Запазен аромат!

От пресния, дебел комат,
след изборите брат,
за теб, ще пазят - аромат!
------------------------
Днес според модата -
всеки търси сгодата,
кола да разходи сред природата!
.....................
Свободни бяха да умрат,
не от болести и глад-
а, от внушения през годините инат!
.........................
Сутрешния глад изгони
успешно -пица "Пеперони!
.....................................
Устата иска1
при заплата ниска -
коняк на вересия "Плиска"!
-----------------
Щастливи днес са всички -
млади майки с колички!
.......................
В.СОФИН

Плямпалото

Хубаво нещо е ченето! Стига да го имате. Оказва се, че някои от нас нямат. Или имат, но не знаят как да го ползват. Човек с разработено през годините чене може да ви смае с таланта си. Този индивид, така изсипва цял куп с думи, че друг и да иска не може да вземе отношение. Толкова добър оратор не спира да мели с ченето си, доказвайки, че е роден плямпало. Да омаете публиката срещу вас , без да и дадете възможност дори да гъкне, значи в действителност, сте роден талант. Ако, пък сте се пръкнали скромен, изобщо няма да успеете да кажете и дума. Виждайки полуотворената ваша уста готова да каже нещо, плямпалото ще побърза да ви превари. Ще се опита да  смае ваша милост с поредните хрумнали му за момента глупости. Не издържайки, решавате да вдигнете ръка за внимание и да прекъснете лавината от думи, която почти е успяла да ви затрупа, когато вещия човек с ченето забелязва това.  Внезапно придобива обиден вид и се нацупва, като малко дете лишено от бонбон. Но това не му пречи да продължи тирадата си, като ви казва,че вие сте безсърдечен тип, който не иска да изслуша това което му се говори. И понеже вече ви е писнало от плямпалото, пак се опитвате да кажете нещо в своя защита. Напразно!  Сладкодумецът срещу вас, ви спира и продължава да пълни вашата глава с глупости. От толкова много приказки, тя започва да пулсира и дори да боли. Хващате се за нея, като целта ви е да пъхнете пръсти в ушите си, за да не слушате повече досадника отворил неспирно ченето си срещу вас. Внезапно плямпалото вижда вашите действия и веднага предприема контра действия. Безцеремонно хваща ръцете ви и заявява, че е стигнал до най интересното място в приказките си. Обиден от такова отношение внезапно в ума ви изскача отнейде думата плямпало. Но вие нямате изобщо възможност да я кажете, защото разговорливото чене срещу вас, чевръсто затулва устата ви. И ведно с това заявява, че е нужно от ваша страна и малко търпение, защото тъкмо сега е стигнал до най интересното в историята си. Вие, понеже вече изобщо не сте съгласен да чуете и думичка по нататък, почвате да въртите очи и да мучите, като крава лишена от зоб. Виждайки вашето непристойно поведение разговорливият ви заявява, че вие не го уважавате. Подигравате се с чувствата му. Въпреки всичко обаче, той като честен човек, ще продължи смело да мели думи срещу вас. Когато вече почти сте стигнали до мисълта, че полудявате, покрай вас минава друг човек, също плямпало. И тогава разбира се става страшно. И двамата се оказват, талантливи майстори на движението с ченета.  Разтвориха ги и като почнаха политиката, без край. Едновременно ръкомахат и плещят. От толкова много зор, дори слюнка почва да пръска около вас. Вие кроткия човечец, който не сте успели да кажете и думичка, бързо се изсулвате бягайки към вкъщи. Вече сте решили, че в скоро време изобщо няма да стъпвате отвън. Ще седите на балкона си, и ще гледате с безразличие преминаващите от долу с ръмжене автомобили. По някое време като размислите, ще надигнете глас, и ще кажете:

-Откъде се взимат такива хора бе!? Таланти! Аз дорде успея да кажа и думичка, те изплюят сто срещу мен! Явно само това умеят! Точно са за парламента! Там е нужно, човек да има чене, иначе как ще печели пари. А виж ние мълчаливците си патим цял живот от такива плямпала! Може би така е устроен нарочно живота? Кой знае!? Може би, хората с печеливши ченета!

В.СОФИН   

Боровешки размисли

Ако си успял да разсмееш тъжен човек, значи си направил добро дело.

Когато успокоиш изнервен от стрес човек с помощта на подходящи думи и успееш да го накараш да се усмихне, значи си успял да почистиш душата му.

Когато спреш някой който е решил да отреже дърво с цел да го продаде и вместо това с думи успееш да го накараш да посади ново –направил си добро дело.

Ако в джоба ти е останал само един бонбон и покрай теб мине отчаян човек, подари му го за да разбере, че имаш добро сърце.

Ако успееш с думи да изградиш кула, която стига до слънцето –значи си сладкодумен.

Ако си дал мъжка дума –спазвай я! Не за друго, а за да бъде чиста съвеста ти.

Колебаеш ли се в решение, избери човек, който да ти даде съвет.

Ако си успял да кривнеш по-грешен път. Спри се! Огледай се! И помисли! После се върни на чистия и прав, добре утъпкан път!

В.СОФИН 

Постоянен спътник в живота ни -обидата!

В днешното забързано време, почти всеки е обиден и протестира за нещо. Ако оставим настрана политиката, където мнозинство от хората са недоволни, ще установим, че и в други сфери, не е по различно. Почти всеки от нас е ядосан и обиден на съседа си, който е паркирал неправомерно пред дома му. Но това разбира се е нищо. Същият този хитър индивид вашият комшия, става доста рано. Пали безцеремонно мотора си. Подгрява машината в продължение на няколко минути, които на вас все още спящият ви се струват безкрайни и чак тогава тръгва на работа. Вие обаче, който сте били втора смяна и сте прибрали тялото си късно в кревата за почивка вече сте напълно буден. Вашият безценен отморяващ сън е отишъл по дяволите. Пускате изнервен едно обидно наименование срещу съседа си, но това облекчава само за момент положението ви. Съпругата ви, вашата „смехоранка”, вече е станала и се приготвя за работа.  Преди вратата да хлопне зад нея, тя ви обяснява като на малко дете, каква работа трябва да свършите през деня. Вие тъкмо си мислехте, че именно днес ще отморявате необезпокояван. Уви! Вашият жадуван почивен ден, вече е скапан от рано сутринта. Ставате като мърморите недоволно и тъкмо включвате кафе машината с цел да ободрите мисълта си, когато някой по ранобуден от вас спира тока. Обиден от това отношение, пускате на воля една цветиста благословия и поглеждате написаното допълнително послание от вашата половинка. Време е да напазарувате! Въздишате тежко сякаш сте натоварен с особено трудна задача и излизате до най близкия магазин. Там успявате безпрепятствено да вземете хляб и мляко. Когато обаче подавате на продавача сто левова банкнота, той не може да върне ресто, защото толкова рано още няма оборот. Принуден сте да чакате, докато най после, след цял час успявате да вземете остатъка от парите си. Отново обиден и начумерен, като тъмен облак с изопнати нерви, решавате да пийнете един малък коняк. Целта е да стоплите крайниците си в дъждовното време и разбира се да се успокоите. Макар и още рано в кръчмата има и други като вас, които закусват алкохол, вместо шкембе чорба. Тук най после успявате с коняка да си поръчате и едно кафе.  Когато  почти доволен от себе си тръгвате, към вкъщи, внезапно се сещате, че на котлона сте оставили да се вари купеното от вчера мляко. От вашия ум беше избягала мисълта, че тока ви е бил спрян.  Със сигурност сега е пуснат и непоправимата беля е станала. Млякото е изтекло на пода!  Включена кафе машината също е помогнала за цялата неразбория в дома ви. Точно в този момент от тази мисъл на вас ви причернява пред очите. Вече сте обиден на целия свят. Почиствате криво, ляво и отново хвърляте поглед в белия лист със задачите от съпругата. Там пише, че трябва да прострете прането на балкона. Правите го, но забравяте, че прогнозата за времето не позволява това. Пускате телевизора си и се отнасяте някъде извън обидата и мисълта за нея. Уви! На следващата реклама, която с наглост ви показва едно и също, вие се събуждате внезапно от барабанен дъжд отвън. Дори в ушите ви пристига сигнал от гръм и ярка светкавица облива стаята ви в светлина. Скачате безпомощно.Втурвате се към балкона, но всичко е напразно. Почти сухото пране, отново е мокро. Махвате ядосано с ръка и обиден, че времето е успяло да ви върже поредната „тенекия” си влизате вътре.Тъкмо отпускате крака във фотьойла си, когато настойчив звън от входната врата, пристига неканен в ушите ви. Инкасаторът за тока е дошъл. Той ви предупреждава, че сте забравили предишния месец да погасите дълга си. Обещава ви, че ще постъпи с вас безкомпромисно, като ви спре тока. Обиден вие споделяте с него, че заради тяхното непостоянство, вече няколко ваши електроуреда са изгорели. Вместо да се впечатли от изказването ви той ви се усмихва злобно и казва, че това тях от енергото не ги интересува. Безкрайно обиден от това отношение към вас вие изпращате инкасатора до вратата и след това изпускате „вентила”, пак с поредното цветисто благопожелание. Вечерта най-после идва с вашата „смехоранка”. Съпругата ви се прибира от работа. Вижда каква сте я свършили през деня докато тя се е трудила. И започва с „тирадата”. Обиден от отношението и вие и заявявате, да си го свърши сама. Съпругата ви тропа изнервено с крак и ви казва, че не я обичате повече. На тези думи вие не устоявате и се усмихвате виновно. Сипвате по чаша домашна ракия за успокояване на напрежението. Докато поглъщате съвместно алкохолното „лекарство”, ви идва неприятната мисъл, че утре сте отново на работа. Това окончателно разбива вечерното ви настроение за любов с вашата „смехоранка”. Има защо! Сещате се, че шефа ви товари постоянно с несвойствени за вас задачи. Все набива в главата ви, че фирмата му се нуждае от човек, който може и работи всичко. С това изказване естествено не сте съгласен. Защото целия този многообразен труд се заплаща само с една заплата. При това според вашите убеждения, прекалено нищожна. Едва сте я почувствал взета между ръцете и мислите как да сгреете обидената си душа с нея, когато тя успява  ловко да ви се изплъзне. Трябва да платите задълженията си, ток, вода, бензин за колата. Парно! Вересията също! В джоба ви остават на топло едва няколко мизерни лева, за мляко и хляб. Има за какво да сте обиден!  Ама, че гадно отношение! Къде изчезна  доброто ви търпение?  Лягате почти пиян в очакване на следващия ден. За който никой не знае, дори вие, какво поредно изпитание и обида, ще нанесе допълнително, на разбитото ваше отдавна настроение.

-----------------------------------

Днес обидата пълзи необезпокоявано и скапва живота на всеки от нас. Децата са обидени от учителите, че пишат незаслужено двойки. А те пък, че са мързеливи и не си учат уроците. В семейството мъжът е обиден на жената, че взима по малка заплата от нея. А тя от него, че не си върши работата, като хората. В политиката, всяка партия е обидена на другата, че само приказва, а нищо не върши. От толкова много недоволни хора у нас живота се вгорчи. Дори шоколада вече, никому, не е сладък! Обидени сме дори от лошото време, което не ни позволява да си поемем глътка топъл слънчев въздух. Не може ли малките красиви неща, които заобикалят нашите тела, като цъфнали цветя, да сгряват измръзналата ни, от обидата душа!?

В. Софин. Разказ, размисъл за живота. Писан на 5.09.2014 и дописан на27.09.2014год. Боровец

Стари спомени

-Как я караш човече? Запитал един човек срещнат стар приятел.

-Карам я на спомени! Друго нямам!

-Как така друже?

-Ами като свърши пенсията, още през първата седмица и минавам на спомени. Сещам се тогава, че когато взимах някога заплата, тя стигаше. Дори успявах без трудности да заделя някой лев за някоя своя прищявка. Днес като се разплатя с вересията, като взема лекарството без което не мога и платя тока и водата, оставам само на сух  хляб. Тогава отнейде изплуват неканени стари спомени. Спомени за времето, когато бяхме млади, усмихнати. Тогава имаше за всички нас, работа, хляб и пари. Вярно редяхме се понякога на дълги опашки, но това не пречеше на общуването помежду ни. Днес дори едно добър ден не могат да чуят старите ми уши. Всеки се е увълчил и затворил в себе си. А тогава имаше забави. Имаше пейки в градинките, които не се чупеха нарочно. Ходехме на кино. На театър. Днес без пари и телевизия не можеш да погледнеш. Какво твърдеше някога поетът Вапцаров в стихотворението си „История”?

Мъдруваха бащите в къщи:

„Така било е и ще бъде...”

А ние плюехме намръщено

На оглупялата им мъдрост.

Оказва се, че старите са били прави. Пък и кой да предположи, че ще се върнем пак там, откъдето тръгнахме с надежда. Надеждата, че утре живота, ще дойде по-хубав и от песен! Кога? Времето отдавна изтече за нас! Уви! Старостта не прощава никому! Затова и аз старче, докато все още дишам, мога да се порадвам на спомените си, които все още ме спасяват от мъката проникнала в душата ми! С тях успешно храня себе си, до следващата пенсия, която в скоро време знам не ще стига дори за коричка хляб!

Човек звучи гордо! Но роб, роб е с наведен ниско лоб! Уви, чак до гроб!

В.СОФИН

За ориентирането в живота

Отначало се чудех, защо е нужно ориентирането. Какво е това, което го прави днес наистина необходимо!? Оказва се, че ако ни липсва чувството за ориентиране в живота, спокойно можем да се изгубим в него. Хванати в капана му без милост ние се чувстваме безпомощни, сякаш сме деца. Умният и хитър човек се ориентира според обстановката в страната. Старае се да работи на място, където го ценят и получава прилична заплата. Под прилична се разбира, да има кола, жена, та дори и любовница. Красивата жена се ориентира, като търси богат любовник, независимо от възрастта му. Колкото повече пари, толкова по-добре. Родният ни политик също е способен и се ориентира правилно в живота. Влиза именно в онази партия, която е с най-големи шансове да влезе в управлението на страната ни. Големите деца се ориентират смело, към авоарите на родителите си. Други не издържали изтезанието на живота у нас търсят щастието си в чужбина. Оказва се, че всеки един от нас е зает с някакво ориентиране, което прави с цел да подобри жалкото си днешно съществувание. Но и другата цел е да задоволи безкрайните свои прищевки, които никнат като гъби постоянно. В заобикалящият ни красив, измамен свят едни искат всичко за себе си. Други се нуждаят от по-малко, защото са разумни и виждат, че в живота не всичко е материално. Ако не сме способни да се ориентираме правилно, винаги ще страдаме. Познавах един сръчен индивид, който много бързо се ориентираше, когато някъде се сложеше пълна маса. Изяждаше и изпиваше всичко до което успееше устата му да се докосне. Друг несръчен негов приятел едва успяваше само, да обере с език останалите трохи на масата. Казано просто, днес човек без особена ориентация просто е изгубен за живота. Неспособен да се бори и оцелява. Такъв индивид просто загива. Днес когато сме пред прага на нови парламентарни избори, много хора се ориентират именно към онези партии, които дават най-много пари при гласуване. Законът го забранява. А оцеляването го разрешава. Каква жалка картина само! Да се ориентираш там, където ти наредят. Или превърнат в послушно добиче, което остенът боде и го насърчава накъде да тръгне. Без право на собствен път! Без ориентиране! Защото  се оказва, че някои са поели по онзи послушен път в който няма личности, а само овце, които чакат спокойно касапинът да ги лиши от жалкото им недостойно съществувание. А бъдещето, че животът ще бъде по хубав и от песен, явно е избягало от нас така далече, че днес много от нас се чудят, как така дишат и още са живи. Как успяват да търпят нередностите в живота ни, които мачкат нашето аз и ни превръщат, просто в роби. Без мисъл и без чувство! Където липсва онова изящното изкуство, което ще ни върне, нашата почти изгубена идентичност!

В.СОФИН 

Дъждовната отпуска

Три месеца бях под напрежение. Следих системно времето за да разбера, кога ще бъде хубаво. Целта ми беше да избера най-подходящото, слънчево, за да изляза в отпуск и да разпусна телеса на родното Черно море. И когато вече почти бях сигурен, че съм го улучил, като дълго чакана шестица от тотото излязох. Едва успях да покажа, краката си  без загар на плажа. Те още не бяха усетили сгряващата целувка на слънцето, когато неспирно заваля дъжд. Нямаше спиране! Не успях да мръдна от почивния дом. Ами сега! Какво реших! Хайде с жената в най близкия удобен хотел с вътрешен басейн. На другия ден слънцето се показа колебливо и тъкмо пусна топлата си усмивка, когато от нейде изплуваха нагли черните облаци, които без скрупули пуснаха студените си сълзи на плажа, право върху моето леко дремещо тяло. Скокнах като ужилен от стършел и заедно със съпругата ми се изнесохме бързо на бегом към почивния дом. Той съвсем притихнал очакваше вече мокрите ни тела за да ги подслони на сухо. Отново повторихме същата процедура, като отскочихме до хотела с гостоприемния басейн. Всяка следваща сутрин усмихнато слънцето ни призоваваше на плажа и после начумерен дъжд, успяваше без усилие да скапе настроението ни. Така  по-разписание  прекарахме и седемте почивни дни, които бяха взети все пак с карта за почивния дом. И докато все още се чудехме, кога най-после ще се усмихне хубавото време отпуската ми изтече, също като минало годишната изпечена с мерак ракия от мен. Стегнахме багажа унило и се завърнахме  вкъщи без никакъв тен от море. Едва бях размърдал крака на работа и лошото време, взе че свърши. Сякаш вълшебник бе размахал пръчица и пожелал слънцето да се усмихва повече. Пекна без милост! Без колебание глътна всяка капка от тревните площи, за които се грижеше моя милост на работа. И се започна едно непрекъснато поливане. Просто без край. Сякаш времето нарочно ми се подиграваше. Всички мои прогнози се оказаха напълно погрешни. Но виж моят шеф е роден с късмет. Докато той разхождаше щастливо крака по пясъка на плажа, не капна дъжд изобщо. И това ако е справедливост! Голямата заплата за шефа! Хубавото време, пак за него! Обаче се оказва, че някой трябва да кисне в лошото. И това разбира се бях аз. Малката заплата, пак за мен. Непрекъснатата, трудна работа също. Защо ли се оплаквам!? То аз ако бях роден с късмет, щях да ям масло с филия! Сега гълтам, маргарина мек и мисля, че съм наистина - щастлив човек!

В.СОФИН