Преди да дойде оня... Кой? Първи април!!!

 

                                                                               

Преди да дойде оня… Кой? Първи април!!!

Днес не ме аресаа… Голема работа, брат! Не съм бил обръснат! Че, аз питам ли ги дали са бръснати коги идват на бачкане?

Днес не ми било ден! Че утре нали е!? Оти да се косим щом мое утре да го правим?

На огледо в лечебницата я ги дебнем с едно око, они ме зяпат с две! Май сакат да ми кажат нещо? Е па, речете бре!

И я съм човек, макар и с много, ама много маненка буква… Кво от това, че ти си с голема, бре!

   Задевки па мое и самоковски да са…? Знам ли! Вие кажете!

     Я едно си знам! Днеска не съм му на нивото. Ама живото утре… Не се знае, ама

нейсе. Он утре нема да е на моето! Оти да се косим? Нека коси оня що може! Я знам да пием, а он да коси!

Градо бил манечок! Ами и я съм манечок човек, ама като се качим на ските стаям голем!

Питат ме оти се смеем? А вие, бре! Оти не се хилите? Току виж сте ритнали камбаната без да разберете що е смях.

Любовта била гъдел. Че почешете ме, бе! Имам краста, която се нуждае от почесване.

„Ние сме недоволни“ – реват някои. Пато бил крив с дупки имало вода у них… И какво? И да ревеш и да се тръскаш дупките нема да се запунят сами.

Пари немало. Че, кога е имало, бе? Питам ви! Младите не знаят. Но някога там в онова време отричано сега имаше самооблагане. Направиха се тогава шосета, площад и други нещица… А днеска, що? Дупки големи, убави. Пак е нещо.

Някои хора на запад у Европата и това не го могат. Що ли? Да не би да ги мъчи съвестта? Ами… По скоро здрав разум.

В Япония били крадци… И кой? Ами западняците. Дали ще ги стигнем? Едва ли щом мислим, че джобо ни е винаги празен. А коги е бил пълен?

Ами никога! Само на хитрите е пълен. Но не всеки е бай-Ганьовец.

С предварителна усмивка за утрешния първи април, Самоков!

Едно знам. И да ме убиете като Алеко Константинов, написаното слово ще остане да тежи на съвестта Ви!  

В. Софин 31.03.2025год.

Буквите започнаха да пишат

                                                                                 

                              Буквите започнаха да пишат

Докато погледите им отричаха

желаеха мислите ми да убият.

Мълчанието от мен извличаха -

същността ми искаха да трият!

 

Наговорили се бяха явно всички.

Готови бяха да ме ликвидират.

Пуснаха езици, в мен стрелички -

скромността ми да пробият!

 

Закопчаха перото ми с белезници.

Забраниха на ръцете ми да дишат.

Но избликнаха сякаш са войници -

Буквите пак започнаха да пишат!

В.Софин 30.03.2025год.

 

С няколко думички само...

                                                                            

                         С няколко думички само

С няколко думи кажи го бавно

да прозвучи истински забавно,

че искаш бъдещето незабавно

с любов и мир да стане, славно!

 

В пролетен зелен балтон

с невероятен скок  в поклон

неочаквано със дрезгав, тон -

прозвучал прекършен клон!

 

В обновен със труд нов закон

гласували за стар опитен балон

с надеждата да върнат оня тон

спукал се в партийния салон

на заспалия без мисъл ешелон!

 

Управлявани били от една острилка

моливи освободени от възражения.

Сутрин острила ги меко на постилка

за деня раздавала им ограничения.

 

Парламентът често го налага

Някой неопитен създава тяга

от която мнозинството бяга,

защото вместо с дума блага

използва закона със тояга!

В. Софин 30.03.2025год.

 

В сърцето римите се стичат...

 

                                                 

                         

В сърцето...

Когато става дума за любов

думите наистина обичат...

Узрееш ли за нея и вече си готов-

римите в сърцето ти се стичат!

 

Когато има блус за двама

стъпките любов сънуват.

В безкрая обич тъй голяма

Чувства римите раздават!

 

В.Софин 29.03.2025год.

На задължителния преглед

                                                                   

                                    На задължителния преглед

      Не знаех, че вече и медицинския преглед бил задължителен. Така де! Щом колата минава на годишен, защо не и ние хората.

    Внимавам с хапчетата за кръвно. Не ги пия днес. Не закусвам. Пия само чай. Гинко му казват. Със сигурност го правя за да мога да отговарям на въпроси. Толкова много, че като нищо човек може да го заболи глава.

    Ето, че сме в центъра за прегледи. Пускам желаещите пред мен. Така де! Нали и мен няма да ме отмине чукчето на невролога, източването на кръв за изследване; уши ако имате, нос и гърло, което да протестира също трябва да мине на преглед.

Идва моя ред. Нещо малко недочувам, но иначе знам да отговарям на въпроси. Служителката там ме пита:

–        Пушите ли?

–        Защо, вие предлагате ли? Или искате да черпите?

Погледна ме накриво, нямаше даже усмивка. Някакъв си палячо, това явно бях за нея.

–        Напишете си данните и после като ги прегледам тръгвате…

–        За къде?

–        На прегледа. Къде другаде? – отвръща служителката като ме стрелка гневно с поглед.

Пиша, килограмите, ръста, дали съм обременен, няма как като съм мъж!? Имало ли е някой от близките ми като мен? Откъде да зная, дали е имало щом знам, че съм единствен!?

Написах някои неща и оп-па, хайде на преглед.

     Първо „Фаровете“. Очите, които се нуждаят не от капки , а от букви и цифри, които трябва да се прочетат. В никакъв случай не трябва да се събират. Ами аз съм си с очила. Не помня вече откога. Но винаги ги свалям за да чета. Смъкнах ги, но не виждам буквите. Лекарят ми ги наложи почти силом за да прогледна. Е, справих се криво ляво…

Излизам и скачам в следващия кабинет. Кардиограма на сърцето и измерване на кръвното налягане. Последното се оказва 120- 80. Как така се е смъкнало като не съм пил още хапчета за кръвно? Чудно ми е…

Отпращат ме в ловките ръце на ехографа. Там узнавам, че едва ли не съм напълно здрав с изключение на простатата. Това си го знаех още преди прегледа. Ама нека и лекаря каже нещо. Все пак е на работа, нали…

    Време е да източат от скъпоценната ми кръв. Младият лекар поне ми се видя такъв се засуети около мен докато ми обясняваше каква поза да заема на стола. След като уточнихме детайлите той пристъпи към действие. Боцна ме преди да кажа „Ох!“

      После след като ме ожали залепи на ръката ми марличка не за друго, а защото се опасяваше, че съм разпилян… Като нищо щяла да изтече цялата. Да не ми се наложело  наложело да купувам. Така де в столицата се взима всичко стига човек да има пари. А тука като им видях ценоразписа… Преглед, петдесетак. Браво, бе! Ние  се мъчим на трийсетак, цял ден, а някои само за пет минути докато си чешат езиците с въпроси цели петдесет. Ами системата го е разрешила, така, че споровете и пазарлъците са излишни.

Време е… Не за почивка, а за уши, нос и гърло. Питат ме:

–        Мае ли ви се свят?

–        Дали ми се мае свят? Правилно ли чух?

–        Да?

–        Зависи, от количеството алкохол, което съм изпил…

–        Ама вие сериозно ли?

–        Не! Вие ми се свят понякога…

–        А гърлото как е?

–        Вие ще кажете, колко и какво е изпило… Вече нямам спомени…

–        Вие подигравате ли се?

–        Никога не бих се осмелил! – отговарям ниско свел ироничен поглед.

–        Чувате ли?

–        Ако питате за рекламите по телевизора просто ги изключвам…

–        Ясно! – казва лекарят и удря печат, че съм здрав, идиот.

След това ми посочва невролога. Сядам и слушам въпросите му.

–        Боли ли ви кръстът?

–        Зависи, каква тежест вдигна. Ако е по-малка, не, но ако е по-тежка и Вас дори ще ви заболи…

Лекарят се смее, но на мен не ми е смешно. Пита ме дали не се оплаквам от нещо. Те са толкова много нещата, че ако си помисля да го сторя на преглеждащия ще му отиде целия ден, а пък колегите ми най-много да ме псуват.

Премълчавам, оплакването си, че парите свършват бързо, защото системата ги източва съвестно с банките в страната ни. Не казвам за другите неща като спанак, коприва, лапад, че не ям. Пропускам, че ме искат винаги изряден на работа, а аз съм все небръснат.

А ако кажа и за жената, че иска да ме удуши като ме види.. едва ли ще ме защити. Така, че просто се усмихвам на печата му, който удостоверява, че съм в прилично здраве. Слава богу, че не пусна чукчето за нервите иначе можеше и да строша масата срещу него…

Толкова бързо на преглед и колата ми не минава… Удрят ти печата и по-живо по-здраво.

Имате ли оплакване?

   Просто развържете кесията си и нещата за Вас, ще се променят. Ще видят, че сте сериозен пациент и подлежите на стойностно изследване.

Иначе, просто забавление… така казват за живота. Мина неглиже преди де го усетим!!!

В. Софин  27.03.2025год.

 

Мол Бурда -Турция -Люлебургас - Видео

                                                                                     

На шопинг в Люлебургас -четвърта последна част.

                                                                                     

                                                                                                    

На екскурзия в Турция или на Шопинг

        Е най – сетне… Стигам спирката, където преди три часа всички слязохме на Шопинг. След малко пристигна автобуса, който ни прибра с цел да ни покаже и друг град. Той се оказва Люлебургас, където оставаме да спим на хотел… Пардон! Хотелче намиращо се в безкрайно тесните улички на стария Люлебургас.

И преди да продължим по-маршрута само за любознателните малък коментар за града:

 Люлебургас се намира в северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на шейсет километра югоизточно от град Одрин по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ – лула, с производството на които градът се слави. Населението на Люлебургас е 95 500 жители преброени в далечната вече 2007година. Заедно с околностите то наброява 117 606 души. Градът е транспортен и търговски център на селскостопански район. В Люлебургас отглеждат цвекло, зърно и слънчоглед. Празника на града е на осми ноември.

В историята на града е записано:

В древността градът е бил известен с името Бергула. Българското население са му казвали и Беркулен. Византийският император Теодосий първи го преименува на Аркадиопол в чест на сина си наследник Аркадий. Градът е превзет от войската на Атила по време на похода му срещу Византия през 443 година.

През 823 година в Аркадиопол живее Тома Славянина. А в 970 година пък край крепостта се води битка между войската на киевския княз Светослав първи, подпомогната от печенеги и маджари, и Византийските войски водени от Варда Склир.

По време на османската империя градът се е наричал Бургас от гръцката дума Пиргос /кула/. А през Руско-турската война на 24 януари 1878година късно вечерта отрядът на генерал Александър Струков разгромява  османците при Люлебургас. Според мирния Санстефански договор от трети март 1878 година градът влиза в България, но по Берлинския договор остава в Османската империя.

През първата балканска война Люлебургас е в югозападната част на района на провеждане на Люлебургаско – Бунархисарската операция / 28 октомври – 2 ноември 1912год./ На това място се води едно от най- кръвопролитните битки в цялата война. При него българските войски успяват да нанесат тежко поражение на османските сили в Източна Тракия. Те са принудени да отстъпят към Чаталджа.

Според Лондонския мирен договор от 17 май 1913 година Люлебургас отново е в пределите на България, но след Цариградския договор от 22 септември 1913 година пак остава в Османската империя.

Според някогашна статистика на професор Любомир Милетич тогава в града живеят 15 български семейства смесени с турци и гърци.

В Люлебургас могат да се види архитектурен комплекс, състоящ се от Мехмед Соколи паша джамия, построена през 1539 – 1588 година от Синан; турска баня и хан „Мимар Синан Кервансарай“, градина и мавзолей на Зиндан баба от четиринайсети век. В околностите на Люлебургас и в Лозенград има много тракийски могили, долмени и менхири - / Вертикално забит в земята грамаден необработен каменен блок (височина 4-5 до 20 m) с култово предназначение./

След кратка разходка в историята и забележителностите на града се връщам на спирката, където автобусът ни посмя да спре. Прекалено тесните улици, а и очите на хората тук не дават шанс за спира не при хотела, в който щяхме да отседнем за през нощта. Слизаме и до нас веднага се сипят предложения. Да ни помогнат с багажа като постоянно ушите ни бяха обработени с традиционното „Комшу“. Естествено всеки от нас стиснал багажа си и търкалящ го по нещо, което трудно можеше да се нарече чист тротоар стигаме с облекчение до Sts-xotel Люлебургас – една звезда.

Е настанен съм на петия етаж с Николайчо. Две легла, телевизор, абе няма смисъл да казвам за тоалетния възел с банята.

Справяме се някак си. Отгоре виждам покривите на другите сгради наблъскани една до друга.

   Слизаме долу за да направим сбирка на класа. Не, разбира се, а да се организираме за вечерта. Всички или Тони, Валя, Деси, Николайчо, Данчо и Кирчо влизаме наблизо в един магазин откъдето освен българска реч намираме и продукти, които купуваме с турски лири.

И после… Хайде на купон! Хапване, пийване ракия и приказки. Не за лягане естествено, а за деня, който беше минал в Шопинг и разходка в град Текирдаг.

 Накрая успяваме да се раздвижим а въздух и по-осветените вечерно улици на Люлебургас. Виждаме високите каменни стени на джамия обляна в светлина…

Поканени сме от една от наша приятелка от групата на рожден ден! Емето беше приготвила ракия и бонбони. Поговорихме, посмяхме се и после… Лягане. Сутринта е определена за Мол Бурда. Но преди него посещаваме File -хипермаркет в Люлебургас. От него си купуваме за подарък на близки и приятели, баклава, бонбони, традиционния турски локум.

/Мол 39 Бурда/ е най-известният мол в Люлебургас. Време е да ходим на Шопинг. Автобусът се заковава на южния вход на града, където има безплатен паркинг. В мола виждаме добре познатите на хора свикнали на Шопинг магазини като Koton, Mavi, DeFacto, Waikiki, Ipekyol, Flo.

       Пускаме се на Шопинг. Успявам да си взема кожено яке от U.S. Polo Assn. е официалната марка на United States Polo Association (USPA).

Автобусът ни се напълни с провизии… Всъщност всеки от нас беше си купил по нещо. Екскурзията се оказа Шопинг. Моите лични предпочитания са да видя история и архитектура. Уви!

Но поне успявам да видя пътувайки толкова много неща покрай пътищата на Република Турция. Нови къщи, блокове с интересна за нас българите архитектура. Високите минарета на джамия ни посрещат в близост до границата. Налага се да чакаме. Движението е натоварено. Пред нас има доста автобуси. Най-после успяваме да минем безпрепятствено без да сме подложени на щателен преглед от страна на митничарите.

    Казвам довиждане на Република Турция, която ще запомня най-вече с крайбрежната улица на Мраморно море в град Текирдаг /Сива планина/.

В. Софин 25.03.2025год.

 

Фотографска памет

                                                                                 

                                                      Фотографска памет

                 Има хора всякакви. Най-удивителните обаче са тези с фотографска памет.

 Достатъчно им е да хвърлят един поглед и вече знаят всичко за клиента. Ако на рецепция са му съобщили, че чака господин Петров, той никога няма да го сбърка с Петков.

Идва на гости за първи път господин Петров. Любопитните очички на човека с фотографска памет се разтварят широко и той вече научава всичко от първа ръка от клиента.

Петров се е барнал с бели тричетвърти чорапи, кафяви обувки с размер - 43;очите в унисон с обувките. Вратовръзка, риза, сако и панталон някога, но не скоро гладен…

Всичко това човекът с фотографска памет узнава веднага. Не дай си боже жената до него в колата да не е съпругата му… Тая, която гледа встрани като срамежлива осемнадесетгодишна девойка със сигурност е любовницата на клиента. Услужлива паметта му фиксира нещата и той разбира дали това е колата на Петров или пък е нова, купена на скоро.

И най-интересното е, че му става ясно с един единствен поглед.

Ако гостът дойде за втори път без да чака да му се представи, нашият човек казва:

–        Добре дошли господин Петров! Заповядайте на паркинга. Вашето място е винаги запазено.

Клиентът Петров се чуди откъде портиера го познава, но му става приятно да се мисли, че е известен.

Такъв човек е необходим портиер за вашия хотел. Истинско и опитно ченге не може да се справи по-добре. Но ето, че колегата на човека с фотографска памет е тъкмо обратното на него.

Пристига клиентът Петров и то не за първи, а забележете десети път и ето, че портиерът на смяна изтегля къса клечка.

–        Извинете! Кой сте Вие?

Господин Петров е обиден и отвръща в отговор:

–        А вие кой сте?

Портиерът започва да се чеше неистово сякаш хванал краста, докато мисли какво да каже.

–        Ама гост ли сте на хотела?

Господин Петров се засмива в отговор:

–        А, вие?

Портиерът е смутен отново. И вместо да попита дали Петров има резервация, той се изцепва:

–        Ами, аз съм портиерът…

–        И по какво личи като не виждам баджа Ви? – смее се подигравателно Петров.

–        А той е тука… Преди малко го прибрах у джобо. – отвръща портиерът и показва бадж с името, Перков.

Господин Петров се засмива с думите:

–        Това обяснява всичко!

–        Моля? – пита нищо не разбрал, портиерът Перков.

–        Абе не знам дали сте Перков или изперкали, ама колко още ще ме държите на бариерата?

–        Колкото е необходимо, господин Петров.

–        Аха, научили сте ми името.

–        Че то го пише тука на листо… - отвръща Перков и тика листчето в очите на господин Петров.

–        Тогава?

След кратък размисъл портиерът изпотен сякаш отвън е топъл августовски ден, а не зимен януарски, отвръща:

–        Ами ще Ви пусна господине… извинете ме! Нямам фотографска памет.

–        На мен ли го казвате? – засмива се Петров. - мястото Ви не е за тука, но вашите шефове щом са решили така…

Портиерът Перков е обиден. Но няма право да се оплаче. Господин Петров може да го стори,  а той не, защото рискува да изгуби работата си.

В тоя момент на смяна пристига не кой да е, а човекът с фотографска памет. Той изтиква грубо встрани колегата Перков и любезно казва:

–        Извинете го господин Петров! Той не разбира какво говори. Много добре знаете, че винаги сте добре дошли в хотела ни… Днес сте с нова визия. Сменили сте костюма, чорапите и даже панталонът Ви е изгладен… Дамата до вас… пардон, извинете! Красива е вашата спътница… дъщеря Ви предполагам?

Човекът с фотографска памет много добре знае, че това е любовницата на Господин Петров, но така казва за да смекчи положението. Клиентът обаче се въси:

–        Не ви влиза в работата, кретен такъв!

Тука и двамата портиери са сложени на място. От една страна, хубаво, е служител с добра фотографска памет, но от друга прекаленото любопитство дава обратен ефект. Да не коментираме горкия Перков, който е просто роден идиот.

Или както някога беше написал писателят Алеко Константинов: „Разни хора, разни идеали“.

В. Софин 

Още за крайбрежната улица на Текирдаг - трета част

                                                                                         

Още за крайбрежната улица на Текирдаг

                  Но поне уважавам  правото им на щастие. Правя снимки отдалеч като опитен папарак.

Щастието беше за двамата млади решили да се оженят именно тогава, когато и аз бях там.

Минавам покрай тях, точно там започваше и Крайбрежната улица. Крайбрежният парк „Мир и свобода“ Намиращ се на брега на Мраморно море, е красиво озеленен. Не липсват на него и цъфнали красиво, червени рози. На места съзирам дървени статуи, дарени от унгарското правителство. На това място има и много арт инсталации. Крайбрежната алея явно е любимо място за разходки не само на туристи но и за местни хора. Толкова много чайки  не бях виждал… Морето беше посивяло, побеляло от птици. А и то самото, изглеждаше някак си сякаш направено от кал и вода. Бунтуваше се, пенеше и изхвърляше високите си вълни на брега. Решавам да се върна към мястото при мола Текира, където имахме среща всички от групата. Ами трудно ми е да премина голямата улица, където щъкаха многобройни коли. Виждам обаче по средата на крайбрежната улица висок железен мост над булеварда. Изкачвам стълбите и се наслаждавам на прекрасната гледка отвисоко. Морето, колите долу, развети приветствено, турски знаменца с полумесеца на тях…. Идилия! Ами сега!? Минавам горе по железния мост и слизам по стълби покрай ресторант „Керван“,  /отвън с табела/, който предлага от прочутите текирдагски кюфтенца и може би анасонова ракия… /ЕТ Кюфте Балик Мезе/. Аз правя снимки и продължавам по пътя си. В тази посока стигам до началото на парк „Ататюрк“. Нямам време обаче да се разхождам другаде повече. Изведнъж една кола са заковава до мен. В нея двама местни ме питат нещо, което не разбирам. Естествено, казвам „Булгар, Булгар…“. Те ми се усмихват, казват си нещо и продължават по пътя си като ме оставят да се чудя какво пък толкова са казали!?

    Както и да е… Стигам наблизо до кръговото и мола Текирдаг. Имам още време. Тръгвам надясно по тротоара с цел да си намеря светофар и зебра, която да премина. През улицата виждам изписани на латиница думите на един магазин „Родосто“. Старото име на Текирдаг /Сива планина/. Изведнъж съзирам двама от моите приятели, Кирил и Иван, екскурзианти като мен, пуснали се самостоятелно да изследват града. Най-после намирам изход за да премина при тях. От тази страна на улицата, подават ръчни часовници. Виждам случайни минувачи да спорят с продавача за цената, ама разбира ли ги някой като мен, който си знае „Комшу“ и нищо друго. Пардон, знам и „Балък“, но не се усещам чак такъв глупак, каквато значи думата. Но има и значение, риба. Мълчиш като риба, защото не знаеш какво да кажеш.

Е най – сетне… Стигам спирката, където преди три часа всички слязохме на Шопинг. След малко пристигна автобуса, който ни прибра с цел да ни покаже и друг град. Той се оказва Люлебургас, където оставаме да спим на хотел… Пардон! Хотелче намиращо се в безкрайно тесните улички на стария Люлебургас.

 Следва

В.Софин