Ето
ви и вас, току що назначен, новоизлюпен барман. Облечен сте в бяла риза, синьо
елече, черна папионка душеща врата ви и разбира се, добре изгладен панталон. До
вчера изобщо, дори за миг не сте подозирали, че съществуват, чаши които искат
да бъдат напълнени и бутилки, които крещят да са празни.... Интересното в
случая е че сте изненадани от богатия асортимент предлаган на клиентите.
Толкова различни питиета, толкова различни
чаши, пък и чинийки тормозещи ваша милост с размера си. Всичко ви се вижда
странно и интригуващо. Вместо да сипете ракия
в подходяща чаша, вие я наливате в такава за
мастика. Виното разливате в чашите за лед, ледът в чаша за чай, търсите място
на кафето. Напълно сте объркан. Вместо късо кафе, правите дълго. Обясняват ви търпеливи, положението. Опитвате. По някога успявате, друг път не. Вместо кафе
правите чай, вместо чай кафе. Дори успявате да сипете водка в чаша за узи.
Искат ви лед, но вместо лед намирате студена водичка.
Дават ви поръчка за
бира. Лутате се в хладилника, като малко дете търсещо мляко. Мъчите поглед,
четете, сричате етикетите, докато най после установите, къде има точно такава
марка.
Лошото е, че през
това време жадния клиент е загубил търпение и сменил поръчката с вино траминер.
Налага се отново да мъчите погледа си, докато уловите търсеното. И това не е
всичко, защото ви нареждат да отворите бутилката. Хвърляте уплашен поглед на
стресиран заек, първо вляво, после вдясно, докато най- сетне съзирате
тирбушона, който кротко дреме на закачалка отстрани и не иска да ви се обади.
Ръмжите мислейки, че сте лъв. Завивате инструмента в тапата. Дърпате. Не става.
Борите се с бутилката. Дори сте успели да легнете зад плота пъшкащ, сякаш
изкачвате връх Мусала. С вещата помощ на колежките сервитьорки отстрани най-после
тапата излита. Грабвате бързо чаша за безалкохолно и наливате виното. Изобщо
в мозъка ви не проблясва искра, която да ви светне в грешката, която сте
сторили. Изнервена сервитьорка тиква под носа ви подходящата чаша и ви нарежда
да внимавате.
-Внимавам! –мънкате и пак сте в грешка. Вместо кафе „Лаваца”,
правите еспресо.Бъркате топъл шоколад с капучино, малките чашки слагате в големи чинийки, а за
дългите кафета миниатюрни. Докато се мъчат с вас и ви обясняват, като на
непослушно дете, кое стои вляво и кое вдясно, останал без търпение клиент поръчва „Капи”.
-Никакви шапки не виждам наблизо! - ревете вие докато
търпеливо ви обясняват, че не става дума за тях, а за безалкохолно.
-Къде? –задавате неуместно въпрос.
-Как къде бе!? Донеси от хладилния шкаф в коридора!
Да, но вътре пет вида „Капи” ви гледат и се чудят защо не
взимате. Докато се маете, чевръста сервитьорка минава покрай вас и бързо грабва
желаното шише портокал. Клатите глава отчаяно и езикът ви издайнически почва да
мърмори:
-Откъде да знам кое шише? Аз да не съм ясновидец!
-Дайте сто грама
обикновена поморийска, сега налейте бургас 83, барел. После да не забравите и
троянска сливова –прозвучава команда за ушите ви. Грабвате от хладилника
крушова троянска и тъкмо да сипете в мярката, когато ви спират с думите:
-Това не е сливова! Къде гледате?
Вярно! В бързината сте взели неподходящото шише. Въпреки това
запазвайки самообладание отговаряте:
-Знам ли къде гледам! Може би във вас!
Въпреки неловкото положение в което сте изпаднали флиртът
със сервитьорката не ви помага, защото ви настигат думите:
-Ти си гледай чашите! Няма вечно да те учим!
Звучи като
заплаха, въпреки, че колежките не го мислят. Наливате в мерките сто или
петдесет грама ракия. Точно тогава гасне токът. Палите две свещи и се опитвате
да пълните чашите. Не ви се получава, защото няма как да видите докъде сте
налели питието. Пустата му ракия изкача внезапно буйно от мярката и облива
ръката ви. Видяла незавидното ви положение сервитьорка се притичва във ваша
помощ държейки в една ръка фенерче.
Внезапно токът благосклонно каца зад работния
ви плот и успокоява донякъде натрупаното напрежение. Пот се лее от вас. Миете използваните чаши, чинийки, лъжички. Подсушавате,
полирате, лъскате. Вече толкова много сте се унесли в работа, че не чувате
молбата да направите кафе.
-Какво? Кафе ли? Веднага!
-Едно малко... –достигат последните думи на молителя в
напълно газираната ви глава.
-Какво да бъде? Малкото, обикновена, специална или някаква
друга ракия?
-Малко, нормално кафе бармане!
-Че то всичкото е нормално! –чувате се да отговаряте. Няма кисело,
ако ви е горчиво вземете повече захар и готово...
Търпеливо ви наливат в мозъка, че кафето го искат в малка
чашка, два пръста само.
-Така кажете бе човек! Защо ме мъчите, да се лутам. А пък
вие с това нормално...
То кръвното не е нормално, та кафето ли ще е...!
След философското
ви разсъждение се включвате усилено в работния процес. Успявате. Тъкмо сте се
възгордели от постигнатия донякъде успех, когато ви изпращат до хладилния шкаф
за вино. Носите но с друг етикет.
-Уши имате ли? –пита ви сервитьорката.
-Със сигурност, щом ви чувам, пък и са на мястото си. –отговаряте
и дори правите проверка, за да установите, че всичко е наред.
-Исках от другия етикет! –настоява колежката.
-Добре де! Станала е грешка! –опитвате се да смекчите
нажеженото положение. Тогава внезапно в неподозиращите ви уши прозвучава едновременното
искане и от двете сервитьорки. Онемявате за момент и после ревете на глас:
-Какво? Какво? Нищо не запомних! Чух май нещо за кафе...?
-Какао! –казват ви и вие се втурвате да греете мляко на кафе
машината.
Подът под вас е плувнал
във вода изплюта от мивката в която миете чашите. Хлъзгате се внезапно. Вместо
да счупите главата си успявате да натрошите на сол една чаша, която изпускате.
-Ай да му се и не види! –проклинате изплашен, а
сервитьорката до вас заливаща се от смях казва:
-Да се не види, ама се видя! Бягай за метлата, да не газиш
по стъклата! –заповядва ви тя.
Най –сетне, тъкмо
да отдъхнете в края на работния ден, ви
нареждат да преброите пълните шишета с безалкохолно, минералната вода и кафето „Лаваца”.
Вместо тях обаче, вие се втурвате първо към бирите, понеже са в по-малко
количество. Внезапно недоволен глас на колежка ви сюрпризира:
-Бирите не се броят! –казва ви тя и вие се втурвате към
виното.
-Виното също! –настига ви гласът и.
-Че какво тогава? –опитвате се вие да шикалкавите.
-Упорит сте колега! Инат! Още от самото начало на деня ви
обясних, че се броят минерална, малка и голяма води. Кафето „Лаваца” и
безалкохолното... содата! Слушате ли ме изобщо, какво ви казвам?
-Е! Опитвам се.
-Само с опитване не става! Трябва и желание.
-Сега имам желание! –чувате се да казвате. -Имам желание да
си легна и да спя...!
Труден бе денят за вас бармане. Първият работен ден. Но като
се замислите и с усмивка успявате да кажете:
-Поне беше весело! Цялото това тичане, спиране на тока,
подхлъзване и разбира се накрая най-важното, оцеляване...!
В.СОФИН
