Мисли в рима.
Когато сграбчи ни лъвът
в челичените лапи груби
лишени от избора за път
рязко душата ни се губи.
...............
Луната как за нас да свети?
Липсва ѝ сребристата пътека,
която дава любовните съвети,
дето идват в съдбата на човека!...
Мисли в рима.
Когато сграбчи ни лъвът
в челичените лапи груби
лишени от избора за път
рязко душата ни се губи.
...............
Луната как за нас да свети?
Липсва ѝ сребристата пътека,
която дава любовните съвети,
дето идват в съдбата на човека!...
Не е живял! - 18.11.2023год.
Какво от това, че някой, някъде -
някога, умрял… !
Ако частица обич от сърцето си
на някому не е отдал -
едва ли е успял
да проумее истината -
изобщо май не е живял!...
В.Софин
Откровения – 18.1.2023год.
Изскачат букви във очите.
Приказлива устата ги изрежда.
Устремени мислите в мечтите.
Звездите дават им надежда.
Изскачат стройни изречения.
Език свободен ги подрежда
с красиви рими в откровения,
дали всекиму любов, надежда!
В.Софин
Негласно изказани мисли
Главата беше празна откъм мисли. За сметка на това стомахът разсъждаваше с гъргорене!
В. Софин
Мисълта не идва при всеки на гости. Когато дойде
обаче трябва да задоволим любопитството ѝ с нова мисъл.
Когато мислите идват задни, това не значи, че има и
предни такива.
Чистите мисли се къпят в мръсно корито само за да
докажат, на главата, която ги е родила, че са вода чиста, ненапита.
Когато има кой да мисли за вас, не се напрягайте да
мислите и вие.
Приемете мислите на непознатия за чиста монета, която
трябва да похарчите по-най добрия начин.
Ако никакви мисли не идват в главата ви, това
означава, че са намерили друга по подходяща за да се настанят в нея.
Преди да изскочиш на пътя, помисли дали няма да уплашиш
някой заек с мисълта си там.
Ако страдате, че нямате мисъл в главата, то вземете
назаем една от приятел!
Ако вашата мисъл е заспала, не се стряскайте от
мисълта на буден приятел, който мисли за Вас.
Приятно е да те мислят. Още по приятно е ти да не
мислиш за това.
Младите, мисли нямат. Старите имат за пенсия.
Забравена мисълта се сеща понякога, че и тя някога е
била млада.
Интересните мисли не идват на гости във всяка глава.
Продаде мисли, но не взе пари за тях.
Ако мисълта ви търси помощ, подарете ѝ книга.
В.Софин 16.11.2023год.
В машината на времето
Вълнението да се разходим между страниците на книги, които отдавна са
остарели наистина заслужава вниманието ни. Сякаш машина на времето включва за
мен 19 век.
Разлиствам
първия лист… какво говоря. Почвам от корицата, където стои и ме гледа
заглавието на „До Адама. Алената чума“. Вляво горе наднича името на автора,
Джекь Лондонь. Едва разтворил книгата, виждам клеймото на книжарница „Димитърь
Ивановь и синь. В средата погледът се спира на „ПРОСВЕТА“ Ямболь Елхово. В края
на двете новели „До Адама“ и „Алената чума“ Съзирам печат от село Правдино Ямболско.
Разлиствам втория лист… Всъщност „Пътуване около месечината“ – роман на
Жюль Вернь. По известен днес с новото си заглавие „Около Луната“. Малкото томче
с твърди корици е издадено през 19 век -1890год. от печатница на Д. Вълковь в
превод от руски език. Вътре се натъквам на печат от „Ловчанско . Класно Девическо
Училище“ И това не е всичко, защото намирам по страниците на романа ученици
които са оставили отпечатъка си вътре. Кой е прочел книгата. Някога тогава
деца, а днес хора, които отдавна ги няма сред нас. Въпреки това те оживяват
пред мен макар и без лица. Имената и подписите вътре единствени и уникални… „Чела
Теодора; прочель Х. Бошнаковъ трети А клась 1930 год. Ловечь; Дейнова Маша
трети а класъ; тази книга е прочела Бона Топалова от трети А класъ.
Обзет от тъга, но и любопитство разлиствам третия лист… Всъщност пред
мен оживява заглавието на „Оцеола“ от Майнь Ридь. Печатът вътре е от 1928год с
надпис „Народно Читалище Г.С. Раковски. с. Бакар..еле. Н. Лазарско Но е издадена от „Ивань Игнатовь . Синове.
София. Книгоиздателство основано през 19 век или 1890год. Романът е в превод на
Ивань Адрейчинь.
Книги, които са пътували през села
и градове за да стигнат в Самоков. Книги със съдба и мисъл. История, която се
чете между редовете на страниците.
Време е обаче да разлистя следващата… четвъртата и пета, страници се
оказват всъщност №4 на „Анжело“ от автора Викторь Хюго. Драма вь 4 действия. Второ издание от Варна
печатница на Хр. Н. Войниковь. Годината 1895. В превод от френски на Х. М.
Басань и П. Хр. Генковь.
Пета страница също е на Театрална библиотека с №10. Драмата „Лионскиять
куриерь“ е от авторите Моро, Сиродень и Делакурь. Драма в пет действия и осем
картини. Преводачите са същите Басань и Генковь. Само годината на издаване е
1896 и е отпечатана в Печатница „Взаимность“ Варна.
Интересна разходка с машината на
времето. Но да не забравим, че и романтиката никога не е била излишна и тогава в миналото.
Намирам я на шеста последна страница за днес, но надявам се да не и
последна в бъдеще. Тя се оказва роман от 1946год. на Майн Рид със заглавие „
Приключенията на младите бури“. Още на първия отгърнат лист прочитам обяснение
в любов или тръпка, която може би се е развила във времето. Романът се оказва
подарък – „ На симпатичното и винаги засмено момиче Светла от приятеля и
Атанас.“ Грешката не е моя на „Засмяно“ – така е написано.
И това не е всичко… Не е!
Напускам машината на времето с
въздишка на съпричастност към българите превели и издали тези първи книги, за
да се върна в днешния модерен свят, където телефоните общуват по между си…
До нови срещи в миналото!
В.Софин
В преддверието
Хванат в плен на лицемерието
с клещи на хорското безверие,
затънал някъде в безвремието -
търся изгубеното си доверие…
Паднал унил в преддверието
пълзя едва напред със мнение,
че някъде има го ѝ изцелението,
в което търся моето спасение!
В. Софин 14.11.2023год.
Мечтаният безкрай
Когато стигнеш долу дъното
и блясъкът над теб го няма…
Пристигнал си във тъмното
на тясно в издълбаната яма.
Когато осъзнаеш грешката
и мислите скочат ти насреща –
разбираш червея в черешката
захапал душата ти човешка!...
Изплуваш ли далеч над дъното
и блясъкът развълнуван засияй -
успешно стигнал си у светлото –
за всички ни мечтаният безкрай!
В.Софин