На задължителния преглед
Не знаех, че
вече и медицинския преглед бил задължителен. Така де! Щом колата минава на
годишен, защо не и ние хората.
Внимавам с
хапчетата за кръвно. Не ги пия днес. Не закусвам. Пия само чай. Гинко му
казват. Със сигурност го правя за да мога да отговарям на въпроси. Толкова много,
че като нищо човек може да го заболи глава.
Ето, че сме в
центъра за прегледи. Пускам желаещите пред мен. Така де! Нали и мен няма да ме
отмине чукчето на невролога, източването на кръв за изследване; уши ако имате,
нос и гърло, което да протестира също трябва да мине на преглед.
Идва моя ред. Нещо малко недочувам, но иначе знам да
отговарям на въпроси. Служителката там ме пита:
–
Пушите ли?
–
Защо, вие предлагате ли? Или искате да черпите?
Погледна ме накриво, нямаше даже
усмивка. Някакъв си палячо, това явно бях за нея.
–
Напишете си данните и после като ги прегледам
тръгвате…
–
За къде?
–
На прегледа. Къде другаде? – отвръща служителката
като ме стрелка гневно с поглед.
Пиша, килограмите, ръста, дали
съм обременен, няма как като съм мъж!? Имало ли е някой от близките ми като
мен? Откъде да зная, дали е имало щом знам, че съм единствен!?
Написах някои неща и оп-па, хайде на преглед.
Първо „Фаровете“.
Очите, които се нуждаят не от капки , а от букви и цифри, които трябва да се
прочетат. В никакъв случай не трябва да се събират. Ами аз съм си с очила. Не
помня вече откога. Но винаги ги свалям за да чета. Смъкнах ги, но не виждам
буквите. Лекарят ми ги наложи почти силом за да прогледна. Е, справих се криво
ляво…
Излизам и скачам в следващия кабинет. Кардиограма на сърцето
и измерване на кръвното налягане. Последното се оказва 120- 80. Как така се е
смъкнало като не съм пил още хапчета за кръвно? Чудно ми е…
Отпращат ме в ловките ръце на ехографа. Там узнавам, че едва
ли не съм напълно здрав с изключение на простатата. Това си го знаех още преди
прегледа. Ама нека и лекаря каже нещо. Все пак е на работа, нали…
Време е да източат
от скъпоценната ми кръв. Младият лекар поне ми се видя такъв се засуети около
мен докато ми обясняваше каква поза да заема на стола. След като уточнихме
детайлите той пристъпи към действие. Боцна ме преди да кажа „Ох!“
После след като ме ожали залепи на ръката
ми марличка не за друго, а защото се опасяваше, че съм разпилян… Като нищо щяла
да изтече цялата. Да не ми се наложело наложело да купувам. Така де в столицата се
взима всичко стига човек да има пари. А тука като им видях ценоразписа…
Преглед, петдесетак. Браво, бе! Ние се
мъчим на трийсетак, цял ден, а някои само за пет минути докато си чешат езиците
с въпроси цели петдесет. Ами системата го е разрешила, така, че споровете и
пазарлъците са излишни.
Време е… Не за почивка, а за уши, нос и гърло. Питат ме:
–
Мае ли ви се свят?
–
Дали ми се мае свят? Правилно ли чух?
–
Да?
–
Зависи, от количеството алкохол, което съм изпил…
–
Ама вие сериозно ли?
–
Не! Вие ми се свят понякога…
–
А гърлото как е?
–
Вие ще кажете, колко и какво е изпило… Вече
нямам спомени…
–
Вие подигравате ли се?
–
Никога не бих се осмелил! – отговарям ниско свел
ироничен поглед.
–
Чувате ли?
–
Ако питате за рекламите по телевизора просто ги
изключвам…
–
Ясно! – казва лекарят и удря печат, че съм здрав,
идиот.
След това ми посочва невролога.
Сядам и слушам въпросите му.
–
Боли ли ви кръстът?
–
Зависи, каква тежест вдигна. Ако е по-малка, не,
но ако е по-тежка и Вас дори ще ви заболи…
Лекарят се смее, но на мен не ми
е смешно. Пита ме дали не се оплаквам от нещо. Те са толкова много нещата, че
ако си помисля да го сторя на преглеждащия ще му отиде целия ден, а пък
колегите ми най-много да ме псуват.
Премълчавам, оплакването си, че
парите свършват бързо, защото системата ги източва съвестно с банките в
страната ни. Не казвам за другите неща като спанак, коприва, лапад, че не ям.
Пропускам, че ме искат винаги изряден на работа, а аз съм все небръснат.
А ако кажа и за жената, че иска
да ме удуши като ме види.. едва ли ще ме защити. Така, че просто се усмихвам на
печата му, който удостоверява, че съм в прилично здраве. Слава богу, че не
пусна чукчето за нервите иначе можеше и да строша масата срещу него…
Толкова бързо на преглед и колата
ми не минава… Удрят ти печата и по-живо по-здраво.
Имате ли оплакване?
Просто развържете кесията си и нещата за Вас, ще се променят. Ще видят,
че сте сериозен пациент и подлежите на стойностно изследване.
Иначе, просто забавление… така
казват за живота. Мина неглиже преди де го усетим!!!
В. Софин 27.03.2025год.