Ехо в Евро
Ще речеш че у нас нещо става
пък то решили Еврото да възхваляват.
Политиците това ги забавлява -
със сигурност на печалба се надяват.
Съвсем скоро ще завалят парите.
Другото е забранено да се случи.
Без очила се вижда, че цените
на смирение няма кой да ги научи!
Да, това добро е казват за България.
Но достатъчно дали добро е за народа?
Ехото от Брюксел с усмивка ни повтаря,
но трябва ли на Ехо бедният да вярва!?
В.Софин 05.11.2025год.
Цял роман
Въз основа на това, че шефът искаше да знае всичко, което има в сградата, за която аз отговарях като материално лице предприех следните действия.
Преброих съсредоточено колко колеги имам. Установих бройките и ги проверих един по един. Узнах кой колко кариеси има; колко извадени зъба, пломби и дори разбрах дали мъжете са женени, а жените омъжени. Наврях нос и във връзките им. Кой с кого се има, и кой не се има. Всичко описано едно по едно в картоните им заедно с обувките и работните дрехи получени от фирмата. Дори мушнах любопитен нос в парфюмите на колежките. Узнах за някои от любовните им връзки. Всичко бе описано, точно и безкористно. Без завист от моя страна и намек за нещо повече отнесох картоните при шефа за допълнение, като преди това се опитах да преброя и другите неща в сградата. Е прощавайте, ама никъде не видях асансьора. Дали пък някой не бе го отмъкнал? Трябваше да се бракуват някои неща. Счупени чаши, чинии и нерви, много счупени нерви ... Естествено не от мен, а от колегите, които искаха да ме бият. Бяха успели да се докопат до картоните. Пардон, бях им ги поднесъл за подпис. Но те се оказаха прекалено любопитни и ми обърнаха особено внимание. Искаха да знаят аджеба, откъде знаех за връзките им. Казах им с дяволита усмивка: "Ще ги имате връзките бе... за обувките!"
Но те пожелаха да узнаят и откъде накъде съм узнал за зъбите им, за това кой с кого си прави кефа и защо?
Ами лесно е като помислиш. Всеки си беше казал пред мен, къде ходи на зъболекар. В картоните вътре си беше написано за зъбите им. Така става, когато се хвалиш пред моите уши антени. Така, че узнах от клюките им за интимните неща. Дори научих имената на съпрузите и съпругите им, и за деца, кой какви има.
Това обаче не се хареса на шефа. Бях прекалил. И на неговия картон освен костюма и обувките за него ,се мъдреше, коя е любовницата му. Е, жена му всеки от колегите я знаеше, но аз бях узнал главната негова тайна. Това беше непростимо и нагло бих казал от моя страна.
Наказа ме с последно предупреждение за уволнение. Скъса на всички колеги картоните, а неговия изгори пред очите ми. После ме накара да събера боклука... А вярвайте ми беше се посъбрал доста. Връзки, зъби, отношения, завист, лицемерие. Толкова боклук на едно място просто да се чуди и мае човек.
За по сигурно шефът ме остави без заплата. Мъмри ме строго пред всички. Показа ме като горила с клепнали от срам уши дори ми размаха пръст заканително.
Е мислех си, че няма да се повтори изцепката. Но само мислех. Следващата година затънах още повече. Бях си позволил да опиша, кой какъв алкохол пие по време на работа; кой не работи а се шляе, дори и колко пъти се чеше без да го сърби някъде.
За капак шефът често го правеше. Пиеше, чешеше се и размахваше заканително пръст. Все аз бях виновен, все аз на мушката. Че отстреляй ме, бе!
Когато ме гръмна усетих облекчение. Браво бе право в десетката ме улучи! Уволни ме без предупреждение и без миг да чака в повече.
Взех си довиждане с колегите. Черпих ги пияни вишни за сбогом.
За последно шефът успя бързо да скъса картоните и назначи себе си за материално отговорно лице. Знае си той, така се избягват грешките. Особено тия, които са против имиджа на всички във фирмата.
Е сега съм безработен и на борсата. Стоя и дебна за нова работа. Мечтая за постоянна и отговорна. За картони и писане...
Нали това ми е работата все пак съм, писател! От някои признат от други не! Но пука ли ми за това?
Хайде наздраве, че имам да пиша. Толкова много картони. Цял роман се е събрал отново!
В. Софин 3.11.2025год.
Мисли, които хвърчат
Животът е тежък. Всекидневно мъкнем до изнемога торбите му.
.........
Лудостта е знак, че системата куца.
.............
Не всички са будни. но някои вече са събудени.
.................
Думите прозвучаха искрени. Но действията след това ги опровергаха.
..............
Всичко в името на човека. За него и против.
.........
Истината е понятие, но не и занаят, с който човек изкарва прехраната си.
.........
Историята е измислена за да могат историците и не само те да спят спокойно.
..............
Накрая всички повярваха... Толкова повтаряне за да се чуе, че истината е измислица, за да може лъжата на която краката са къси да ги удължи до небето.
............
Любовта на Природата е толкова истинска колкото и омразата и, когато нарушим правилата на живота.
.............
Едно се приказва хубаво. Друго се върши също хубаво, но с резултат за приказващите.
..........
Мисълта е за боговете. За всички други парите, които не носят щастие.
...............
Извъртяха края за да се върнат в началото.
..............
Служеше за закачалка, докато не му намериха заместник, откачалка.
.........................
Да обичаш на инат, но само когато си сит с комат!
....
Мислите хвърчат и търсят правилният Ад в онзи град, където още има дума за любов и брат.
В. Софин
С корема
–Виж го ти серсема! -Геле сочи с пръст един младеж на приятел.
–Какво за него?
–Отсреща - на съседката, надул, корема!
–И сега?
–Това е разговор по друга тема...
–Каква тема?
– Как с рушвет се взема...
–Кое се взема?
–Нов апартамент с корема!
В.Софин 30.10.2025год.
Град от слънчеви недели
Моят град диша вечно обновен -
сменяват обувките му с нови.
Вървя по тротоар обикновен
а дупките му вече са готови!
Оглеждам се в локвите големи.
Краката намират де да джапат.
Изпъкват улиците със кореми,
които удивено в небесата зяпат!
Газя в килим с разпилени листа;
Дървета плачат почти, изцяло оголели.
Вървя усещам я красива есента -
в град изграден от слънчеви недели!
В.Софин 29.10.2025год.
"КУБЕТО"
Бяха годините на войниклъка. Когато видях войника от Кърджали не знаех, че у мен ще останат спомени. Но времето понякога се връща без пощада и в спомени, прегръща.
Вече далечната за мен година 1980. Ами тогава имах честта да служа в град Стара Загора. Десет новобранци и още толкова "стари" войници. КУБЕТО беше от старите. С грамадна осанка, и високо чело, с което оглеждаше хоризонта, но и следеше дали пък ние младите войници спазваме правилата наложени от правилника в службата. Моя милост с разкопчана куртка чакаше пред стола за обяд. кубето ме съгледа и пипна копчето ми с намерение да го скъса. не успя в начинанието си, защото се бях изхитрил. Беше ми омръзнало да ми го късат постоянно. Взех мерки и го вързах с тел. Хем да не го изгубя, но и да не ми го скъса някой от старата служба.
Дърпа Кубето, но и аз политам към него. сякаш отново чувам:
–Какво е това, новобранец!? Защо си зашил копчето с тел?
–Нямах конец и игла...
– Аха! Хитрец! На вечеря да ми се представиш със зашито копче! -изръмжа в лицето ми КУБЕТО.
Да но улисан от задачи съвсем забравих за копчето. късмет извадих, че и КУБЕТО бе, забравил.
......
Ами зимата отмина, лятото също се изниза през 1981. Беше факт, когато се намерихме на палатки в подготвителен лагер близо до село Корен Хасковска област. В една дъбова гора, където три дни не спря да вали дъжд. Стояхме в палатките и не смеехме да мръднем. Оказа се, че сме дошли по рано за учението. Бяхме сами в гората без другите поделения от страната. И тука, когато стана това възможно, и една вечер не валеше се чу, гласът на Кубето. Отнякъде прозвуча китарен звън. Свиреше Кубето и гласът му издигаше трели с песента на група Диана експрес - "Влюбено сърце". Този миг не знам защо, но се запечати в мен, а толкова служба имах още напред пред себе си... Цяла година и нещо преди да се уволня от военна служба. Да потърся едно влюбено сърце в мен, и да бъдем двама с любовта. Уви! Предстояха ми още битки. Битките, които правят от момчето, мъж. а дотогава песента, която галеше сърцето ми: "Влюбено сърце".
Кубето си отиде в Кърджали. Всъщност се уволни през октомври 1981. Останах до ноември 1982год. Моят звезден час и Любовта. Уви! И тя пристигна късно...
В.Софин 27.10.2025год.
Любовта поспря
Случайно покрай гора ме стрелна-
сърцето в топлота обля и перна.
Прегърна ме! Целуна ме лежерна -
Любовта поспря за мен в люцерна!
Търсех я преди сред цъфналата ръж;
в дъгата с топлия докосващ дъжд!
Знаех си - усещах, че съм силен мъж -
срещнах Любовта в люцерната, веднъж.
Тя поспря. Погледна в мен лежерна -
прегърна с топлина - сърцето мерна!
Целуна ме насред цъфнала люцерна -
Любовта с очи зелени, мене стрелна!
В. Софин на В. Б.
