Изневяра
Че тя е празна не скърбя, нали.
Чашата ми близка и любима.
Че тя за друг е пълна, това боли
и тази болка ми е непоносима.
С нея често се оправдах почти,
защото пълна бе ми, мила.
Вечерта запълваше с мечти
у мен другар любим открила.
Чашата ми избяга безвъзвратно!
Когато прежаднял за ракия бях,
тя изпразни се за друг двукратно,
защото аз, да я напълня не успях -
по това време в къщи акуратно
изневерил с бутилка водка спях!
В. Софин 05.08.2025год.
Влюбени очи
На изгрев бяха заедно със мен
влюбени очи, зелени.
Красиви в идващия ден
в спусъка на любовта, видени!
Сърцето ми хванато във плен
с куршум бе, докрай сломено.
Кървите му във идващия ден
потънаха в морето откровено!
На залез пак заедно със мен
бяха влюбени очи, зелени.
Щастливи вече в отиващия ден
от слънцето на любовта огрени!
В. Софин 05.08.2025год.
Щастлив спусък
Още дочувам съсека от спусъка
на приятни дните, безметежни.
Заедно те бяха с воя на морето,
със стъпките на вълни вълшебни!
Всяка стъпка отекваше в душата.
Косите ми диригент ги сресваше.
Вятърът фризьор идваше в зората
със слънце, което ми харесваше!
Усещах как напираха мечтите -
в дните с морски залеза красив.
За любов приказваха вълните,
със съсека на спусъка щастлив!
В.Софин
Клати вади…
По пътя към планината най-забавното е да откриеш незабавно,
път у равното!
–Боли ме кътник! За един ден съм пътник…!
–Накъде? Със сигурност си на море!?
–Уви! Там дето на никой не му се ще!
–Сигурно в планината не си струва за един ден?
–Напротив! За ден с „ОХ“ за комплимент при зъболекаря с
особен инструмент!
–Какъв , инструмент, бате?
–Дето клати…!
–Какво?
–Щом по пътя болка се обади… Зъб се клати, с клещи вади!
В. Софин 3.08.2025.
Клета любов
Не остана ниша незаета -
всичко е превзел поетът,
който смело и с ракета
излетял с думата напета
през планини и морета,
право в сърцето на Жулиета!
Тя познала любовта му клета -
целувката, подарила ѝ поета!
В.Софин 02.08.2025год.
Дошла от светлината
Позволих ти, да ме обичаш!
За теб душата си разголих.
Но ти любима не разбираш,
защо сърце, за теб отворих!
Позволих ти, да ме убиеш!
Нож в ръцете ти поставих.
Но ти, реши да ме изтриеш -
сълзите дето бях, оставил…
Позволих ти, да ме мразиш.
Обърнах поглед към луната.
Но ти остана да ме пазиш
с любов дошла от светлината!
В.Софин 02.08.2025год.
Върховете на сърцето
Върхове в сърцето си изкачвах.
Мечтаех си да съм разбран.
Но нещо все у мен затлачвах,
усещах се от съдбата изигран!
Без гръм, тихо качването почвах.
Но не стигах мечтаното, високо.
Болката в душата, с кръв източвах -
липсвах в мълчаливото ми лого!
В жаждата за върхове оставах.
Нощем смели стъпките сънувах.
Въпреки това понякога успявах…
Върховете на сърцето - качвах!
В. Софин 01.08.2025год.
