Дай!
В обществото, което днес живеем, често прехвърчат искри между
съпрузите. Така се случило и в едно българско семейство с двадесет годишен опит
в брака.
Мъжът се прибира с
добро настроение вкъщи. Още от вратата вместо мила, вместо драга, или добър
вечер скъпа, устата му заповядва:
–Дай да ям! Какво си ми приготвила за вечеря?
–
Нищо! – хили се в лицето на съпруга си, жена му.
–
Как така
нищо!? От вчера нещо да е останало?
–
Нищо! Каквото беше останало го дадох на детето.
–
Ами аз, какво ще ям? -леко се ядосва мъжът,
чието име не се споменава поради съображения за сигурност.
Съпругата без да престава да вади
усмивки /откъде ли?/, отговаря:
–
А, ти даде ли ми пари да купя храна?
–
Забравих!
–
Аха! Забрави, нали…! Колко удобно. Май пак си
ходил при любовницата? Не те ли нахрани?
Мъжът сконфузено:
–
Нямам любовница, мило… Колко пъти трябва да ти
казвам?
–
Тогава,
дай пари! – гледа втренчено в мъжа си, съпругата.
–
Нямам пукната стотинка!... -леко опитва да се
изхлузи от клопката, мъжът.
–
Как така нямаш, бе!? Вчера взе заплата, а днес
вече, нямаш!?
Мъжът, чието име не се споменава поради
съображение за сигурност, отговаря:
–
Ами… Виж, мило! Сметки… Телефони, ток, газ,
вода, телевизия, интернет и членство в партията…
Жена му го прекъсва:
–
Каква партия? Нали си безпартиен!?
–
Ами… Вече не съм. Вчера влязох в най-престижната
партия в страната и се наложи да платя членския внос.
–
Сигурно в оная партия, където членува и
любовницата ти…?
–
Нали ти,
казах! Нямам си любовница.
–
Тогава, дай пари!
–
Ама, нали…
-мрънка мъжът.
–
Никакво нали – прекъсва словоизлиянието на
съпруга си, съпругата.
Мъжът примирен донякъде, а може
би, защото гладът го подтиква изважда от джоба си столевка.
Като я вижда съпругата, крещи:
–
А-а-а! Това, какво е? Не са ли пари, мизернико?
–
Бях ги заделил. -оправдава се мъжът.
–
Така значи! За любовницата отделил, а за
съпругата, не.
–
Нямам любовница, мило…- мърмори, съпругът чието
име не се споменава. Знаете, защо. Поради съображения за сигурност!
–
Тогава, дай пари! – настоява съпругата.
–
Нали ти, дадох последните… - опитва да се
измъкне с лъжа, мъжът.
–
Обръщай джобовете! – командва го жена му.
–
Ама те са си моите…!? – отказва да се подчини,
мъжът.
–
А кой ти
пере панталоните, бе? Кажи ми, кой!?
–
Пералната. – усмихва се с ирония, мъжът.
–
Тогава нека тя ти дава храна. Върви и крещи на
нея за ядене!
Щом чува за храна мъжът отново
хленчи:
–
Дай да ям!
–
Ето на. Пак започна… Ти ми дай първо парите пък
после ще видя може и да ядеш! -издава пак заповед, съпругата.
След кратък размисъл траял едва
няколко секунди, мъжът бърка в задния си джоб и изважда триста лева.
–
Аха! – възкликва жената. - Това какво е?
–
Пари за черни дни – казва мъжът и пак си иска
храна.
Отговорът на жена му е:
–
Няма нищо за ядене.
–
Ами нали ти дадох пари? – чуди се още и се мае,
мъжът.
Вече толкова много му причернява
от глад, че не издържа. Мъжът решава да провери дали все пак не го лъже
съпругата. Отваря шкафовете подред. Рови вътре в тях. Рови и ръмжи. Обира с
език някакви трохи, сякаш мравки, а той мравояд. Но това се оказва прекалено
малко за да засити вълчия му апетит.
Без да гледа в него съпругата изважда от джоба си цял
шоколад, развива опаковката му и почва бавно с наслаждение да го поглъща.
Мъжът вижда шоколада и обезумява:
–
Дай малко и на мен! – крещи той.
–
Няма! Ти даваш ли ми пари за шоколад?
–
Нали ти дадох преди малко?
–
Дал. Друг път, дал. Ако не бях аз да те принудя,
нямаше да ги дадеш. -смее се влицето му, съпругата.
–
Дай ми поне едно парченце, мило! Нали съм момче?
– хленчи прегладнелия, мъж.
–
Пък аз съм момиче. Не трябва ли аз да ям
шоколад, за да не ми стане нещо? – смее се съпругата докато преглъща последното
парченце от шоколада.
Мъжът не издържа:
–
Ще те убия! Ще те убия и после ще скоча от
балкона…
–
Абе ти, акъл имаш ли? Я върви, върви да видиш
какво има в пералната. Може пък да се е смилила и да те нахрани.
Мъжът чието име не се споменава в
разказа, а жена му се казва Мария, защото всяка втора е с такова, се промъква
като куче с подвита опашка към килера. Отваря вратичката на пералната и виж,
ти, изненада. Няколко банички го чакат готови за поглъщане.
Мария чува как тракат челюстите на мъжа ѝ, и го
предупреждава:
–
Ей, да не изядеш всичко. Остави на детето, като
дойде от училище и то да си хапне…!
Отговорът на мъжа е:
–
Върви му купи шоколад!
Мария веднага атакува:
–
Дай ми пари съпруже и веднага ще му купя!
–
Нали ти казах! Дадох ти ги всичките!
–
Дал си ги на любовницата си, мизернико. – крещи,
Мария.
–
Нима?
Откъде знаеш? – вече доволно хапнал сега, се смее, мъжът.
Този път е ред на Мария да крещи:
–
Ей, мизернико! Тоя път аз ще те убия! Ще те убия
и излежа в затвора.
Мария изважда нож от шкаф в кухнята и
пристъпва към мъжа си с котешка, грациозна походка.
Положението става сериозно. Мъжът умолява съпругата си:
–
Недей мила! Недей скъпа, Недей драга!
–
Аха! Друга песен запя сега. Скъпа, драга, мила…
А на любовницата как викаш? Със сигурност за теб е Гълъбица, Котенце и Зайче! Давай парите, защото не отговарям за
последствията!
Мъжът донякъде респектиран от
пламъчетата запалени в очите на съпругата, изважда кесията си, и я хвърля в
нозете на Мария. Тя изважда всичко до
стотинка от нея и му я връща с думите:
–
Сега скъпи, сега драги, мили върви до банкомата
да изтеглиш и другите пари!
–
Какви
пари бълнуваш, ма? Това бяха всичките до стотинка. Нали сама се убеди?
Отговорът на Мария е смразяващ:
–
Лъжеш! Пена съседката, знаеш я. Колежка ти е. Та
тя, ми каза преди да си дойдеш от работа, че сте взели премия. Още една цяла
заплата. Къде е, а мизернико! Кажи къде е, и не ме лъжи повече.
Мъжът чието име остава тайна
докрай в разказа поради влизането му в престижна партия, която няма право на
компромат, казва изгубил търпението си:
–
Ако искаш да знаеш, дадох я цялата на
любовницата. Сега какво, а? Какво?
–
Отговорът на Мария е неочакван:
–
Нищо! Съвсем нищо за ядене повече от мен, защото
тя любовницата ще те храни вече от този миг…
С нож в ръка Мария принуждава
мъжа ѝ да излезе от апартамента. Заключва веднага след него. Събира дрехите му
и ги изхвърля с куфар през терасата от втория етаж право в нозете на вече,
станал чужди, бившия ѝ мъж.
Дай, дай ама… Няма!
В.Софин
21.05.2025год.