На запад
твърдят, че за тях, българският език бил много труден за усвояване. След проведения
от мен, строг, научен експеримент ми
просветна...
Срещнах
англичанин, който също като мен не знаеше друг език освен майчиния. С усмивка и
знаци го поканих на чашка петдесет градусова ракия, анасонлийка в местната
кръчма.
Само след третата
чаша не само, че знаеше български на диалект, но и пропя заедно с мен песента, „Градил
Илия килия“, „Оп-па килия, оп-па ракия!“
Хубаво, ама само не ми стана ясно, защо след като се беше наквасил с мен порядъчно,
чужденецът от време на време, докато хълцаше щастлив от изпитата ракия ми
шепнеше в ухото едно и също:
-„Соли, мен!“
Не издържах на
молбата му и го посолих. Все пак солницата стоеше пред мен на масата. Чак после
разбрах, че „Сори мен“, било извинявай на английски. Че, аз да не съм гадател!?
Обиди се и ме удари. Аз му отвърнах със същото...
После не си спомням как се развиха нещата, защото и двамата
с него се събудихме в изтрезвителя. След солена глоба и стискане на ръце за довиждане на сутринта се разделихме с думите:
Аз с „Градил Илия килия“ и намигане, а той: -„Соли мен!“
На, което почти разплакан от умиление, отвърнах:
-Моля те, не започвай пак! Все пак нямам сол в джоба си за
да ти вляза в положението...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар