сега, какво да правя? Трябва да ги взема! –рекъл дядо Панчо, навел се бързо и прибрал измръзналата банкнота от 5 лева, в закърпената стара кесия. В нея подрънквали преброените, последни стотинки, които старецът бил приготвил за купуване на хляб.

-Дали, пък някой несретник, като мен не ги е изгубил!? –питал се мислено дядо Панчо. – Може би, човекът, който ги е изпуснал неволно е бил настинал. Бръкнал е в палтото за носна кърпичка и те са изпаднали от джоба.  Да беше, поне кесия, щях да я върна в полицията, а то само 5 лева. Всеки, знае,  че намерените дребни се прибират в  джоба. Какво ли да ги правя?

Отново и отново мислел:

-На мен, такива пари не ми трябват. Уж щяха да дават, към пенсията коледни, но уви, както всяка година по това време, все лъжат. Ние пенсионерите, нали сме стари, вече изкуфели, все вярваме в чудеса, а такива няма. Но късмет, поне аз имах тази година с намереното. Чудя се, какво ли да ги правя тези 5 лева? Да бяха поне 6. Щях да дам и на трите си внучета по 2 лева. А сега , как ли да ги разделя? –тюхкал се все по замислен дядо Панчо и вървял към пазара.

-Да им купя подарък. Може, но с 5 лева на три, просто няма какво да купиш. Какво ли да ги правя? -за сетен път се завъртели, едни и същи мисли в главата му.

-Вече, чувствам как парят джоба ми. Явно нямат търпение да напуснат закърпената кесия. Търсят по надежден дом в който има и други петолевки.

-Ха , какво е това? –възкликнал стария човек. –Коледни елхи, със сложени цени по тях. Ето виждам, има една, точно за 5 лева. Я колко е красива, мирише на смола. –възкликнал възбуден дядо Панчо, след като подушил дръвчето.

-Ей дядо! –ревнал продавачът. –Ако купуваш, купувай! Не пипай стоката!

-Ама аз само да я видя! –отвърнал ядосан старецът.

-Какво, ще и гледаш, елха като елха! –рекъл намусен продавачът.

-Не просто елха, а коледна елха! - Отсякъл дядо Панчо.

-За мен това е просто стока, която трябва да продам. –още по намусено отговорил продавачът. –Ако купуваш, купувай, ако ли не, прав ти път!

Бръкнал старецът в закърпената кесия, измъкнал петте нищожни, намерени лева и ги дал на продавача. После с треперещи от вълнение ръце, грабнал коледното дръвче и се прибрал в къщи. Разровил, старият кашон, в който държал колекцията от обвивки на бонбони. Извадил разноцветните, шарени хартийки, някои от които даже от чужбина. Взел няколко стари вестника, които обикновено му вършели работа за запалване на старата печка и се заловил за работа. Започнал да сгъва топчета от хартия и да завива празните хартийки от бонбони. Намерил, зелени конци, останали незнайно от кога, забравени в стария скрин. С тяхна помощ, навързал готови разноцветните топчета, към елхата. Когато свършил и бил готов, погледнал своето творение. Сърцето му се разтуптяло от радост. Истинска красавица била украсената елха. ,,Човек може и с импровизация да украси коледното си дръвче. Нужно е само желание.” –помислил си дядо Панчо, горд от постигнатото. После на висок глас казал:

-Сега, вече съм готов да посрещна Коледа! Как, ще се зарадват внуците, като видят елхата!

Но, уви не помислил, че децата като видят шарените опаковки от бонбони, ще си помислят, че такива са наистина. Така и станало.

Дошли на Коледа внуците, видели коледната елха на дядо си и възкликнали изненадани:

-Дядо, дядо, браво на теб! Да украсиш елхата с бонбони! Как така ти хрумна? –попитали те, и не дочакали отговор, а бързо с нетърпение припнали до коледното дръвче. Започнали с радост да развиват хартийките от бонбони. Но какво видели, техните усмихнати детски очи. Смачкани топчета от хартия. Толкова много се огорчили, та чак заревали в глас, всички вкупом. Погледнал дядо Панчо, към внуците и неговите сълзи, също закапали.

-Какво си направил татко? Защо излъга децата? –рекъл синът на дядо Панчо. –Можеше нищо да не купуваш. Ама ти не, всяка година, все искаш да правиш изненади. Поздравления! Тази година успя! Огорчи собствените си внуци!

-Пустите му 5 лева! –рекъл през сълзи дядо Панчо. –Те са виновни!

-Какви 5 лева? –попитал заинтригуван синът му.

-Ами намерих на пътя цели 5 лева. Мислех, какво да купя с тях на внуците. Като видях елхата, такава една красива, миришеща на смола, не издържах и я купих. От личен опит знаех, че децата ще се зарадват, като я видят. Но, не предвидих, че опаковките от бонбони ще ги излъжат. Ето на, излязоха хората прави, като казват, че с чужди пари щастие няма. Трябва, човек сам с труд да ги заработи. Тогава и хлябът е по вкусен, сладък. А, ето сега, виждаш синко, как ни горчи и то на Коледа. Сякаш дяволът ме изкуши, да се наведа и да ги взема! Пустите му 5 лева! –тюхкал се дядо Панчо и пак, започнал да рони сълзи, заедно с децата.

Хората казват, че всяка една Коледа е необикновена. Вярно необикновена, но понякога се случват, странни неща. Тази Коледа дядо Панчо не забравил никога! Животът, най добрият учител, учи човек, докато е жив!

В. Софин