В лоното на известното, неизвестно...

                                             

        Влизам притеснен. Не, не ме е страх. Изобщо даже се усмихвам... Все пак нещо пълзи по кожата ми. Настръхвам!

Ушите  ми чувствителни сензори, улавят ехото... Не не идва отвън от шума на колите. Тук вътре съм... В една огромна библиотека от събрани чувства... Тук между книгите, чувам гласове. Много и различни гласове... Някои дори са на чужд език. Въпреки това разбирам приказката им. Чувам и шепота на листата разтворени по дърветата в гората, пеещият вятър, задъханото вечно бързащо поточе...

   Преследват ме! Настръхвам от видяното. Картини бликнали като извор в мисълта ми....

Върхове, много върхове... Някои вече качени, други едва достигнати, а някои пък стоят все още в подножието и очакват... Какво ли!? Може би развитие, раздвижване на забравени страници, които изглеждат слепени от дългото им престояване по лавиците на рафтовете в библиотеката. Книгите, които преследват мечтите, които вълнуват със спомени, дават отговори за сънища бленувани... Те са тия чудеса, които обясняват, защо любовта е слънце, защо освен доброто съществува и злото и кому е необходимо то...

Мравки пълзят по кожата ми. Някои са червени и хапят. Другите са като гъдел приятен повей, който кара гърдите да поемат въздух. Не устоявам и започвам да се чеша. Не кожата ми обаче ,а езикът задвижвам...

Първата книга стои разтворена в ръцете ми. Буквите говорят на странен език. Някои от тях дори плачат. Чувам задъханото им хлипане. Явно всичко зависи от подреждането им. Има изречения съвсем кратки строени най отпред на първи лист като войници. Други прекалено дълги за хващане се губят надолу по редицата.

Някои пък се чувстват обидени. Застанали встрани от другите и се чудят. Но ако пък аз си мисля, че това е всичко, явно нещата не стоят така.

Знаците дават някои отговори. Спират задъханите от бягане думи, някъде усилват мързеливите и накрая чак слагат точката на изречението.

Понякога пък не изказаните, недописани до край будят съжаление и разплакват. Други създават радост и палят в гърдите любов.

На всеки е известно, че книгите дават отговори на много въпроси. Но не само дават, понякога загадките в тях са повече. Стоят си те вътре между страниците на книгата и чакат вълшебник, който да ги разплете.

Магията на словото е пълна!

Затова и аз съм притеснен. Пристъпвам между рафтовете и слушам ли слушам приказките, които водят по между си книгите. Някои са близки за душата, други по настойчиви, плашат.

Но така и трябва да бъде!

Неизвестното плаши, но дотогава, докато, очите уцелят светлината. Мисълта проумее чувствата предизвикани от силата на написаното в книгите, което пък кара мозъчните гънки да се огъват с разбиране.

И всичко това е в лоното, на известното и голямото неизвестно без което светът нямаше да бъде същият. Богат, прекрасен и понякога разбира се, труден за преглъщане...

В.Софин