Високо горе…!
Когато погледът витае
високо горе в красотите,
бързо ехото мечтае,
глас да вкара в планините….!
Когато облакът витае
самотен сред мъглите,
над него слънцето мечтае
да играе с върховете!
Когато мисълта витае
свободна сред мечтите,
човешкото сърце не трае -
с любов докосва, планините!
В.Софин
Не ми се иска…
-Не! Не ми се иска…
-Какво?!
-Да ми се иска…
-Що бре?!
-Да пием само, една ракия…
-Пийни тогава, две!
-Ако се престрашиш да платиш ти едната, може!...
В.Софин
Невъзможен
-Невъзможен си…
-Все пак, нали на министерски стол съм, сложен!...
-Сложен!?
-Да! С мандат бърз и неотложен!...
В.Софин
Мил
съветник
-Ало! Ало! -обажда се един мил съветник по джиесем.
-М-м, да! Кажете!
-Хъркаш!
-Хвъркам!?
-Да! За нов министерски пост се бъркаш!... И гледай на
изборите, да не сбъркаш!
В.Софин
Чешит със стари подкови!
Аман от системи и капани, братя. Викат ми, че ще ме подковат с нови подкови.
Хубаво, ама аз съм си добре и със старите.
Вземи си, обработват ме нов смартфон, кредит, кола на лизинг, ваксина
безплатна при това, тест антигенен и лекарства, с които ще се лекуваш без да влизаш
в системата с рецепта.
Вземи това, вземи онова… Но не забравяй
да си платиш данъците! Не забравяй, че си роб! Роб на системата, която иска. И
не само иска, но те и изяжда цял. Половинчати неща тя, не търпи. Има си хас! Есемеси,
които не искаш тормозят телефона ти. Разговори безсмислени от моя гледна точка,
пристигащи от банки не само изнервят обстановката, но и я правят, нетърпима.
Изключете си джиесема е съветът на
приятели.
Правя го. И когато го включа отново,
шефът ми прочита неговите, правила. И не само… Гледам всички със смартфони, аз с джиесем с
копчета…
„Че смени го бе бунак с бунаците! Не се
прави на умен!“-съветват ме приятели и познати.
Е да, ама аз не искам нищо друго освен
спокойствие. Искам го но системата иска друго. Безропотно подчинение и съгласие
за подпис. Подпис, който ги освобождава от отговорност. Аз отговорен, те не… Е
аз ли съм крив, че съм се родил в система, която ме превръща в месо, а не в
човек?
„Чешит, инат и неразбран!“ Не искам и да
казвам с какви обидни епитети са се сдобили ония от системата. Само и само да
ми вземат главата. Е на тепсия няма да ви я дам. Аз не искам вашите подкови, но
вие сте тия, които искат да ме подковат с нови удобни за вас, подкови!
В.Софин
Мазохист на работа
Все повече започвам да харесвам бъркането в носа, което ме
превръща в мазохист. Усещам, че и на системата ѝ харесва да прибира от
джобовете ми по-десет „безплатни“ лева на 48часа за бърз антигенен тест за
работа.
В.Софин
Месото!!!
Когато се
роди… Беше още крехко, Месо! Нямаше представа,
какво го очаква. Някъде там на запад, а и на изток някои вече точеха лигите си
за него. Изкушаващо крехко, все пак!... Месо годно за консумация; Месо, което
не подозираше, че го продават; Месо удобно местено от маса на маса, от ъгъл в
ъгъла…
Сурово Месо още
необработено, достатъчно. Не осъзнаващо простата истина. Истината, че е годно
за консумация носеща, хиляди долари. Долари, които командват; които носят
зараза; които пръскат лепящата си слюнка, вечно алчни за власт.
Време е, казват…
Месото трябва да се усвои. От сурово в добре обработено. Месо сварено,
изпържено, печено… И после, оставено да се развали…
Месо годно за изгаряне, заравяне… Без право на глас, без
мнение. Удобно насочвано в една посока -безпрекословно подчинение.
Големият куп е тук
наблизо…. Цял свят в куп Месо. Нов Свят създаден с ограничение… Метър и
половина в разстояние!...
ИЗБОРЪТ! В двата метра или екарисажа. Ваксинирано или без
ваксина; с печат или с липсващ зелен сертификат…
Роди се, Месо! Беше тук! Беше! Вече почти го няма…
Срокът му на годност изтича… Усвоеното вече се скапва…
Пушечно Месо!
Отстреляно с една цел. Власт и подчинение!
Унижението е пълно. Местенето от ляво вдясно, от ъгъл в
ъгъла, ; от истина към лъжа се разширява на запад, а и на изток е пуснало
отровните си корени.
А месото? То не осъзнава ставащото. То се подчинява. Месото
има само една цел. Не е никак сложна. Месото иска да оцелее.
Няма как да се случи това обаче. След като има наточени
зъби, които в движение го разкъсват топло още с капки кръв падащи заедно с
горчиви сълзи на майката Земя. Кръвта се стича…! Всички днес са обект на лов.
Лов на пушечно Месо. Месо, което родено свободно вече е натикано и замразено
във фризер. Фризер, който забранява мисленето. Мисленето, че преди да стане
Месо е било, човек. Човек превърнат в дивеч годен за обстрел.
Месото е местено според обстоятелствата с една единствена
забрана…. Забраната да се определя като ЧОВЕК!!!
В.Софин 28.10.2021год.
Може ли трета…?
-Ало! Може ли да си доставя, трета…?
-Бустерна доза, ваксина ли господине?
-Глупости! Днес е Димитровден и питам за трета бутилка ракия… Така де! Ако поръчвам отрова, поне пиенье, нека да е!...
В.Софин
Свободен човек
Нашенец ляга
пред градската община и започва да рита във въздуха, размахва юмруци и скимти
неистово сякаш има зъбобол. Гледат го хората и се чудят дали не е полудял. Все пак
един се решава да го попита:
-Какво ти става човече? Да не си полудял? Защо риташ въздуха
и размахваш юмруци?
-Протестирам!
-Срещу общината?
-Не пред нея…
-Да де… Пред нея и защо?
-Защото знам, че и да ритам и да размахвам юмруци едва ли ще
променя нещо освен да си изкарам боя…
-И тогава?
-Тогава ще сезирам Страсбург за нарушение на човешките ми
права!
-И защо?
-Как защо бе! Преболедувах ковида, гласувах два пъти за
народно събрание и сега в повече ми идва зеленият… Оня бе, сертификат дето не
го дават на всички, а само на послушните!
-Послушните?
-Да бе! Слушам само първа, втора, трета игла! Слушам газ,
ток и хранителни продукти с висока ценова стойност. Слушам и започвам да ритам
въздуха. Поне докато имам време…
-Време!? -чуди се питащият.
-Да! В най скоро време със сигурност ще го забранят!
-Кое?
-Въздухът казват, ще стане със сертификат. Излизаш вън, глоба…
-Хайде бе!?
-Каквото се каже рано или късно става факт. Да си чул нещо
да отменят освен, аутопсиите по света. Иначе казано, нищо лично! Новите
правила, изискват нови мерки. Та затова седя тука пред общината, ритам на
свобода въздуха и пробвам юмруците си, и скимтя докато още имам време да се
правя на свободен човек, който със сигурност ще превърнат в послушно, куче!
В.Софин 26.10.2021год.
Далеч
е нейде, раят…
Разстрел! И после в затвор!
Живота принуден да страда.
Изнемощели хора в отпор.
Система тикаща ни в ада!
Планината удивена се мръщи.
Никой с есента не се зарадва…
Стоим затворени във къщи.
Роби, управлявани със брадва…!
Умират хора! Сърца изстиват!
Нещата не искат и не желаят…
Просто режисирани не си отиват!
А далеч е, далеч от живота, раят!
В.Софин
Притеснение
-Притесниха ме… -оплаква се приятел на друг при излизане от преглед в
лекарски кабинет.
-Ковид!?! -плаши се приятелят и се дърпа настрани с бързина за която би му
завидял и най-опитният атлет на бягане.
-Не! Притесниха ме, защото в джоба ми скрита, недопита, двестаграмката с водката,
откриха!...
-Е, и!?
-Ами не само я откриха, но ме и лишиха…
-Взеха ти я?
-Не! Просто я изпиха!
-Лекарят си е позволил това?
-Е излезе ми с теорията за рождения ден… Имал годишнина…
-И ти се подаде?
-Нямаше как… Прегледът си е преглед. Не трябвало да пия без поводи. Разбирам
го все пак е рожденик… Но беше притеснително… Помисли! Само една, двестаграмка.
Друго е кило да бях отнесъл…
-Отнесъл!? -вдига неразбиращ рамене, приятелят.
-Ами щях да взема двайсет дни болнични… Останах си само с три мизерни… То
дървата ли да нацепиш за зимата. Данъците ли да платиш, ток вода и телефон. А
да не забравя и Интернет. Да не казвам и за опашката, където бият ваксини срещу
ковид19. А за зелените сертификати да не казвам…
-Ей, нашенец! Па това си е много пиене…
-Пиене!?
-Ако дадеш по кило навсякъде пред институциите в това число, ако ти се
счупи дръжката на брадвата, трябва и там да се изръсиш с бутилка при майстора…
-Ей, вярно бе!... Не бях помислил за това въобще. Добре стана, че се
разминах само с двестаграмката. А и лекарят каза, че не е добре за черния ми
дроб да пия… Та затова му я дадох! Доброволно.. Но още се чудя дали ми беше
правилно решението! Все пак това си е пиене, нали? Макар и малко, колкото за
вътрешна дезинфекция, приятел…
В.Софин 24.10.2021год.
Зеленикав сертификат
В живота ми върлува, ад!
Всеки ден се мъча с гад -
нов в зелено, сертификат…
Редовно със пари се тествам.
Системата не я харесвам.
Редовно в ушите ми крещи:
-Ей, човече! Върви се набоди!
Ако се усещаш късметлия,
ще заслужиш късче от филия…
Откажеш ли, защото май си кибритлия,
отиваш под моста при клошарят
вечно гладен съседът ти, Илия!...
В.Софин
Контакти
само със зелен сертификат
Във връзка със
заповедта на здравния министър ограничих контактите си до минимум. Преди ходех на кино, театър, балет,
опера, оперета, ресторант, хотел, кръчма, библиотека, музей, изложба… Сега
разбира се само до аптека… ама моля ви
се и там не! До магазина и това е.
Преди си
позволявах флирт с колежки. Днес с тая на така де, с оная също, че и с трета и
четвърта за да не се чувстват пренебрегнати… Сега кафето го взимам от бездушен
уличен автомат, който не само, че не иска да се усмихва на закачките ми, а
прибира без скрупули и последните ми стотинки.
Преди си
позволявах да включа едновременно няколко контакта вкъщи. В това число тостер
за хляб, печка, котлон, зарядно за телефон, компютър, грамофон и даже радио.
Телевизора включвам
в точно определеното време само за реклама. Така де. За да разбера, къде има
нещо евтинко за купуване. Прогнозите им телевизионни за неща като политика и
болести не гледам.
Всъщност днес повече
аз се включвам вкъщи, защото жена ми се кара за нещо забравено от мен, като
например, не сменена на време изгоряла крушка, бушони за тока, гръмнали; неоправен
след сутрешно ставане, креват; непочистена маса, не измита кухненска посуда…
Ограничих контактите си с хора на улицата, защото стягащата
маска на лицето ми пречи да поздравявам.
Спрях контактите си с превозни средства. Преди велосипед,
кола, автобус, метро, трамвай. Сега пеша от вкъщи до работа и от работа до
вкъщи…
Ограничих контактите си с ваксини като дребна и едра шарка,
диабет, тетанус и др. Оставих си само универсалната навлязла силом в живота ми
срещу ковид19, но и нея не смея да си взема… Така де, а съм рискувал да отида до
болницата и съм пипнал настинката там…
Колкото повече
наближават изборите за президент и парламент започвам да се замислям. Дали да
не огранича контактите и там. Преди глас за тоя, глас за оня… сега контакт само
с личния език, който не спира да ругае системата…
Сертификат зелен, казват
и за градската тоалетна трябвало… Така де, който е с него ще се облекчава вътре,
а който няма вън като рискува глоба и арест.
С тия контакти
останахме без нищо…. Е може да си купим зеленото…. Е не хапче де… Викат му
сертификат за това, за онова, ама не и за контакти! Плащаш и бягаш! Ако нямаш
пари се свиваш и пиеш една студена вода.
Вкъщи може да осъществиш контакт с алкохол, който действа
отпускащо и не те кара да мислиш за болести.
Системата не търпи, а ние ще търпим ли? Това
може, онова също. Ами, че с тия невъзможни за нас неща, човек няма право да се
жени, няма право на деца, на въздух… Но има избор, зелен сертификат, който
нашепва в ушите ни да бъдем послушни и подчинени. Не за наше удобство. За удобството
на новия ред и оня един процент, който командва света.
Първо бяха
животните… Естествено дойде ред да се експериментира и с хора! Нищо лично
казват, зелен сертификат за правото на придвижване. Или затвор без право на
обжалване…
П.П
Някой да е чул за
животно умряло от коронавирус? Мислех да си убивам котката, така де… Нищо лично
все пак, но и те са бозайници като нас, нали? Прехвърля се само на хора как пък
не, ако няма режисура, странична… Няма конспирация! Но има коронавирус, нали?
В.Софин 20.10.2021год.
Кьошето в ъгъл кани
Кьоше с петната ни смущава.
Кьоше с политика, напикано.
То на препиканите акъл не дава.
Ни по късно, още по-малко, рано.
С ръце в джобовете прибрани,
с гащи на петна, неизпрани,
тази година, разбира се и лани,
Кьошето нуждаещите в ъгъл, кани!
Кьошето днес, което не желаем.
Кьоше за нас с акъл избрано.
В политиката ще го познаем,
щом петната лъснат му, от рано!
В.Софин 16.10.2021год.
Чудим му се…!?
-Абе нашенец, чудим му се…!
-Да не е свършила бирата?
-Има още…
-Тогава пий и не разсъждавай!
-Ама може ли?
-Що бре, нашенец?
-Отдавна исках да те питам… Дали прост се пише с „ Т“ или „Д“?
-Ей нашенец, видиш ми се малко прос… Секи умен в наше село
знае, а не подозира, че се пише с буквата „С“…
В.Софин 15.10.2021год.
Много
жаден
-Или го имаш или нямаш?
-Какво бе, Жоро? Бира имам. Имам и ракия. Вино също… Значи имам
всичко!
-А талант?
-Па оти ми е щом имам пукница?!
-Пукница може и да имаш, ама май акъл, нямаш!...
-А-а-а! Имам! Щом мое да си налеем бира като свърши ракията
значи се сещам…
-Какво бе?
-Че съм още много, жаден!
В.Софин 15.10.2021год.
За кого за вафлите
-Тате бе! Тате!
-Кажи синко!
-За кого си взел вафлите… -интересува се малкият надушил
сладичкото в хладилника.
-Ясно за кого са!... Ами взех ги за хладилника. Видя ми се
доста, празен…. -отвръща татко с усмивка.
-Пък аз си помислих, че си ги купил за мен и затова ги
изядох…
-Ама всичките ли? -интересува се татко.
-Да! Видяха ми се
пресни… -мига леко изплашено, синчето мислейки си, че е извършило, пакост.
В.Софин
15.10.2021год.
Когато сълзи ни докосват…
Когато ти е тежко на душата;
когато сълзите във теб отекват…
Върви горе нейде в планината!
Върви и нека стъпките, олекват!
Когато докоснеш красотата
и сълзите седнат да обядват
с очите ти високо в планината…
Усещаш върховете да ти, вярват.
Разбираш как грабва ти, душата
порива на вятъра нестихващ.
Сълзите дето отекват в тишината
спират а ти, щастлив притихваш!
Когато стане по-леко на душата;
когато сълзи от тъга пресъхнат…
Спри се! Виж раят в планината -
жар на камък от вятъра, измъкнат!
В.Софин 13.10.2021год.
Очите сини в езерата се усмихват.
в тях, небеса със облаци красиви,
плуват към брега с особена въздишка
към върховете непокорно, диви!
Когато срещнах любовта
Когато срещнах самичко зрънцето
не мислех, че ще съм нахранен.
Но щом видях да грее слънцето
разбрах, че на пиршество съм канен.
Когато срещнах очите в слънчогледа
не знаех, че видял е в мен приятел.
Но щом осъзнах защо така ме гледа
разбрах, че лъчите слънчеви са наши.
Когато срещнах любовните сълзи
не мислех, че вече, ще съм влюбен.
Но щом усетих топлинката да пълзи,
разбрах, че поривът им е вълшебен!
В.Софин
Сред върхове
Роден съм да качвам върхове,
които път каменист ми дават.
Там горе сред бурни ветрове
срещам билки да ме радват!
Опивам се от красотите рилски,
които щастието на очите, носят.
Езерни водите, огледално чисти
с бели облаци за мен, позират!
Нечакани планински клещи,
стискат ме с върховете будни.
Горе сред осъществени
срещи
виждат се просторите ми чудни!
Роден съм да качвам върхове.
В ниското усещам се затворен.
Откривам как свободна ме зове -
планината в свят за мен, отворен!
В.Софин
Резен щастие
Когато имаш сладък резен
отрязък в щастието малък -
усещаш, че наистина полезен,
е твоят труд изкаран с залък!
Щом сгряваща усмивка имаш
отрязък в щастието малък,
усещаш как със шепи взимаш
от живота нужния ти, тласък!
Щом сърцето бие за любов -
с отрязък в щастие желано -
усещаш, че наистина готов,
ставаш в чувствата, избрани!
В.Софин 9.10.2021год.
Преброяване на питомния заек у нас
Една тиха
октомврийска вечер бяха дошли да ме бройкат. Сиреч питомния заек вкъщи. Викам им,
че това съм аз и живея сам. Няма нужда да се напъват с броене, но преброителят
настоя с думите:
-Съседът Генчо Генчев Легенчев твърди, че имате жена и тъща.
Спомена съща така и за дете…
-Ама моля ви се! Та вие знаете повече за всичко от мен. Ама
да ви кажа правичката, те моичките не влизат в бройката.
-Как така!
-Лесно излиза като се замислите. Апартаментът е мой. Един е.
И аз съм един…. -обяснявам спокоен ситуацията на питомния заек. Сиреч мен.
-Ами другите?
-Другите, които живеят тука са под наем и не се броят.
-А къде? Моля ви? Къде? -любопитен е преброителят.
-При съседа Генчо Легенчев се водят. Тоя дето ви е светнал
за жената, тъщата и детето…
-Хайде бе!?
-Хайде бе, ама все пак детето е негово и той плаща издръжката. Така, че редно е да му ги
заведете и по документ!
-Добре ще видя какво може да сторим, а сега това там дето го
виждам в ъгъла, телевизор ли е? -пита преброителят и бърза да отбележи
придобивката. Но отговорът моят го смайва:
-Не. Това е екран.
-Екран?
-Монитор на компютър.
-А компютърът къде е?
-Вчера го продадох много изгодно…
-Хайде бе! А лаптоп имате ли?
-Не. Не мога да ви услужа с него…
-Значи имате?
-Как ще имам лаптоп като не мога да ви услужа с него.
Пишете, че нямам.
-Някакви нововъведения у вас? -интересува се преброителят.
-Ако не се смята безплатната ваксина срещу грип поставена ми
срещу подпис, имам и ново чене с много пари…
-Чене!? -чуди ми се преброителят.
-Да бе. Викат им тука у нас, държавни зъби…
-Добре, а какво вероизповедание имате господине?
-Пишете българско….!
-Не! Питам ви дали сте католик, православен или атеист?
-Това последното какво е?
-Атеист ли?
-Да.
-Това е човек който не вярва в нищо.
-Е бъдете спокоен, аз вярвам в парите.
-Ама господине…
-Хм! Да сте виждали нещо по могъщо от тях? Така, че
запишете, вероизповедание парично!...
-На колко години сте?
-Вие не можете да смятате? -задавам веднага контра въпрос.
-Мога…! Как да не мога! -обижда се преброителят.
-Тогава, защо мен питате? Сметнете сам, все пак сте ходили
на училище или сте проспали някогашната, училищна програма? -нападам го с
въпрос.
-Ами щом аз ви броя -започва да мънка преброителя, но аз го
прекъсвам:
-А бе… вие не ме броите. Бройка ме държавата. Имам ли повече,
трябва да давам излишното в данъци. Така, че разберете просто нямам нищо за
деклариране пред държавните институции…
-Ама моля ви се господине… -почти плаче пред мен
преброителя. -Не желаете никак да ми съдействате.
Вместо да отрека, казвам е добре, питайте!
И преброителят ме почва отново:
-Пол?
-Не, не съм Пол, някакъв си французин там. Казвам се Петър Агрономов.
Българче при това!...
-Но моля ви се, аз ви попитах за пойла!?
-Е и аз ви се моля! Не съм жена и пойла не носим…. По удобно
ми е с панталон.
-Така значи ще запишем мъж! -опитва се преброителят да
смекчи положението, но веднага го нажежава с друг въпрос:
-Как се казват, жена ви, тъщата и детето?
-Но моля ви се, питайте съседа Генчо Легенчев, той знае. Не
ме замесвайте в чужди работи…
-Но нали живеят тука?
-Абе те спят тука, ама нали ви казах водят се при съседа… И
много ви моля, не ми задавайте повече този изнервящ за мене въпрос!
-Добре де. Няма! -обещава оклюмал глава, сконфузен,
преброителя. И ме почва пак:
-Кола имате ли?
-Не имам хладилник втора употреба.
-А тая кола, отвън пред блока ви?
-Тая е на Легенчев.
-Ама той твърди, че е ваша.
-Ако сметнете това, че той я кара сутрин заедно с жената,
тъщата и детето, значи е негова…. Аз само дето и плащам данъците. Така, че
пишете я нему! -настоявам аз а преброителят вече е потънал в пот от
притеснение. Подавам му кърпа да се избърше и му казвам, че вече нямам време за
бройкане. Изтече му мандата също като на последния парламент у нас.
-Когато минат изборите може пак да дойдете. -изпращам
преброителя да си върви, а той в движение започва да се кръсти.
-Я виж ти! Тоя бил набожен. -констатирам аз преди да си
влезна в апартамента си, и да извадя от гардероба скритото, което естествено е
компютър, лаптоп и система за екрана на който пускам телевизионни програми от
целия свят.
-Така де…. Ще ме
бройкат те мене… Е там Легенчев, той е широка душа, нека го потят с въпроси. Мене
няма как! Все пак съм служил войник и знам, че тайна лесно не се издава. Особено
домашната. Ако има бълха вкъщи моя си е… Айде де! Ще ми я броят откъде накъде…
-смея се аз и си пускам по телевизора, екрана де, сериалчето „Новите съседи“.
В.Софин 8.10.2021год.
Хуморът някога
Когато освободен хуморът пристигаше
от смях въздухът не ни достигаше.
Когато погледът към нас си вдигнеше
с очи дяволити сладко, мигаше.
Когато арестуван хуморът не идваше
в очите, слънце не пристигаше.
Когато някой някъде, докрай обичаше -
любовта му хумор се наричаше!
Когато с хумор животът ни увличаше
по поляните зелени всеки тичаше.
Системата в тревоги ни обличаше,
но всеки в мъка - всекиго, обичаше!
В.Софин
Нашата преброителка, симпатична
млада дама ни хвана половин сектор за преброяване в кварталното кръчме. Тя
доволна, ние преброени
Тука в Англия не се ли преброиш, глобата е 1000
пандура. Няма значение откадя си, живееш ли тука си длъжен да се бройкаш.
......не ти фащам мисълта...........моите питиета
ги знам, преброй си твоите..........може и електронно, таман ше ми кажеш
как............
В къщи дойде преброителка. Мало остана да счупи
вратата и звънеца от звънене и клопане. Добре, че е метална. Нямаше маска. При
въпроса ми къде и е специалната маска по която да я разпозная, че е преброител
тя ме увика и си сложи медицинска маска от еднодневките. Поисках да се
легитимира. Извади от чантата си нещо като бадж увит с една връв и ми го показа
от около 3 метра разстояние защото вече звънеше и на комшиите. Как щеше да ни
преброи едновременно не ми стана ясно. В края на краищата не пожела да ми вземе
кода. Сега съм преброен, но никой не ми взема кода. Дано нямам проблем.
С Ганя трябва компромиси - или
преброяване, или ваксина.
Това е най-бездарният и тъп
народ, който може да съществува в целия Космос. Той даже е неспособен и да се
преброи.
Извинението не се приема, Иванов!...
След няколко
поредни закъснения за работа на служител, Шефът го вика на килимчето пред него
за обяснение:
-Иванов, защо закъснявате за работа?
-Извинявайте Шефе, но се наложи да изпратя тъщата до гарата.
Влакът имаше закъснение, а пък аз трябваше да се уверя, че си е заминала…
А-а… Добре! Но друг път да не се повтаря! -казва шефът,
който влиза в положението на подчинения си служител, защото и той има тъща.
След три дни,
ново закъснение и Иванов отново мига на пресекулки, стъпил на килимчето на
шефа.
-Аз казах ли ви… Предупредих ли ви? Да не закъснявате за
работа, Иванов… ? – крещи бесен Шефът.
-Да, разбира се Шефе! Бяхте добър с мен… даже прекалено. Но
тъщата внезапно се разболя и се наложи да я закарам в спешното на градската
болница….
Леко омекотил тона Шефът казва:
-Може и така да е, но друг път внимавайте, не ми излизайте
отново с обяснение за тъщата!
Само след
няколко дни обаче, ново закъснение. Иванов пак пристига половин час по-късно за
работа. Естествено погледът му е забит в килимчето на шефа, който го почва
веднага:
-Каква стана тя, Иванов? Защо закъсняхте отново?
-Причината шефе е, че майката на моята жена… -мига притеснен
Иванов.
-Какво за нея? -гледа с изпепеляващ поглед служителя си, Шефът.
-Ами наложи се да се разведа с жената…
-Аз пък си помислих, че вече си успял да се отървеш от тъщата.
-Отървах се от жената, но не и от тъщата… -шепне Иванов
сякаш е направил престъпление.
-Защо така Иванов? Защо?
-Ами с нея ще сключвам нов брак…
-Моля!? -шашнат е Шефът. - Вие да не сте полудели, Иванов?
-Не Шефе. Влюбен съм. Затова и я изпратих до гарата; затова
я и заведох до болницата, да дадем кръв за изследване; затова ѝ закъснявах за
работа, досега…
Успокоен но и шокиран донякъде, Шефът казва:
-Е сега поне няма да ми закъснявате за работа…
Да но…. Само след
няколко дена, Иванов пак закъснява и трие с крака килимчето пред шефа:
-С какво оправдание ще ми излезеш днес, Иванов? -подсмихва
се Шефът, решил, че е хванал служителя в непозволена крачка.
-Нали знаете Шефе, тъщата….
-Хайде бе! Да не се разведе и с нея?
-Не! Бременна е и се наложи спешно да я водя на лекар…
-Стига бе! -шокиран е шефът. Кога успяхте толкова бързо да
свършите, работа!?
-Ами бившата ми жена е сестра в болницата и това ѝ налагаше
да дава нощни дежурства…
Веднъж, когато я нямаше стана студено на тъщата… Вмъкна се
при мен в леглото да се сгрее и работата стана… Все пак съм мъж и не устоях!...
Невярващо Шефът гледа в Иванов и мига на пресекулки:
-Ай, ай! Иванов какво да ви правя? Ще ви уволня!
-Но моля ви, Шефе! Нали и вие имате тъща?
-Е, че имам, имам… Но не ми е жена, нали?
-Така е Шефе, но все пак и вие я изпращате понякога до
гарата, и вие откликвате на заповедите ѝ, когато е болна….
Ядосан Шефът крещи:
-Млък Иванов! Да не съм ви чул повече! Още малко и ще ми
излезете с мисълта, че съм длъжен да ѝ предложа брак, а?
-Човек никога не знае Шефе. Тъщата ви е още млада, при това
вдовица, а вие не сте от дърво и може да изпитате чувства…
Побеснял Шефът гони, Иванов да работи:
-Вън! Да не съм чул повече извинения за закъсненията ви!
След няколко дена, когато Иванов отново не идва на време за
работа. Докато Шефът го чака вече е
написал молбата му за уволнение. Когато Иванов влиза в кабинета и стъпва на вече
почти изтормозеното от стъпките му, шефско килимче, Шефът е почти щастлив. Да
но служителят носи бонбони в едната ръка, а в другата си е позволил да държи
бутилка с уиски.
Изненадан Шефът пита:
-Какъв е тоя маскарад Иванов, за какво черпите?
-Имам наследник, Шефе! Роди се четири килограма и половина…
Истински юнак! -хвали се служителят.
-Значи тъщата е родила? -пита впечатлен шефът.
-А не още е рано за нея… Детето е от бившата ми жена.
Слисан шефът отново мига на пресекулки:
-Кога успяхте бе, Иванов? Кога?
-Ами преди тъщата да дойде за сгряване при мен, бяхме с
бившата на почивка на море. Там знаете, алкохол, жени, карти… Карти, алкохол,
жени… Моята бивша жена се присламчи до мен, а аз бях тогава пиян като талпа!...
Не разбирах какво върша… И ето ти наследник!
С поглед, който убива, но с глас смекчен Шефът склонява да
остави на работа Иванов и тоя път.
-Добре! Измъкна се и тоя път, но следващият запомни, Иванов!
Следващия подписваш молбата за напускане….
Ясно!
-Като бял ден, шефе! -измъква се Иванов и отива на работното
си място.
Да но, както е
тръгнало следва ново закъснение. Шефът крещи и плюе на килимчето, а служителят мълчи с наведена
глава.
-Иванов, ще ви убия! Все ми излизате с едно и също извинение
с тъщата. Какво ще ми подхвърлите тоя път за нея?
-Нищо…
-Нищо!?
-Просто се успах…
-Успали сте се!?
-Да и не само днес, а и предишните ми закъснения….
-А тъщата?
Няма, тъща няма бивша, няма дете… Аз съм ерген. Вечер се
събирам с приятели на алкохол и карти, и на заранта всеки от нас е заспал на
стола си..
Възтържествуващ, почти щастлив поглед шефът хвърля на Иванов:
-Аха! Пипнах ли те? Най-после ще разпишете молбата си, за
напускане….
Спокоен сякаш не чул какво му приказва шефът, Иванов казва:
-Не знам дали Елзи ще се съгласи с това ваше решение, шефе…
-Коя е Елзи? -озадачено е шефското тяло.
-Нима не познавате тъща си, Шефе? Оная мила хубава вдовица
със зелени чувствени очи, крещящо червило и не на последно място изкушаваща
къса, кожена пола…?
-Какво означава това, негоднико? – не жали килимчето
пръскайки слюнки на него, Шефът.
-По-леко с епитетите Шефе! Ще ви ставам тъст така, че
внимавайте какво ми казвате! -смее се под мустак, Иванов.
Бесен Шефът иска отговори:
-Кога успяхте да извършите мерзкото си деяние, Иванов?
-Ами аз ви подсказвах отпреди още, че имате хубава тъща,
вдовица при това, но вие не ми обърнахте внимание, защото бяхте зает с лъжите
ми за моите закъснения.
-Да не ви виждам повече тук на килимчето, Иванов! Но я
почакайте да чуя, тъщата! -Шефът звъни на телефона пред него и пита:
-Ало, мамо Елза, вярно ли е това, което ушите ми отказват да
повярват?
-Да ще се омъжа. Самотна жена като мен има нужда ат мъж до
себе си…
-Значи с Иванов! С този плазмодий, с това говедо и не на
последно място, нищожен червей! … -пени се от ярост, Шефът.
-Внимавайте с епитетите зетко! Все пак Иванов ще ви стане
тъст… Не го забравяйте!
-Само през трупа ми…. -крещи прегракнал в немощ, Шефът.
За да го успокои донякъде или да го ядоса повече, Елза му
съобщава:
-За твое сведение ще ти каже, че днес Иванов закъсня, защото
подписахме договора за брак. Вече съм щастливо омъжена…
В този момент прозвучава изстрел от пистолет и се чува
тупване. Уплашена донякъде тъщата пита:
-Ало зетко да не взехте крайно решение?
От другата страна на линията прозвучава спокоен глас. При
това на шефът.
-Свих му сърмите!
-Какви сърми? -хълца изплашена, тъщата.
-Ами гръмнах…
-Убили сте Иванов?
-Не! Прострелях тавана. Полюлея падна и се разби на
килимчето. Да беше само видяла, колко бързо подписа молбата си за напускане, Иванов…
Така де! Ще ми излиза той вечно с извинения. Днес закъснях, утре в други ден
пак… Извинението не се приема Иванов!
Веднага след тия
казани словоизлияния в ушите на тъщата Елза, Шефът слага успокоен телефонната
слушалка на мястото ѝ, без да слуша повече обясненията ѝ, и заплахите ѝ…
В.Софин вместо
фейлетон 3.10.2021год.
