КАК СПЕЧЕЛИХ ОТ ТОТОТО !

Честно да ви кажа, не устоях! Слушайки за баснословните суми спечелени в тотото се подлъгах и аз, като всички други, които мислеха, че е лесно да се хване разярен бик за рогата. Започнах всяка седмица да гадая, кои числа ще навестят тиража. И когато реших, че вече съм готов се отприщих. То не бяха комбинации, то не бяха безсънни нощи, просто болест. Бях влюбен в големите финикийски знаци, с които мислех да напълня вечно празните си джобове. Един път човек щом почне играта и няма отърване. Започнах редовно да пускам тото и да мисля, че точно моите числа ще навестят тиража. Безброй фишове! Все пускане и пускане! И знае се нищо. Нищо, ако не се брои тръпката на очакването. Ето и този тираж, за кой ли път, почна с две от моите зачеркнати числа. При самата мисъл, че може да спечеля  джакпота, пулсът ми се ускори и получих сърцебиене. Почнах да се потя и треперя. Но следващото изтеглено от сферата число ме свали от облаците в които за миг бях влетял и ме смъкна грубо долу на земята. Пак нищо!  Надеждата единствено у мен остана, че следващия тираж от тотото ще бъде по-благосклонен към мен. И наистина тръпката отново навести моя милост, като ме разигра с поредните две улучени числа. Поне да бе тройка, а то все двойка. Също, като оценката ми някога по-математика, където постоянно ми убягваха верните отговори. Смятах задачите си уж правилно, но накрая се оказваше, че пак съм сгазил лука. Вместо да събирам, аз изваждах, а когато трябваше да умножавам аз разбира се делях. Явно същата схема се получаваше в  моя стремеж,  да докосна големите пари в тотото. Предварително пресмятах, колко милиона ще гушна от държавата и накрая печелех...  Какво? Нищо! Не нищо а надежда, която неизменно пак изкушаваше химикалката в ръцете ми да драска поредните нови измислени от мен числа. Щом тегленето на тотото започнеше, увеличавах тона на телевизора. Не за друго а за да съм сигурен, че ушите ми са чули, правилните числа които ще ме измъкнат от немотията. Уви! Всичко бе напразно! И така годината отмина. Неизменно новата чукна на прага. Започнаха отново пак да се въртят недостижими, числата в сферата. Сърцето ми също почна да пърха пред чувствайки голямата печалба. Най- накрая разбира се спечелих! От тотото? Не! Спечелих защото фиша пускаше моята благоразумна съпруга. Аз само попълвах числата и, и отброявах от честно спечелените с труд от моята заплата пари. Съпругата, моята мила хитруша взела, че събирала сумите в една кутия скрита в гардероба. За да ме изненада приятно, за рожденият ден, тя извади парите и ми ги показа. Цяла хилядарка!  А пък аз наивникът, тъкмо се бях разколебал, мислейки си, че от тотото не може да се изкопчи дори малка сума. Бях сгрешил. Оказа се, че всеки може да спечели, стига да знае как се попълват правилните числа. Явно моята съпруга го умееше това нещо. Но за да се докоснат мечтите ни, все пак сред нас трябва да има разумен човек. Ако го нямах до себе си, щях да изгубя тези спечелени от мен сега хиляда лева. Сега с тези честно спечелени пари, съпругата ми и аз ще ходим на почивка. Единствено което успях да изгубя бяха стотинките от закупените празни фишове, които благоразумната ми жена всяка седмица донасяше редовно от тотото. Накрая все пак реших, че има смисъл да се играе, но трябва да се знае как. При правилно наредени числа във фиша се получава радост за цялото семейство. Губи само държавата, защото все пак се оказва, че сме били разумни в кризата, която постоянно се опитва да ни вземе всичко. Но тръпката, тръпката да видиш в ръцете си спечелени пари все пак оправдава попълването на фишове от тотото. Разбира се и на правилното  пускане на сумите в дремещата спасителна кутия скрита на точно място в гардероба.

В.СОФИН