Пациентът
хулиган -втора последна част.
Тъкмо
решавате, че данданията е приключила, когато гласът на Кемал прорязва
настойчиво тишината:
–
Сестра, сестра!
Когато никой не се отзовава опитва да звъни
като натиска копчето над леглото си.
Откъм друга стая се чува изнервено:
–
Какво искаш пък сега?
–
Ами изтече системата. Да ми я махнеш, че да ида
до тоалетната…
–
Не, може! Още не е изтекла, но ще ти дам подлога…
–
Не я искам! – мърмори недоволен от положението
си Кемал.
–
И пак си повръщал!? А имаш легенче? – констатира сестрата видяла,
какво има на пода до леглото.
–
Без да искам, не е нарочно… -обяснява Кемал, но
сестрата вече е извикала санитарката.
И вече ушите Ви улавят нова версия изплюта с
меден Кемалов глас:
–
Душичке, ти имаш ли си собственик?
Санитарката с глас готова да убие Кемал:
–
Имам си всичко! Ти не бери грижа за мене!
Кемал се утаява, но киселините в стомаха не
му дават покой. Започва да хленчи за сода за хляб. Естествено няма кой да му
купи и донесе. Затова изскубва от ръката си системата и полека лека с помощта
на патеричката се придвижва до тоалетната. След малко ляга пак. Ето, че и при
Вас повикът на природата се оказва по силен от всичко друго. Ставате. Тъкмо
влизане в тоалетната и сте ужасен. Седалката опръскана с кръв, а пода сякаш
стадо диви прасета разиграло танца на бъркоча. Леко на пръсти надигате се и
стигате до, душа. После измивате всичко.
Едва си лягате, когато Кемал е пак на тоалетната. Успявате
да преборите нощта като се сменявате с него през половин час. Едва, когато
съмва си отдъхвате.
Идва време за визитация. Изслушвате „конското“, с което се
опитват да вкарат в правилния път Кемал:
–
Казахме ви да не пиете и ядете…!? Защо не
слушате? Сега ще се наложи да Ви сложим сонда на стомаха за киселините. Я как
сте се надул!
–
Ами не искам да ме боли, затова ми сложете
инжекция! – заповядва, а не се моли, Кемал.
–
Моля!? На сондата няма как да се слага инжекция,
Кемале… - обяснява лекарят и с още двама други доктори се опитват… Ами само
пробват да сложат сонда през устата на Кемал. Той се дърпа. Налага се на сила
да го укротят. Затова опитват и втори път. Когато почти всичко е готово
лекарите отпускат хватката. Кемал намира сили и се обажда:
–
Докторе,
нещо стърчи от устата ми?
И веднага измъква тръбичката на
сондата извън стомаха си.
Лекарите са бесни, но нищо не
могат да сторят. За момент го оставят на спокойствие, но чевръста сестрата
успява да му сложи нова система. Естествено и на Вас всички в стаята, където
лежите. Някои дори са с антибиотични инжекции.
Когато най- после Ви изписват
въздъхвате с облекчение, но не и Кемал. Той остава зад Вас като кошмар или
изпитание на съдбата.
Нощем вкъщи още чувате виковете: „Сестра,
сестра“ и скачате изпотен в леглото си.
Какво да се прави? Някои са хора,
други господари. А пък Кемал неподправен тарикат, който работи против личното
здраве.
Край
В. Софин
