вторник, 1 март 2016 г.

Да убием миналото!



        Напоследък доста често в интернет пространството, виртуални приятели дават съвет за миналото. Защо да се връщаме към него? По-добре да гледаме напред към бъдещето. Миналото си е минало и трябва да се остави на спокойствие.
    И наистина хванали тънката удобна сламка хора решиха, че историята не е интересна. И как да бъде, когато отразява миналото! Имало ли е или не турско робство?  Нима това е интересно!?  Имало ли е кланета по-време на априлското въстание?    Та кой днес се интересува от това?  Трябва ли да се празнуват празници свързани с историческото ни минало?   Че, защо е необходимо да се измъчваме? Да гледаме да не избяга бъдещето!
    За да съм в крак с новото време, за целта забравих, кога съм роден.  Та нали, това е било някога в миналото!? Починали отдавна родителите си също отхвърлих. Защо да се измъчвам със спомени? Усетих се, че и името ми и то блещука отдавна. Вече е минало. Смених го с Роджър. Сега приятелите ми викат Веселия Роджър. Да ама, нали съм роден българин?  И това ми звучеше като отживелица. Подадох молба за гражданин на Обединеното кралство, където си бях, намерил работа на обикновен чистач по-улиците. „И какво от това?” Ще каже някой.Старата ми професия шлосер-монтьор, нали е минало, а пък аз трябва да гледам напред към бъдещето!?
       Празниците в страната ни и те безвъзвратно остарели. Често се питам, необходимо ли е затова да ги празнуваме?  Измислих нови щадящи празници.. Направих го с цел да не се повтарят. Иначе биха станали поредната отживелица. Като измине старата година, няма да са вече на мода.
    Гледам у нас, как разрушават паметници, ликвидират фабрики, предприятия, училища, обществени сгради, та дори и болници. Сигурно имат право. Та нали това е минало. Трябва да се унищожи напълно и безвъзвратно. За да можем да поникнем отново и на чисто, за едно по-добро бъдеще.
  А историята?  Че кой се тревожи за нея? Тревожат се политиците. Стиснали в зъби управленските си постове, седят ли, седят... Вече дремят цели двадесет и пет години! Двадесет и пет...! Четвърт век! Нима са малко? Нима не са вече минало? Чудя се защо не направят като мен. Да загърбят миналото и да оставят на бъдещето в лицето на млади кадри, да управляват. А те да се пенсионират. Заслужили са го. Нека да вземат пенсии по-двеста лева на месец, за да усетят вкуса на промените. На бъдещето ширнало се с любов пред мнозинството. Да хубаво, би било, но те не желаят. Добре им било в миналото. Как ли пък не!?
Приятели ама, защо отричате историята? Защо променяте удобно фактите? Как защо? Заради Европейския съюз. Нали сме братя?  Че, кой го е грижа за нас? На запад живеят в бъдещето. Това и бежанците разбраха и затова именно натам бягат да се спасяват. А ние тука тънем в миналото.
  А, Б, В. Какво е това? Питам Ви? Отживелица. Друго си е А, B, V. Латиницата. Та нали това е азбуката на Европа? Защо трябва да се връщаме назад, към Кирил и Методий? Това е минало, история.
Какво неизразимо облекчение. Да се отървем от вчерашния ден и да приемем радушно новия, независимо дали е дъждовен, студен и неприятен. А утрешния, ще дойде много по-хубав, слънчев, топъл... Трябва само да вярваме. А щом имаме вяра, имаме и бъдеще.
Завчера гледам, малкия ми син с учебник.
-Какво учиш? –попитах го.
  -История!–отвърна ми той с усмивка и добави: -Да знаеш, какво славно минало сме имали?
Ядосах се. Направо кипнах.  Виж го ти издънката. Расте накриво. Дръпнах му учебника по-история и го метнах право в пламтящата печка, която го прие с изпепеляващата си целувка.
-Тате, ама защо? –проплака гласът на сина ми в ушите. –Ще ми пишат двойка!
-Няма синко, не се безпокой. Ще посъветвам госпожата, дето те учи на минало, да забрави за него... Виж английският! Него учи, за  да станеш човек. Там е бъдещето сине!
-А българския? –попита ме тогава впечатлен  сина.
-Колкото по-бързо го забравиш, толкова по-добре за тебе! –пуснах му доволен умен съвет, но той не миряса и отново ме попита:
-Само на английски ли ще говорим вкъщи?
-Ами да! Само на европейски. И той е английският.
Драго ми става от такива, хубави и приятни съвети, които често слушам от приятелите си в интернет. Дайте бе! Дайте да забравим, защо сме родени българи! Да забравим ония, поборници дали живота си за България. Защо е нужно да се тормозим? За целта трябва само да сменим името на страната си. Трябва да го направим, защото е минало, история. Много по-хубаво и дори звучно, би било „Територия”.
В Европейският съюз често плюят срещу нас пропищели,с думите:
-Каквито и системи за защита на имуществото си  да направим, българите като добри хакери, все ги разбиват. Уж били глупави, а знаят как да мамят? Направо спецове...!
Вижте приятели, като станем държава със звучното име „Територия”, ще ни казват: „Тия територианци това направиха, онова...”
Да ама ние, ще им кажем: „Прощавайте, но ние вече живеем като вас в бъдещето. Нали сме при вас, като едно здраво европейско семейство. Ваша територия, кръв и плът...”
Необходимо и обезателно с цел да адаптираме страната ни, трябва да забравим и старите данъци. Те са и без това минало. Ще усвоим тия на Европейският съюз. Те звучат съвременно, модни са и ни водят към светлото демократично бъдеще.
Така обновени и променени изцяло, ще успеем най-после да се промъкнем в 21 век. Крайно време е да забравим двадесетия... Пък и защо ли ни е да го помним? Нали е минало!
Не случайно приятели от интернета споделят угрижени, че миналото боли. А щом боли, трябва да се устремим само напред към настоящето и никакво, повтарям, никакво връщане назад, към отживелиците! А на онези които не могат да се адаптират, към новото време,ще препоръчам да минат на наркотици. Те ще им осигурят бъдещето. Такова сладко, каквото и не са си помислили, че има. Безгрижно, не травмиращо и вкусно! Без горчилката на историята, бълнуваща, остарялото ни минало.
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар