"Кубето"

                                                                                            

                                                           

                

                                                                    "КУБЕТО"

                 Бяха годините на войниклъка. Когато видях войника от Кърджали не знаех, че у мен ще останат спомени. Но времето понякога се връща без пощада и в спомени, прегръща.

     Вече  далечната за мен година 1980. Ами тогава имах честта да служа в град Стара Загора. Десет новобранци и още толкова "стари"  войници. КУБЕТО беше от старите. С грамадна осанка, и високо чело, с което оглеждаше хоризонта, но и следеше дали пък ние младите войници спазваме правилата наложени от правилника в службата. Моя милост с разкопчана куртка чакаше пред стола за обяд. кубето ме съгледа и пипна копчето ми с намерение да го скъса. не успя в начинанието си, защото се бях изхитрил. Беше ми омръзнало да ми го късат постоянно. Взех мерки и го вързах с тел. Хем да не го изгубя, но и да не ми го скъса някой от старата служба.

Дърпа Кубето, но и аз политам към него. сякаш отново чувам:

–Какво е това, новобранец!? Защо си зашил копчето с тел?

–Нямах конец и игла...

– Аха! Хитрец! На вечеря да ми се представиш със зашито копче! -изръмжа в лицето ми КУБЕТО.

Да но улисан от задачи съвсем забравих за копчето. късмет извадих, че и КУБЕТО бе, забравил.

......

     Ами зимата отмина, лятото също се изниза през 1981. Беше факт, когато се намерихме на палатки в подготвителен лагер близо до село Корен Хасковска област. В една дъбова гора, където три дни не спря да вали дъжд. Стояхме в палатките и не смеехме да мръднем. Оказа се, че сме дошли по рано за учението. Бяхме сами в гората без другите поделения от страната. И тука, когато стана това възможно, и една вечер не валеше се чу, гласът на Кубето. Отнякъде прозвуча китарен звън. Свиреше Кубето и гласът му издигаше трели с песента на група Диана експрес - "Влюбено сърце". Този миг не знам защо, но се запечати в мен, а толкова служба имах още напред пред себе си... Цяла година и нещо преди да се уволня от военна служба. Да потърся едно влюбено сърце в мен, и да бъдем двама с любовта. Уви! Предстояха ми още битки. Битките, които правят от момчето,  мъж. а дотогава песента, която галеше сърцето ми: "Влюбено сърце".

     Кубето си отиде в Кърджали. Всъщност се уволни през октомври 1981. Останах до ноември 1982год. Моят звезден час и Любовта. Уви! И тя пристигна късно...

В.Софин 27.10.2025год.